Големина на текста:
Политическо могъщество и културен възход
на
България при цар Симеон I (893-927)
Реферат
Сключеният при управлението на княз Борис I мирен договор с Византия през 863г. дал
възможност за полезна и съзидателна дейност. През десетилетията на „дълбокия“ мир
започнали значими промени, наложени от покръстването и последвалото религиозно –
културно обновление на обществото. Така били положени основите на бъдещето
преуспяване и могъщество, реализирани през първата четвърт на X век.
Постигнатата от княз Борис I църковна самостоятелност много скоро след покръстването и
приемането на учениците на Кирил и Методий в България през 886г. създали реални
възможности за прекратяване на византийското влияние върху българската държава и
общество. Същите събития били много важен фактор кака то за политическото и духовно
приобщаване на славянската общност на Балканите към България, така за сплотяването на
българи и славяни и окончателно преодоляване на различията между тях, което довело до
формиране на българската народност, процес с най – значими исторически последици.
Основни източници за разглежданата тема са: „Хроника на Регион“; Продължителят на
Теофан „Хронография“; Лъв Граматик „Хронография“; Кореспонденция между княз
Симеон и Лъв Магистър; Писма на патриарх Николай Мистик до Цар Симеон (известни са
26 на брой писма); писма от император Роман Лакапаин до цар Симеон; Йоан Скилица
„История“; Наръшки надпис; Йоан Екзарх „Шестоднев“ и др.
Изследвания по темата правят известни български медиависти: Васил Златарски „История
на българската държава през средните векове“; П. Мутафчиев „История на българския
народ“; Спиридон Палаузов „Векът на българския цар Симеон“; Иван Божилов „Цар
Симеон Велики. Златният век на средновековна България“ Петър Ангелов „Българската
средновековна дипломация“; Димитър Ангелов „Образуване на българската народност“ и
др. Историко – фиологически проучвания върху старобългарската литература правят Донка
Петканова, Емил Георгиев, Петър Динеков и много други. С историографска стойност е и
„История на България“ том 2, изд. На БАН, замислено в 14 тома и посветено на 1300
годишнината от образуването на българската държава.
Симеон I застанал на трона на България, след като брат му Владимир Расате бил свален от
власт през 893г. Бащата Борис I оставил трона на Владимир, но синът направил сериозни
опити да върне езичеството във вече официално християнизираната държава. Косвени
свидетелства за подобни намерения откриваме и в недоизказани слова на старобългарски
писатели, говорещи за гонения над духовниците и насилие на храмове. По заповед на княз
1
Владимир били предприети гонения срещу християните, убит бил архиепископ Йосиф,
разрушени били и църкви, между които и Голямата базилика в Плиска. Узнал за деянията
на своя син, Борис I напуснал манастира където се бил замонашил и, подкрепен от верните
му боляри и войска свалил от престола Владимир Расате. Наскоро след това свикал голям
църковно – народен събор, каквато била практиката на българите при вземане на важни
решения. Свиканият в 893г. събор, в град Преслав, провъзгласил свалянето на Владимир
Расате и възкачването на Симеон,
а по религиозни и стратегически причини столицата била преместена от Плиска в Преслав.
Направена била и корекция в престолонаследието: властта вече можела да преминава не
само от баща на син, а и от брат на брат. За официален език в държавата бил обявен
старобългарският. Борис I се завърнал в манастира, където починмал през 907г. След
смъртта си бил кананонизиран за светец.
Симеон I бил роден вероятно 863-864, защото бил наречен „дете на мира“ от патриарх
Николай Мистик. Новият български княз получил солидно образование в престижната за
времето си Магнаурска школа, в Константинопол. Поради своята висока образованост бил
наречен „полугрък По време на своя престой във византийската столица той имал
възможност да се запознае не само с богословието, но и с постиженията на античната
цивилизация. За това му помогнало обстоятелството, че той отлично овладял гръцки език.
По настояване на своя баща, Симеон се замонашил и се отдал на книжовни занимания.
Вероятно той бил подготвен от Борис за върховен глава на българската църква. Но вместо
висш духовник, Симеон станал един от най-великите български владетели.
Надеждата на византийските управници, че спадналото византийско влияние ще се
повиши след възстановяването на политиката на ?Дълбок мир? и издигането на мястото на
Владимир Расате на израснал и възпитан в Константинопол български княз, който да бъде
окончателно спечелен за приятел на империята, съвсем скоро рухнали.
Решенията на Преславския събор от 893г. създали благоприятни условия за постигане на
църковна независимост от Византия. Извършила се замяна на византийското духовенство с
български църковен клир, обучен от Кирило – Методиевите ученици от 886г. нататък и
издигането на старобългарския език в официален богослужебен и държавен език. Тези
промени били следени с внимание от ромеите и породили безпокойство, че византийското
влияние ще бъде ограничено напълно. За това само година след като Симеон поел властта,
по внушение на своето обкръжение император Лъв VI Философ преместил тържището на
българските стоки от Константинопол в Солун. Това сериозно накърнило българските
интереси. Този акт бил икономически удар върху България, чиито търговци били
спечелили престиж в най-големия и оживен град в Европа по това време
Константинипол. Той бил и най-важният политически център в Европейския югоизток –
следователно бил засегнат и международният авторитет на България. Симеон I се опитал
по мирен път да уреди възникналия проблем, но претърпял неуспех. Това послужило като
повод за настъпление на българската войска в Източна Тракия през 894г. Българите
осъществили няколко победи. За да неутрализира своя противник, Византия наела като
съюзник живеещите в земите между реките Днепър и Бут маджари(унгарци), които
извършили две опустошителни нашествия в българските земи. Те били съпроводени с
действията на византийската армия. Симеон I се затворил в Дръстър и бил принуден да
поведе преговори за мир, приети от рометите, които имали за пореден път проблеми с
арабите и кризисна вътрешна ситуация. Симеон I умишлено проточил преговорите, като
междувременно наел като съюзник печенегите. Докато траела кореспонденцията му с
византийския дипломат Лъв Хиросфакт, осветляващи въпросните събития, печенегите
нападнали маджарите в местожилищата им и ги принудили да се изтеглят в Панония. След
като отстранил маджарската опасност, Симеон I прекъснал преговорите и настъпил с
войска в Тракия, където българите разгромили напълно византийските войски при
2
селището Булгарифон през 896г. Скоро след това било сключено примирие, по силата на
което тържището било върнато в Константинопол, а Византия се задължавала да плаща
ежегоден данък на България.
През 904г., когато империята била притисната от превземането на Солун от арабите,
които разорали града, а значителна част (22 000 пленници) от населението му било избита
или отведена в робство, Симеон възобновил военните действия. Българският владетел
замислил да превземе града и да го засели с българи. Той се насочил към югозападните
византийски владения, достигайки Елада и Пелопонес, превземайки значителна територия
на югоизток от Драч. Според изследователите, с тези ходове Симеон I искал да изтласка
Византия от Адриатическото крайбрежие. Но с големи дипломатически усилия и с цената
на териториални отстъпки, Лъв VI сключил мирен договор с него. В български ръце
преминали Драчка област и Южна Македония, плюс областта на юг от Стара планина,
заедно с приморския град Мидия. От български надпис върху граничен стълб открит край
с. Наръш узнаваме, че българо-византийската граница преминавала на 20км. От Солун.
Византия се задължавала да продължи да изплаща ежегоден данък на българите.
Уреждането на българо-византийските ошения траело до смъртта на Лъв VI . То дало
възможност на Симеон I да се заеме с важната за него вътрешна политика на България.
Дейността му по организиране на църквата засягала както висшият, така и низшият клир.
През 893г. България получила своя пръв епископ(български) – Климент Охридски, а по-
късно в епископски сан бил въздигнат Константин Преславски. Но замислените от Симеон
I промени не били могли да бъдат реализирани без широко разпространение на славянската
писменост. Създадените от княз Борис I и Симеон благоприятни условия за дейноста на
Кирило-Методиевите ученици завършили с налагането на славянското писмо в България, а
това създало предпоставки за създаването на една собствена литература . Още през
периода 886-893г. двете книжовни средища, създадени по българските земи – в Охрид и в
Плиска, усилили подготовката на достатъчно на брой грамотни светски лица и духовници,
в състояние да въведат славянския език в администрацията и богослужението.
В организирането на културния живот Симеон I се оказал отличен организатор и е по-
малко талантлив творец. По негово време старобългарската книжнина достигнала своя
връх в развитието си. Представени били различни знания и тълкувания от областта на
богословието, философията, физиката, математиката, астрономията и историята. Активно
участие в книжовния и в просветния живот взели самият Симеон I . Той проявявал особен
интерес към литературата с проповеднически и поучителен характер. Излязла изпод перото
на ранновизантийските богослови. Под непосредственото му ръководство били съставени 3
преводни сборника със смесено съдържание. Първият от тях (т. нар. „Светославов
сборник“) съдържа 383 статии, които се отличават с голямото си тематично разнообразие.
Читателят е могъл да се докосне до различни знания и тълкувания от областта на
богословието, философията, физиката, математиката, астрономията, историята и др. С
личното участие на Симеон I били съставени още 2 сборника, в които намерили място
творбите на ранновизантийските отци на църквата Василий Велики и Йоан Златоуст. От
тях българският владетел извличал подходящи откъси и ги поднасял под формата на
поучителни беседи пред своите служители в двореца.
Съдържанието на трите сборника показва, че в Преслав се оформил един преводачески
кръг от ерудирани книжовници, които допринесли за лексикалното и смислово обогатяване
на българския език. Основното изискване, което Симеон I поставял пред преводачите, било
да се спазва точността на смисъла, а не да се следи буквално текста на оригинала. Това
ясно личи от думите на един от най-известните старобългарски книжовници Йоан Екзарх в
пролога към превода на „Небеса“ от Йоан Дамаскин: „Неуместно е, мисля, даже криво е,
ако не се обръща внимание на чувствата и смисъла, а повече на думите.“ Йоан Екзарх имал
високо образование, което получил в Магнаурската школа. Неговият най-забележителен
3

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
26 ное 2019 в 10:03 в момента не учи на 44 години
16 сеп 2019 в 10:05 в момента не учи на 36 години
21 апр 2019 в 19:06 потребител
 
Домашни по темата на материала
Кратка характеристика на Симеон
добавена от iskra.trifonova.1 03.02.2015
0
10
Архитектурни забележителности в Рим.
добавена от shaimencety 25.03.2014
0
1
Българското царство при цар Петър
добавена от mariyana.gyudyuleva 02.01.2016
1
5
направи кратка характеристика на княз борис 1
добавена от alexandra2003 10.12.2014
2
10
 
Онлайн тестове по История
Изходно ниво по история за 7 клас
изходен тест по История за Ученици от 7 клас
Въпросите в теста са съобразени с новата програма по история и цивилизация. Всеки въпрос има само един верен отговор.
(Лесен)
22
13
1
10 мин
28.06.2019
Тест по история и цивилизация за 5 клас
изходен тест по История за Ученици от 5 клас
Тест за проверка на знанията, получени по предмета в 5 клас, всеки от въпросите има само по един верен отговор.
(Лесен)
24
19
1
4 мин
02.07.2019
» виж всички онлайн тестове по история

Политическо могъщество и културен възход на България при цар Симеон I

Материал № 484421, от 02 апр 2010
Свален: 82 пъти
Прегледан: 135 пъти
Предмет: История
Тип: Реферат
Брой страници: 8
Брой думи: 3,690
Брой символи: 23,345

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Политическо могъщество и културен възход на Бъл ..."?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Анелия Севова
преподава по История
в град Стара Загора
с опит от  3 години
80

Маргарита Петринска
преподава по Български език
в град София
с опит от  4 години
133 12

виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения