Големина на текста:
“Приказка за стълбата” – Христо Смирненски
“Приказка за Стълбата” е измежду най-интересните прозаически
произведения на Христо Смирненски. Доказателство за това са и
многобройните и сценични интерпретации. Заглавието издава жанров
ангажимент, но всеки, който добре познава фейлетонния дар и
сатиричното майсторство на писателя, едва ли би възприел еднозначно
жанровоназоваващата съставка. А и времето, през което той твори,
носи характерните белези на едно ново, променено литературно
самознание с модерно разбиране на жанровата и междужанровата
комуникативна култура.
“Приказка за стълбата” е публикувана за първи път в
сп.”Младеж” през 1923г. Като форма на реализация представлява къс
сатиричен разказ.
Формално погледнато, в произведението са използвани елементи
от проказката – присъствието на чудесното, приказен персонаж
(дявола); заложени са притчовото начало и дидактичността. И все пак
това не е приказка.
Сякаш за да ни накара да си задаваме още повече въпроси
Смирненски е поставил и епиграф: “Посветена на всички, които ще
кажат: Това не се отнася до мене!” А кои са тези, които ще се
разпознаят като адресати? Може би ония, които нямат нищо общо със
съдбата на фейленонния герой. Едва ли заради егоистичния жест на
самоутешението има смисъл да се прави това – особено ако никога не
са дръзвали да проверят собствената си воля. Може би тъкмо обратното
– посвещава се на разменилите съвестта си за розов и спокоен живот?
Наистина, лишени от нея те най-бързо биха заявили: ”Това не се отнася
до мене!” Та нали след метаморфозата героят на Смирненски вижда
само красиви неща – земята е хубава, хората са щастливи. Тогава тази
приказка просто ще остане неразбрана.
Творбата започва с директен въпрос: “Кой си ти?” зададен от
Дявола. На лице е типично обръщение за начало на разговора, когато
събеседниците не се познават. Подобно начало винаги внася много
динамика. Тук обаче не само началото - а цялото приказка е изградена
бърху диалогична реч. Такъв въпрос цели установяване на
идентичността – името, социалният адрес, нещо от спецификата на
личността. Негативът му е: “Кой не си ти?” “Какво те отличава от
другите, за да те назовем и разпознаем?” Отговорът е готова формула,
която, както по къно ще се уверим, лаитмотивно се повтаря. Тя се
състои от 2 части – първата ни информира за социялния адрес (“Плебей
по рождение”) и не само не откроява индивидоалността, а тъкмо
обратното, подчертава принадлежността към множеството (“и всички
дрипльовци са мои братя”). Втората е емоционалната констатация и
изразява непосредствено отношението на героя към живота (“О, колко
грозна е земята и колко нещастни са хората!”).
Многократно лансирана и идеологемно налагана, тезата за
колективитета при Смирненски всъщност винаги се е развивала като
културна реминисценция и трансформация на новозаветната идея за
братството. Многобройни примери в това отношение могат да се
приведат от поезията и художествената му проза. Друг е въросът дали
“аз”-ът у Смирненски се “размива” и остава “без свое лице”. Той носи
достатъчно ярко присъствие на поетическата индивидуалност и
самосъзнание, но е вярно, че неговата “валентност” гравитира към
императивите на вярата, овладяла множеството.
Особено характерен, макар и лаконично представен е портретът
на фейлетонния герой. Това е по-скоро фигура, силует – “млад момък с
изправено чело и стиснати юмруци”, монументално изваяна от общия
фон на тълпата. Тази конструкция също ще бъде използвана
нееднократно в готов вид. И тя, както и предходната, по своему ще
вписва в композиционното цяло (така наречената поетика на
повторението) и е навярно част от основанията да се твърди, че
“Приказка за стълбата” притежава “една от най-симетричните
композиции в българската литература”. С други думи фигурата на
героя е нещо като маркер на определен характер и емоционално-
психическо състояние – силна воля, непоколебимост, гневна закана и
заедно с това самочувствие и гордост. В позата на героя и общия фон
има нещо кинематографично – той е изправен в закана, зад него се
вълнуват тълпите, издигнали “гора от сухи, черни ръце”. Кадърът обаче
е откроил още две ярко открояващи се фигури – на стареца и детето (в
случея момиченцето със сини като метличина очи). Двойката ни е
позната от множество други творби на писателя: своеоразна
скулптурна група символизираща идеята за най-невинните и
беззащитните измежду жертвите. Не, не сантимент, нещо
сюрреалистично има в тази картина.
Освен споменатите персонажи присъства и един, които авторът
назовава просто като “някой”. Той стро свири с уста с пъхнати в
джобовете ръце, смее се високо и дрезгаво, а в очите му гри безумие.
Наоколо “одрипавели, сухи фигури”, които пеят “протегната,
погребална песен”. Хората, атмосферата – всичко е деформирано,
гротесково изкривено и оставо усещането за нещо болно, за някаква
социална потология. Това подчертават също езикът и символиката на
цветовете. Погледът на момука е “срелнат в далечината, където като
мътни вълни на придошла река” шумят “сивите тълпи на мизерията”.
Естествено е мътните води на реката да асоциират с жълтия цвят;
сивото скрито присъствува в комвинация със жълтото. Жилтият цвят се
появява пряко в следващото изрречение, този път за да характеризира
праха. И отново в комбинация със сивото, но сега като “сив фон”. В
отговор на врория въпрос на Дявола юношата се заканва да отмъсти за
братята си с “жълти като пясъка” лица, “които стенат по-зловещо от
декемврийските виелици”. Алюзията със сивото в последната
метофорична конструкция не е невъзможна, следователно “жълто” и
“сиво” още в началото на текста се отличават като цветови доминанти.
Ключови думи още са “силует”, “фигура”, “фон”, “тълпа”.
Думата тълпа при Смирненски има висок статус и честота на
употреба. Тя се явява като заместител на “маса” и “народ”, като
последователно отстоява – както и в поезията му – тезата за социална и
духовна принизеност на човека, за социална жертва и обезличаване, за
нагнетена негативна социална енергия и недоволство, консолидиращи
множеството поради общата му съдба. Твърде драматичен се е оказал
развоят на българското общество, щом за по-малко от половин
столетие народът се е превърнал в тълпа. Отдавна са заглъхнали
възрожденският идеализъм и позивите на целукупно народно
добруване, обединили в едно “русите главички и белите власи”,
“богатий с парите, сиромахът с трудът”. Зинала е пропаст, която
разделя хората на патриции и плебеи. Над нея е преметнала коварна
снага стълбата на конформизма...
При Смирненски “тълпа” видимо налага идеята за безволната
жертва на социално незащитения човек.последиците са познати:
беднота, страдание, ескалиращо недоволство, отчояна връзка на
алтернатива. Наред с това за автора не по-малко трагични униженото
човешко достойнство, духовната принизеност и принудително
наложената измяна на изконни морални ценности поради суровия
живот. Раждат се нови социални митове, търси се ново изкуство което
да ги наложи. Негов типичен представител се явява Смирненски,
когото ляво настроените писатели обявяват и за родоначалник на “нов
ходожествен реализъм”.
Поривът на юношата от “Приказка за стълбата” е открита закана
за разправа-отмъщение. Намерението му е да възмезди несправедливо
наложения ред. В сила е старо заветната максима: “Око за око, зъб за

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

"Приказка за стълбата" - Христо Смирненски

“Приказка за Стълбата” е измежду най-интересните прозаически произведения на Христо Смирненски. Доказателство за това са и многобройните и сценични интерпретации.
Изпратен от:
pinkyto0o
на 2007-11-28
Добавен в:
Анализи
по Нова българска литература
Статистика:
769 сваляния
виж още
 
Подобни материали
 

Символно-метафорична образност („Зимни вечери” от Христо Смирненски)

01 май 2007
·
1,076
·
5
·
1,199
·
372
·
2

Преминал през различни влияния и пристрастия, Христо Смирненски написва цикъла „Зимни вечери” в края на творческия си път. Изборът не е случаен.
 

Да бъде ден - Христо Смирненски


Стихосбирката излиза от печат през март 1922 г., поради големия...
 

Човекът и светът в поезията на Христо Смирненски


В историческото развитие на българската литература художественото наследство на Смирненски представлява поредно доказателство за неразривната връзка между унаследените от миналото поетич...
 

Социалното страдание и безнадежността в “Зимни вечери”от Христо Смирненски


Христо Смирненски се утвърждава като един от първите поети на града в българската литература.В неговата поезия градът е място преди всичко на социалната конфликтност и безнадеждността.
 

"Цветарка" - Смирненски


Стихотворението си “Цветарка”Смирненски изгражда върху мотива за застрашената младост и красотата. Въпреки че се разгръща напълно едва след 2 строфа,той обединява около себе си както всички следващи, така и предходни строфи.
1 2 3 4 5 » 11
 

"Приказка за стълбата" - Христо Смирненски

Материал № 48549, от 28 ное 2007
Свален: 769 пъти
Прегледан: 423 пъти
Качен от:
Предмет: Нова българска литература, Литература
Автор: Христо Смирненски
Тип: Анализ
Брой страници: 6
Брой думи: 1,277
Брой символи: 10,604

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за ""Приказка за стълбата" - Христо Смирненски"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Лидия Димитрова
преподава по Литература и Български език
в град София
с опит от  35 години
260 38


виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения