Големина на текста:
ЙОРДАН РАДИЧКОВ- „НЕЖНАТА СПИРАЛА”
ЧОВЕКЪТ И ОБЩЕСТВОТО
Йордан Радичков поставя важния въпрос за човека и обществото в своя магически
разказ „Нежната спирала”, публикуван в сборник-разкази с едноименно заглавие.
Авторът предупреждава, че е нарушено общуването между природата и човека. Проб-
лемът, поставен от Йордан Радичков, е глобален в своите не само художествени, но и
философски измерения. Не случайно като ключови думи в произведението се налагат
тези за движението като възможност за опознаването на света чрез проникване в себе си.
Пътят и кръстопътят, спиралата и кръгът очертават параметрите не само на прос-
транството, през което преминават участниците в действието, но и на времето. Пътят
води към хоризонта, а мислите - към високите духовни пространства, т.е. има очертан
художествен „хоризонтал” и „вертикал”. Пресечната точка между тях е конфликтна. Това
всъщност е съдбата на човека в условен, символен план. На границата между усвоеното
културно пространство и на непознатия свят на дивата природа, между разбирането за
шипката като за жив организъм и като вампир стои човекът, без да успее да разгадае
докрай тайните на битието. Затова под въздействието на анимизма природата оживява:
„Пътят лъкатушеше покрай самата гора, спускаше се... катереше се... Бялата равнина
леко се изтегляше и завърташе край нас, смълчаната гора се измъкваше на пръсти
назад, най-близките до пътя дървета подтичваха бързо, по-далечните се движеха по-
бавно и се създаваше илюзията, че гората бяга назад с хиляди крака, без дърветата да
се застъпват едно друго.”
Метафоричните глаголни форми, използвани за живата природа (в частност за пътя и
гората като възможни препятствия, които ще се преодолеят, само ако човекът има сетива
да види красотата и да промени отношението си към видимия свят), засилват усещането
за движение и промяна. Не случайно убитата птица чертае спирала с кръвта си (водещ
соларен символ на живота) по снега, за да напомни за живота, който никой не би трябвало
да отнема: „Спрях се пред тези капки в снега. Те се редяха подобно спирала, правеха един
кръг, после в този кръг се вписваше втори, нежна дъга излизаше от него, за да изпише
трети кръг...”.
Спиралата, очертана от последните капки кръв като символ на отиващия си живот,
поражда и размислите на разказвача за смисъла на съществуването в този свят. Устремен
към непознатото, към глъбинната същност на трансцендентния свят, човекът винаги ще
се изправя пред природата с учудването на дете.
Митологично-фолклорното съзнание на човека, озовал се в нетрадиционната ситуа-
ция, е представено чрез ключовите думи: кръст, вампир и душа. Шипковият храст,
срещнат от ловците, е „ обърнат едновременно във всички посоки”. С многобройните си
„червени очи” той събужда стародавни представи у „човека с изгасналата цигара”: „ Туй
ще е някой вампир”. И много скоро вече всички се включват в „представлението”, разиг-
равано някога от режисьора Методи Андонов: „че този шипков храст наистина трепва
като живо същество и очите му като на разбойник заиграват на всички страни. Изни-
захме се мълчешком между аленеещия шипков храст, вторачил като вампир стотиците
си червени очи в нас, и помежду нежните дъги и спирали, изписани върху снега от
падащия от небето гълъб. ”
Природата присъства в художествения свят на Радичков със символиката, която но-
сят като философска същност образите на гората - символ на препятствията и труд-
1
ностите в живота на човека, на шипката, която също като розата сама се пази от посе-
гателството на заобикалящия я свят, на гълъба, който като Божия птица покровителства
доброто и справедливостта, и на снега, напомнящ за небитието. Всички те говорят за
невъзможността да се постигне хармония там, където човешката ръка се намесва грубо и
нарушава виталния природен кръг. Настъпва царството на хаоса. Хармонията вече е едва
ли не - заплаха за човека.
Оцветен в сиво, зимният ден потиска и обезличава всичко наоколо: „Небето над нас
бе сиво, вляво от шепната сивееше гора... Белееше се само равнината, до нея стоеше из-
правена сивата гора, отгоре се сивееше небето, ... съгледах как от сивото небе започна-
ха да се зараждат птици, все по-зрими и по-зрими, макар и сиви. Птиците прераснаха в
голямо сиво ято, носеха се те спокойно над сивата гора.” Дори убитата птица е сива:
„Заприлича на сива дрипа...” На фона на белия сняг аленеят само капките кръв и „очите"
на шипковия храст. Към цялостното символно внушение се прибавя и синият божествен
цвят. Авторът провокира размисъл. Посочено е противопоставянето между човешкото,
земно проявление на съществуването тук и сега: „...оня със сините очи зареди бързо
пушката си... Човекът със сините очи викаше: „Ще ударя”, и един друг непознат свят:
„оня със сините очи се целеше спокойно... ”. Като студен представител на цветовата гама,
избрана от писателя, синият цвят се загубва сред сивотата и е „победен” напълно от
червения след смъртта на убития от човека див гълъб. Така кръгът напълно се затваря, за
да прозвучи авторовото послание за необходимостта от общуване между природата и
човека, за да се съхрани красотата на родения вече живот.
Отделните фрагменти в разказа са обединени от логиката на живота и смъртта, които
са неотделими в кръговрата на природата. Асоциативността, върху основата на която е
изградена магическата творба на Йордан Радичков, налага идеята за общността на
природата и цивилизацията: „...трудно ми е да определя дали човекът изглеждаше по-
див, или шипковият храст изглеждаше по-див. Навярно и двамата бяха еднакво диви”.
Трите сюжетно организиращи събития: виждането на шипковия храст, асоциацията с
мъртвия вече приятел и убийството на птицата, определят основните повествователни
линии и показват света субективно, макар и като ретроспективно видяно единство на
жива и нежива природа. Тя е одухотворена чрез синестезии в градация (описанието на
пътя през гората), както и метафорично чрез митологемите, плод на останалите в
съзнанието стародавни представи за вампири и разбойници. Анимизмът на писателя
подпомага процеса на възприемането на света в неговата цялост, а на човека -само като
негова съставна част.
Единственият герой, който е назован поименно в разказа, е вече мъртвият режисьор
Методи Андонов. Неговото присъствие е по-скоро културно-митологемно, противо-
действа с наложения духовен контраст на процесите на обезличаването на човека под
въздействие на обществото, налагащо все повече изисквания, от които всеки се опитва да
се измъкне по някакъв начин. Метонимичните образи на най-разумното живо същество
маркират обикновено колективното съзнание или неговото проявление при онези от
ловците, които само за миг играят роля в общото течение на художественото действие,
разказващо за живота, събран в „един студен зимен ден”. Те са „неколцина човека”,
„едни”, „други”, „трети”. Между тях е „конярят”, който е характеризиран като жесток
човек, защото се отнася немилостиво към шипковия храст, изпречил се на пътя: „завъртя
камшика във въздуха и перна храста през лицето”.
Авторът представя не цялостно, а фрагментарно присъствието на ловците: „видях
рамена, гърбове, гугли и сините очи на едного от ловците.” Изграден е техният
колективен образ. Те нямат своя индивидуалност, сякаш са обезличени поради липса на
2
духовност. Последният е назован още и „човекът с изгасналата цигара", а Методи
Андонов - „човекът с гуцулската шапка”.
Идва момент, в който остават само гласове: „извика синкавият глас, който преди
малко питаше синеокия кое е вампир”. Следват „оня със сините очи”, „някой”, отново
„човекът със сините очи”, „оня”, „човекът”. Всички описателни фрагменти в момента,
когато се извършва убийството на сивия див гълъб, се сливат в едно, за да изградят образа
на ловеца, готов да посегне и на природата, и на човешките си чувства, лишен от сетива
за красивото и доброто. Дори разказвачът не е достатъчно дистанциран от останалите:
„Бях най-младият от групата. Дори той е част от множеството. Макар и по-
чувствителен, присъства в мига на извършеното престъпление. Става негов свидетел.
Героите на Йордан Радичков в разказа „Нежната спирала” са обикновени, при-
митивни, неучени хора, селяни с фолклорно-митологични представи. Те са любопитни
към детайлите. Отличават се с общителност. Веднага се ангажират с всичко, което ги
заобикаля. Техният свят е затворен между небето, където летят птиците, поставени на
прицел, и пътя, пресичащ равнината, наречена„ледената пустотия”. Чувстват се уютно
в това ограничено пространство, понеже познават добре естествеността на общуването.
Статични по светоусещане, те изостават в личностен план от времето, но коментират
всичко видяно до най-малките подробности. Без излишна тревога приемат промените в
сезоните и в човешкия живот. Само понякога могат да се стъписат пред смъртта, защото
тя им напомня и за техния тленен край: „Половината от мъжете наскачаха от
шейната... да видят какво може да ме спира по средата на пътя. .. Всеки случай никой
не посмя да пристъпи напред, за да разкъса или да изпотъпче аленеещите нежни
спирали на птицата. Умълчахме се всичките, стана неловко да стърчим посред бялата
равнина...”
Човекът и обществото в магическия разказ на Йордан Радичков са показани и чрез
метонимичните образи на смъртта (кръвта, храста и безкрайната снежна равнина). Тя
поражда у човека тъжни чувства, които звучат носталгично-приглушено в пространството
на пътя. Сходни са за всички - независимо дали става дума за човека или за птицата:
„...никой от нас не подозираше, че докато кръжи, птицата изстисква бавно кръвта от
себе си, за да допише с неясни кръгове и спирали своето последно четмо и писмо върху
бялата равнина, последната фраза на своя живот.”
Присъстващи вече само като „кашлица, човешки гласове”, спътниците на разказвача
не дават възможност да се разгадае тайнствената книга на природата и обществото,
влизащи непрекъснато в двубой. Неслучайно най-младият ловец се опитва да надникне
отвъд видимото по психологически път: „Ако исках да намеря нещо, трябваше пак в себе
си да се поровя”, за да разбере накрая, че въпросите едва ли някога могат да намерят
окончателен отговор в света на постоянно девалвиращите ценности. Без отговор остават и
изписаните спирали по снега, оставени от мъртвата птица: „Може би тази фраза
съдържа проклятие; може би съдържа някакво завещание към другите птици; а може
би е само прост отпечатък на един внезапен финал? ”
Обърнат към себе си, човекът като че ли може да добие опит и от осъзнаване
уроците на природата. Затова краят на разказа „Нежната спирала” поражда размисли за
единството на човека с нея. От гледна точка на анимизма, като че ли смъртта се оказва
повод за преосмисляне на ценностите чрез общуването или чрез отказа от него в
моментите на върхово изпитание, както е в случая. Но обръщането назад към отминалото
време е необходимо, за да се направи съпоставка с настоящето и да се проследи посоката
на пътя. Само тогава може да се разбере и смисълът на човешкото битие, в което
непрекъснато се актуализира митът за вечното завръщане, вписващ се в „кръга” на всяко
3

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

"Човекът и обществото" - Нежната спирала(Йордан Радичков)

Йордан Радичков поставя важния въпрос за човека и обществото в своя магически разказ „Нежната спирала”, публикуван в сборник-разкази с едноименно заглавие. Авторът предупреждава, че е нарушено общуването между природата и човека...
Изпратен от:

на 2007-11-28
Добавен в:
Съчинения разсъждения
по Литература
Статистика:
615 сваляния
виж още
 
Домашни по темата на материала
есе на тема човека на съд пред природата
добавена от veselina.topalova_fb 26.05.2014
0
19
писмо до приятел съдържащо дадена случка
добавена от lianiako 24.02.2013
1
49
Подобни материали
 

Пенчо Славейков - биография и творчество

28 фев 2006
·
1,217
·
3
·
1,327
·
929
·
1

Пенчо Славейков - жизнен път и творческо дело.
 

Светът на Никола Йонков Вапцаров

17 апр 2006
·
682
·
7
·
1,379
·
701
·
1

Неговото родно място – град Банско, има пряко отношение към творчеството му. Семейството, от което произхожда е пряко свързано с националноосвободителното движение в Македония. Баща му ЙОНКО ВАПЦАРОВ е член на революционната организация.
 

Единството между модерното и фолклорното начало в “Ралица”

29 мар 2006
·
3,522
·
1
·
457
·
2

Пенчо Славейков е човек с богата философска, естетическа и литературна култура, което го прави изключително ярко и оригинално явление в националната ни култура след Освобождението.
 

Пенчо Славейков - „CIS MOLL”

02 апр 2008
·
1,068
·
2
·
732
·
1

В това трагично произведение мощно се налага жизнеутвърждаващата тема. Поетът, който със спо¬койно примирение възприема смъртта - естест¬вен неизбежен заник на живота, тук решително въстава срещу нея като съзнателно търсен изход...
 

Човекът и природата в "Нежната спирала"

07 юни 2008
·
669
·
1
·
266
·
1,204
·
8

Вечната война - човекът срещу природата или как човекът се изправя срещу насилието, което е причинил.
1 2 3 4 5 » 11
 
Онлайн тестове по Литература
Творчеството на Алеко Константинов – обобщение
изпитен тест по Литература за Ученици от 11 клас
Обобщителен тест върху творчеството на Алеко Константинов - 2-ри вариант. Включени са въпроси от затворен тип - имат само един верен отговор.
(Труден)
20
2
1
3 мин
13.08.2020
Иван Вазов - творчество
изпитен тест по Литература за Ученици от 11 клас
Тестът е по старата учебна програма за 11. клас. Съдържа въпроси, свързани с творчеството на Вазов и епохата, в която твори.
(Труден)
20
11
1
3 мин
24.01.2020
» виж всички онлайн тестове по литература

"Човекът и обществото" - Нежната спирала(Йордан Радичков)

Материал № 48203, от 28 ное 2007
Свален: 615 пъти
Прегледан: 417 пъти
Предмет: Литература
Автор: Йордан Радичков
Тип: Съчинение разсъждение
Брой страници: 5
Брой думи: 1,470
Брой символи: 12,055

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за ""Човекът и обществото" - Нежната спирала(Йордан ..."?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Марчелина Теодосиева
преподава по Литература
в град Долна баня
с опит от  15 години
1 64

Ирен Кълвачева
преподава по Литература
в град Пловдив
с опит от  3 години
489 32

виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения