Големина на текста:
1.Икономически идеи в античното общество.
Икономическата теория като самостоятелна наука под
името политическа икономия се заражда през 17в. и
преминава класическия период на своето развитие
през 18 – 19в. но нейните източници трябва да се
търсят далеч по-назад във времето. Първоначално това
са отделни, откъслечни разсъждения в/у проблемите
на стопанския живот и описания на съществуващия
стопански бит. По-системни възгледи по
икономически въпроси, с наченки на анализ и
теоретични обобщения по отделни стопански
категории, се появяват в рамките на различните
философски учения от класическия етап на
робовладелското общество.
Икономическата мисъл в Древна Гърция(ДГ): х-ка
и основни представители
Отделни прояви на икономическата мисъл в ДГ има
още през т. нар. архаична епоха (8-6в. пр н. е.). Едва
през епохата на класическото робовладелско общество
древногръцката научна мисъл започва да прониква в
анализа на иконом. процеси. Античните гръцки автори
дават първоначалната формулировка на някои от
основните стопански категории – икономика,
разделение на труда, пари, лихва, цена, т-я. Икон. идеи
на древните гърци отразяват състоянието и
особеностите на ДГ. Основата на икономиката на
полисите е робския труд. Утвърждава се мнението, че
стоп. д-ст е само за робите. За този етап от развитието
е х-рно замяната на натуралното стопанство със
стоково-паричното. Античните автори се опитват да
правят сравнения м/у натуралното и стоково-
паричното стопанство и да отговорят на въпроса
положителна ли е тенденцията на навлизане на парите.
Най-големи заслуги в това имат философите
Ксенофонт, Платон, Аристотел.
Ксенофонт защитава робовладелството. Счита че
демократичното не е правилно обществено
устройство. Според него най-важният отрасъл на
икономиката е земеделието- майка и хранителка на
всички занаяти. Смята че свободните граждани трябва
да се занимават само с управлението на робите в
земед. стопанство.
Платон е създател на идеята за идеалната държава.
Той счита че винаги има борба м/у отделните класи в
обществото. Всеки полис има в себе си две отделни
държави – на бедните и на богатите. Той смята че
трябва да има 3 съсловия граждани – философи,
стражи, производители като робите не влизат към
нито една от тях.
Аристотел – главна особеност на неговите възгледи е в
това че по отношение на всяко стопанско явление или
д-ст той се стреми да определи дали то е естествено
или неестествено. Той поставя въпроса естествено ли е
робството, търговията и парите. Аристотел изгражда
учение за икономия и хрематистика. С тази теория той
изразява привърженичество към натуралното
стопанство. Аристотел критикува идеите на Платон че
идеалната държава трябва да се опира на
аристокрацията.
Икономическата мисъл в Древен Рим(ДР)
Като цяло Римска иконом. мисъл е по-бедна на
разработки от Древна Гърция. Почти по всички теории
древноримските автори повтарят идеите на гръцките
мислители. Две са важните особености в ДР: 1.
робството придобива големи мащаби. Рим от малък
град се превръща в световна империя.Робите в Рим са
представители на други народи- военнопленници. 2. В
Рим робството има патриархален х-р. Робството се
прилагало в големите стопански имения – вили и
латифундии. Робите се използвали за производство на
стоки за търговия. Главният въпрос на
древноримските автори е за рационалността и
ефективността от използването на робите в големите
имения. Катон, Варон, Колумела се опитват да
разберат практическите правила как да се организират
големите стопанства и как да се повишат доходите им.
Катон препоръчва да се всяват политически вражди
м/у робите. Според него главен източник на доходи е
пестеливостта. Изрича думите- “Робите по-малко да
ядат и повече да работят”.
Римските автори изоставят теорията за естествения х-р
на робството и го оправдават с правото на победителя.
2. Икономическата мисъл през
средновековието.
Средновековието обхваща продължителен период от
европейската история- от падането на римската
империя (5в.) до началото на търговския капитализъм
(16в.). преходът от древността към средновековието е
свързан с дълбока криза в резултат на варварските
нашествия. След разрушаването на римската империя
започва дълъг период на упадък на културата,
търговията, занаятите и ликвидиране на множество от
европейските градове. Ето защо дълго време
средновековната философия и научна мисъл е под
влиянието на древногръцкия и римски автори които
търсят опора в античността. Тя е пример за прогрес
който се съпоставя с тежките условия на
средновековието. Най-важната особеност на
средновековната научна мисъл е, че тя се развива под
доминиращото влияние на християнската религия.
През 4в. християнството става държавна религия в
Римската империя. Постепенно християнската църква
става най-могъщия социален институт, който
подчинява на своите цели целият научен и стопански
живот в западна Европа. Социално икономическата
мисъл се развива като подчинена на религиозни
норми. Основната й задача е да се преведат нормите
на реалния стопански живот в съответствие с
религиозните такива. Основна роля има т. нар.
авторитарно-догматичен метод при който азът се
заменя с мнението на авторите(отци на църквата).
Така възниква и схоластиката като форма на
средновековна философия. Характерно е че
отношението на християнската религия към
икономическите принципи е претърпяла значителна
еволюция.
Социално икономически идеи през ранното
средновековие.
Ранните векове на християнството когато
християнската религия е била преследвана, тя е имала
отрицателно отношение към стопанската дейност и
трудът. Проповядвал се е принципът че християните
са птички божии чието единствено задължение е да се
молят. С развитието на християнството то започва да
проповядва причината за необходимостта от трудът
като всеобщо задължение. Трудът и стопанската
дейност се разглеждат от морална гледна точка – най-
правилно запълване на времето.
Възгледи на А. Блаженний.
Най-ярката фигура от периода на ранното
християнство е Аврелий Августин(4-5в.)- Августин
Аврелий(свещеническо име). Основния принцип
който разглежда е борбата м/у доброто и злото. Той
разглежда тази борба като борба м/у земния и
небесния град. Според него хората трябва да живеят
според правилата на “небесния” град. В ролята на този
град е църквата. Следователно неговата идея е
държавата да се подчинява на църквата. Той подкрепя
частната собственост но тя трябва да бъде ограничена.
Развитие на икономическата мисъл през
късното Средновековие.
В периода на късното средновековие е характерно че
все по-голямо развитие получават стоково-паричните
отношения. Обективните предпоставки за тази
промяна са в дълбоките изменения в стопанския
живот. През периода на късното средновековие се
задълбочават разделението и специализацията на
земеделието, добивните дейности и обработващата
индустрия, представена главно от различните
занаятчийски цехове. Растат градовете като центрове
на индустрията и търговията и се развива редовна
размяна м/у тях и селата с феодалните стопанства.
Особено икономическо значение през тази епоха имат
и кръстоносните походи. Един от главните проблеми
на стопанската теория на схоластите от късното
средновековие е да се търсят форми за съчетаване в
една система на традиционното натурално феодално
стопанство с развиващото се градско парично-
разменно стопанство. Макар че още господства
известна негативна нагласа към търговията, умерената
търговска печалба започва да се оправдава като
възнаграждение на някаква общественополезна
дейност. Тя се обосновава с необходимостта от
осигуряване на средства за съществуване, като
източник за благотворителни цели и като
възнаграждение за труда и риска на търговеца.
Значителни промени настъпват и в отношението към
лихварството и получаването на лихва.
Т. Аквински
Тома Аквински е създател на католическата църква.
Преработва учението на Аристотел като го подчинява
на християнската идеология. Икономическите въпроси
заемат маловажно място в неговото творчество. По-
важни два примера са: 1. за справедливата цена
(римското право приема че всяка цена е справедлива
когато е резултат от свободно договаряне. В условията
на средновековието представители на християнството
отхвърлят това положение поради незнание например.
Според него цените трябва да се регулират от
публичната и църковната власт. Справедливата цена
трябва да: отчита полезността на стоката; отразява
разходите за произв. и доставка; включва такава
печалба която да осигурява издръжка на продавача,
която да отговаря на съсловното му положение.) 2. за
лихвата(църквата отрича лихвата. Вземането на лихва
се обявява за грях, защото този който взема лихва
мами бог и този който я плаща. В същото време се
развиват стоково-паричните отношения. Тома
Аквински оправдава възнаграждението на
заемодателя, за да се осигури за пропуснатите ползи и
риска който поема. Оправдава умерената лихва.
Според него съществуват консумативни и
небезкрайни блага. Парите са консумативно благо.
Т.Аквински се опитва да съчетае християнските догми
и стоково-пар. отношения.)
3.Меркантилизъм.
Обща характеристика - и като теория, и като
икономическа политика, отстоявайки интересите на
търговския капитал, меркантилистите се поставят в
услуга на централната власт, на централизираната
държава. Те съдействат за укрепване властта на
суверена, като разчитат на неговото съдействие за
защита на интересите на търговския капитал. Предмет
и метод. Меркантилистите се интересуват от
паричното стопанство и обръщат изключително
внимание на парите. Централно място в техните
трудове заема сферата на обръщението и тя е предмет
на анализа им. Непосредственото производство попада
в обсега на вниманието им от гледище на неговите
възможности да предлага стоки на търговията, т.е. от
гледна точка на развитието на сферата на
обръщението и подобряване конкурентноспособността
на националната търговия.
Предпоставки за поява - Великите географски
открития. Западна Европа възниква остра нужда от
сребро и злато. Успоредно с развитието на световната
търговия се активизира разлагането на натуралните
форми на стопанството. Разширява се обсегът на
стоково-паричните отношения, динамизира се
натрупването на търговски капитал. Освобождаване
на църковната зависимост. Появяват се нови факти,
чието обяснение не се вмества в догмите на
средновековното религиозно мислене. Настъпва
Възраждането, което има неоценима заслуга за
изграждането на нов светоглед. По време на
Възраждането на божественото начало се
противопоставя човешкото начало. Развива се
хуманизма, който воюва за освобождаване на
личността от религиозната идеология. Образуване на
централизираната дьржава. Държавата изпитва
постоянна нужда от пари за армията и за други
разходи. Икономиката все повече се превръща в
политика, насочена към осигуряване на пари за
хазната. Създаването на централизираната държава
променя географската характеристика на пазара.
Ограниченият до тогава градски пазар се превръща в
национален.. Кредитът се пребръща в неизбежен
спътник на търговците. появява се нужда от кредитни
институти.
О сновни принципи на мерканнтилистите . Първо,
фундаментална идея на меркантилизма е идеята за
богатството. Богатството се състои от пари или от
злато и сребро. За богата страна се смята тази, в която
има пари в изобилие и натрупването на злато и сребро
е най-краткият път за нейното забогатяване. Второ,
източник на богатството е сфера на стоковото
обръщение, защото в нейните предели стоките се
превръщат в пари. Печели този, който продава по-
скъпо и купува по-евтино. Печалбата е продукт на
нееквивалентната размяна. Трето, не всяко обръщение
е източник на богатството. Вътрешната търговия само
преразпределя богатството между хората. Тя не
доставя пари в страната, нито изнася пари от нея. Във
външната търговия положението е друго. Превиша-
ването на износа над вноса осигурява остатък, който
се връща в страната във вид на пари. Следователно
трябва да се изнася повече и внася по-малко стоки за
вътрешното потребление. Четвърто, държавата трябва
да бъде активен фактор в икономиката. Нейна е
отговорността за създаване на условия,
благоприятстващи натрупването на благородни
метали
Eтапи на развитие Ранен меркантилизъм.
Представителите на ранния меркантилизъм признават
функциите на парите като единица за смятане, за
образуване на съкровища и световни пари. Те обаче
дават предимство на функцията образуване на
съкровище. ранните меркантилисти достигат до
теорията на паричния баланс, смисълът на която е
по-малко пари да се изразходват и повече пари да се
натрупват. Ранните меркантилисти предлагат
законодателна забрана на износа на злато и сребро;
контрол над чуждестранните търговци и др. Късен
меркантилизъм - на международните пазари
партньорите попадат в различни ситуации, които
допускат в отделни случаи да се купува повече
отколкото да се продава. Задачата е в крайна сметка
външната търговия да приключи стопанската година с
активно салдо. Такава позиция отвежда късните
меркантилисти до теорията на търговския баланс.
Ако се позовем на уравнението на размяната mv = pq,
уместно е да се отбележи, че според меркантилистите
нарастването на паричното предлагане (м) влияе
повече върху обема на търговията (q) и по-слабо върху
равнището на цените (р).
Особености в Западнаевропейските държави -
Италиански меркантилизъм. Интересът на някои от
италианските икономисти е към парично-кредитните
проблеми. Банкерът Гаспери Скаруфи е автор на
труда "Разсъждение за монетната и истинската
пропорционалност между златото и среброто". Той
предлага да се организира международна
конференция, на която да се договори създаването на
единна общоевропейска монета със съотношение на
златото към среброто 1:12. Проектът на Скаруфи се
поддържа от Бернардо Даванцати. Идеите на
Скаруфи и Даванцати са близки до теорията на
Паричния баланс. Представител на късния
меркантилизъм в Италия е Антонио Сера. Сера е
привърженик на теорията на търговския баланс.
Антонио Сера разглежда два вида средства за
набавяне на злато и фебро - естествени и изкуствени.
Той е сред първите автори, посочили географското
положение като предпоставка на транзитна
търговия.Френски меркантилизъм. Франция няма
колонии, от които да черпи благородни метали, но
може да ги достави чрез износ на своите стоки. Още
през XVI в. Жан Боден (1530 - 1596 г.) посочва ролята
на държавата за развитие на индустриалното
производство. Жан Батист Колбер. Колбертизмът е
синоним на активна държавна намеса в икономиката в
полза на индустрията. През XVII в. политиката на
държавно покровителство и поощрение на
индустрията защитава и Антуан дьо Монкретиен.
той въвежда термина "Политическа икономия". през
1615 г. публикува съчинението "Трактат по
политическа икономия". Английски меркантилизъм.
Между Английските икономисти-меркантилисти се
откроява името на Томас Мън. По-важните
положения във възгледите на Мън са следните: -
съществуват три пътища за обогатяване на нацията
-дарове от други страни, техния грабеж и външната
търговия.- изказва се срещу забраната на износа на
пари. - настоява за съгласуване на външната търговия
с националното производство на стоки. - застъпва се за
гъвкава митническа политика и др
4. Зараждане на класическа школа в Англия
и Франция. Социално икономически
предпоставки.
Създаването на класическата икономическа теория
прави своите първи стъпки през 17в. Това е времето,
когато производството започва да се налага като
основна сфера на приложение на капитала. Това е
време на подготовка и преход от доиндустриалното
към промишленото развитие на света. Развива се
т.нар. търговско земеделие.Налице е и друг момент -
скуайрите (средната класа в селското стопанство)
непрекъснато се обогатяват и търсят възможности за
навлизане в новосъздаващата се промишленост, с
което на практика капиталът мигрира от
традиционното научната задача. Появата на
класическа школа във франция - появяват се остри
конфликти между господствуващите в обществото
аристокрация и висше духовенство, от една страна, и
формиращата се, но все още значително слаба
търговскочшдустриална прослойка, от друга. За
разлика от англия във франция все още не се е появил
новият силен слой на фермерите-арендатори.
Икономиката на франция е в бедствено състояние,
положението на народа (близо 80-90% селяни) е
тежко, данъците - непосилни, войните - безконечни, а
пищността на двора неограничена. Така се полагат
основите на теорията на цените и др., казано по друг
начин на нова наука - политическата икономия.
Основни черти на анализа.
Натрупващите се нови факти за социално
икономическата действителност предполагат скъсване
със средновековния начин на мислене схоластичното
знание. Дава се тласък на либералното мислене и
научното познание на стопанските процеси. акцентите
на анализа са не към обръщението а към
производството. При тях описателния метод отстъпва
пред дедуктивния.
Възгледи на У. Пети и П. Буагилбер.
Интересът у Пети е към повтарящите се, закономерни
процеси. Поставя въпроса за законите, които
регулират работната заплата, рентата, данъчното
облагане. У Пети изследването е фокусирано не върху
търговията, обръщението а върху самото
производство. Интерпретацията на стойността,
рентата и др. тясно се свързва у Пети с анализа на
производството. Оценката на икономическите явления
е от гледна точка на производството, което обяснява
критичното му отношение към свещениците,
адвокатите, чиновниците, т.е. "непроизводителните
слоеве" от населението. Той констатира, че
богатството на страната се намира в ръцете на твърде
малко хора, че в съвремието му се допуска разкош у
едни, докато други умират от глад. В творчеството си
У. Пети върху основата на дедуктивния подход
извежда няколко по-важни зависимости: зависимост
на "естествената цена на стоките" от труда, който е
вложен при тяхното производство; зависимост на
работната заплата от минимума средства за
съществуването на работника и неговото семейство;
зависимост на величината на рентата от размера на
работната заплата, т.е. колкото по-голяма е рентата,
толкова по-малка е работната заплата и обратното.
Според Пети парите са "общоприето мерило",
изразяващо сравнителното качество на продуктите.
Пети е оснобоположник на сравнителната статистика,
създател на статистическия метод и "баща на
социалната статистика".
Като търси причините за застоя и упадъка на
националното стопанство на Франция, Боагилбер
неизбежно стига до проблема за икономическото
равновесие и прогреса. Той пише, че най-важното
условие за тяхното постигане са пропорционалните
или нормалните цени. Според него стоките трябва да
запазват цена, пропорционална на отношенията между
тях и според разходите, които е необходимо да се
направят за тяхното производство. Боагилбер счита, че
трудът определя истинската стойност и нейна мярка е
работното време. Самото разпределение на труда
между отделните сфери на производството се
подчинява на свободната конкуренция. На парите той
противопоставя стоките. Парите за Боагилбер са
способи и средство, нещо външно, изкуствено.
Признава фукцията на парите като средство за
обръщение, но допуска, че тя може да се изпълнява от
всяка стока, а не единствено от благородните метали.
Стига до извода за възможността златните и
сребърните пари да бъдат заменени от книжните пари.
5. Физиократическа школа. Предпоставки.
Предпоставките за възникването на
физиократическата школа са свързани с негативно
отражение върху селското стопанство имат
изтощителните войни на Луй XIV. От 64 години
управление на краля 33 години преминават във войни,
за финансирането на които са нужни приходи и техен
основен източник са кралските данъци. По пътя на
своя предшественик върби и Луй XV. При неговото
управление франция води неуспешна седемгодишна
война с Англия. Тя губи владенията си в Канада и
други колонии, в резултат на което намаляват
приходите в хазната от задграничните територии.
Компенсация се търси в данъчното бреме, което се
понася най-много от селяните. Тяхното положение се
отежнява и от социалната структура на земеделието.
която свидетелства, че монополът върху земята
преобладаващо е в ръцете на сеньорите (едрите
земевладелци, аристократи) и духовенството.
Широкото използване на ангарията. Събираният в
полза на църквата данък - десятък, а на държавата -
данък двадесетина. Високата степен на данъчната
тежест, наред с политиката на Колбер, допринася за
изоставане на селското стопанство, а тъй като в него е
заета преобладаващата част на активното население -
за криза на икономиката като цяло.
Методология на физиократите.
Физиократите се опират на естествените науки и
философското знание за да осмислят и обогатят
икономическия анализ. Обръща се голямо внимание
на естествения ред. Положението за естествения ред
включва няколко основни момента: първо за Фр. Кене
естествения ред е олицетворение на естествените
(обществени) закони. "основните обществени закони,
пише кене, са закони на естествения ред, най-изгоден
за човешкия род", а "съвкупността на тези закони
образува това, което се нарича естествени закони".
Второ, естествения ред, т.е. естествените закони, са
обективни, те "не са човешко създание", следователно
не са плод на човешката воля. Трето, знанието на
естествения ред е недостатъчно. Нужно е
съобразяване с него и в това отношение не може да
има никакво колебание, защото естествения ред е
"най-изгоден за човешкия род". Четвърто. При
естествения ред всеки човек е "длъжен да се грижи за
самосъхранението". Но същността на естествения ред
е такава, че "всеки съдейства в зависимост от своите
способности на общото благо. Школата на
физиократите пренася изследването на източника на
богатството от сферата на обръщението към сферата
на производството.
Икономически възгледи на физиократите.
Фр. Кене учение за чистия продукт и структурата
на обществото.
Учение за чистия продукт. Кене установява, че този
продукт е прирастна величина, превишение над
разходите за труд и други производствени разходи.
Източника на чистия продукт е земеделието. В сектора
на дребните производители не се произвежда чист
продукт.Кене изтъква, че при размяната, разглеждана
в чист вид, никои от контрагентите не губи и не
печели. Но конкуренцията в крайна сметка изравнява
цените. От учението за чистия продукт Кене извежда
класовия състав на населението. Нацията се състои от
три класи граждани – класа на собствениците,
производителна класа и безплодна класа. Класата на
собствениците е на върха на държавата(към нея
спадат-монархът, аристокрацията, духовенството).
Производствената класа обхваща арендаторите и
селскостопанските работници.Към безплодната класа
се отнасят всички изпълняващи дейности извъ
селското стоп-во.
Развитие на учението на физиократите – А.
Ж. Тюрго
Тюрго доразвива идеята на Кене. И внася нови
моменти в доктрината на физиократите. Той обяснява
по-ясно чистия продукт като принаден продукт
отколкото Кене. Тюрго допълва обществените класи с
още две – капиталисти и работници. Тюрго дава най-
пълното за неговото време обяснение на работната
заплата. Според него пестеливостта, старанията и
други обуслават появата на капитала. Те са причина за
превръщането на промишлени и търговски работници
в капиталисти. Печалбата за него е дохода на
капиталиста за труда уи риска плюс лихва за вложения
капитал.
6. Адам Смит формиране на зрелия
класицизъм. Исторически условия. “Богатството
на народите”.
С името и творчеството на Адам Смит се свързва
превръщането на политическата икономия в
самостоятелна наука. Той е първооснователя на на
икономическата наука, а броенето на историята
започва ит неговата книга “Богатството на
народите”.Времето в което живее и създава своята
теория е време на значителна икономическа и
политическа промяна в Англия.
Методилогия и общи принципи на А. Смит
Икономическото познание се базира на идеята за
естествения ред, за действието на икономическите
закони подобно на законите на физическия ред. А.
Смит е становище че този ред се изгражда сам по себе
си, стихийно и самопроизволно. Методологията на
Смит се базира на учението за естественото право. От
това учение той възприема идеята за универсалната
приложимост на икономическите закони за всички
степени на историческото развитие на икономиката и
отделя изключително внимание на индивида и
автономността на действията му. Съчетаването на
дедукцията с индукцията разширява хоризонта на
познанието и обогатява икономическия анализ, което е
една от заслугите на Смит. Когато изучава човешката
природа, А. Смит не излиза от орбитата на дуализма.
Стойност и цена.
Смит търси отговор на въпроса от какво зависи
способността на стоката да се разменя. Анализът
започва с тълкуване на понятието стойност. То има
две различни значения - потребителна стойност и
разменна стойност. Смит констатира един проблем,
наречен впоследствие "парадокс на стойността". Той
установява, че има вещи с голяма потребителна
стойност и малка разменна стойност и вещи с малка
потребителна стойност, но с голяма разменна
стойност. Той достига до избода, че съществува пряка
зависимост между работното време и величината на
стойността - свежда стойността до труда. Освен труда,
в създаването на стойността трябва да се взема под
внимание и призводствените фактори - капитал и земя.
С разграничаването на естествената от пазарната цена
смит задълбочава анализа на стойността.
Пазпределение и доходи.
Смит разглежда разпределението като разпределение
на дохода м/у 3 основни класи в обществото –
наемната работници, капиталистите предприемачи и
собствениците на земя. Всяка класа получава свой
специфичен доход. В своята теория Смит се опитва
да обясни как се формират тезо дохди. От каке=во
зависи тяхната величина и по какъв ачин общия доход
на страната се разпределя м/у тези 3 класи. Той
разглежда доходите като първични и вторични. Смит
пави разлика м/у естествента и пазарна цена на труда.
За разлика от Пети смята че РЗ е равна на мин.
средства за съществуване само когато иконмиката е в
застой. Съща така изказва мнението че РЗ зависи от
темпа на растежа на националното богатство.
Разпределение на трудът и икономически
растеж.
Основата на растежа на икономичесйкото богатство
според Смит е разделението на тръда. Той не твърди
че разделението натруда непосредствено осигурява
богатство, но счита че е в основата на растежа му.
Според него размерът на богатството на всяка нация
зависи от 2 фактора: 1. какво количество
производителен труд се влага; 2. производителността
на труда. За Смит по-важен е 2-я фактор.
Той посочва и 3 причини поради които разделението
на труда води до повишаване на богатството, а
именно: 1. повишава се ловкостта на рабоника: 2.
икономисва се време за прехода от една към друга
дейност.; 3. спомага за механизацията на процесите.
8. Ж.Б. Сей – популяризатор на
класическата либерална доктрина.
Ж.Б. Сей е съвременник на Малтус и Рикардо. Когато
отива да учи в Англия той е силно впечетлен от
съществуващите там либерални идеи Сей се заема да
изучи труда на А. Смит и да го популяризира в
континентална Европа. В началото на 19 в. Ж.Б. Сей
се налага като най-известния тълкувател и
популяризатор на учението на а. Смит. В своя
"трактат" той заявява, че трудът на Смит е в
"безпределен хаос" и неговата задача е да
систематизира и изложи ясно основните му идеи. За
разлика от Смит, той поставя на първо място не
аграрните, а индустриалните проблеми. Следвайки
Смит, той приема, че политическата икономия изучава
"законите, управляващи богатството", но уточнява, че
тя трябва да обхване знания за начините, по които се
образува, разпределя и потребява богатството. Заслуга
има и Малтус който заедно със Сей не само уточнява,
но и доразвива икономическата наука с нови идеи и
значително разширява икономическото познание.
Ситематизация и развитие на учението на
Смит.
В своя "трактат" той заявява, че трудът на Смит е в
"безпределен хаос" и неговата задача е да
систематизира и изложи ясно основните му идеи. Той
се справя блестящо с тази задача но отива и по-далеч.
Той създава много нови идеи и доразвива идеите на А.
Смит. Според него политическата икономия трябва да
стане научна необходимост за държ. и частните лица.
В на методологията Сей въвежда деление на
политическата икономия на 3 раздела. Целия модел
подрежда в производство, разпределение и
потребление. Ако при Смит Полит. икономия е наука
за богатството то при Сей тя става наука за
производството, разпределението и потреблението на
богатството. Сей счита че своите проблеми
политическата икономия трябва да изучава като
теоретична наука подобно на точните науки.
Теория за производствените фактори.
Възгледът че производството се зсключва в
създаването на полезност и тя е източник на
стойността е основата в/у която Сей развива своята
теория – теорията за 3 фактора на производство. Той е
първият който определя труда, капитала и земята като
равноправни при създаването на стойноста на
продукта.Оттук Сей определя стойността на стоката
чрез стоиността на производствените разходи. Сей
изтъква че стойността на производствените услуги се
се установява в процеса на размяна и зависи от
търсенето и предлагането на тези услуги.
Законът за пазарите.(законът на сей)
Заедно с развитието на масовото производство в
полезрението на икономистите все по често е въпросът
за възможността от общо свръхпроизводство. Според
Сей това опасение е неоснователно. Позицията на Сей
е, че никога производството и предлагането на всички
стоки едновременно не може да надхвърли обема на
търсенето. Възможно е само едно - някоя отделна
стока или група стоки да са произведени в по-голямо
количество, отколкото са потребностите и търсенето
й. Идеята за равенството между търсенето и
предлагането Сей нарича една от най-важните истини
в политическата икономия и основа на политиката на
свободно развитие на промишлеността и търговията.
7 . Класическата теория.
Р азвитие на класическата теория: Д. Рикардо – Със
своите икономически изследвания Д. Рикардо става
най-значителен продължител на делото на А. Смит
при разработване на класическата либерална теория.
Рикардо придава нови черти на иконом. наука.
Неговите трудове съдържат забележителни нови идеи
и представляват по-висок етап в развитието на
класическата политическа икономия.
Соц. –икономически условия. – Времето в което се
формират икономическите възгледи на Рикардо е
преломен момент в Европейската политическа и
стопанска история. В напредналите европейски страни
се развиват процеси, получили наименованието
индустриална революция. Тя внася промени в
социалната структура, в политическите институции и
ценностната с-ма на обществото. Но индустриалният
напредък поражда и тежки социални проблеми –
разоряване на много дребни производители и поява на
значителна безработица. Социално-икономическите
ситуации в страните се усложняват от
обстоятелството, че дълго време водят войни.
Социално-икономическите условия на времето слагат
своя отпечатък в/у възгледите и научното творчество
на Рикардо. Той е изцяло на страната на
представителите на новия индустриален капитал.
Нови черти на метода. Методът на Рикардо се
отличава с няколко съществени особености: Първо,
Рикардо разглежда икономиката като сложна,
саморегулираща се система, подчинена на действието
на обективни закони. Второ, главна отличителна черта
на методологията на Рикардо е усъвършенстването и
широкото използване на дедуктивния метод, като
основен метод на икономическото познание. Трето, в
основата на своята теоретична система Рикардо
поставя закона за трудовата стойност - определянето
на стойността на стоките от работното време.
Четвърто, характерна черта на метода на Рикардо е
широкото използване на количествен подход при
анализа на икономическите явления.
Развитие на теорията за стойността-
Разменна стойност и труд. Рикардо приема
разграничението, което прави смит между
потребителна и разменна стойност на стоките. За
разлика от него той основателно подчертава
значението на полезността като абсолютно
необходима предпоставка за разменната стойност.
Разменната стойност на стоките. Притежаващи
полезност, според него, има два източника: 1)
редкостта (оскъдността) им; и 2) количеството труд,
нужен за тяхното производство. Рикардо отхвърля и
тезата на смит, че стойността се определя от труда
само при примитивното състояние на обществото.
Възраженията на Рикардо са по два пункта. Първо
Рикардо счита, че логиката на Смит е грешна, защото
формирането на доходите е проблем на
разпределението на стойността, а не фактор за
нейното образуване. Второ, за Рикардо трудовият
принцип при образуване на стойността е абсолютен и
фундаментален закон, който запазва своето действие
при всички условия. Важен момент в теорията на
Рикардо са количеството труд, което определя
стойността и участието на капитала във формирането
на стойността на стоките.
Разпределение и доходи – Основните приноси на
Рикардо са свързани с неговото изследване на
разпределението на доходите в капиталистическата
икономика. За разлика от А. Смит той разглежда трите
дохода като независими. Рикардо ги представя като
взаимозависими части, на които се разпада с-стта на
обществения продукт. Тази постановка на проблема
води Рикардо до извода, че м/у печалбата и раб.
заплата, м/у печалбата и рентата съществува обратна
зависимост. Рикардо се интересува главно от
количествената определеност на трите дохода и от
дългосрочните тенденции на тяхното съотношение в
годишния продукт.
Рикардо за свободна външна търговия – В своите
съчинения и речи Рикардо отделя значително
внимание на въпросите на външната търговия. Той е
сред учените с най-значителен принос в
разработването на принципите на свободната външна
търговия. Рикардо е против ограниченията във
външната търговия защото, според него, те не само
забавят темповете на растеж на националната
икономика, но са и причина за намаляване на
благосъстоянието в световната икономика.
Необходимостта и изгодността от международната
специализация и свободния стокообмен между
страните Рикардо аргументира с две теории: 1)
теорията за сравнителните предимства във външната
търговия; 2) теорията за автоматичното
уравновесяване на търговския баланс.
9. Т. Р. М алтус.
Формиране на възгледите на Малтус - Своята
известност Малтус дължи главно на успеха, който има
неговата първа публикувана работа, посветена на
въпросите за растежа на населението. В своите
трудове Малтус изразява известен песимизъм по
отношение на възможностите за растеж и хармонично
развитие на капиталистическата икономика. Този
песимизъм е породен от противоречивите резултати,
които носи индустриалната революция.
Теория за народонаселението - Пренаселеността,
според Малтус, е най-сериозния проблем, който
застрашава идеите за хармония на интересите и
растеж на благосъстоянието на всички. Същност на
принципа за народонаселението. Малтус обосновава
наличието на диспропорция между стремителния
растеж на населението и естественоограничената
възможност за неговото изхранване. Под негово
влияние обективно съществуват две различни
тенденции в растежа на населението и в растежа на
средствата за съществуване. Постоянният стремеж на
населението да надхвърли наличните средства за
съществуване Малтус определя като обективен закон
за населението.
Противодействащи фактори.
Регулаторите на числеността на населението той
групира в два раздела - едните определя като
превантивни или задържащи, защото намаляват
раждаемостта и задържат растежа на населението,
другите са разрушителни или позитивни, чиято роля е
съкращаване на числеността и унищожаване на
излишното население. Изводи за политиката.
Главната идея, която Малтус извежда от своята теория
се свежда до следното: под влияние на закона за
населението перманентно се създава излишно
свръхнаселение, което превишава наличните ресурси
и неизбежно е обречено на мизерия, глад и измиране.
Възгледи за стойността, печалбата и реализацията
- В икономическите си трудове, Малтус развива свои
възгледи и по редица теоретични проблеми на
политическата икономия, като особено внимание
отделя на въпросите за стойността и печалбата.
Стойност и печалба. Придържайки се към А. Смит,
Малтус приема труда като мерило на ценността.
Според него, мерило за стойността е не трудът,
изразходван в производството на стоката, а трудът с
"който може да се разпорежда стоката”. Смисълът на
тази постановка на Малтус е да се отрази наред с
участието на труда и участието на капитала в
определянето на стойността на стоките. Той всъщност
представя печалбата като предварително авансирана и
породена от капитала част от стойността.
Теорията за реализацията и кризите. Малтус
подчертава значението на търсенето като фактор, от
който зависи натрупването на капитала и разширя-
ването на производството. Така Малтус приема за
причина, която може да застраши реализацията,
недостатъчното търсене и потребление. В модела,
който Малтус използва, се предполага, че общото
търсене се образува от търсенето на фермерите,
капиталистите и работниците. При такава структура
на обществото, според него, винаги ще възникне
проблем за реализация на тази част от продукта, която
представлява излишек над направените разходи, т.е. в
която е въплътена печалбата. Действително
повишеното натрупване първоначално ще предизвика
търсене на инвестиции. Но инвестициите са само
средство за увеличаване на производството на крайна
продукция. Ако съвкупното търсене се формира само
от капиталистите и работниците, то няма да бъде
достатъчно за пълната реализация на продукта и преди
всичко на тази част от него, чиято съдържа печалбата.
Възможностите, които Малтус вижда за преодоляване
на кризите на общо свръхпроизводство са: 1) прераз-
пределение на доходите в полза на работниците; 2)
поддържане на широк слой от непроизводителни
потребители; 3) разширяване и създаване на нови
потребности.
10. М арксиско икономическо учение -
Марксиската политическа икономия е самостоятелно
направление в развитието на икономическите идеи.
Нейното зараждане е свързано с живота и дейността
на К. Маркс. Тя има важни проекции в съвременните
условия. Ако има нещо с което Марксиската
политическа икономия е уникална, това е фактът, че
едва ли има друго икономическо учение упражнило
по-голямо влияние върху хода на световната история.
Предпоставки за възникването и обща
характеристика на марксизма –Могат да се
разграничат две групи предпоставки за появата на
марксизма – социално-икономически и научно-
теоретични. Социално-икономически предпоставки.
Първите десетилетия на XIX в. се характеризират с
огромен напредък на производството. Продължава
ускореното развитие на процеса на индустриализация.
към средата на века завършва преходът на
капитализма от манифактурния стадий към машинна
индустрия. Капитализмът става господстващ.От друга
страна се появяват първите социални конфликти.
Успоредно с индустриализацията расте числеността на
работническата класа. Появяват се първите стихийни
прояви на работническото недоволство. Теорията на
К. Маркс е обърната с лице към тези противоречиви
тенденции: от една страна, колосален напредък на
производството, от друга, социално напрежение и
недоволство. Учението на Маркс е насочено към
разкриване на икономическите основи на социалните
противоречия. Научно-теоретични предпоставки.
Голямо влияние върху формирането на марксизма
оказва класическата немска философия. В ранните си
години Маркс се намира под силното влияние на
Хегел. Като икономист Маркс се отнася към школата
на класическата политическа икономия. Той се учи от
А. Смит и Д. Рикардо. Маркс черпи вдъхновение и от
идеите на социализма. Стъпвайки широко в/у
достиженията на тогавашната наука, Маркс развива и
разработва идеите на своите предшественици и
създава ново обществено знание- цялостна система от
възгледи за обществото, за законите, които управляват
неговото развитие и за ролята на икономиката в него.
Материалистическа теория за историята
Централно място в материалистическото разбиране за
историята заема понятието обществено-
икономическата формация. За основа на обществено-
иконом. формация Маркс определя начинът на
производството. Според него, той представлява
единство на две страни- производителни сили и
производствени отношения. Според Маркс,
производителните сили и производствените
отношения се намират в сложно взаимодействие. На
известно стъпало от своето развитие материалните
производителни сили на обществото влизат в
противоречие със съществуващите производствени
отношения. Тогава настъпва епоха на социална
революция. Социалната революция има задачата да
унищожи остарелите производствени отношения и да
способства за формирането на нови производствени
отношения, които съответстват на по-високата степен
на развитие на производителните сили. С изменението
на начина на производството, според Маркс,
настъпват постепенни изменения и в останалите сфери
на соц. живот.
Възгледи за предмета и метода на политическа
икономия – Маркс третира политическата икономия
като наука за производствените отношения.
Политическата икономия, според него не е наука за
производството, а за отношенията м/у хората в
процеса на производството. Тя е социална наука и има
класов характер. Маркс посвещава своите усилия на
анализ преди всичко на капиталистическия начин на
производство, създава политическа икономия на
капитализма. Обща методология на икономическото
учение на Маркс е диалектическият и историческият
материализъм. Важно място в метода на изследване на
Маркс заема концепцията за превърнатите форми.
Стойност и принадена стойност – Маркс развива
трудовата теория на стойността като въвежда в нея
учението за двоякия характер на труда трудът, е
единство на две страни – конкретен и абстрактен.
Конкретният труд създава потребителна стойност .
Трудът е абстрактен и той създава стойността.
Стойността – това е трудът, вложен в нейното
производство, а разменната стойност –
количественото съотношение, в което стоките се
разменят една с/у друга. Стойността намира външен
израз в цената на стоката. Маркс определя цената като
паричен израз на стойността. Тя е проява на закона за
стойността като основен закон на стоковото
производство. Това е закон, който изисква
производството и размяната на стоките да се извършва
в съответствие с обществено необходимия разход на
труд. Теория за принадената стойност –
Принадената стойност заема централно място в
учението на Маркс и е по-нататъшно развитие на
трудовата теория на стойността. Придадената
стойност Маркс нарича “Прираста на стойността над
първоначално авансираната стойност”. Чрез
придадената стойност Маркс разкрива способността
на стойността да нараства, на парите да се превръщат
в повече пари. Принадената стойност у Маркс е основа
на всички форми на доход на буржоазната класа:
печалба, рента, лихва. Маркс свежда тези форми до
една обща същност и това е принадената стойност.
Според него веднъж създадена в процеса на
производството от работническата класа, принадената
стойност по-нататък се разпределя м/у различните
прослойки на буржоазията, приемайки формите на
печалба, рента и лихва. Те са само форма на
проявление на принадената стойност.
М аркс за тенденциите в развитието и бъдещето на
капитализма – Основните моменти от
икономическото учение на Маркс, които се отнасят до
тенденциите в стопанското развитие на капитализма,
могат да се систематизират по следният начин:
1.Растежът на богатството в неговата
капиталистическа форма – основна цел на
общественото производство; 2.Стремеж към
непрекъснато усъвършенстване на производството;3.
Тенденция към растяща концентрация и
централизация на капитала;4. Нарастване на
орграничения състав на капитала; 5. Тенденция на
нормата на печалбата към понижение; 6. Натрупване
на капитал и образуване на резервна армия на труда;7.
Всеобщ закон на капиталистическото натрупване; 8.
Историческа тенденция на капиталистическото
натрупване

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Икономически теории - пищови

Това са пищови по икономически теории ползвани при Владимиров в трети курс...
Изпратен от:
pebbless
на 2010-04-10
Добавен в:
Пищови
по Икономически теории
Статистика:
936 сваляния
виж още
 
Домашни по темата на материала
Теоретични предпоставки за марксизма
добавена от v3jdi 22.10.2014
0
22
постиндустриално общество
добавена от silvia051 30.12.2012
0
12
какви мерки за държавно въздействие въру ефекъивното търсене предлага Кейнс?
добавена от emi07ruse 16.05.2013
1
16
Казус по дисциплината Икономически теории
добавена от desislavabab 06.11.2012
2
88
Подобни материали
 

Икономически теории (пищов)


Пищов на тема икономически теории. "В началото на 19век Германия не съществува като държава. Десетки кралства по-скоро воюват помежду си вместо да си сътрудничат."
 

Икономически теории

20 мар 2008
·
1,787
·
32
·
8,950
·
739
·
1

Определено се смята, че концепцията на меркантилизма, представлява епохата на търг. капитализъм. В края на 15 и началото на 16в. Меркантилизмът се оформя в западно европейските страни в два периода...
 

Съкратени теми по икономически теории

25 юни 2008
·
949
·
5
·
1,465
·
613
·
2
·
2
·

Съкратени теми за изпита по икономически теории - 17 на брой.
 

Критичен поглед върху “Немирството на парите” в интерпретацията на Милтън Фридман

17 мар 2008
·
262
·
9
·
1,765
·
37

Същност на монетаризма, паричните средства и паричната маса
 

Адам Смит - "Разделението на труда-предпоставка за по-висока производителност"

15 яну 2009
·
147
·
3
·
447
·
110

Коментар на главата "Разделението на труда" от "Богатството на народите" на Адам Смит.
1 2 3 4 5 » 11
 
Онлайн тестове по Икономически теории
Тест икономически теории за студенти
изходен тест по Икономически теории за Студенти от 4 курс
Тест по икономически теории, необходим за редовен изпит. Въпросите са само с един верен отговор.
(Труден)
30
866
1
03.07.2012
Тест по икономическа теория
тематичен тест по Икономически теории за Студенти от 2 курс
Тест по икономика, предназначен за проверка на основните познания по микроикономическа теория.
(Труден)
26
81
1
18.02.2013
» виж всички онлайн тестове по икономически теории

Икономически теории - пищови

Материал № 487540, от 10 апр 2010
Свален: 936 пъти
Прегледан: 996 пъти
Качен от:
Предмет: Икономически теории, Икономика
Тип: Пищов
Брой страници: 8
Брой думи: 13,518
Брой символи: 87,336

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Икономически теории - пищови"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала