Големина на текста:
1. Компетентностнапрезидента
   Компетентността на президента е съвкупността от неговите  служебни права и задължения в 
качеството му на държавен глава.
   Като синоним на термина „компетентност” се използва „правомощие” и  то често се 
прави.Терминът   правомощие   акцентира   повече   върху   мощта   на   органа,   върху   неговата 
властническа дейност и правата му.Но президентът,както и всеки друг орган,има и служебни 
задължения.Така например президентът  е  длъжен да  обнародва в 15­дневен срок приетияот 
Народното  събрание  закон,освен  ако  реши  да  наложи  вето  и  да   върне  закона за   ново 
обсъждане.Но и ако постави в ход правото си на вето,той е длъжен да обнародва в дневен 
срок повторно приетия закон.Президендтът  е длъжен служебно да разгледа делата,по които е 
издадена присъда,налагаща смъртно наказаниеи да реши дали да помилва,или не осъдения.Той 
има  и  редица  други  служебни  задължения.Поради  това.когато   се  има  предвид  цялостната 
дейност  на органа,по­подходящ е терминът компетентност в сравнение с  правомощия”.В 
чл.102, ал.1 от Конституцията  и на други места се употребява терминът  правомощия във 
връзка  с актовете,които президентът може да издаваи с дейността му въобще.
   Президентът на републиката има широка и разнообразна компетентност,която се определя от 
качеството му на държавен глава.
   Функциите на президента на Република България освен в сферата на изпълнителната дейност 
са свързани  и с осъществяването  и на законодателната,и на съдебната власт.Така например той 
има правото да промугира гласуваните  от Народното събрание закони,да упражнява правото на 
помилване и др.Поради това постановката,че правомощията на президента трябва да се свързват 
с идеята,че той   е шеф на изпълнителната власт,е едностранчива и ограничава представата за 
неговите функции и за обема и вида на компетенциите му.Но няма съмнение,че значителна част 
от неговите правомощия се отнася към сферата на изпълнителната власт.
  Компетентността на президента на Републиката се определя главно от Конституцията.В чл.98 
са уредени неговите постоянни правомощия,свързани поначало с текущата му дейност .Между 
тях са :
1.Насрочва избори за Народното събрание и  органи на местното самоуправление и  определя 
датата за произвеждане на национален референдум,когато за това има решение   на Народното 
събрание
2.Отправя обръщения към народа и Народното събрание
3.Сключва международни договори в случаите,определени със закон
4.Обнародва законите
5.Утвърждава  промените   на  границите  и  центровете   на  административно­териториалните 
единици по предложение на Министерски съвет
6.Назначава  и  освобождава  от  длъжност   ръководителите  на  дипломатическите 
представителства  и  постоянните  представители    на  Република  България  при  международни 
организации по предложение на Министерския съвет и приема акредитивните и отзователните 
писма на чуждестранните дипломатически представители в страната;
7.Назначава и освобождава от длъжност и други държавни служители,определени със закон;
8.Награждава с оредени и медали;
9.Дава и възстановява българско гражданство и освобождава и лишава от него;
10.Предоставя убежище;
11.Упражнява правото на помилване;
12.Опрощава несъбираеми държавни вземания;
13.Наименува обекти с национално значение и населени места;
14.Информира Народното събрание по основни въпроси в кръга на своите правомощия.
     Между посочените в чл.98 правомощия на президента има някои,които не могат да бъдат 
приети като средства за осъществяване на функции на държавен глава.Те по­скоро са правно­
технически  инструменти,използвани   при  осъществяване  на   президентската  власт,но  не   и 
правонощия   в  истински   смисъл  на   думата.Така  например   според  точка  2   на  чл.98   от 
Конституцията   президентът   отправя   обръщения   по  съдържание   към   народа   и   Народсното 
събрание”.Какви ще бъдат тези обръщения по съдържание и предназначение не е казано и не 
може да бъде казано в Конституцията.Те са само инструменти при практическата дейност на 
държавния глава.Това ясно и категорично  е посочено в чл.102,ал.1 на основния закон,където се 
казва,че „в изпълнение на своите правомощия президентът” издава обръщения.
    Подобни  разсъждения   могат   да   се   направят   по   отношение  на  точка 14 на чл.98 от 
Конституцията.Той  не   установява  някакво  правомощия  на  президента.Напротив,той  ясно 
показва,че  става  дума  за  едно  правно­техническо  средствоинформация”,което  трябва  да  се 
използва от президента,за да представи своята дейност пред парламента.
   Има   основание  да   се  отбележи,че   идеята,залегнала  в   чл.98,точка  14  от   Конституцията,  е 
подценена и недоразвита.Тя има предвит отношенията между Народното събрание и президента 
и задължението на държавния глава да се представя пред парламента,като го информира по 
основни  въпроси  на  своята  дейност.В  този  текст  се  подсказва и мястото на двата органа  в 
системата   на   държавния   апарат,и   йерхическите   отношения   между   тях   при   парламентарния 
режим.
  Освен  възложените  му  с  Конституцията  права  и  задължения,на  практика  определени 
правомощия на президента се възлагат и с текущо законодателство.Така например Законът за 
избиране на народните представители,общински съветници и кметове в чл.21, ал.2 предвижда,че 
границите на избирателните райони,тяхното наименование,номерацията и изборните книжа се 
определят  с  указ  на  президента  на  Републиката,а  според  чл.29,ал.7  Централата  избирателна 
комисия също се назначава от президента.По този начин фактически се допълва Конституцията 
в частта и,която се отнася до компетентността на държавния глава.
Конституцията на Република България от 1991г. , която определя коптентността на президента 
на Републиката,не предвижда изрично,че тя може да се допълва от Народното събрание със 
закон.Това обаче не означава,че подобна възможност е изключена или че ако това бъде 
извършено,то ще бъде противоконституционен  акт.Конституцията определя изрично онези 
права и задължения на президента,които той трябва да осъществява.Народното събрание обаче 
може да прецени,че е целесъобразно да му бъдат възложени и други правомощия и за тази цел да 
издаде   съответен   закон.Този  закон   ще   задължава  президента,тъй   както   го   задължава  и 
Конституцията.Конституцията от  1991г. Внася  в тази  област свързана с  Компетентността  на 
президента .Тя  определя компетентността  на съвременен  президент на  парламентарна 
република.По този начин той придобива физономията на държавен глава в истинския смисъл на 
думата,  а  не  тази  на президента,както  се  представяха  нещата  при  Президиума  на  НС  от 
Конституцията от 1947гИ при Държавния съвет от Конституцията, приета през 1971г.Ново и 
същественото в тази област е свързано главно с отношенията на президента с титулярите на 
законодателнатаизпълнителната и съдебната власт.
   Правомощията на президента на Републиката в тази област са уредени не само в чл.98, а и в 
специални разпоредби на Конституцията­чл.99­100, както и в разпоредбите,които имат място в 
други глави  на  основния   закон,   например  чл.129, ал.2, който   се   отнасят  до   правото на 
президента да назначава председателя на Върховния касационен съд,председателя на Върховния 
административе съд и главния прокуроркакто чл.147, ал.1, който определя неговото право да 
участва при избирането на състава на Конституционния съд.
   Във връзка с компетентността на президента възниква въпросът,дали има някаква спрециална 
област на обществения и държавния  живот,която  да е  резервирана  за него,в смисъл,в  която 
именно  той  да има  правото  на  действа.Смята се,  че  такава област  са  международните 
отношения   и   националната   сигорност.Съществуват   основания   да  се   приеме,   че   ако   не 
резервирана  за   президента,предпочина  от  него   област  на  действие   съществува.Практиката  в 
редица  странивключително  и в  Република  Българияпотвържадава  предпочитанията за 
действие в областта на международните отношения и националната сигурност.
   За осъществяването на тази дейност основанията произтичат от  тази Конституци, според 
която   президентът   представлява  държавата   в  международните   отношения   (чл.92, 
ал.1);назначава и освобождава от длъжност ръководителите  на дипломатическите 
представителства  и постоянните представители на Република България при международните 
организации по предложение на Министерския съвет и приема акредитивните и отзователните 
писма  на чуждестранните  дипломатически  представители  на страната  (чл.98,  т.6);  той  е 
върховен  главнокомандващ  на  Въоръжените  сили и  възгласява  Консултативния  съвет  за 
национална сигурност(чл.100, ал.1 и 3);има право да обявява при определени условия военно 
положение  и   положение  на  война  (чл.100,   ал.5).На  тази  конситуционна  основа   се  гради  и 
съответната предпочитана  област за действие на  държавния глава­президента на 
Републиката.Неговата дейност обаче не може да надхвърля правомощията му, определени от 
Конституциятанито да ограничи правомощията на други органи,напр.Народното събрание или 
Министерския съвет.
2. .98 ПравомощиянапрезидентаотчлотКонституцията

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Правомощия на президента на Р.България

Компетентността на президента е съвкупността от неговите служебни права и задължения в качеството му на държавен глава....
Изпратен от:
vasinkaaa92
на 2010-03-20
Добавен в:
Курсови работи
по Конституционно право
Статистика:
262 сваляния
виж още
 
Подобни материали
 

Конституционно правосъдие

09 мар 2012
·
106
·
19
·
9,669
·
152

КП възниква най-рано в Америка – 1803г. и в най-популярна. форма – конституционен контрол по отношение на законите; възниква с решение, докладвано от съдия Маршал...
 

Конституционно право

14 ное 2007
·
599
·
36
·
7,097
·
255

КС се произнася по спорове и искове от неговата компетентност. Диспозитивът и мотивите се обнародват в Държавен вестник...
 

Правомощия на Конституционния съд

18 фев 2014
·
65
·
10
·
1,637
·
69
·
1

Курсова работа по Конституционно право. Включени са основните правомощия, организация, структура и състав, ред на дейност в правомощията на Конституционния съд и източници...
 

Президентски избори в Петата Френска Република

19 май 2016
·
2
·
8
·
2,319

Анализ на президентската институция във Франция и особеностите ѝ....
 

Естествените права в практиката на Конституционния съд на Република България pro

24 юли 2016
·
1
·
10
·
1,424
·
10
·
8.00 лв.

Конституционният съд е политически независим орган. Той е създаден с Конституцията от 1991 година. Не принадлежи към нито една от трите власти изпълнителна, законодателна и съдебна власт...
 

Правомощия на президента на Р.България

Материал № 477385, от 20 мар 2010
Свален: 262 пъти
Прегледан: 288 пъти
Качен от:
Предмет: Конституционно право, Право
Тип: Курсова работа
Брой страници: 12
Брой думи: 3,657
Брой символи: 22,785

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Правомощия на президента на Р.България"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения