Големина на текста:
Югозападен
университет „Неофит
Рилски“
Доклад
по: конституционно право
на тема: конституционализъм
Изготвил: Петя М. Трендафилова Проверил: гл. ас. Горова
спец. Право, I-ви курс
факултетен ? 0901060
Въпросът за конституционализма стои в основата на конституционното право, разглеждано
и като система от правни норми, и като наука. Известно е, че той се заражда като идея в
средите на част от офицерите от армията на Кромуел в Англия, развива се при борбите за
национална независимост на Северна Америка, както и при антифеодалните революции в
Европа и по-специално във Франция.
Понякога конституционализма се разбира като процес на създаване на конституциите. В
други случаи той се определя като режим, който се основава на съществуваща конституция.
Всъщност конституционализмът е идеологическа категория. Неговото възникване и развитие
е подплатено от теориите на Джон Лок, Шарл дьо Монтескьо, Ж. Ж. Русо. От друга страна,
както беше отбелязано, конституционализмът е плод на дълбоки социални, политически и
икономически преобразувания, които водят до ликвидирането на феодалния строй и до
утвърждаването на буржоазията като господстващата класа.
Развитието на модерния конституционализъм има две основни фази либерален
конституционализъм и демократичен конституционализъм. В ранната фаза се наблюдават 3
основни тенденции, насочени към:
- деперсонификация на властта – постепенно се достига до идеята на „двете тела на краля”:
едното смъртно – неговата личност, а другото безсъртно – държавата. „Кралят умря, да
живее кралят!”
- институционализация на властта бавен и продължителен процес на осъзнаване на
държавата като сложна и многофункционална институция, която има за свое ядро идеята за
общото благо.
- разделение на властта – свързано е с разделението на единната държавна власт.
Големият обрат в мисленето се осъществява от Великата Френска буржоазна революция,
която издига лозунга „Свобода, равенство и братство”.
Идеята за конституционализма предшества конституциите, но тя се въплатява в тяхото
съдържание, когато те се създават. Сам по себе си фактът на съществуването на конституция
още не означава конституционализъм. Конституционализмът предполага определена
ограничаваща властта функция на конституциите. Конституционно управление съществува
там, където са налице конституционни правила и механизми, които ограничават
всевластието и гарантират демократичност на политическия режим. Изискват се още редица
социално – икономически, етични, културно-исторически и други условия, при наличието на
които Конституцията може да функционира като достатъчно ефективен ограничител на
държавната власт.
Тези условия, както и съответните механизми, чрез които те се поставят в действие, се
предвиждат и уреждат от самата конституция, но тяхното поставяне в действие не става
автоматично, а зависи от субектите на държавното управление в широкия смисъл на думата.
Още Търновската конституция отвори вратите към конституционализма, най-напред с факта
на нейното създаване. Тя съдържа разпоредби, които имат пряко отношение към една от
характеристиките на конституционализма, а именно антифеодализма. В член 57, второто
изречение, се постановява: „Разделението на съсловия в България не се допуска“. Наред с
това според член 58 „Титли за благородство и други отличия не могат да съществуват в
българското царство“. В тази поредица от разпоредби може да се отбележи и член 49, който
постановява, че само Народното събрание има право да решава спазени ли са всичките
показни в Конституцията условия при издаването на някой закон. Макар и косвено, и тази
разпоредба се свързва с идеята за конституционализма.
Много по-яно и категорично вече въпросът за конституционализма се поставя в действащата
Конституция на Република България. В член 4, ал. 1 от нейния текст се постановява, че:
„Република България е правова държава. Тя се управлява според Конситуцията и законите на
страната.“ Тази разпоредба има пряко отношение към разлеждания въпрос.
Характеристиката на държава като правова и управлението „според Конституцията“ е
елемент от съдържанието на конституционализма като правно-политическа идеология.
Конституционализмът утвържадава властите, но наред с това и ги ограничава. Чрез
Конституцията той е източник на властите, но една от функциите на конституциите е да
определят допустимите граници на тяхното въздействие, с цел да се осигури свободата на
човека и гражданина.
Идеята за конституционализма може логично и закономерно да се свърже с демократизма.
Автономията на личността, нейната свобода и независимост са изходна позиция при
характеристиката на конституционализма. Той е несъвместим с антидемократизма, с
консерватизма във всичките му форми и модели.
Понякога личният живот и обществената дейност на човека се схващат като антиподи, което
не е правилно. Човекът в демократичното общество е личност и в частния, и в обществения
си живот, което означава, че той трябва да бъде свободен и в двата случая. Личната свобода
на гражданите им предоставя възможността за самоволно, макар временно и частично,
отклоняване от въздействието на държавата и обществото. В същото време те имат
възможност за свободно, неформално общуване с други лица и колективи, въобще с
обществото и с негови представители.
Личничната свобода се гарантира от такива категории като „неприкосновеност“ и „тайна“.
Неприкосновеността е ненакърнимост, защита срещу непозволено и нежелано
посегателство върху личността и върху нейни материални или духовни ценности. Тайната
също е защита, но срещу непозволено и нежелано узнаване и разпространение на
информация, свързана със съответната личност. Неприкосновеността и тайната може да
действат като защитни средства и поотделно, но и заедно. Тяхното действие може да бъде
гарантирано при необходимост и чрез държавната принуда. Тяхното предназначение е да
осигурят свободата на личността и демократизма на политическия режим и да се
противопоставят на консерватизма, който във всичките му форми е несъвместим с
конституционализма.
Конституционните гаранции за свободата на личността и за демократизма са твърде важни и
необходими, но не са достатъчни. Защото не могат да осигурят свобода и демокрация хора с
тоталитарно и авторитарно мислене и поведение. Демокрация се прави от демократ. Само
когато държавното кормило е в ръцете на лица, които поставят над всичко, дори над
собствения си живот, интересите на народа, само тогава може да има истинско
народовластие.
Между условията и факторите, които определят съдържанието и смисъла на
конституционализма, е и принципът за разделение на властите, но в неговия съвременен
смисъл. Когато Шарл дьо Монтескьо е формулирал своята теория за разделението на
властта, историческите условия на обществения живот са били различни в сравнение със
сегашните. Тогава тази теория е имала друг смисъл и друго предназначение. Това се
обуславяло от такива исторически обстоятелства, каквито са били разпадането на
феодализма и формирането на буржоазния строй. Разделението на властта при тезиусловия е
подпомагало развитието на историческите процеси. Чрез парламента буржоазията е
овладяла законодателната власт, а по този начин гласуването не само на обикновените
закони, но и на държавния бюджет, както и на данъците.
Въпросът за разделението на държавната власт се поставя в България още със зараждането
на конституционализма. Търновската конституция формално установява този принцип и
разделя властите между съответните титуляри.
Утвърждаването на парламентарен стил на работа в народното събрание и по-нататъшното
укрепване на независимостта на съдебната власт биха се отразили благоприятно върху
конституционализма в Република България. Ако не се осигури възможността властта да
възпира властта, това на практика води до засилване ролята на изпълнителната власт. Само
по себе си това не може да се оцени като вредно и противно на конституционализма, стига
да не се изроди в полицейщина и в злоупотреба с власт. Във връзка с това трябва да се има
предвид, че изпълнителната власт трябва да действа само в съответствие с Конституцията
(чл. 105, ал.1) .
Според чл. 11, ал. 1 от Конституцията „Политическият живот в България се основава върху
принципа на политическия плурализъм“. На практика този принцип води до
многопартийност. Конституционазлима особено при парламентарната форма на държавно
управление, предполага съществуването на неограничен брой политически партии и
движения. Поставя се обаче едно условие-нито една партия да не се свързва с държавата,
както и да не се обявява или утвърждава за държавна. Пренебрегването на това изискването

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
26 окт 2020 в 12:23 студент на 20 години от София - УНСС, факулетет - Юридически, специалност - Право, випуск 2020
 
Подобни материали
 

Конституционно право

14 ное 2007
·
603
·
36
·
7,097
·
276

КС се произнася по спорове и искове от неговата компетентност. Диспозитивът и мотивите се обнародват в Държавен вестник...
 

Конституцията – понятие и същност, конституционализъм

27 яну 2010
·
207
·
6
·
2,866
·
217

Конституцията – понятие и същност, конституционализъм...
 

Конституционализъм


Видове конституционализам...
 

Основните права на гражданите като институт на конституционното право. Правна уредба. Принципи


Гарантирането на правата на човека и основните свободи е един определящ критерии за изграждането на всяка цивилизована и демократична държава, което произтича от нормите на съвременното международно право...
 

Българският конституционализъм през XIX и началото на ХХ век

11 май 2011
·
139
·
13
·
3,342
·
166

Учредителното събрание от 1879г. Приемане, характер и значение на Търновската конституция...
1 2 »
 

Конституционализъм

Материал № 478392, от 22 мар 2010
Свален: 50 пъти
Прегледан: 51 пъти
Качен от:
Предмет: Конституционно право, Право
Тип: Доклад
Брой страници: 6
Брой думи: 1,591
Брой символи: 10,547

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Конституционализъм"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала