ТРАКИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ
Стара Загора
Педагогически факултет
Р Е Ф Е Р А Т
На тема:
Сравнителен анализ на алалия и дизартрия
Изготвил:Калина П.Джевелекова Проверил:…………………………
Факултетен N: 143 Доц.д-р П. Коркинова
1
Алалия
С термина алалия се означава широк кръг от логопатични
явления, изразени в пълно или частично нарушение на речевата
функция при нормален физически слух и първично съхранен
интелект. Посочените нарушения варират значително и обхващат
различни аспекти на речта, но като цяло страда предимно
сензорната(възприеманата) или моторната реч. Смесените форми,
които се срещат най-често, се характеризират с пълно или
частично неразбиране на речта, с невъзможност за речев контакт
на фона на рязко ограничен речник, аграматичен говор,
трудности в артикулацията на звуковете, алексия, аграфия и т. н.
Алалията е системно речево нарушение, което разстройва
формирането на речевата функция като цяло и води до вторични
задръжки в умственото развитие на децата алалици.
Дизартрия
Сред сериозните и наситени със значителни негативни
психологични и личностни явления нарушения на речта с
органичен произход, дизартрията заема особено място. Самото
съдържание на термина (от лат. Dys.- разстройство и arthros-
съчленяване) подсказва, че в основата на речевия дефект е
значителната трудност при съчленяването на речевите звукове.
От нея произтичат както особеностите на речевите нарушения,
специфичният им характер, така и добре изразената им тежест и
трудната ревалидизация на речта(предимно говорната), и на
засегнатата личност.
Основни особености на дизартрията в сравнение с всички
останали речеви отклонения се разкрива във факта, че тя е
нарушение на произносителната страна на речта, породено от
дисфункции в системата на проводящите пътища и като
следствие на – деструкции в инервацията на артикулационните
органи. Наред с тава дизартричните явления, като симптоматика
на значителни по тежест соматични дисфункции(например при
детска церебрална парализа или парези в областта на главата и
горната част на трупа), са съпътсвани от различни по изразеност
моторни, сензорни, психични и социални проблеми на своя
2
носител. Освен посочените и характерни нарушения на
звукопроизношението, типични симптоми на дизартрията са
смущения при гласообразуването, фонацията, темпо-ритмичните
структури на говорната реч, нейната динамика, в сферата
лексико-граматичните речеви явления, на писмената реч и др. В
сравнително ясно очертаните случаи на дизартрия се наблюдава
общо изоставане в речевото и психосоциалното развитие на
детето. Тоталните увреждания на артикулаторната мускулатура
води до анартрия- пълна липса на говорна реч в истинския
смисъл на думата.
Етиология на алалиите
Основната причина за възникването на алалиен синдром е
органичното недоразвитие или увреждане на речевите области в
кората на главния мозък през пренаталния или ранния
постнатален период. Среща се при около 1% от децата в
предучилищна и начална училищна възраст.
Причините за възникване на алалията са многообразни, но
симптоматиката сочи централно поражение в областите на
речеслуховия и речедвигателния анализатор( съответно
центровете на Вернике и Брока ). Съществуват данни за
етиологични фактори като алиментарно-трофична (обменна)
патология, вътреутробни енцефалити, интоксикации на плода,
травми, асфиксии, мозъчни кръвоизливи и др.
Описанието на алалиите още от края на 19в. сочи като основна
причина възпитателни процеси или алиментарнотрофични
дисфункции в пренаталния или ранния постнатален период от
живота на детето.
Често наличието на алалия се свързва с тежки соматични
заболявания на ранното детство,със семейни и наследствени
особености, с нарушения на храненето, съня и т. н. В последно
време се утвърждава тезата че вредните фактори действат
опосредсвено, като предизвикват недоразвитие на клетките в
третия мозъчен слой. Преустановяването на развитието на
клетките в полетата на Брока и Вернике води до тяхната
функционална промяна- понижаване на активността,
възбудимостта, динамиката на нервните процеси и
3
