Големина на текста:
КУРСОВА РАБОТА
На тема:
Регионалното сътрудничество в Югоизточна Европа
СОФИЯ, 2004г.
СЪДЪРЖАНИЕ:
1.Потребност от адекватна оценка за новите реалности в Югоизточна Европа.
2.Стопанската реформа в България и инициативите за икономическо сътрудничество в Югоизточна
Европа.
2.1.Инфраструктурната стратегия на България и проектите за развитие на инфраструктурата в
Югоизточна Европа.
2.2.Енергийната политика на България и регионалното сътрудничество в енергетиката.
2.3.Транспортната политика на България и регионалното сътрудничество в транспорта.
2.4.Политиката на България за развитие на съобщителните системи и регионалното сътрудничество в
телекомуникациите.
2.5.Инвестиционната стратегия на България за реализацията на регионалните инфраструктурни и
други икономически обекти.
2.6.Екологичната политика и регионалните инициативи за опазване на околната среда.
2.7.Търговско-икономическите отношения на България със страните от Югоизточна Европа и
перспективите за динамизирането им в контекста на регионалните инициативи.
2.8.Регионално сътрудничество в областта на отбраната.
Използвана литература.
1
1. Потребност от адекватна оценка за новите реалности в Югоизточна Европа.
Международната система се променя. Потенциалът на българската външна политика е такъв, че тя не
може да оказва решаващо въздействие върху процесите в света. Подхождайки реалистично, за нея остава
възможността да се приспособява към новите тенденции, но не на базата на дилетантския подход въм
закономерностите в международните отношения и на емоциите, подхранващи сателитния синдром, а чрез
дълбоко осмисляне на възможностите за реализиране на националните интереси.
На сегашния етап за българската външна политика съдбоносно значение придобиват осмислянето и
ориентирането в зараждащите се нови тенденции в развитието на международната система, обусловени от
настъпилите съществени изменения. В съотношението на силите между основните й елементи и
започналото нейно радикално преструктуриране. Във времето на преход българската външна политика е
изправена пред риска да остане в плен на парадигмите, с които се обясняваха международните отношения
в миналото. Романтизмът на промените предразполага и въм идеализирано възприемане на реалностите.
При разработването на новата външнополитическа линия особено значение придобива отчитането на
ролята на структороопределящите фактори и връзки в променящия се свят.
Интересът на САЩ към балканите нарасна подчертано след разпадането на югославската федерация.
Това съвпадна с намаляването на основанията за американско присъствие в Централна Европа. САЩ
взеха инициативата в свои ръце и успяха да доведат събитията до споразумението от Дейтън,
осигуряващо мир в Босна и Херцеговина, който може да се поддържа само с присъствието на чужди
въоръжени сили. След това американската външна политика се ориентира към развитие на мирния процес
и чрез икономическа стабилизация на района. Лансиран беше планът "Шифтър" за организиране
на регионалното икономическо сътрудничество. Но ценностната и идеологическата несъвместимост между
триумфиращия западен модел на обществено развитие и режима в Съюзна ре-публика Югославия доведе
до предприемането през периода март -юни 1999 г. на масирани военни действия на НАТО с подкрспата на
редица други страни срещу Югославия. Повод за това стана изострянето на косовския проблем в началото
на 1999 г. В края на XX век Балканите възродиха печалната си слава, която си спечелиха в началото на
века.
Косовската криза постави на изпитание балканската политика на България. В критичната обстановка
регионалната политика на страната беше подчинена на набелязаните приоритети - вграждането в
европейските и евроатлантически структури. Тя беше приведена в унисон с позициите и конкретните
искания на НАТО и Ев-ропейския съюз. Въпреки противоречивото възприемане на събитията сред
българската общественост през май 1999 г. Народното събрание прие решение за предоставяне на
българското въздушно пространство за самолетите на НАТО, осъществяващи въздушните атаки срещу
Югославия, и за логистична подкрепа за силите на пакта. Постижение на българската външна политика
бяха преодоляването на т.нар. езиков спор с Република Македония и подобряването на двустранните
отношения малко преди да се разрази военният конфликт по повод на косовския проблем. Но като цяло
спорни остават възможностите на българската външна политика да дава адекватна оценка за реалностите
в света. Очевидно е, че се създават предпоставки политиката на САЩ да задава тенденциите в развитието
на процесите В Югоизточна ЕВропа. Това може да се окаже вариант на съхраняването на САЩ като
европейска сила. Той като че ли е приемлив за Европейския съюз. и Русия. Но в тези събития стана ясно,
че българската външна политика не е преодоляла сателитния синдром. Тя заложи на безспорно
доминиращия фактор, но пренебрегна позициите и интересите на други сили като Русия и Китай, чиято
роля и в новата международна система не е за подценяване. Създаде се впечатление, че България
побърза да угоди на по-литиката на НАТО в района, без да осигури ясни ангажименти от организацията и
страните членки в контекста на новите приоритети във външните си отношения, и не положи усилия да
направи своите позиции по-приемливи за други първостепенни фактори в новата международна система.
В новите условия позициите на Русия на Балканите съществено отслабнаха. САЩ обаче си дават сметка,
че това е район, към който тя проявява традиционно подчертан интерес и вероятно ще бъдат склонни да
овладяват това пространство в партньорство с нея.
За съжаление, различни български държавни органи продължават да сочат най-различни числа за
измерване на негативния ефект за страната от югоембаргото. Използват се резултати от различни
изчисления, без да се вниква в тяхното съдържание. Проявява се неразбиране на някои изчисления на
МВФ за негативния ефект от санкциите на ООН върху платежния баланс на страната за периода юли 1992
г. - декември 1993 г. Беше пресметнато, че за 18 месеца негативният ефект от санкциите върху платежния
баланс възлиза на 1 млрд. и 119 млн. щатски долара. Това е синтезиран показател, но той не дава точна
представа за конкретните щети, загуби и пропуснати ползи. Направените от Института по търговия оценки
по методика, предложена от Програмата за развитие на ООН (ПРООН), за времето от средата на 1992 г. до
ноември 1995 г. сочат, че българската икономика е претърпяла загуби, възлизащи на 9 млрд. 787 млн.
2
щатски долара. Странно е, че никой официален представител на България не се позовава на тази най-
обоснована сума.
Обработваната информация за периода, когато се прилагаха югосанкциите, показва, че 49 % от общите
загуби се падат на промишлеността, 36 % - на търговията, 6,4 % - на селското стопанство, 5,6 % - на
транспорта, 1,1 % - на туризма, 1,1 % - на енергетиката, 0,5 % на телекомуникациите, 0,3 % на
строителството. Тези показатсли при отчитане на настъпилите промени в относителния дял на различните
отрасли във формирането на брутния вътрешен продукт и гсографското преориентиране на външната
търговия могат да бъдат насочващи за определяне на очаквания ефект от косовската криза.
Приложението на югосанкциите показа, че при отсъствието на международен механизъм на защита на
интересите на засегнати трети страни от колективни мерки за поддържането на мира не може да се очаква
някакво справедливо разпределение на тежестите между отделните членове на международната общност.
Косовската криза създава качествено нова обстановка в Югоизточна Европа и поставя на нови изпитания
страните в района. Особено тежки се очертават последиците за България. Разразилият се конфликт в
непосредствена близост до страната може да блокира и без друго трудно осъществяваната структурна
реформа.
Събитията на Балканите се отразяват неблагоприятно върху връзките на България с новите й приоритетни
партньори. Отношенията с Европейския съюз (ЕС), със страните от Централноевропейската зона за
свободна търговия (ЦЕФТА) и Европейската асоциация за свободна търговия (ЕАСТ) бяха извадени от
нормалното русло и логиката на споразуменията, които България има с тях. Войната прекъсна
естествените и най-преките транспортни връзки с тази част на Европа. За разлика от времето на санкциите
войната носи разрушения на инфраструктурни обекти, от които зависят и връзките на България с
Централна и Западна Европа. На практика пътят през Югославия беше затворен. Блокирано беше
корабоплаването по р. Дунав.
Новата стратегия на Европейския съюз, залегнала в партньорството за присъединяване, няма да
произведе в България такъв ефект, какъвто ще се получи в други страни - кандидатки за членство.
Неблагоприятните последици от косовската криза за подготовката на България за пълноправно членство в
Европейския съюз могат да подхранят някаква аргументация за снизхождение при прилагане на критериите
от Копенхаген, но ако някой залага на такова решение, това е безнадежден вариант.
Негативният ефект от затрудненията в отношенията с Европейския съюз е значително по-силен в
сравнение с периода, когато се прилагаха югосанкциите. Преди търговията с Европейския съюз заемаше
около 30 % от общия външнотърговски стокообмен на страната. Сега на Европейския съюз се падат над 50
% от външната търговия на страната. Косовската криза има пагубен ефект върху български фирми, които
са в критично положение. Повишаването на транспортните разходи, започналото покачване на цените на
горивата, падането на курса на еврото спрямо щатския долар и други, свързани с конфликта, явления
правят невъзможно присъствието на много български производства на европейския пазар.
Напразни ще останат и надеждите България да извлече изгоди от влизането в сила от началото на 1999 г.
на споразумението за членство В ЦЕФТА. За някои български стоки става много трудно, а в някои случаи и
физически невъзможно да стигнат до Чехия, Словакия, Унгария, Словения.
Войната блокира търговските връзки с всички бивши югославски републики. Вече за дълго няма да има
нормална търговия със Съюзна република Югославия. Голяма част от стокообмена ни с Македония е
свързан с отношенията между Югославия и Македония. Хърватско става труднодостъпна страна за
българските фирми.
Конфликтът е в пълен дисонанс с новото географско разпределение на българската външна търговия.
Затварянето на достъпа на българските стоки до приоритетните в новата външнотърговска ориентация на
страната пазари наложи спад и в производството. Спешното търсене на алтернативни пътища не може да
даде резултати. Всички други варианти водят до оскъпяване и удължаване на времето за транспортиране.
За тяхното прилагане пречи разминаването между транспортните стратегии на България и съседни страни.
Ограниченият капацитет на някои коридори, нерешените технически проблеми, ниската пропускателна
способност на граничните пунктове водят до големи престои и бавно осъществяване на преходите.
Страдат предприятия, зависещи от износа и вноса за и от Централна и Западна Европа.
Най-непосредствен негативен ефект конфликтът произвежда върху транспортния отрасъл. Силен е ударът
върху автомобилния и речния транспорт. Трудно е пренасочването на автомобилните превози,
осъществявани досега през Югославия, да минават през Румъния. Липсата на взаимна заинтересованост
при определянето на броя на разрешителните за преминаване на български транспортни средства през
Румъния и съответно на румънски през територията на България не осигурява база за решаване на
проблема чрез договаряне между двете страни. По пътищата на Югославия е позволено натоварването на
осите на превозните средства до 22 тона, а в Румъния - до 10 тона. До известна степен румънските норми
са в отговор на въведените от българска страна ограничения за безплатно преминаване на румънски
автомобили с натоварване на осите до 10 тона. Особено тежки са последиците за фирмите, обслужващи
десетките международни автобусни линии.
Разрушаването на мостове над югославския участък на р. Дунав напълно блокира корабоплаването по най-
дългия европейски речен път. От това следват непредвидени загуби за българските пристанища, за
Българско речно плаване, за появилите се частни корабособственици. Някои не са в състояние да ги
понесат и са обречени да прекратят съществуването си.
3

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
23 мар 2019 в 11:22 в момента не учи на 35 години
30 яну 2019 в 12:20 студентка на 24 години от София - Частен професионален колеж София, факулетет - Технически науки, випуск 2019
 
Домашни по темата на материала
програма за разрешаване проблемите на свободен бургаски университет
добавена от snimkata23 05.06.2013
1
6
Подобни материали
 

Международни договори

02 юли 2008
·
236
·
5
·
3,238
·
2
·
1

Лекции по международни договори.
 

Протекционистична външнотърговска политика


Предмет на настоящата курсова работа е да разглега протекционистичната външнотърговска политика, видове протекционизъм, инструменти на протекционистичната политика, „за” и „против” протекционизма....
 

Обща характеристика на международната икономика


Международната икономика се определя като динамична и вътрешно единична съвкупност от материални връзки. Международните икономически отношения водят началото си от времето когато се създават първите държавни формации...
 

Международни спорове и конфликти

09 юли 2008
·
306
·
8
·
2,744
·
260
·
1

Конфликтологията е сравнително млада като наука. Приема се, че има 4 поколения изследователи: предвестниците на конфликтологията, които започват постепенно да я обособяват; същинските родоначалници, които я създават като модерна наука и обособяват...
 

Валутен курс - същност и икономическа роля във външната търговия


Валутен курс - същност и икономическа роля във външната търговия - същност, ВК - разновидности, фактори, формиращи валутните курсове и др.
 
Онлайн тестове по Международни Отношения (МИО)
Тест по международни икономически отношения
изходен тест по Международни Отношения (МИО) за Студенти от 3 курс
Тест по международни икономически отношения. Има въпроси с повече от един верен отговор.
(Труден)
27
18
1
5 мин
01.10.2013
Тест за държавен изпит по международни икономически отношения
изходен тест по Международни Отношения (МИО) за Студенти от 4 курс
Тест за държавния изпит за придобиване бакалавърска степен по международни икономически отношения от учебната 2011/2012 г. Въпросите са с един верен отговор.
(Лесен)
59
177
3
1 мин
25.07.2012
» виж всички онлайн тестове по международни отношения (мио)

Регионалното сътрудничество в Югоизточна Европа

Материал № 485, от 28 фев 2006
Свален: 679 пъти
Прегледан: 189 пъти
Предмет: Международни Отношения (МИО), Икономика
Тип: Курсова работа
Брой страници: 15
Брой думи: 6,139
Брой символи: 59,630

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Регионалното сътрудничество в Югоизточна Европа"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения