Големина на текста:
ЕВРОПЕЙСКАТА ИНТЕГРАЦИЯ ПРЕЗ ХХІ ВЕК
В началото на ХХІ век ЕС е изправен пред пет взаимно свързани
предизвикателства. Първото е създаването на територията на Съюза на реално
функциониращ единен пазар, аналогичен на националния по своите
характеристики и осигуряващ устойчив икономически растеж. Второто е
поддържането на политическа стабилност в рамките на общността, както и на
нейната културна цялост, основана на традиционни европейски ценности.
Третото е опазването на единството на Съюза при установяването на ефективен
модел на интеграция на различни скорости. Четвъртото е преосмислянето на
общата идеология на регионалната интеграция, разпространяването й от
икономическата сфера, в която досега преобладаващо се развива, в
неикономическите сегменти. И петото е формирането на новата глобална
роля на ЕС.
След създаването на Икономическия и валутен съюз (ИВС) 12-те страни от
еврозоната напълно предадоха своята парична и кредитна политика на
Европейската централна банка (ЕЦБ). Тя определя лихвените проценти,
разрешава емисията и управлява курса на общата валута, следи обема на
паричната маса, контролира инфлацията. В рамките на ЕС се провежда обща
икономическа политика. Съветът на ЕС като законодателен орган утвърждава
тригодишни програми за икономическо развитие (Broad Economic Policy
Guidelines). Всяка страна-членка ежегодно представя на Съвета и Комисията
Национална програма за икономическо развитие, в която са фиксирани най-
важните макроикономически показатели – състоянието на държавния бюджет,
динамиката на цените, безработицата, произведения БВП и темповете на
растеж, съпроводена с план за структурни реформи.
Интеграционният модел – възможности и противоречия
С придвижването си към ИВС държавите от общността успяха да постигнат
номинална конвергенция, при която темповете на инфлация, бюджетното
салдо, лихвите по дългосрочните държавни облигации се поддържат на
максимално близко равнище. В този смисъл Съюзът като цяло и еврозоната в
по-голяма степен действат като единна формация. Но до реална конвергенция,
която да повиши ефективността на всички европейски икономики, все още е
твърде далече. Дълбокият спад от началото на 90-те и последвалият колеблив,
понякога и прекъсващ подем свидетелстват, че западноевропейската
икономика е изразходвала по-голямата част от запасите си на стабилност,
които натрупа в хода на структурното преустройство след нефтените кризи
през 70-те. Безработицата в ЕС варира около 8%, докато в САЩ е около
4%.Населението му бързо старее и сега делът на превишаващите 65 години
възлиза на 16% с перспектива да достигне 29% до 2030 г. и дори 36% за
Германия. Пенсиите по възраст вече поглъщат 19% от държавните разходи и
10% от БВП с тенденция да нараснат до 20% през 2030 г.(95.) Очевидно е, че
без дълбоко структурно преустройство Европа няма да просъществува.
Независимо от реализираната през 1992 г. програма за единен вътрешен
пазар икономическото пространство на ЕС не е единно. На пазарите за
държавни поръчки националните компании продължават да ползват
привилегии спрямо компаниите на други страни-членки. Ако в САЩ действат
само няколко фондови борси, от които Ню Йоркската и NASDAQ контролират
95% от пазара, то в ЕС те са над 30 и всички търгуват преимуществено с
1
национални ценни книжа. Делът на чуждестранните активи в оборота на
Немската борса е 10%, а на борсата EURONEXT – по-малко от 1%. Само в
Лондонското Сити той достига 60%, но Великобритания все още е извън
еврозоната. В самата зона по-малко от 5% от банковите филиали принадлежат
на банки от други страни-членки. Разходите за трансгранични сделки с ценни
книжа превишават 8-10 пъти аналогичните в съответната страна.(96.)
Западна Европа губи икономическото съревнование със САЩ. През 2000-
2007 г. средните темпове на икономически растеж в ЕС възлизат на 1,7% срещу
3,2% в САЩ. Рстежът на конкурентоспособността на западноевропейските
стоки на световните пазари е възпрепятстван от високата стойност на работната
сила, големите отчисления в социалните фондове и тежките данъци. Растяща
конкуренция на Европа оказват страните от Югоизточна Азия. Наред с
евтината работна сила в много от тях вече съществуват високотехнологични
производства и съвременен научноизследователски комплекс.
По отношение на политическата стабилност, колкото и да е странно, в
източник на напрежение се превръщат успехите на външната политика на
Съюза. В течение на десетилетия той приобщаваше избраници от развиващите
се страни, предоставяйки им специални отстъпки за експорт на техни стоки в
Европа и откривайки достъп за емигранти. Сега в много западноевропейски
градове цели квартали са заселени с пришълци от Азия, Северна и Тропическа
Африка, Близкия Изток. В коренните европейци те предизвикват все по-голямо
отрицание. 90-те години бяха отбелязани с рязък растеж на етническия
сепаратизъм, краен национализъм, расизъм и ксенофобия.
С най-голяма сила тези явления се проявиха в Германия, Франция, Италия,
Белгия, Австрия и Великобритания. В Белгия така наречената Европейска
арабска лига предяви изисквания да се предостави статут на официален език на
арабския, а ислямът да стане държавно приета религия, да се въведат квоти за
мюсюлманите в учебните заведения и главното – да се сложи край на
политиката за интеграцията им в белгийското общество. В Антверпен
активисти на лигата патрулират по улиците наред с местната полиция. Във
Франция ръководството на концерна ПЕЖО още през 80-те години на миналия
век се отзова на исканията на работниците мюсюлмани. От менюто на
заводските столови бе изключено свинското, а в работния график бяха
въведени специални прекъсвания за молитви. В много западноевропейски
страни азиатските, африкански и мюсюлмански диаспори достигнаха такива
размери, че техните представители престанаха да се приобщават към местното
население, сключват бракове помежду си и следват единствено своите обичаи и
традиции.
Един от основоположниците на единна Европа следвоенният външен
министър на Франция Роберт Шуман писа: „Демокрацията ще бъде
христианска или въобще няма да бъде. Антихристианската демокрация може да
бъде само карикатура, израждаща се в тирания и анархия.”Но принципите на
разделение на властите, равенството на всички пред закона и уважението към
всяка отделна личност са продукт на специфичния европейски път на развитие.
Народи с друга системна организация и общество едва ли са в състояние да
възприемат европейските ценности и да отхвърлят собствените, с които са
оцелявали много векове. И днешните имигранти, позоваващи се на принципите
на демокрацията, изискват да им се позволи да живеят в Европа по техните
представи. Приетият неотдавна във Франция закон за светското общество
бележи началото на дългия болезнен процес на формиране на новата
2
европейска цивилизация. Ще пази ли свято Европа чуждите традиции или ще
тръгне по пътя на американското преплитане на нации още не е известно.
Що се отнася до единството на Съюза в близко време може да се очаква все
по-голямата диференциация на страните. Доскоро всички участници се
придвижваха с еднакъв темп, за новите членове се предвиждаха периоди на
адаптация, след изтичането на които за тях ставаха валидни всички правила и
норми на общността. За първи път идеята за Европа на различни скорости
възникна през 80-те, когато бяха приети сравнително изоставащите Гърция,
Испания, Португалия. На официално равнище диференциацията винаги се
разглеждаше като временна аномалия.
С появата на единната валута ЕС за първи път задейства интеграцията на
различни скорости: три страни доброволно останаха извън рамките на
грандиозния проект. След 2004 г. тяхната група стана по-многобройна. Първи
от новите членки ще влязат в еврозоната не по-рано от 2008 г. Разделителни
линии възникват и по други направления. Наред с тройката от по-бедния Юг –
Испания, Гърция и Португалия към ЕС се присъединиха още по-слабите страни
от Централна и Източна Европа, където БВП на човек възлиза под 50% от
средния за общността на 15-те. Великобритания и Ирландия не се
присъединиха към Шенгенската зона, но в нея влязоха Норвегия и Исландия,
които не са членове на ЕС.
Възникването на групировки в самата общност вече не е аномалия, а една от
нейните качествени характеристики. В такива условия най-силните страни-
членки с всички средства ще засилват влиянието си при това не толкова от
стремеж към властта, колкото поради необходимостта да запази жизнеността на
групировката. По тази причина шансовете за по-нататъшно разслояване на
Съюза се повишават. В близките 5-10 години могат да възникнат три
неформални кръга на интеграция. Ядрото ще съставят Германия, Франция и
Великобритания, в средния ще влязат другите високоразвити
западноевропейски страни и някои от напредналите нови. Останалите
формират ариергарда, към който ще се проявяват минимални изисквания
относно скоростта на интегриране.
Другият съществен проблем е бъдещият дизайн на интеграцията през ХХІ
век. Досега носещият стълб в нея бе търговско-икономическото
сътрудничество. Според общоприетата класификация всяка регионална
групировка преминава четири основни стадия в развитието си: зона на
свободна търговия, митнически съюз, общ пазар, икономически и валутен
съюз. В случай на успех цялата конструкция се увенчава с политически съюз.
Три от посочените стадии станаха поле за отстраняване на бариерите по пътя на
движението на стоки, услуги, капитали и хора на територията на групировката.
Целта им е да стимулират икономическите връзки в общността при умерена, а
понякога какъвто е случаят с аграрната политика на ЕС при твърде силна
дискриминация на трети страни.
Парадоксът на съвременния етап се състои в това, че този модел в ЕС вече се
изчерпва. От една страна общността е достигнала висшия стадий – валутния
съюз. От друга, все повече принудителни промени се предизвикват под натиска
на Световната търговска организация (СТО). Ако през 50-те години на миналия
век средното равнище на митническото облагане на вносни стоки в Западна
Европа достигаше 17-25%, то през последните години то е 3,5%. В резултат на
световната либерализация на движението на стоки, услуги и капитали рязко се
съкращава протекционисткият ефект в ЕС. Всичко това означава, че
3

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Европейската интеграция през ХХІ век

Описани са предизвикателствата пред европейския интеграционен процес през първите десетилетия на ХХІ век...
Изпратен от:
sivov
на 2010-04-05
Добавен в:
Лекции
по Европейска интеграция
Статистика:
730 сваляния
виж още
 
Домашни по темата на материала
Влияние на глобализацията и европеизацията върху социалната реформа в българи
добавена от borislaw1 07.03.2013
0
42
Развитието на демокрацията в лицето на Европейския парламент
добавена от asitoooo 04.03.2012
0
18
Европейската интеграция след Втората световна война
добавена от annie.zaharieva 23.01.2016
1
6
Подобни материали
 

Моята визия за обединена Европа

28 апр 2008
·
134
·
3
·
627
·
91

Стремежът за превръщането на Европа от географско в културно и политическо понятие е бил винаги характерен за европейските философи и хуманисти...
 

Европейската интеграция

12 яну 2008
·
977
·
2
·
411
·
358

Европейският съюз е единствен по рода си доброволен, съвместен съюз в света с няколко милиона европейски граждани, които желаят заедно да преодоляват предизвикателствата на новото хилядолетие.
 

Европейският съюз - произход и история

20 май 2007
·
829
·
5
·
697
·
42
·
1

Постоянните опити за обединение на различните европейски народи предхождат самите държави...
 

Европейски съвет

12 мар 2008
·
305
·
4
·
708
·
112
·
2

Европейски съвет; Състав и компетенции; История; Място на провеждане; Съвет на Европейския съюз (Министерски съвет);Роля; Начин на работа; Гласуване.
 

Създаване на Eдинен европейски пазар


Предпоставки за създаването на единен вътрешен пазар. Програма за създаване на ЕВП и нейното изпълнение.
 
Онлайн тестове по Европейска интеграция
Тест по европейска интеграция за 2-ри курс
тематичен тест по Европейска интеграция за Студенти от 2 курс
Тест по европвйска интеграция за студенти от ВТУ"Св.св. Кирил и Методий", 2-ри курс. Съдържа 30 въпроса, всеки от които има само един верен отговор.
(Труден)
30
71
1
2 мин
15.11.2013
Тест по Основи на Европейския съюз
изходен тест по Европейска интеграция за Студенти от 2 курс
Тест по Основи на Европейския съюз за студенти. Всички въпроси имат само един верен отговор.
(Лесен)
30
81
1
1 мин
18.06.2013
» виж всички онлайн тестове по европейска интеграция

Европейската интеграция през ХХІ век

Материал № 485137, от 05 апр 2010
Свален: 730 пъти
Прегледан: 901 пъти
Качен от:
Предмет: Европейска интеграция
Тип: Лекция
Брой страници: 103
Брой думи: 41,457
Брой символи: 265,884

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Европейската интеграция през ХХІ век"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения