Големина на текста:
Същност, особености и характеристика на тоталитаризма
Тоталитаризмът е термин, възникнал след Първата световна война,
за да опише формата на държавно устройство, при която властта е
напълно централизирана и държавата се стреми да регулира и
контролира всички аспекти на политическия, социалния и интелектуалния
живот. Тоталитарните режими се отличават от авторитарните именно по
всеобхватността и тоталността на контрола върху публичния и частния
живот, който осъществяват.
За тоталитаризма като политическа система е характерно
неспазването на правата и свободите на гражданите. Характеризира се
със сливане на трите власти в една система, пряко подчинена на водача.
Главното средство за налагане на управлението и премахване на
политическите противоречия е терорът.
„Тоталитаризъм”, „тоталитарно общество” и „тоталитарен
режим” са синоними. Терминът произлиза от латинската дума
„тоталитарен” (общ, общо). Етимологичният корен е toto (цял).
Семантиката на този термин означава „всеобщ”, „всеобземащ”,
„цялостен”.
„Тоталитаризмът” е модерно понятие, независимо, че се
използва за характеризиране на древни и съвременни режими и
общества.
Ранните употреби на понятието е опит да се класифицират тези
системи, които почиват на термини като диктатура, деспотизъм и
тирания. Основната цел е да се предложи общ термин за леви и десни
режими, които имат много по-общо, отколкото може да се изрази
идеологическата поляризация между фашизъм и комунизъм.
Оксфордският речник на английски език го споменава в
Съвременен поглед от април 1928 г. Терминът получава широко
разпространение по време на Втората световна война (в някои
художествени произведения, като филма на Гейбриъл Паскал „Майор
Барбара”, в пиесата на Бърнард Шоу – „Извън подозрение”, където се
говори за една нацистка процедура на мъчения като за „тоталитарен
маникюр” и в някои роли, изпълнени от Чарли Чаплин, където бичува А.
Хитлер и нацизма).
Някои изследователи смятат, че тоталитаризмът се корени още в
бурната епоха между XVІІ и XІX век, която е изпълнена със социалните
реалности след Великата френска революция и особено с появата на
немския Романтизъм. Те се основават на концепциите за държавата на
такива мислители за държавата (като Хуго Гроций, Жан Боден, Томас
Хобс, Ж.-Ж. Русо и др.) и на съществуващите тогава диктатури. Но това
говори само за наличие на някои страни и белези например за
репресивни държавни структури. Но не означава, че тези държави са
тоталитарни в съвременен смисъл на това понятие.
Още преди 1835 г., Алексис дьо Токвил в крупния си труд
„Демокрацията в Америка” с научна прозорливост и обоснованост
предсказва бъдещото зараждане и природата на тоталитаризма, като
насочва изследователите на XX век за изясняване на неговия генезис.
Макар че не ползва понятието „тоталитаризъм”, той ясно прогнозира
социалното явление, типа социално устройство (тоталитарното), като
отбелязва, че думите „деспотизъм” и „тирания” са неприложими за
характеризирането на това общество.
Алексис дьо Токвил пише: „Първото, което ще привлича
вниманието е неизброимото множество хора, всичките равни и
еднакви, неспирно преследващи своите дребни и нищожни
удоволствия, с които да запълва съществуването си... Над тези
човешки същества стои една необятна настойническа власт, която
изцяло е поела върху себе си отговорността за задоволяването на
нуждите им и опеката над съдбата им. Тази власт е абсолютна,
всепроникваща, неизменна, грижовна и умерена... тя се стреми да
държи човешките същества в състояние на вечно детство... Тази
върховна власт слага ръка на цялото общество.”
Тоталитаризмът се легитимира, разкрива и като теория, и като
практика в началото на 20-те години на XX век в Италия.Официалната
опозиция (на фашизма) използва понятието, за да изрази намесата на
изпълнителната власт в целокупния обществен живот на страната. В
последствие това понятие се разпростира и за характеризиране и за
съпоставяне на тоталитарните черти на сталинската държава и
сталинизма в Русия с някои подобни черти. Като тези при нацистката
държава. Терминът окончателно се легитимира през 30-те години след
налагането на националсоциализма в Германия и режимът на Франко в
Испания след Гражданската война.
Първите изследвания на тоталитаризма са направени от
италианските политици и историци Франческо Нити, Филипо Турати
и Луиджи Стурцио. В техните изследвания и съчинения са направени и
първите сравнителни характеристики на двата типа политически режими
(фашисткия и сталинския). Но в тях не се изясняват същността и
смисълът на понятието „тоталитаризъм”.
На проведена през 1939 г. в САЩ научна конференция,
посветена на тоталитарната теория в направено за пръв път
разграничаване на категориите „авторитаризъм” и „тоталитаризъм”
и са посочени характерните белези на тоталитарните форми и
методи на господство.
По време и до края на Втората световна война един от крупните
изследователи на фашисткия тоталитаризъм Франц Нойман развива
теорията за тоталитаризма в труда си „Бехемот. Структура и практика на
националсоциализма”. С това съчинение приключва в общи линии и
първия етап в еволюцията на теорията за тоталитаризма.
Това, което характеризира научните изследвания през първия етап
е акцентът им върху спецификата на фашистката тоталитарна държава.
На този етап по-малко внимание изследователите отделят на сталинския
социализъм.
Философските основи на теоретиците за тоталитаризма са
разработени от Карл Попър в неговото главно философско политическо
произведение „Отвореното общество и неговите врагове”. То е написано
през 1942 г., преведено и публикувано едва през 1979 г. като критика на
тоталитаризмите. Той прави остра, радикална критика на Платон, Хегел и
Маркс, за да осъди това, което той нарича „утопични социални
манипулации” в модерните „тоталитарни режими” в Германия и Русия.
Тази критика по-късно е продължена от Андре Глуксман, Бернар Анри-
Леви и други европейски „нови философи”, които са разочаровани от
реализацията на марксизма през XX век в Съветския съюз и
Източноевропейските социалистически страни. Карл Попър дава тон в
идеологическата пропаганда на Запада при употреба на идеята за
тоталитаризма в политическата реторика срещу Съветския съюз и
бившия социалистически лагер (1989 г.).
„Не е ли време в тоталитарната държава да се наблюдава
феноменът, който доминира нашия век, новото par excellence на нашата
епоха, ако е необходимо сравнение образът на индустриалната
революция на последния век?”
Един от първите теоретици на тоталитаризма Ханс Кон пише:
„Тоталитарните диктатури са феномен, присъщ на двадесети век заради
техния „демократичен” характер: това са масови движения. Въпреки че са
започнали с вземане на властта от страна на малцинства, те са успели,
защото са придали форма на мрачните мечти на националните маси и
защото са откликнали на техните смътни и едва осъзнати въжделения.
Не можем да разберем масите, които са последвали хора като Сталин и
Хитлер, прибягвали единствено до аргумента на терора. Едно дълбоко
привличане свързва водача с неговия народ, повече отколкото личният
магнетизъм на вожда... Хитлер не завладя германските маси, той ги
представляваше”.
Въпросът за тоталитаризма започва с националсоциализма и
сталинизма, но не се свежда само до проблемът за близките и сходни в
някои отношения черти на тези две диктатури или до обяснението на
техния успех.
От гледна точка на тоталитарната типология по-голям интерес
предизвикват съществуващите различия,а теса главно следните:
За разлика от сталинския социализъм фашисткия тиюоталитаризъм -
още при своя исторически генезис изрично подчертава бъдещия
тоталитарен характер на държавата и обществото.
И при двата фашистки режима (в Италия и в Германия) властта е
взета след произвеждането на парламентарни избори, докато в Русия
това става с помоща на революция. Оттук произтича и разликата във
формирането на новата политическа класа:при фашистките модели тази
класа се образува на базата на консенсус между самите фашисти и

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
05 юни 2020 в 16:29 потребител
25 май 2020 в 17:35 студентка на 28 години от София - СУ "Св. Климент Охридски", факулетет - Факултет по педагогика, специалност - Социални дейности, випуск 2016
01 май 2020 в 16:31 ученик на 20 години от Правец - ГПЧЕ "Алеко Константинов", випуск 2018
21 апр 2020 в 16:57 в момента не учи на 29 години
21 апр 2020 в 13:54 родител
21 апр 2020 в 12:21 потребител на 19 години
02 ное 2019 в 14:14 студент на 22 години от София - УНСС, факулетет - Международна икономика и политика, специалност - Международни отношения, випуск 2021
18 окт 2019 в 21:37 студент на 37 години от Русе - Русенски университет "Ангел Кънчев", факулетет - юрудически, специалност - Право, випуск 2022
26 сеп 2019 в 06:21 учител
19 май 2019 в 21:09 ученичка на 26 години от Пазарджик - ПГ по икономика и мениджмънт, випуск 2012
 
 
Онлайн тестове по Политология
Тест по политология за 2-ри курс, ВСУ - политически системи и режими
изпитен тест по Политология за Студенти от 2 курс
Тест по Политически системи и режими. Важи за ВСУ. Съдържа 22 въпроса, всеки от които има само един верен отговор.
(Лесен)
22
182
1
26.09.2014
» виж всички онлайн тестове по политология

Тоталитаризъм

Материал № 478922, от 23 мар 2010
Свален: 185 пъти
Прегледан: 266 пъти
Предмет: Политология
Тип: Курсова работа
Брой страници: 12
Брой думи: 3,633
Брой символи: 23,778

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Тоталитаризъм"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения