Големина на текста:
??
Понятие за административен процес
Административният процес, като
понятие, се разглежда в три аспекта:
1.АП-с, като правен отрасъл.
Като самостоятелен правен отрасъл
АП-с е съвкупност от правни норми, за
които е характерен управленския
характер, подобно на материално-
правните административни норми.
Това означава, че те също се разполагат в
сферата на държавното управление.
От друга страна те имат вторичен
обслужващ характер, като посочват
начина на реализиране на изпълнително-
разпоредителната дейност и предполагат
наличието на материалноправна връзка.
Тоест: АП-с е начин на живот на
материалното административно право,
на неговото реализиране.
Особеност при административните
процесуални норми е ІV-ят елемент –
поощрението.
Административното материално право
регламентира дейността на органите на
държавното управление, за да се
осъществят задачите по реализиране на
изпълнителната власт на държавата, както
и задачите, поверени на държавната
администрация. Но същото това
материално право предвижда и санкция в
своите норми в случай, че те бъдат
нарушени, напр. чрез административно
нарушение.
АП-с, от своя страна, е задължен да
определи и реализира реда за налагане на
санкция за извършеното
административно нарушение и да
извърши наказването, съблюдавайки този
ред.
От гледна точка на структурата
АП-с е множество от разнородни
дейности, групирани в отделни
производства. Въз основа на
административните процесуални норми се
развиват административните
правоотношения. Те са два вида:
*спорни производства – Водещ орган
в процеса е съд или особена юрисдикция.
Тук имаме равенство на двете страни пред
водещият орган. Предполага се наличието
на материално правна норма. Целта на
спорното производство е постановяване
на съдебно решение.
*безспорни производства – Тук
водещ орган в процеса е самата
изпълнителска власт (властнически
метод).
Методите са както на процесуално
равенство, така и на процесуално
неравенство, докато в административното
материално право метода е само
властнически.
Административното процесуално
право е самостоятелен отрасъл и
съвкупност от административни
процесуални норми, посредством които се
посочва редът за разгръщане на
държавното управление.
Източници на административното
процесуално право са Конституцията и
законите (ЗАП, ЗАНН, ЗВАС, ДПК и др.).
2.Съотношение между АП-с и АП.
АП-с е съвкупност от множество
административни производства, всяко
от които има своя специфика и
характеристика.
Функционирането на АП-с е
обезпечено и организирано, като
административнопроцесуалната дейност
се извършва от оправомощени
административни и съдебни органи.
3.АП-с в тесен и широк смисъл.
*в тесен смисъл на думата АП-с е:
-съдебно разглеждане на
индивидуалните административни
актове на основата на обща клауза;
-съдебно обжалване на
индивидуалните административни
актове на основание на специална клауза
или пред особена юрисдикция и съдебна
отмяна на вече влезли в сила;
-оспорване на индивидуалните
административни актове по ЗВАС;
-съдебна отмяна на индивидуалните
и общи ненормативни актове;
-съдебно обжалване на наказателни
постановления, тяхното касационно
обжалване и възобновяване на
административно-наказателните
производства по ЗАНН.
*в широк смисъл АП-с е:
Цялостна дейност на
администрацията по прилагане на
административните процесуални
норми.
Спора в доктрината е дали само
съдебното разглеждане на
административният спор е съдебен
процес, или и цялостната дейност на
администрацията. Преобладаващо е
мнението за цялостната дейност на
администрацията.
В широкият смисъл на думата АП-с
се включва всичко, което се съдържа в
тесният смисъл, както и:
-производство по издаване на
индивидуални и общи ненормативни
актове;
-производство по издаване на
индивидуални нормативни актове,
тяхното административно оспорване,
както и изпълнение на влезли в сила
нормативни актове;
-производство по издаване на акт за
нарушение по ЗАНН, издаване на
наказателни постановления и изпълнение
на влезли в сила наказателни
постановления и решения по тях;
-производство по прилагане на
принудителни административни
мерки;
-производство по издаване на
протести от прокуратурата;
-подаване на сигнали, жалби,
предложения и молби от граждани и
техните организации по реда на закона.
??
Принципи на
административния процес.
Под принципи на АП-с
разбираме основни идеи и
начала въз основа на които се
изгражда действащото
законодателство.
Принципите на
Конституцията са съответно
приложими и за АП-с (правото
на адвокатска защита,
законност и т.н.).
АП-с притежава и свои
принципи и характеристики,
присъщи само на него:
1.Общи принципи:
-принцип на законността
такива са институцията на
отвода в извънредните способи
за ревизия на влезли в сила
съдебни решения (чл.41 от
ЗВАС; по ЗАНН; чл.32 от ЗАП
(извънреден способ));
-принцип на служебното
начало принцип на
активността на водещият
процеса орган за разкриване на
обективната истина ( това са
случаите по ЗАНН - например
производството започва с акт за
нарушение или задвижване на
процеса служебно от
администрацията или
прокуратурата (при ЗВАС това
са жалбите от жалбоподателя));
-принцип на търсене на
обективна истина по спора
(чл.12 и 13 от ЗАП, аналогично
е и по ЗАНН) – преди издаване
на наказателно постановление
се извършва проверка;
-принцип за бързина и
икономия на процесуално
време – срокове за обжалване
(14 дни или 1 месец);
-принцип за безплатност
на разноските по процеса
такси се заплащат единствена
пред ВАС;
-принцип за зачитане на
националния език.
2.Специални принципи:
-двуистанционен принцип
по АП-с;
-принцип на
процесуалното неравенство
при безспорни производства
-водещ орган е самата
администрация при налагане на
административно наказание;
-право на отзив (чл.26 от
ЗАП) – обжалването става чрез
автора на акта, като това дава
възможност той да промени
становището си;
-реализиране на
производството по влязъл в
сила административен акт
(чл.36 от ЗАП);
-принцип на невинност до
доказване на противното за
извършителя на
административното нарушение.
??
Субекти, страни и участници
в административния процес.
В АП-с има няколко
процесуални фигури:
-участници в АП-с;
-страна в АП-с;
-субекти в АП-с.
1.Участници в АП-с.
Участник в АП-с е всеки
субект на правото, можещ да
встъпи в
административноправни
отношения и е носител на
административнопроцесуални
права и задължения. Така, с
оглед на тяхната процесуална
роля, участници са:
-водещият орган;
-страните в АП-с или
техните представители;
-свидетели;
-вещи лица.
Разбира се, не във всички
производства в АП-с ще
вземат участие всички
посочени участници (в някои
производства липсва фигурата
на гражданският ищец –
пострадалия). При
административнонаказателн
ото производство е нормално,
дори задължително, участието
на свидетели. В повечето
случаи в наказателното
производство наравно с
обвиняемия за извършеното
административно нарушение
ще участва и пострадалия в
качеството на граждански
ищец.
2.Страна в АП-с.
Тя се изгражда на основата
на понятието страна в
гражданския процес, т.е. това
са същите страни, които са
страни в материалното
административно
правоотношение. Тук обаче
трябва да има засегнато право,
за да има лицето възможност да
влияе на хода на процеса (да
направи отвод, молба, жалба).
В правното пространство
има спор дали, дали прокурора
е странав процеса или това е
държавата. Налага се
мнението , че страна е
държавата. Прокурора само я
представлява.
3.Субекти в АП-с.
Субектите в процеса са
страните и съда (като водещ
процеса орган).
-субекти по ЗАП – автора на
акта, адресата, прокурор и
окръжен съд;
-субекти по ЗАНН
наказващ орган
(актосъставителя), нарушителя,
пострадалия, прокурор;
-субекти по ЗВАС – автора
на акта, адресата, зам.главен
прокурор към ВАС, самият
ВАС.
Освен страните и съда
субекти са и лицата които
съдействат в процеса
(адвокати, вещи лица,
свидетели, експерти). Те влияят
сама косвено на хода на
процеса. Като участници те
нямат самостоятелна роля.
Тяхното участие е свързано с
обезпечаването на
доказателствения материал по
делото. Тяхното включване в
процеса става с разрешение на
водещият процеса орган.
??
Доказателства и
доказателствени средства.
Доказването е мисловен
логически процес на разкриване на
обективната истина по спора, като
този процес се осъществява във
всички фази на АП-с, както е и право
и задължение на всички участници в
него.
Доказването съпътства целия
процес. Немислим е стадий в
процеса, който да не е обезпечен от
доказването. Без доказване няма
процес.
Голяма част от доказването се
извършва от участниците в
процеса, под ръководството на
водещият орган. Дейността е по
събирането, доставянето и
обосноваването стойността на
съответните факти и техните
заместители, имащи значение за
решаването на спора, предмет на
делото.
Друга част от доказването се
извършва само от водещия процеса
орган и се изразява предимно в
анализа и оценка на стойността и
достоверността на фактите и
обстоятелствата, от позициите на
закона и във взетото решение по
предмета на съответното дело.
Ако за другите участници в
процеса е допустимо допускането
на грешки (да ги тълкуват превратно,
да замълчават някои факти и т.н.), то
за водещият орган това е
недопустимо. Той е задължен да
бъде безпристрастен, обективен,
добросъвестен при ръководенето на
процеса и при стриктното спазване
на закона.
За да гарантира такова поведение
на водещия орган, законодателят е
предвидил специални правни
гаранции, изразени в института на
отвеждането му, при опасност той
(водещият орган) да допусне
пристрастност (чл.9 от ЗАП и чл.51 от
ЗАНН).
Правилата за доказване в АП-с
са аналогични с тези по ГП и НП, с
известни различия, обусловени от
самата специфика на АП-с. Дори при
отделните производства на единния
АП-с има особености в доказването
(според това дали производството е
юрисдикционно или
неюрисдикционно, дали е спорно или
безспорно, дали е контролно-
отменително или по същество, дали
има санкционен характер или не и
т.н.).
Различието с ГП и НП почти се
преодоляват при съдебните форми
на АП-с, където по волята на
законодателя субсидирано се
прилагат разпоредбите на ГПК и НПК
в по-голяма степен.
За доказване на обективната
истина, предмет на доказването,
следва да се даде отговор на
следните въпроси:
-съществува ли извършено
административно нарушение за да
бъде съставен акт за нарушение;
-съществува ли обоснован
съставен акт и другите необходими
доказателства и доказателствени
средства, които да налагат на
извършителя на нарушението
съответното административно
наказание;
-съществува ли обоснованост на
жалбата или протеста срещу
оспорен административен акт по
административен или съдебен ред,
относно тяхната законност
(правилност), за да се извърши
отмяна на такъв акт;
-съществува ли влязло в сила
наказателно постановление, което
да подлежи на принудително
изпълнение, за да се пристъпи към
фактически изпълнителни действия
от страна на органа на изпълнението;
-съществува ли влязъл в сила
индивидуален административен
акт, който да не е бил съдебно
обжалван и налице ли са правните
основания, за да бъде извършена
неговата отмяна по административен
път.
На всички тези въпроси трябва да
си отговори непосредствено правно
ангажираният по дейността на
доказването в АП-с, за да може да се
разкрие обективната истина.
1.Способи за доказване на
фактите:
*Доказателствата се наричат
още доказателствени факти.
Способите за доказване на
фактите от обективната
действителност, установени в процеса
на доказване и отнасящи се до спора,
се делят на две групи:
-относими – всички факти, които
са релевантни към спора (те са по
широкия кръг);
-допустими – онази част от
относимите факти, които са събрани
по наближен ред, чрез т.нар.
доказателствени средства.
2.Видове доказателства (факти):
-първични – показания на
очевидец;
-производни – показания на
свидетел, чул от очевидец;
-обвинителни (косвени, т.е.
фактите уличаващи в
престъпление (улики) – странични
факти, от които може да се съди за
съществуването или не на
доказателствени факти
(доказателствата), влизащи в
предмета на доказването;
-преки – разкриващи пряката
истина по предмета на делото.
3.Доказателствени средства.
При доказателствените средства
има възпроизвеждане и импровизация
на фактите, т.е. те са средства, а не
доказателствени факти (обвиненията
на свидетел – чл.11 и 24, ал.3 от
ЗАП).
С доказателствените средства се
доказва, че съответното
доказателство съществува реално и
следователно е налице обективна
истина по дадения въпрос.
Доказателствените средства на
са автентични инструменти за
разкриване на обективната истина,
но за доказването й те са почти
винаги необходими.
Водещият орган е принуден да
прибягва до тях дори и когато е
налице писмено или веществено
доказателство. Съпътстването им с
доказателствени средства понякога е
задължително за да се преодолеят
противоречията.
*Гласни средства:
-обясненията на страната чрез
разпит (ЗАНН и ЗАП);
-показанията за съществуващ
факт;
-мнения за същия факт;
-заключения на вещи лица;
-показания на непотърпевш
свидетел за същия факт;
-свидетелски показания,
установени чрез разпит (свидетелят
не е страна по спора, но носи
наказателна отговорност при
лъжесвидетелстване; установява се
дали свидетеля има родствена връзка
с някои от страните по делото, дали е
очевидец или препредава факти на
друг очевидец);
-освидетелстване (по преценка на
водещия орган).
В първа фаза по ЗАП -
допустими са всички доказателствени
средства, както и по ГПК.
В първа фаза по ЗАНН – чл.83,
84 и 85 от НПК.
За вторите фази се допускат
само писмени доказателства.
*писмени доказателствени
средства (чл.12 от ЗАП):
-официални документи
удостоверения, свидетелства,
протоколи, медицински актове и др.;
-частни документи – мнения на
организации, дипломи и др.;
-експертизи технически,
медицински, оценки и др..
*веществени доказателства:
-вещи или част от тях;
-представят се пред водещият
орган;
-събирането им става по
определена процедура (чл.41 от
ЗАНН; чл.11, ал.3, чл.24, ал.3 и чл.40,
ал.4 от ЗАП;
При касационното производство
дистанцията на водещият орган е по-
голяма, т.е. той се произнася само по
жалбата, само по писмени
доказателства (чл.38 от ЗВА; чл.24 и
25 от ЗВАС и т.н.).
ЗАП е аналогичен на ГПК по
отношение на нормативните
актове.
ЗАНН е аналогичен на НПК по
отношение на нарушенията и
наказанията.
*процес по ЗАП (чл.28 и 41 от
ЗВАС и чл.32 от ЗАП) – по
отношение на нормативните актове
По отношение на общите и
индивидуалните административни
актове ВАС има правомощия по чл.42
от ЗАП.
**нормативни актове:
-І-ва инстанция – ВАС в 3-членен
състав
-ІІ-ра инстанция – ВАС в 5-члене
състав
**общи ненормативни актове:
-І-ва инстанция – ВАС в 3-членен
състав
-ІІ-ра инстанция – ВАС в 5-члене
състав
**индивидуален акт на кмет:
-І-ва инстанция – окръжен съд
-ІІ-ра инстанция – ВАС в 3-члене
състав
**индивидуален акт на
министър:
-І-ва инстанция – ВАС в 3-членен
състав
-ІІ-ра инстанция – ВАС в 5-члене
състав
*процес по ЗАНН – по
отношение на нарушенията и
наказанията
**акт за нарушение или
издадено наказателно
постановление:
-І-ва инстанция – оспорване пред
районен съд
-ІІ-ра инстанция – обжалване пред
окръжен съд
ІІІ-та инстанция – възможно
касационно обжалване
ІV-та инстанция – извънредни
способи (особена юрисдикция)
??
Производство по
издаването на индивидуални
административни актове.
1.Производството по издаване на
индивидуален административен акт е първа
фаза по ЗАП (гл.ІІ от ЗАП).
То е безспорно производство, като водещ
орган е самата администрация, в лицето на
автора на акта. То е безспорно, защото
страните нямат равно процесуално
положение (отношението е разположено по
вертикала). Водещият орган едностранно
решава делото и в случаите, когато
производството е образувано по инициатива на
гражданина или организация. Молбата на
гражданина или организацията е само повод за
упражняването на правна компетентност от
страна на съответният административен орган.
Производството не е правораздавателно,
защото издаденият индивидуален акт няма
силата на присъденото нещо, както при
правораздавателните актове.
Това производство се прилага само за
индивидуалните административни актове по
чл.2 от ЗАП (заповеди на министри, областни
управители, кметове на общини;
разпореждания и разрешения; решения за
издаване на документи от значение за
признаване, упражняване или погасяване на
права или задължения, както и отказите за
издаване на такива документи).
*Някои от производствата по ЗАП имат
административен характер, а други от тях –
правораздавателен.
*Акта се издава от компетентния за това
орган, като горестоящият няма право да
изземва това правомощие на по-долустоящия
орган (чл.6 от ЗАП).
нициативата за започване на
производството (чл.7 от ЗАП) е на:
-самият орган, компетентен за издаване на
акта;
-всеки по-горе стоящ орган;
-всеки гражданин или организация (с устна
или писмена молба(;
-на прокурора (с предложение).
*Молбата и предложението за издаване
на акта има девулативен (задължителен)
ефект.
Компетентния орган е задължен да
образува производство и да се произнесе по
искането за издаване на административния
акт. Когато нормативен акт не определя
органа, издаващ индивидуалния
административен акт, то по въпроси от
компетентността на органите на общинската
власт в такова качество е кмета на общината
(чл.44 и 46 от ЗМСМА).
*Административния акт се издава от
овластен орган, съобразно предоставената
му компетентност.
Закона установява и неговата
самостоятелност (чл.6 от ЗАП). Нарушаването
на този принцип води до съществено
нарушение от страна на нарушителя и до
незаконосъобразност на акта.
*Преди да пристъпи към издаване на
индивидуалния акт органа е длъжен да
събере всички мнения и становища.
*Компетентния административен орган
е длъжен да спази срока за издаване на акта
(чл.11 и 54 от ЗАП).
Срокът е 7 дена, или ако е колективен
орган – на първото заседание.
Срокът може да бъде продължен максимум
1 месец (чл.13 от ЗАП).
Ако не бъде отговорено на молбата в
срок от 7 дни, се презюмира че е налице
мълчалив отказ да се издаде такъв акт. Този
“отрицателен акт” също може да се атакува
от страна на заинтересуваните и прокурора
(чл.26 от ЗАП).
*Акта се издава в писмена форма, ако в
него се съдържат мотиви и съображения за
издаването му (чл.15, ал.2 от ЗАП).
Те могат да липсват само ако въпросът е
държавна или служебна тайна, или ако се
засягат трети лица (чл.15, ал.3 от ЗАП).
Правното основание не може да липсва
(съответния член).
*Всички процесуални действия се
извършват пред органа, компетентен да
издаде съответния административен акт.
Същият орган е водещ в процеса, т.е. той
ръководи самостоятелно административното
производство.
*Ако органа установи, че
административния акт трябва да се издаде
от друг административен орган, той му
изпраща незабавно преписката, като
уведомява и този по чиято инициатива е
започнало производството (чл.8 и 9 от ЗАП).
*Непроизнасянето в срок (мълчалив отказ
по чл.14 от ЗАП) не е отказ да се разгледа
направеното искане или предложение, а
отказ от издаване на акта.
*Издаденият административен акт,
респективно отказът за издаването му, се
съобщават в 3-дневен срок от издаването
(отказа) (чл.17 от ЗАП).
2.Реквизити на административния акт.
Административният акт е официален
документ със следните реквизити:
-наименование (заповед, акт за
пенсиониране, разпореждане и т.н.);
-автор;
-адресат;
-съдържание (диспозитив);
-правните основания за издаването му;
-пред кого и в какъв срок може да се
обжалва;
-дата;
-подпис;
-печат.
*възможност за пряка акция (изпълнение
на акта преди издаването му) – допуска се при
опасност за живота на хората, държавната
тайна, опасност за националното стопанство. В
този случай адресата се уведомява в 3-дневен
срок. Тази възможност се обуславя и от факта,
че евентуалното оспорване на акта има
суспензивен (спиращ принудителното
изпълнение) ефект.
3.Участници в производството по
издаване на индивидуални
административни актове:
-административният орган, компетентен
за издава индивидуални актове по смисъла
на ЗАП, както и друг орган, овластен за това
(той е водещ процеса орган и активна страна в
административнопроцесуалното отношение);
-адресатът на издадения индивидуален
административен акт (във всички етапи на
това производство той е пасивна (зависима)
страна и носител на съответното материално
право или задължение;
-прокурор (ако по негова инициатива е
образувано производството или допълнително
е встъпил в него, като защитник на
законността).
??
Оспорване на индивидуалните
административни актове по
административен ред.
гл.3, раздел І от ЗАП.
Това производство не е задължително
и е все още първа фаза по ЗАП.
То е безспорно, едноинстанционно
производство, като водещ процеса
орган е по-горе-стоящ орган,
непосредствено над автора на акта
(чл.19 от ЗАП).
Особеност на административния
контрол по ЗАП е, че той се задвижва
само при сезиране (жалба или протест).
Водещият орган не може да осъществи
контрол по собствена инициатива, както
при вътрешно-ведомствения контрол.
Мълчаливият отказ, като юридически
акт, може да се атакува в двуседмичен
срок (чл.22, ал.2 от ЗАП). С факта на
изтичане на срока за издаване на
съответния акт, мълчанието на съответния
орган се счита за отрицателен
административен акт и още на
следващият ден той може да бъде
атакуван.
1.Кой може да атакува издаден
административен акт?
Право да атакуват издадения
административен акт имат тези правни
субекти (граждани и организации), които
са участвали като страни в
производството за издаване на акта, т.е.
тези чиито интереси са засегнати пряко от
издадения акт.
2.Участници в процеса :
-непосредствено по-горестоящият
орган (той е водещ в процеса и не е
страна в производството);
-жалбоподателя (гражданин или
организация, които са страни в
производството; те са страни и в
материално и в процесуално отношение;
това се отнася и за техните
представители);
-прокурор (той е в положение на
страна в процеса);
-административния орган, издал
атакувания акт (той е страна в процеса
върху която лежи тежестта за доказване
на обосноваността, законността и
правилността на съответния акт,
подложен на административен контрол);
-при нужда участници могат да се
окажат и вещи лица и свидетели, които
не са страни в процеса, нито субекти на
административния процес.
По това производство страните
могат и да пропуснат
регламентираните в чл.22 от ЗАП
срокове за обжалване и да го отнесат до
съда.
3.Процес по обжалване на
индивидуални административни
актове.
3.1.Начало на процеса се дава с
жалба или протест от заинтересованата
страна (в 7-дневен срок от
съобщението) до непосредствено по-
горестоящият орган.
*Жалбата е по законността и
правилността на акта (чл.21 от ЗАП),
като тя има двоен ефект:
-суспензивен (сезира органа);
-дебулативен (спира действието на
акта).
*С протест на прокурора може да се
сезира органа само относно
законосъобразността на акта (чл.21 и 22
от ЗАП). Протеста може да се да се
подаде независимо от подадена жалба от
страна на жалбоподателя.
*жалбата и протеста се подават чрез
канцеларията на органа издал
атакувания по административен ред
акт. По този начин се дава възможност на
автора на акта да извърши преценка на
основателността на жалбата (протеста) и
евентуално да пререши въпроса (право на
отзив).
3.2.Автора, получил жалбата, може:
-да отмени акта;
-да измени акта;
-да прекрати акта;
-да потвърди акта;
-да издаде друг акт.
При получаване на жалба или протест
автора на оспорвания административен
акт има възможност за самоконтрол над
собственият си акт, като по този начин
става евентуално безпредметен контролът
на непосредствено по-горестоящия орган.
Така в 7-дневен (ако е колективен –
14-дневен) срок от получаване на жалбата
или протеста, автора е компетентен да
преразгледа въпроса и да оттегли сам
акта, да го издаде, ако първоначално е
отказал издаването му, или да го измени.
Правото на административния
самоконтрол е проява на оперативна
самостоятелност. Автора на акта е
задължен да остави без последствие,
когато са просрочени или жалбата е
анонимна, доколкото в тези случаи
няма същински жалба или протест.
Административния контрол (пред по-
горестоящ орган) ще стане безпредметен
тогава, когато при решаване на въпроса
автора удовлетвори напълно подателя на
жалбата или протеста.
За решението си автора е длъжен да
уведоми заинтересованите.
Новият административен акт
подлежи на оспорване по
административен и съдебен ред на
общо основание.
3.3.Актове на министри и
ръководители на ведомства, на
централни агенции и областни
управители не могат да се обжалват по
този ред, а направо пред ВАС (чл.20 от
ЗАП). Това е така, защото по горен орган,
стоящ над тях е МС, а това ще създаде
затруднения в дейността му, като бъде
затрупан със жалби и протести.
Разпоредбата е с оглед на
целесъобразност.
4.Жалби и протести.
Те са винаги в писмена форма и
задължително със следните атрибути:
-органа, чрез който се подава;
-органа, до който се подава;
-името и адреса на жалбоподателя;
-акта, който се обжалва;
-органа, който го е издал;
-оплаквания на жалбоподателя;
-искания на жалбоподателя;
-подпис на жалбоподателя
(евентуално на неговите законни
представители и пълномощници).
Към жалбите се прилагат и писмени
доказателства, на които
жалбоподателят се позовава.
С нея може да се иска и събирането
на нови доказателства на факти и
обстоятелства, които не са били взети в
предвид при издаването на акта, или са
настъпили след издаването му.
Сроковете по подаване на жалбите и
протестите имат преклузивен характер.
Пропускането им лишава жалбоподателя
или прокурора от правото да подаде
жалба (протест) за атакуване по
административен ред (чл.24 и 25 от ЗАП).
Жалбата или протест, относно
нищожността на индивидуален
административен акт, се подават
безсрочно (чл.37 от ЗАП).
5.Разглеждане на жалби и протести
(чл.26?32 от ЗАП).
Компетентния контролен
непосредствено по-горестоящ орган е
длъжен да се произнесе по жалбата
(протеста) в определения законов срок
(чл.29 от ЗАП).
Когато контролиращият орган не се
произнесе в срок, атакуващият може да
оспори законосъобразността на
административния акт вече в съда, при
положение, че самият акт подлежи на
оспорване по съдебен ред.
Първоначалният административен
акт, по чието оспорване не се е
произнесъл контролния орган ще бъде
предмет на оспорване пред съда и по-
точно – неговата законосъобразност.
В случай, че по-долустоящият орган
е отказал противозаконно издаването
на акта, контролния орган го
задължава, като му определя и срок за
това (чл.30 от ЗАП).
Принципа е, че контролният по-
горестоящ орган действа като
контролно-отменителна инстанция
то единствена такава). Ако намери
оспорвания акт за закононесъобразен или
неправилен, той го отменя изцяло или
отчасти или ако вместо него трябва да се
издаде друг – го връща на автора му за
издаването на нов акт (при пълна отмяна),
или на акт с променено съдържание (при
частична промяна).
Като се изключат случаите с отказите,
законодателят е предоставил възможност
на контролиращият орган да решава
въпросите по същество (като отмени
оспореният акт). Вместо да го върне на
автора, за да издаде нов административен
акт, контролиращият орган го издава сам
(чл.30 от ЗАП).
Ако при върната преписка поради
незаконен отказ за издаване на акта
първоначалният орган отново
противозаконно откаже да издаде
административния акт, втори
административен контрол по ЗАП е
недопустим. Възможен е съдебен
контрол, ако акта подлежи на такъв
(чл.53 от ЗАП).
Производството по оспорване на
индивидуални административни
актове по административен ред е
евентуално производство, защото е
възможно само когато има оспорване
било от страна на адресата, било от
прокурора.
Производството е административно,
не правораздавателно, защото е израз на
държавното управление в контролна
форма.
6.Основания за оспорване на
индивидуалните административни
актове:
*поради незаконосъобразност:
-липса на компетентност (лична,
материална, териториална);
-неспазване формата на издадения акт;
-нарушаване на материалния закон
(незаконосъобразност по същество);
-съществени нарушения на
административнопроцесуалните правила;
-несъответствие с целта на закона.
*поради неправилност:
-актът е издаден (неиздаден) при
несъобразяване с предпоставките, които е
следвало да са налице или да липсват при
конкретната ситуация;
-актът е издаден със съдържание,
неотчитащо в необходимата степен
изискванията на конкретната управленска
ситуация.
??
Възобновяване на
административното
производство.
Това е извънреден способ за
ревизия на административните актове
по чл.32 от ЗАП.
*Възобновяване означава
отново да се постави за
разглеждане въпрос, по който има
влязъл в сила нормативен акт.
Важни са два критерия:
-дали акта е бил обжалван пред
съда – ако не е бил обжалван,
възобновяването на производството
се извършва от по-горестоящ,
непосредствено над автора, орган,
или от самия автор, след жалба или
протест; ако е бил обжалван по реда
на ЗАП възобновяване на
производството се извършва по
всички основания на ГПК;
-дали с акта са били придобити
права или неако не са били
придобити, то възобновяването по
административен ред се извършва и
без да има основания по чл.231 от
ГПК; ако са били придобити права,
новият административен акт, който се
издава при възобновяването не може
да засяга права на трети
добросъвестни лица, и новия акт
подлежи на обжалване по общият ред.
Това е оригинален случай, когато
законодателя (като изключение)
предоставя на самата администрация
възможността да осъществи
правонадзорната дейност спрямо
издадени от нея индивидуални
административни актове, които са
влезли във формална правна сила и не
са били обжалвани по съдебен ред.
Фактът, че административния
акт не е бил обжалван при
възможност за това (или че не е
било допустимо съдебно
обжалване), открива възможност за
образуване на административно
надзорно производство. Това е
преглед по реда на надзора по
административен ред. Възможност за
такъв надзор съществува и в
случаите, когато съответния
административен акт е бил реално
обжалван по административен ред и
решението е влязло в сила.
Обжалването на индивидуален
административен акт пред съда
прави недопустим
административният надзор спрямо
този акт.
Това е така и когато при съдебен
контрол компетентния съдебен
орган е оставил жалбата или
протеста без уважение (установил е,
че акта е законосъобразен).
С други думи, правното
основание за използването на
института на преглед по реда на
надзора по административен ред е:
-да не е съществувала правна
възможност за обжалване на
индивидуалният акт пред съда;
-ако пък е имало такава
възможност, тя е била пропусната без
оглед на причините за това
пропускане;
вследствие на което акта е
влязъл във формална правна сила.
Административните актове не са
правораздавателни актове и затова те
не влизат в материална правна сила.
Изискването те “да са влезли в
сила” означава същите да са станали
необжалваеми и като такива валидно
да пораждат съответните правни
последици.
*Първият подвид преглед по
реда на надзора (дали акта е бил
обжалван пред съда) е уреден в ал.1
на чл.32 на ЗАП, като изискването е
акта да не е бил обжалван в съда и
да има направено предложение от
прокурора за извършване на този
вид ревизия под претекст, че
съществено е бил нарушен закона
при издаването на акта.
Става дума за известните пет
правила (изисквания) за законност
на административните актове:
-компетентност;
-законосъобразност по
същество;
-целесъобразност (законова
цел);
-законова форма;
-законово производство.
Административен преглед е
недопустим на каквото и де е друго
основание, напр. на основание
“неправилност”.
*Вторият подвид по реда на
надзора (дали с акта са били
придобити права или не) е уреден в
ал.2 от същият текст.
Условията за такъв преглед са:
-от влезлия в сила индивидуален
административен акт да не са
произлезли права;
-да е било отказано издаването
на документ.
Прегледът на такива актове
може да бъде извършен от
административния орган, издал
влезлият в сила акт (автора). Но и
тук важи правилото индивидуалният
административен акт да не е
обжалван по съдебен ред.
Важното за този подвид е, че
такава ревизия може да се
извърши:
-от автора на акта;
-по искане на заинтересуваният
гражданин или организация;
-по указание на всеки по-
горестоящ орган;
и то без оглед на някакъв
фиксиран срок, което не важи за
първият подвид.
*Отказ за преразглеждане.
Отказът за преразглеждане на
въпроса в двата случаи не подлежи
на обжалване.
И двата подвида производство по
реда на надзора по административен
ред са административни, а не
правораздавателни.
Когато се извършват от автора на
акта, са всъщност един
административен самонадзор.
Новият административен акт,
издаден въз основа на извършеният
административен преглед, няма
силата на присъдено нещо. Този
акт може да се атакува по
административен и по съдебен ред
на общо основание. Ако акта е
атакуван по съдебен ред (обжалван
пред съд) и има съдебно решение,
то може да бъде обжалвано по
правилата на чл.231 от ГПК, към
който препраща чл.32 на ЗАП.
*атакуване на административен
акт.
Съдебна отмяна на съдебно
решение, издадено по повод решение
на административно дело, се визира в
чл.231 от ГПК, визиран в чл.32 от
ЗАП, където се определят най-общо с
наличието на нов факт, който не е
съществувал преди това.
Не е нужно всички посочени
изисквания да са налице за да се
започне производство, а кое да е от
тях.
За разлика от прегледа по реда на
надзора (където всъщност
основанието е едно – съществено
нарушение на закона), то при
съдебната отмяна всички основания
визират наличието на нови факти,
които ако биха били на лице и имани
предвид при съдебното обжалване на
индивидуалните административни
актове, нарушение нямаше да има в
приетите съдебни искове.
Административна отмяна или
административно възобновяване по
чл.32 от ЗАП предполага влязъл във
формална правна сила индивидуален
административен акт, който не е бил
съдебно обжалван.
*срокове за образуване на
производството.
Визирани са в чл. 232 и 233 от
ГПК, към които препраща чл.32, ал.3
от ЗАП.
*Участници в производството за
отмяна на влезли в сила съдебни
решения, издадени по повод
оспорени индивидуални
административни актове, са:
-водещият орган – ВАС, (чл.234
от ГПК);
-подалият жалба за отмяна
(възобновяване) – той е страна в
производството;
-прокурора (ако е направил
предложение за отмяна или е встъпил
в производството, като блюстител на
закона) – той е в положение на страна
в производството, макар да не е
страна в материалното
правоотношение;
-свидетели и вещи лица (когато
съдът ги е допуснал до участие в
процеса.
*Преди да пристъпи към
разглеждане на основателността на
жалбата или предложението за
отмяна, ревизиращият съд проверява
допустимостта им:
-налице ли е годно за атакуване
съдебно решение;
-налице ли е подсъдност;
-имали легитимация на
страните;
-спазен ли е срокът за
подаването им и т.н.;
*В случай на недопустимост
молбата и предложението се остават
без разглеждане, а производството се
прекратява.
*Ако се установи процесуални
предпоставки за допустимост на
молбата или предложението, съдът
преминава към разглеждането им по
същество, като установява доколко
предвидените в тях доводи и
съображения са основателни.
*Ако съдът намери, че доводите
и съображенията в молбата
(жалбата) са неоснователни, съдът
ги остава без последствие
(атакуваният съдебен акт
автоматично си възстановява
спряното изпълнение.
*Ако съдът намери доводите и
съображенията за основателни, той
отменя решението изцяло или отчасти
и връща делото за ново разглеждане
от друг състав, като посочва, откъде
да започне новото разглеждане на
делото.
*Производството за отмяна е
правораздавателно. То се извършва
с правораздавателен акт, който
окончателно слага край на
административноправния спор.
??
Оспорване на индивидуалните
административни актове пред съд
на основата на обща кауза.
Оспорването на основание на обща
кауза е вече втора фаза по ЗАП.
Оспорването на индивидуалните
административни актове пред съда се
нарича административно
правораздаване, чиито белези са:
-наличието на административен
спор – разногласия в становищата на
страните относно законосъобразността на
административния акт или наказателното
постановление.;
-елементарно състезателно
производство;
-сила на присъденото нещо.
Според проф.Ж.Сталев белезите са:
-административен спор;
-водещият орган да не е страна по
спора;
-сезиране (предполага наличието на
жалба, иск, или протест на прокурора);
-сила на присъденото съдебно
решение:
=формална законова сила – акта е
необжалваем;
=материална законова сила
непререшаемост на спора (край на спора).
1.Същност:
-това производство е втора фаза по
ЗАП;
-това е административно
производство на основата на обща
клауза, т.е. всеки административен акт,
притежаващ белезите на индивидуален по
смисъла на чл.2 от ЗАП, може да се
обжалва пред съда по реда на ЗАП, освен
посочените в чл.34 от ЗАП. Изключение
има само ако съществува специална
правна норма, която забранява или
посочва друг ред;
-то е спорно производство, в
открито заседание, където водещ орган
е окръжен съд с трима съдии, с
участието на окръжен прокурор.
Със съдебен контрол се оспорват
актовете за незаконосъобразност, за
разлика от административният, който е
както за незаконосъобразност, така и за
неправилност на същите актове;
-жалбата се подава чрез автора на
акта и когато са пропуснати сроковете
(чл.29 от ЗАП; пред ВАС – чл.24. от ЗАП).
Неспазването на реквизитите в чл.24
от ЗАП прави жалбата (протеста)
нередовни.
-жалби срещу министри и
ръководители на ведомства, на
централни агенции и областни
управители (чл.5, 22 и 23 от ЗВАС; чл.20
от ЗАП) се обжалват направо пред ВАС.
-жалбата (протеста) има суспензивен и
дебулативен ефект.
-реквизити на жалбата (чл.24 от ЗАП).
-съдът действа като контролно-
отменителен орган, можещ да отмени
частично или изцяло акта. Решението
влиза в сила при изтичане срока на
обжалване. Тогава е и края на спора.
Ако бъде обжалвано съдебното решение,
спора продължава пред ВАС, като
втора инстанция (чл.41, 42 и 44 от ЗАП).
2.Участници в производството:
-съответния съд (ВАС или окръжен)
- като водещ орган;
-жалбоподател (гражданин или
организация) – като заинтересуван от
хода на делото има качеството на страна в
процеса (неговите пълномощници и
представители са във същото правно
положение, съгласно ГПК;
-административния орган, автор на
атакуваният административен акт (или
по-горестоящият орган, който в
резултат на упражнения
административен контрол е решил
въпроса по същество) – този орган има
качеството на страна в процеса;
-прокурора (ако е подал протест или
е встъпил в съдебното производство,
след като то е било образувано) – той е в
положение на страна в процеса, макар и
да не е страна в материалноправното
отношение;
-свидетели и вещи лица (които
евентуално съдът би допуснал в
производството) – те не са страна в
процеса.
*жалбоподателят трябва:
-да притежава активна легитимация,
т.е. да бъде административно
правоспособен и административно
дееспособен;
-да има личен и пряк интерес от
воденето на делото;
-да е “засегнат” от издадения и
оспорен административен акт.
*жалба (протест) може да се подава
при:
-изчерпване възможностите за
административен контрол;
-изтекъл срок за обжалване
(оспорване) по административен ред
(чл.35 от ЗАП).
По този начин се предоставят на
жалбоподателя и на прокурора два пътя
на защита:
-непосредствено по-горестоящ орган и
съд;
-само съд.
При вторият случай е достатъчно да
е изтекъл само срока за атакуване по
административен ред, за да може да се
използва правото на заинтересувания или
на прокурора да се отнесе направо пред
съда, като не зачете възможностите на
административния контрол.
Целта на производството за
упражняване на съдебен контрол по
ЗАП, е да бъде проконтролирана
законосъобразността на атакуваните
административни актове.
Съдът не се занимава с
правилността на административния
акт (чл.33 от ЗАП), с правото на автора да
упражнява оперативна самостоятелност,
когато подбира измежду множеството
варианти за правилност на съответния
административен акт.
*жалбата (протеста) се подава в
седемдневен срок, който тече:
-от деня на съобщаване на
решението но по-горестоящия
административен орган (чл.29 от ЗАП) -
когато е бил обжалван акта по
административен ред;
-от деня на изтичане на срока за
произнасяне на по-горестоящият орган
– когато той не се е произнесъл в
горепосочения срок;
-от деня на съобщаването за
издаването на акта (чл.22 от ЗАП) – при
актове, които не подлежат на обжалване
по административен ред (чл.20 от ЗАП);
-от деня на изтичане на срока за
обжалване по административен ред
към по-горестоящият орган, пак чрез
автора на акта (чл. 22 и 24 от ЗАП) –
когато жалбоподателят и прокурора
съзнателно пропуснат този срок, за да
осъществят предоставеното им право на
избор и да обжалват пред съда.
*при мълчалив отказ, неподлежащ
на оспорване по административен ред,
срокът за атакуване пред съда е
двуседмичен от деня на изтичане на
срока, в който компетентния
административен орган е бил длъжен
да се произнесе по направеното искане
или предложение за издаване на
административния акт (чл.14 и 22, ал.2 от
ЗАП).
*срокът за атакуване е преклузивен
и изтичането му погасява правото да се
обжалва акта пред съдилищата. Може
да се иска възстановяване на срока
(чл.25 от ЗАП), като правото за
възстановяване принадлежи само на
жалбоподателя, не и на прокурора (той
е длъжен служебно да спазва сроковете и
за него непредвидени обстоятелства на
важат).
3.Разглеждане и произнасяне по
административноправния спор.
*съдът преценява
законосъобразността на акта изцяло, а
не само сочените в жалбата (протеста)
основания.
Той проверява:
-дали акта е издаден от компетентен
орган;
-дали акта има законова форма;
-дали и целесъобразен и т.н.
*съдът се произнася по
законосъобразността на
административния акт, като преди това
събира всички доказателства по ГПК.
Компетентните съдилища при
упражняване на съдебен контрол върху
административните актове, предвидени в
ЗАП, действат поначало като контролно-
отменителни инстанции (чл.42, ал.2 от
ЗАП).
*ако съдът намери акта за
законосъобразен, той отхвърля жалбата
(протеста), като ги оставя без уважение.
В този случай административния акт
остава окончателен и изпълняем.
Евентуално спряното принудително
изпълнение на акта може да бъде
осъществено.
*когато съдът намери акта за
незаконосъобразен, той е длъжен да го
отмени изцяло или отчасти и да върне
преписката на автора на акта, със
задължителни указания (чл.42, ал.3 от
ЗАП).
Евентуално новият административен
акт подлежи на оспорване по общия ред
(административен и съдебен).
*при незаконен отказ съдът отменя
отказа и задължава
административният орган да издаде
административен акт, без да дава
указания за съдържанието му (чл.33,
ал.3 от ЗАП).
*завършекът на административния
спор в съдебния процес е издаденият
съдебен акт.
Съдебния акт:
-бележи логичния край на спора
(това се отнася и до отменителните, и до
потвърдителните, и до решенията на съда,
с които се решава спора по същество);
-съдебният акт има материално
правна сила и силата на присъдено
нещо, което означава, че не може
въпроса да бъде пререшаван от органа,
който го е издал;
-акта е окончателен и не може да
бъде обжалван по обикновен съдебен
път;
-може да бъде атакуван единствено
чрез извънредни правни средства за
правна защита (преглед по реда на
надзора и отмяна на текст);
-акта може да бъде обжалван само
по реда на чл.44 от ЗАП.
??
Оспорване на
административните актове
пред ВАС.
ВАС е компетентен да
разглежда жалби срещу
актове на МС и пряко
подчинените му органи,
жалби срещу актове на БНБ,
касационни жалби и искания
за отмяна на съдебни
решения по
административни дела (чл.5
от ЗВАС).
ВАС може да действа ката
първа и втора инстанция (по
касационно обжалване).
Като първа инстанция се
водят два вида производства:
*производство за
оспорване на нормативни
актове:
-сезирането на ВАС става с
жалба (протест на
зам.гл.прокурор при ВАС) без
определен срок (чл.8 и 13 от
ЗВАС);
-жалбата се подава чрез
автора на акта (чл.16 от
ЗВАС);
-жалбата не притежава
двойния ефект, въпреки че сме
в редовна фаза на процеса (с
нея само се сезира ВАС, без да
се спира изпълнението на акта)
(чл.15 от ЗВАС);
-реквизити съгласно чл.17
и 18 от ЗВАС (При липса на
реквизити не се дава ход на
делото);
-ВАС заседава в 5-членен
състав с участието на
прокурор към ВАС (чл.23 от
ЗВАС), като се произнася по
законосъобразността (цел,
компетентност, на коя
материална норма отговаря и
т.н.);
-при отмяна на акта
решението се обнародва в
Държавен вестник, като до
този момент не се спира
действието на акта (чл.31 от
ЗВАС).
*производство по оспорване
на общите ненормативни
актове:
-сезирането на ВАС става с
жалба или протест на
прокурора (чл.28 от ЗВАС), в
14-дневен срок;
-жалбата има двоен ефект
(сезиране и спиране
действието на акта) (чл.15 от
ЗВАС);
-жалбата се подава чрез
автора на акта (чл.16 от
ЗВАС);
-ВАС заседава в 3-членен
състав с участието на зам.
главен прокурор към ВАС
(чл.22 от ЗВАС), като се
произнася по
законосъобразността (цел,
компетентност, на коя
материална норма отговаря и
т.н.)и действа ката
контролно-отменителна
инстанция и само при
декларативните актове се
произнася по същество
(окончателно) (чл.42 от
ЗВАС);
??
Оспорване на
индивидуалните
административни актове
пред съд и особена
юрисдикция на основата на
специална клауза.
Оспорване на
индивидуалните
административни актове пред
съд и особена юрисдикция на
основата на специална клауза
означава, че определена
категория административни
актове могат да се обжалват
пред съд на основата на
специален закон (чл. 20 от
ЗАП).
*Производството се
започва с иск в полза на
всички (achio popularis).
*всеки гражданин или
организация може да бъде
заявител, дори и да не са му
засегнати правата:
-напр. по чл. 121 от ДПК:
=иск може да се подава до
кмета на общината, като той е
да се произнесе в 3-дневен
срок;
=решението може да се
обжалва по същество в нов 3-
дневен срок пред районен съд;
-аналогично е и по ЗМДТ;
-всички актове по ЗТСУ,
които са били обжалвани на
основание специална клауза,
сега отпадат и се обжалват на
обща клауза по ЗАП.
*някои актове могат да се
обжалват и пред особена
юрисдикция, които са:
-централна военна
комисия – произнася се
относно статута на лицата
негодни за военна служба
(решава въпросите по
същество);
-централна пенсионна
комисия – издава актове за
спиране на пенсии, изменение
и т.н.; пред нея се атакуват
актове издавани от директори
на дирекции “Пенсионно
осигуряване” (решава
споровете по същество);
??
Касационно производство
пред ВАС.
(чл.5 и 11 от ЗВАС)
Единственият член от ЗАП, който
регламентира касационното
производство е чл. 44, който въвежда
втората инстанция в този процес.
Трети раздел на ЗВАС е посветен
на касационното производство при
административния процес, като
юридически го регламентира за
осъществяване на държавното
управление. по въпросите,
нерегламентирани (чл.11 от ЗВАС)
закона препраща към ЗАП и ГПК.
*подлежащи на касационно
оспорване съдебни актове са
всички решения, издадени в
резултат на произнасянето на съда
по предмета на
административноправен спор
(потвърдителни, отменителни,
изменящи и по същество).
*основание за касационно
оспорване на съдебните актове не
са указанията в ЗВАС, но в него
има общо препращане към
субсидиарно прилагани на ГПК в
случаите, които не са уредени в
ЗВАС. При това положение логично е
да се вземат основанията за
касационно обжалване по чл. 218,б от
ГПК.
1.Касационно производство.
*Като втора инстанция ВАС
действа в състав:
-3-членен състав (спрямо решения
постановени от окръжен съд, като
първа инстанция);
-5-членен състав (спрямо решения
на ВАС като първа инстанция).
*производството започва с
касационна жалба (подадена в 14-
дневен срок) или протест на
зам.гл.прокурор (до 6 месеца)
подадена чрез
първоинстанционният съд (чл.8, 16
и 33 от ЗВАС).
Не е предвидена възможност за
възстановяване на срока,
пропуснат по уважителни причини.
*реквизити на жалбата:
(съгласно чл.17, 18 , 35 и 36 от
ЗВАС).
*в производството се разглежда
самата касационна жалба, като
рамките и определят и рамките на
съдебното решение:
-съдът се произнася само по
основанията, посочени в жалбата;
-при най-малко невнимание на
подателя на жалбата (протеста),
недостатъци и грешки се загубва
делото.
*при касационното
производство се допускат само
писмени доказателства, отнасящи
се само до посочените в жалбата
(протеста) основания (чл.38 от
ЗВАС).
*съдът решава въпроса
окончателно, по същество, освен в
случаите на незаконосъобразност
на акта, дължаща се на нарушение
на процесуалните правила (тогава
съдът връща делото на надлежния съд
в друг състав (чл.40 от ЗВАС;
чл.218б, буква “в” от ГПК).
2.Участници в касационното
производство:
-водещият орган (ВАС в три- или
петчленен състав);
-подателят на касационната жалба;
-подателят на касационния
протест;
-прокурор, когато не е подаден
касационен протест.
3.Правомощия на ВАС.
(чл.218,ж от ГПК; чл.40 от ЗВАС)
*делата се решават по същество,
като ВАС:
-оставя в сила касационно
оспореното решения;
-отменя изцяло или частично
касационно оспореното решение;
-изменя съдържанието на
касационно оспореното решение;
с изключение на:
-връщане
на делото за ново разглеждане от
друг състав на същия (въззивен) съд,
когато отменя решението на
основание съществени нарушения на
процесуалните правила;
*делата се решават по същество
и:
-когато ВАС отмени повторно
обжалвано по касационен път
решение (чл.40 от ЗВАС);
-в случаи, че решението е
недопустимо, неподсъдност или
неподведомственост и при
непредявена жалба (чл.209 от ГПК).
*решенията на касационния съд
по административни дела не
подлежат на обжалване (чл.23 от
ЗВАС):
-притежават силата на
присъдено нещо;
-могат да бъдат променени само
по извънреден път (посредством
института за възобновяване на
производството, като извънредно и
последно средство за правна защита и
института на отмяната на влезли в
сила съдебни решения), което не се
отнася за касационни решения на
ВАС по повод решения на ВАС,
взети при оспорване на
нормативни административни
актове от 5-членният му състав
(чл.41, ал.3 от ЗВАС).
??
Отмяна на влезли в сила
решения по административни дела.
(възобновяване на съдебно
производство)
Правната уредба на отмяната се
съдържа в чл. 41 и следващите от ЗВАС.
За прилагането на ЗВАС предписва
текстът на чл.44 от ЗАП.
От своя страна ЗВАС (чл.41),
препраща за субсидиарно използване на
чл. 231 и 232 от ГПК.
Така, че правната уредба на
съдебната отмяна на влезли в сила
съдебни решения се съдържа в ЗАП,
ЗВАС и ГПК.
ЗВАС урежда отмяната на всички
влезли в сила съдебни решения, издадени
по повод оспорване на административни
актове, с изключение на влезлите в сила
съдебни решения на самия ВАС,
постановени по жалби или протести
срещу нормативни актове.
Това производство (отмяната на
влезли в сила решения по
административни дела) засяга съдебната
отмяна на влезли в сила съдебни актове,
издадени по повод оспорени
административни актове по ЗАП.
1.Предпоставки за образуване на
производство за съдебна отмяна (чл.231
от ГПК, препращащ към чл.32 от ЗАП).
Наличието на влязъл в сила съдебен
акт по административно дело по повод
оспорен влязъл в сила индивидуален
административен акт означава, че той
не може вече да бъде оспорен по
редовен път. Този акт е стана
окончателен и може надлежно да бъде
изпълняван.
Ако междувременно, във връзка с
неговото оспорване, е било спряно
принудителното му изпълнение, то след
влизането му в сила забраната за
такова изпълнение отпада.
Влезлият в сила съдебен акт по
административно дело може да бъде
издаден от първа инстанция на този
процес, но може да е издаден и от втора
(касационна) инстанция на същия процес
(този акт може да е издаден от окръжен
съд или от ВАС в три- или петчленен
състав).
Отмяната на влезли в сила решения е
извънредно средство за защита, защото
всички предвидени от законодателя
редовни средства срещу тези съдебни
актове са били вече изчерпани, или пък
законовите срокове са били
пропуснати.
2.Правна характеристика:
-това производство е
извънинституционално, т.е. то би могло
и да не се развие (ако това стане, то е на
точно определени от закона основания);
-това производство не се развива
относно нормативните актове;
-страните на това производство не
подават жалби, а молби, които нямат
двойният ефект и затова
производството може и да не се развие
(молбите имат само деволутивно
действие, чл.5, ал.5 от ЗВАС; чл.236 от
ГПК); -молбоподатели могат да бъдат и
самите държавни органи (чл.41, ал.2 от
ЗВАС); -срокът на образуване на това
извънредно производство е до една
година от възникване на основанието за
отмяна, а ако то предхожда съдебното
решение – от момента на съдебното
решение (чл.232 от ГПК). Отмяна може да
иска и лице по чл.233 от ГПК. -отмяната
по чл. 41 от ЗВАС предполага влязло в
сила съдебно решение; -основания, по
които граждани и организации могат
да искат развиването на производство
чл. 231 от ГПК; -срокове, в които
граждани и организации могат да искат
развиването на производство – чл. 232
от ГПК;
-производството се гледа от ВАС в
открито заседание (чл.42 от ЗВАС) в
състав: =3-членен състав, когато се
гледа решение на окръжен съд; =5-членен
състав, когато се гледа решение на 3-
членен състав на ВАС
3.Правомощия на ВАС:
-да отмени съдебното решение
(съдът действа по същество);
-да отмени съдебното решение, като
го върне за разглеждане пред друг съд
(чл.43 от ЗВАС) (съдът действа като
контролно-отменителна инстанция, а не
по същество);
-в случай, че новото решение е
различно от предишното, се прилагат
разпоредбите на чл.241, ал.3, изречение
втори и чл.236, ал.2 от ГПК.
4.Участници в производството за
отмяна:
-ревизиращият съд (ВАС);
-подалия молбата (адресата на акта
или автора на акта, като страни в
процеса);
-подалите искане за отмяна
(председател на ВАС; гл.прокурор на РБ;
зам.гл.прокурор при ВАС);
-прокурор, неподал искане за
отмяна (има положение на страна в
производството).
5.Разглеждане и произнасяне по
делото за отмяна
*проверка та на допустимостта на
молбата включва:
-наличие ли е годно за атакуване
съдебно решение;
-наличие ли е подсъдност;
-има ли легитимация на страните;
-спазен ли е срока на подаване и т.н.
*в случаите на недопустимост
молбата се оставя без разглеждане, а
производството се прекратява.
*в случай на допустимост:
-пристъпва се към разглеждане
основателността на молбата за отмяна
(доколко приведените в нея доводи и
съображения са основателни);
-съдът се обвързва с визираните в
молбата основания и е служебно
задължен да провери изцяло доколко са
налице единствено визираните в молбата
основания за възобновяване на делото
(чл.42, ал.2 от ЗВАС);
*производството се извършва при
спазване на правилата визирани в
чл.234 от ГПК.
??
Изпълнение на
административните актове и
решения на съдилищата по
административните дела.
(глава ІV от ЗАП)
Процеса на изпълнението е
последна фаза по ЗАП.
Това производство е
едноинстанционно безспорно
производство и водещ орган е
органа на изпълнението.
В тази завършваща фаза може
да се обжалва действието на
органа по изпълнението.
Правните предпоставки за
пристъпване към принудително
изпълнение, са свързани със
състоянието на изискуемост на
породените
административноправни
задължения и липсата на
доброволно изпълнение на тези
задължения.
*Изискуеми са задълженията
за адресатите по
административноправни
актове, издадени по реда на
ЗАП, когато:
-срокът за обжалване е изтекъл
(не са били обжалвани
(оспорени));
-тези актове не са подлежали
на оспорване;
-след изтичане срока за
обжалване са направени усилия за
възстановяване на срока за
тяхното обжалване, но надлежния
орган е оставил искането без
уважения;
-при упражнен
административен контрол
непосредствено по-горестоящия
орган е оставил жалбата или
протеста без разглеждане
(мълчалив отказ);
-по време на издаване на акта
заинтересованите страни изрично
и писмено са заявили, че няма да
обжалват;
-при административен контрол
непосредствено по-горестоящият
орган е решил спора по същество
и неговото решение е влязло във
формална правна сила;
-при съдебен контрол
контролиращият съд е решил
спора по същество и неговото
решение е влязло в сила;
-при съдебен контрол
контролиращият съд е отхвърлил
жалбата (протеста) с което е
потвърдил законосъобразността на
оспорения административен акт;
-административният акт
подлежи на незабавно изпълнение
по силата на нормативен акт;
-автора на издаденият акт е
допуснал и визирал в самият акт
предварително изпълнение при
наличие на законови основания (в
този случай към самия акт се
включва допълнително
разпореждане за предварителното
му изпълнение).
*предложенията за
ревизиране на влезлите в сила
съдебни решения, издадени по
повод оспорени индивидуални
административни актове, сами по
себе си не спират
принудителното изпълнение на
административноправното
задължение. Само по искане на
страната надзорния съд може да
спре принудителното изпълнение
при опасност да бъде причинена
непоправима вреда (чл.50, ал.2 от
ЗАП и чл.15 от ЗВАС).
*изпълнението се определя от
автора на акта.
-ако акта е бил изменен или
отменен от по-горен орган то
изпълнението се определя от
органа, издал първоначалния акт;
-ако в акта не е упоменат
орган на изпълнението, то
изпълнител е изпълнителната
власт към общината (чл.48 от
ЗАП).
*изпълнението се
осъществява срещу адресата на
акта или негови наследници,
като е възможно и съдействието
на полицията (чл.50 от ЗАП).
*жалбата се подава в 7-
дневен срок до непосредствено
по-горестоящия орган (чл.52 от
ЗАП).
*жалбата само сезира и няма
двойно действие, също както и
при оспорване на нормативен
акт пред ВАС (това са двата
случая когато не се спира
действието на акта) (чл.52, ал.2 от
ЗАП).
*ако административният акт
бъде отменен в последствие се
дължи обезщетение (чл.51 от
ЗАП).
??
Данъчно производство.
Основен орган е Агенцията
за данъчна администрация.
Данъчното производство е
регламентирано в ДПК и
включва:
-производството по
регистрацията на данъчните
субекти;
-обезпечаване на данъчни и
други публични вземания;
-обжалване на тези актове;
-структура на данъчната
администрация.
*публични вземания по
закона са за:
-данъци и мита;
-задгранични осигурителни
вноски;
-такси и други данъци;
-парична стойностна вещи,
отнети в полза на държавата;
-влезли в сила наказателни
постановления.
*производството
предполага данъчна
регистрация на субектите в
данъчен регистър.
*производството по
издаване на данъчни актове е
изцяло по ЗАП.
-например: чл.26 от ДПК е
аналогичен на чл.2 от ЗАП,
като разликата е във
формулировката на акта
(данъчен и индивидуален) и в
правните последици (в ДПК
последиците са парични
задължения към държавата).
*след ревизия на обекта от
данъчната администрация се
издава данъчен ревизионен
акт:
-в 7-дневен срок;
-в писмена форма;

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
14 май 2019 в 14:13 студент на 20 години от Варна - ВСУ "Черноризец Храбър", факулетет - Юридически факултет, специалност - Защита на националната сигурност, випуск 2019
09 май 2019 в 12:11 студентка на 34 години от София - УНСС
29 апр 2019 в 20:10 в момента не учи на 30 години от Бургас
27 яну 2019 в 20:04 ученик на 19 години от София - kkk?, випуск 2018
07 яну 2019 в 15:18 студентка на 33 години от Велико Търново - Великотърновски университет "Св.Св.Кирил и Методий", факулетет - Стопански факултет, специалност - Публична администрация, випуск 2017
07 ное 2018 в 18:55 студент на 25 години от Благоевград - Югозападен университет "Неофит Рилски", факулетет - Правно- исторически факултет, специалност - Право, випуск 2018
 
Домашни по темата на материала
оспорване на индивидуалните административни актове пред съд на основата на специална клауза
добавена от blaaaadeee 06.04.2012
1
21
 
Онлайн тестове по Административно право
Административно право - обща част
междинен тест по Административно право за Студенти от 2 курс
Тестът включва основни въпроси в рамките на Административното право - Обща част. Всички въпроси са затворени и изискват един верен отговор.
(Лесен)
10
45
1
1 мин
27.02.2015
Тест по административно право за 3-ти курс
изпитен тест по Административно право за Студенти от 3 курс
Тестът се сътои от 12 въпроса като някои от тях имат по повече от един верен отговор. Предназначен е за студенти по право, дисциплина административно право, 3-ти курс.
(Лесен)
12
58
1
23.07.2013
» виж всички онлайн тестове по административно право

Административно право

Материал № 474977, от 16 мар 2010
Свален: 237 пъти
Прегледан: 221 пъти
Качен от:
Предмет: Административно право, Право
Тип: Пищов
Брой страници: 5
Брой думи: 11,502
Брой символи: 70,609

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Административно право"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения