Големина на текста:
Възникване на коституциите. Конституционализъм. Конституциите и международното
право
1.Възникване на конституциите
Фактическа конституция притежава всяка държава и дори преддържавните форми на
организация на различните общества. Терминът „конституция” ( от лат. constitutio –
означава установявам, учредявам, постановявам) е бил използван в Древния Рим за
означаване на един от видовете правни актове на императорите, наред с декретите,
едиптите и рескриптите, който е започвал с думите: „Аз постановявам”, а с
наименованието constitutions са били наричани едиптите на римските консули. Приема
се, че белези на конституционен акт съдържат т.нар. Кодекс на Ханурапи, известен още
като Законник на Ханурапи. Той е създаден през 1792 – 1750г.пр.н.е. от вавилонския
цар Ханурапи и съдържа 282 параграфа като цели утвърждаване на робовладетелския
строй. Също така белези на конституционен акт съдържа и закона за 12-те таблици,
създаден от римски философи, възоснова на законодателната система на Древна
Гърция. Под влияние на римската култура и политическата мисъл през 17в. терминът
„конституция” се възприема и в Западна Европа, въпреки че все още не са били
създавани конституции в съвременния смисъл на тази дума. През Средновековието в
Европа са се приемали документи, понякога официално и неофициално, наричани
конституции.Такива са били например документите на устройството на монаршеските
и градовете – републики, а също така и правните актове, съдържащи разпоредби с
конституционно значение. Към тях са се отнасяли Великата харта на свободите, т.нар.
Magna Carta libertatum от 1215г. В Англия, Златната була в Унгария от 1222г., Великият
мартенски ордонанс във Франция от 1354г. и др. Великата харта на свободите и по
настоящем се смята за част от Британската Конституция, макар че съдържанието u е
изменено или асимилирано от по-късни правни актове. По своята същност тя е
конституционен договор между краля и бароните, който гарантира правата на
последните и на техните наследници. В последствие на основата на нейноро разширено
тълкуване тя става основа на правата на всички граждани. Съвременно понятие за
конституция като особен учредителен акт, който изменя предишния ред в обществото и
въвежда нов, се е появил в навечерието на буржоазните революции в Европа през 17 –
18в.в трудовете на мислителите – просветители енциклопедисти и тогава възниква
тълкуването на конституцията като обществен договор между хората. Новият ред е
включвал само установяването на естествените човешки права и правата на
гражданите, изискването за премахване на кралския абсолютизъм и създаването на
нови висши органи на властта. През 17-18 в. в Епохата на буржоазните революции са се
появили подобия на документи с конституционен характер. В периода на Гражданската
война против абсолютизма в Англия в началото на 17 в. офицери от армията на
Кромуел подготвят проект за конституция, наречен Народно съглашение, който обаче
не е бил приет от Парламента. През 1653г. самият Кромуел подготвя проект на
конституция и я поставя временно в действие, под наименованието Оръдие на
управлението. На практика обаче тя не оставя следа в историята на
конституционализма. Идеите за необходимостта от основен закон, ограничаващ
произвола на абсолютизма, пренасят в Америка бягащите от погазването на техните
права. По време на революцията и след нея британски емигранти. Английските
колонисти създали в Нова Англия свои селища, назовавайки ги териториални
обединения, т.нар. днешни щати. Устройството на щатите се регулирало от харти,
подарени от британския монарх. В тях се предвиждало известно самоуправление на
щатите, макар че те оставали бели колонии на Великобритания. Британската монархия
непрекъснато ограничавала тяхното развитие, което довело до противопоставяне на
щатите и Британското кралско правителство, а през 1766г. до приемането от щатите на
Декларацията за независимостта, до войната за независимост, до създаването през
1777г. на конфедерация, а с приемането на Конституцията през 1777г. и до създаването
на федерацията на САЩ. Още преди обявяването на Декларацията за независимостта
на 4 юли 1776г. някои щати в стремежа си да се отделят от Великобритания приели
свои конституции. От тогава приемането на конституция започнало да символизира
независимост, а по-късно образуване на държава. Първата между тата създадените
конституции е на щата Кънектикът през 1745г.
Всяка конституция е исторически обусловена. В Конституция на САЩ от 1787г. е
заложен принципа за разделение на властите, който не е изрично записан, но неговите
идеи намират израз в първите 4 разпоредби, които институционализират титулярите на
трите власти. Като основа на републиканската държавна организация е прогласен
принципа на федерализма, установена е силна президентска власт, както е принципа на
съдебния контрол като правна възможност е предоставена на съдиите да тълкуват
конституцията и да не прилагат законодателни актове, които сами обявяват за
противоконституционни. Първите европейски конституции са Полската и Френската от
1791г. като Полската конституция предхожда Френската с няколко месеца и тъй като не
е приложена напрактика за първа европейска конституция се смята именно Френската
конституция от 1791г. Тя е създадена в резултат на победата на Великата френска
революция и се предхожда от известната Декларация за правата на човека и
гражданина от 1789г., включваща се като преамбюл. Тази конституция утвърждава
първообраза на конституционна монархия в Европа, а Конституцията на Франция от
1793г. прокламира принципа за единството на държавната власт, принципът за
народния суверинитет и републиканската форма на управление. Френската
конституция от 1791г. поставя легитимно начало на европейския конституционализъм
и представлява първообраз за създаване на редица европейски конституции през
първата половина на 19 в. Редица европейски държави приемат конституции, в които се
развиват идеите на либералната държава (например Холандия, Испания, Белгия и др.)
През втората половина на 19 в. се приемат нов вид конституции, с кото не само се
ограничава монархическата власт, но се възприема и републиканската форма на
държавно управление и провъзгласяват народния суверинитет. Първата половина на
20в. се приемат нови републикански конституции, които утвърждават принципите на
всеобщото и пряко избирателно право и формирането на представителните органи,
провъзгласяват се редица социално – икономически права на гражданите ( Ваймарската
конституция на Германия от 1913г., Испанската конституция от 1931г. и Австрийската
конституция от 1920г.) В резулат на победата на Великата октомврийска
социалистическа революция в Русия се приема първата социалистическа конституция
от 1918г. През втората половина на 20 в. с разпадането на колониалната система се
приемат редица конституции в Азия и Африка, а в Европа се приемат нови либерално –
демократични конституции, както и тези на европейските социалистически държави. В
края на 80-те и началото на 90-те години на 20 в. с разпадането на социалистическата
система се приемат конституции от бившите социалистически държави, които
отразяват настъпилите дълбоки промени в политическата и икономическата система на
тези държави. Те обаче запазват републиканската си форма на управление. Приетите в
началото на 90-те години нови конституции на бивпшите социалистически държави са
силно повлияни от конституцията на Франция от 1958г., известна като Конституция на
5-тата Френска република.
2.Конституционализъм
Понятието „конституционализъм” е органично свързано с конституцията, но не следва
да се отъждествява с нея. Наличието на конституция не е достатъчно условие за да
говорим, че е на лице конституционализъм, съвременни държави имат
конституционализъм, включително и диктаторските държави. Конституционализмът
представлява модел за управление в съответствие с провъзгласените демократични
принципи чрез и възоснова на конституцията. Конституционализмът е антипод на
абсолютизма и съществен елемент от идеите за демократично явление. Както вече
отбелязахме легитимно начало на европейския конституционализъм дава първата
европейска конституция, а именно Френската конституция от 1791г. В нея намират
израз идеите от епохата на Просвещението, а именно за народния суверенитет, за
разделението на властите, за правата и свободите на гражданите, за господството на
закона и правото и т.н. За разлика от европейския конституционализъм, Америка се
характеризира с редица специфични черти поради историческите обстоятелства и
начини на създаването на новата американска държава, а именно войната за
независимост дава възнможност за цялостно възприемане на конституционните идеи на
европейските мислители като радикална се прекъсва връзката на абсолютизма на
европейските монархии. Именно американският конституционализъм възприема
избирането на държавен глава, което за своето време е било уникално. Второ именно
американскията конституционализъм създава федеративната форма на държавно
управление. В конституционно – правната доктрина условно се обособяват три модела
на конституционализъм. Първият модел е т.нар. инструментален конституционализъм,
чието предназначение е да институционализира публичната власт, нейното
осъществяване и структури. Вторият е т.нар. конституционализъм, в чиято основа
принципа за свободата на личността и ограничаването на държавната власт като се
акцентира върху правата и свободите на човека и гражданите, както и гаранциите за
тяхното осъществяване. Третият модел е т.нар. съвременен конституционализъм, който
се утвърждава през втората половина на 20 в. Той се характеризира с легитимирането
на социалната държава, в която се съчетават свободата на личността, със социалната
справедливост. Именно правата на човека представляват едно от най-сериозните
критерии за степента на развитие на конституционализма. Също така значение има
последователното приложение на принципа за равенство в правата. Също така значение
имат и политическите и икономическите гаранции за реалното осъществяване на
правата и свободите, начина на функционирането на политическата система в
обществото и др.
3.Конституциите и международното право
При съвременното развитие на международните отношения конституцията
представлява форма за укрепване на международното право. Съгласно чл.5 ал.4 от
Конституцията международните договори, ратифицирани по конституционен ред,
обнародвани и влезли в сила за Република България представляват част от вътрешното
право на страната. Това означава, че те имат предимство пред противоречащите им
норми на вътрешното законодателство.

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
31 май 2020 в 14:30 студент на 39 години от Пловдив - ПУ "Паисий Хилендарски", факулетет - Педагогически факултет, специалност - Педагогика, випуск 2015
 
Подобни материали
 

Конституционно право

14 ное 2007
·
603
·
36
·
7,097
·
276

КС се произнася по спорове и искове от неговата компетентност. Диспозитивът и мотивите се обнародват в Държавен вестник...
 

Конституцията – понятие и същност, конституционализъм

27 яну 2010
·
207
·
6
·
2,866
·
217

Конституцията – понятие и същност, конституционализъм...
 

Конституционализъм

22 мар 2010
·
50
·
6
·
1,591
·
51

Доклад по КП, изпалзван е учебника на Борис Спасов...
 

Основните права на гражданите като институт на конституционното право. Правна уредба. Принципи


Гарантирането на правата на човека и основните свободи е един определящ критерии за изграждането на всяка цивилизована и демократична държава, което произтича от нормите на съвременното международно право...
 

Българският конституционализъм през XIX и началото на ХХ век

11 май 2011
·
139
·
13
·
3,342
·
166

Учредителното събрание от 1879г. Приемане, характер и значение на Търновската конституция...
1 2 »
 

Конституционализъм

Материал № 482038, от 28 мар 2010
Свален: 44 пъти
Прегледан: 51 пъти
Предмет: Конституционно право, Право
Тип: Курсова работа
Брой страници: 3
Брой думи: 1,170
Брой символи: 7,989

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Конституционализъм"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала