ЕКОЛОГИЯ
1. Биосфера, екология и
опазване на околната
среда
Бисофера – включва
части от атмосферата,
хидросферата и
литосферата. Това са тези
части, които са населени
с живи организми. Това е
така, защото организмите
със своята дейност
изменят средата, която
обитават. В атмосферата
живи организми се
наблюдават до 20 км
височина. В литосферата
организми има до 2 км
дълбочина.
Хидросферата е изцяло
заселена от организми.
Екология – наука, която
се занимава с
взаимоотношенията
между организмите и
между тях и околната
среда. ООС се занимава
с: - причини за
замърсяване на отделни
части на биосферата: -
начини за пречистването
им: - технологии за
безотпадна
промишленост.
2. Методи на изследване
в екологията
Развитието на екологията
доведе до формиране на
редица методи, с които се
извършват научните
изследвания. Най-
съществените от тях са:
- Наблюдението в
природата е най-стария и
широко разпространен
метод в екологията. Чрез
наблюдение могат да се
решат следните задачи: 1.
Да се определят
основните екосистеми в
района на наблюдението
или в даден ландшафт. 2.
Да се установят климатът
и микроклиматът на
изследваната екосистема,
типът почва,
характерната
растителност и др.
Частично може да се
уточни и видовия състав
на растенията и
животните. 3. Да се
характеризира
структурата на
наблюдаваната
екосистема главно на
качествено равнище.
Това означава да се
получи най-обща картина
за взаимоотношенията
между организмите и
между тях и факторите на
неорганичната среда. 4.
Да се определят, както
плътността на
популациите, различните
екологични фактори, така
и тяхното денонощно
сезонно изменение. 5. Да
се определят
количествено и да се
опишат някои процеси,
които се извършват в
екосистемата. –
Експериментът – в
природата и в
лабораторията, като
метод предполага намеса
на изследователя, при
която той променя някои
от условията в
екосистемата. Например
състоянието на
растителността се
установява чрез
наблюдение, но ако
наблюдението се
извършва след, като се
отстрани даден вид
животно, което се храни,
опрашва или влияе по
друг начин на растенията
- това е експеримент.
Той може да се извършва
при най-различни
условия –
неконтролирани или
контролирани.
Обикновено в екологията
неконтролирани са
експериментите в
природата.
Контролираните
експерименти се
провеждат в лаборатории.
Трябва да се отбележи
обаче, че не винаги
данните получени в
лабораторията са валидни
за природните условия. –
Моделиране – при него
изследователят се стреми
да създаде модел,
свойствата на който
могат по-лесно да се
изучат, резултатите с
известно приближение да
се приближат до
оригинала. Реалният
модел се характеризира с
това, че притежава
характерни черти на
оригинала. Идеалният
модел е условно
изобразен оригинал. Чрез
графични и други
операции могат да се
изследват различните
процеси.
3. Кръговрат на
веществата
Организмите, които
населяват земята са
материални. Тялото им е
изградено от различни
по-прости или по-сложни
съединения, които са част
от материята на Земята.
Между организмите и
средата се извършва
постоянна обмяна на
материя. Във всеки
момент живите
организми приемат
вещества от средата и
отделят такива в нея.
Организмите не могат да
съществуват нито за миг
без тази връзка със
средата. В този смисъл
живия организъм във
всеки следващ момент е
нещо различно от това,
което вече е бил. За де се
извърши тази обмяна е
необходима енергия.
Организмът получава
тази енергия от
разграждането на
различни съединения,
които са затворили в себе
си част от енергията на
Слънцето. Характерна
особеност на тази обмяна
е следната. Докато
елементите от които се
изграждат различните
съединения са едни и
същи, т.е. от
неорганичната среда те
преминават в
организмите и от тях
отново се връщат в
неорганичната среда, от
където пак могат да бъдат
приети, то енергията
преминава само в една
посока. Изразходваната
енергия за различните
жизнени процеси е
безвъзвратно загубена за
организмите. Тя се
превръща в топлина и
отлита в космическото
пространство и не може
да бъде използвана
повторно от тях.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ –
Непрекъснатото
преминаване на
материята от неорганична
среда в организмите и
обратно е известно, като
кръговрат на веществата.
Енергията не извършва
кръговрат. Тя протича
еднопосочно. /нарисувай
картинката/
4. Глобални проблеми по
ООС
5. Природни ресурси
6. Състояние на
атмосферния въздух
В България основни
замърсители на
атмосферния въздух са
прахът, серният двуокис,
азотните окиси и
оловните аерозоли. За
някои региони в страната
към тях трябва да се
причислят и амоняк,
фенол, сероводород и др.
Основните замърсители
са разгледани поотделно.
На замърсяването на
въздуха в София се
обръща особено
внимание, защото
гъстотата на населението
на града е най- голяма и в
него е съсредоточена
голяма част от
промишлеността на
страната. Освен това
столицата разполага с по-
добре развита мрежа за
контрол на качеството на
въздуха. На
замърсяването на
атмосферния въздух се
обръща голямо внимание
поради значителните
социални и здравни
последици за хората-
заболеваемост,
смъртност, миграция. в
силно замърсените
райони е увеличен броят
на заболяванията на
дихателната система, на
сърдечно- съдовата
система, има повече
кожни и очни
заболявания. Освен това
замърсеният атмосферен
въздух създава усещане
за дискомфорт Основен
източник на емисии на
серен двуокис са
процесите, свързани с
изгаряне на твърди и
течни горива, съдържащи
сяра. Замърсяването на
въздуха със серен
двуокис се дължи и на
промишлени източници,
но в по- малка степен.
Азотните окиси се
получават като резултат
на всички горивни
процеси, в това число и в
промишлеността. Главен
източник за
замърсяването, особено в
големите градове, е
автомобилния транспорт.
Замърсяването с прах е
проблем за цялата страна.
Дължи се на
използването на твърди
горива с високо пепелно
съдържание, което в
някои случаи надвишава
50%. Оловните аерозоли
се емитират при
производство на олово,
при вторичното му
извличане от стари
акумулатори и други
отпадъци, при
боядисване с бои,
съдържащи олово и др.
Главният източник на
оловни аерозоли са преди
всичко бензиновите
двигатели с вътрешно
горене.
7. Химични методи за
пречистване на
атмосферния въздух
8. Състояние на водните
течения
Повечето от примерите за
замърсяване в България
се дължат на внезапно
или продължаващо във
времето, случайно или
преднамерено изпускане
във водите на
замърсители, които на
пръв поглед може изобщо
да не изглеждат
зловредни или
неприятни. Подобни
замърсявания са резултат
от изхвърляне във
водните басейни на
нетоксични органични
вещества като отпадъци
от мандри и
млекопреработвателни
предприятия, отпадъчни
води (пречистени или
непречистени), торова
течност, отпадъци от
хранителната
промишленост и други.
Най-осъдително е
изхвърлянето- по
небрежност или, което е
още по-лошо,
преднамерено- на
токсични отпадъци като
например метални
разтвори или
нефтопродукти, тъй като
последствията от него
могат да бъдат особено
дълготрайни.
9. Методи за пречистване
на отпадните води
10. Съоръжения за
пречистване на води.
Използване на
отпадъците
11. Замърсяване и
деградация на почвата
12. Методи и средства за
възстановяване на
почвеното плодородие и
отстраняване на
замърсяването.
13. Опасни отпадъци.
Твърди битови отпадъци.
14. Защитени природни
обекти.
Със засилване на
антропогенната дейност в
резултат на бурното
развитие на научно–
техническия прогрес през
последните десетилетия
неблагоприятното
въздействие върху
природната среда все
повече се увеличава. Това
води до изчезване на
екосистеми и на
съдържащия се в тях
генетичен фонд.
Свидетели сме на бързо
изсичане на десетки
хектари тропични гори,
на изчезване на много
растителни и животински
видове. Ако не се вземат
необходимите мерки за
опазване на природните
екосистеми и на
генетичния им фонд, не
след дълго човечеството
ще се лиши от много
растителни и животински
видове, които му служат
и за храна. Днес
проблемът за опазването
на околната среда стана
световен. За да се запазят
еталони на природните
екосистеми и на
съдържащия се в тях
растителен и животински
генетичен фонд,
напоследък интензивно
се работи на създаването
на световна мрежа от
биосферни резервати. У
нас съгласно Закона за
защита на природата за
резервати се обявяват
отделни местности или
кътове от природата със
забележителен или със
застрашен от намаляване
или изчезване растителни
или животински
съобщества, като и
определени форми на
терена, които имат
трайно значение за
науката и за
националното стопанство
и трябва да се запазят в
естествено състояние. В
резервата се забраняват
действия, които
нарушават самобитния
характер на природата.
През 1928 год. у нас е
създаден Съюз за защита
на природата. По негово
предложение още през
1933 год. у нас са били
обявени първите
резервати –
“Парангалица”,
“Силкосия” и др. По това
време и бил обособен и
първия народен парк
“Витоша”. Днес голяма
част от резерватите се
намират в горския фонд,
а няколко резервата са
разположени във
влажните зони –
“Сребърна” и “Камчия”.
208
44
