Големина на текста:
Музеите се създават още в зората на човешката цивилизация. Те се зараждат заедно с
библиотеките и архивите в древността и се обособяват през античността. Думата „музей“ идва от
латинската дума „museum“, която е от гръцки произход и произлиза от „mouseion“. Означава
мястото, посветено на музите - покровителки на изкуствата в гръцката митология. Музеят е
европейско явление, за разлика от другите институции на паметта. По време на Ренесанса
художествените музеи се ползват с най-широка популярност. През следващите векове постепенно
се създават разнообразни музейни колекции, включващи не само произведения на изкуството, но и
природни и исторически паметници. Деветнадесети век е векът, през който се обособяват четирите
основни вида музеи – художествени, исторически, природонаучни и технически. Националните
държави превръщат музеите в стожер на своята културна идентичност. В музея се събират, пазят и
излагат предмети, образи и текстове, свързани с определена епоха или сфера. От една страна - има
стремеж да се представи историческата истина за явлението, а от друга - подборът на изложението
експонати съдържа някакво послание, което най-често ни обръща към определена страна на
паметта и идентичността.
Развитието (историята) на музея се разглежда веднъж като „музейни пространства" и втори
път като „музейно време”. Регламентацията на музея е проследена съгласно исторически
утвърждавалата се структура в продължение на две хилядолетия и в съответствие със
синхронизиращия се мениджмънт в обхвата на Европейския съюз.
Управлението на ресурсите на историческия музей е разработено съобразно издържалите
проверката на времето практики на водещи европейски, включително на частни, музеи и колекции.
Четирите му основни функции са: образователна, възпитателна, развлекателна и пазарна. От
гледна точка на миналото - образователната е била най-полезна, за днешния ден - възпитателната е
най-нужна, а в бъдещето - развлекателната и пазарната ще имат ускорено развитие. Предаването на
историческите и културни послания на една или друга епоха винаги преминава чрез
интерпретацията на музейните текстове и образи, която се определя от социокомуникативната
същност на музейната дейност. Днес музеят се превръща в социокомуникативен център за
споделяне на знания. Традиционната музейна среда, където битуват материалните предмети и
произведенията на изкуството е активно, социалнозначимо пространство, в което съвременния
посетител открива истината за себе си и за другите.
Еволюцията на културното наследство преминава през пет стадия:
- Пракултурно наследство (1,5 млн.г.пр.Хр. – 40 хил.г.пр.Хр.). Това е периода на
антропосоциогенезиса и времето на формирането на хомо сапиенса като социобиологичен вид.
Тогава от предците на човека били усвоени примитивните средства за културна дейност като
каменните оръдия на труда и членоразделната реч. В края на този период се появява и познатия
днес човек – творец и създател на собственото си културно наследство.
- Археокултурно наследство (40 хил.г.пр.Хр. – 3 хил.г.пр.Хр.). Това е периода на каменния
век (късен палеолит, мезолит и неолит). Тогава започват да се формираткултурните архетипове.
Това са първичните социокултурни идеи, заложени в основата на етно- и националната култура.
През този период се появяват първобитните общини и получава развитие не само материалната, но
и духовната култура. Формират се първите системи на магическите култове, на митологията, на
изобразителното и музикалното изкуство. Възникват първите цивилизации, изобретява се
писмеността, формират се първите комплекси на културното наследство. Този период може да се
раздели на: дописмено археокултурно наследство и следписмено археокултурно наследство.
- Палеокултурно наследство (3 хил.г.пр.Хр. – XV в.). Това е времето на възникването на
мощните източни цивилизации, разцвета на античната култура и развитието през Средновековието.
Античното изкуство се определя като основа за формирането на европейската цивилизация.
Стремежа е за постигането на естетическия идеал. Огромно е значението на египетските
йероглифи, алфавитното писмо, Александрийската библиотека, печатната машина на Гутенберг.
През този период се поставя началото на организираната музейна дейност. Към египетските
храмове се изграждат специални помещения – „първообразите на съвременните тезауруси”. Имало
и специално определени служители, които се грижели за съхраняването на произведенията на
изкуството и културата. Те се наричали кустоси. Създаден бил и първият музей към
Александрийската библиотека. През Средновековието усилено се развива колекционерството.
- Неокултурно наследство – след изобретяването на печатната машина на Гутенберг. Това е
епохата на Реформацията, последвана от века на Просвещението (втора половина на XVII – XVIII
в.) и от века на индустриализацията (XIX в.); към неокултурното наследство се отнася и
културното наследство на ХХ в. През този период се изгражда световната система за опазване,
съхраняване и развитие на културното наследство.Музейната мрежа има своя бурен възход.
Създава се първия музей на открито в Швеция. Широко разпространение намират и
специализираните музеи.
- Посткултурно наследство – това е стадият на въвеждането на съвременните технологии.
През този период се формира компютърния свят с мултимедийните глобални комуникационни
канали. Компютърното наследство вече се съхранява и в разпределената памет на компютърните
мрежи. Това е периода, в който се раждат виртуалните архиви, библиотеки и музеи.
Всички стадии от еволюцията на културното наследство следват неизменно една основна
закономерност: усъвършенстването на социокомуникативните механизми за опазване, съхраняване
и усвояване на културното наследство, които съпровождат обществения прогрес.
„Властта” на музеите е произлязла от тяхната дълга история като съкровищница
(хранилище) на материална култура и като фактор за формиране на национална идентификация,
патриотизъм и особено напоследък, широки социални и демократични нагласи. Музеят е
постоянна институция с идеална цел, в служба на обществото и неговото развитие, отворена за
публиката и занимаваща се с изследвания, които се отнасят до материалните свидетелства за
човека и околната среда. Той придобива, съхранява, експонира и най-вече представя тези
материални свидетелства с научна и образователна цел, както и за естетическа наслада. Броят на
музеите в нашата страна непрекъснато се увеличава. Тази тенденция се проявява най-вече в
провинциалните райони. Тя отразява ръста на културна автономия и икономическа
самостоятелност на субектите в съвременна България. Полагат се неимоверни усилия за
модернизация и реорганизация на старите музеи. Причина за деструктивните процеси в музейната
система на нашата страна е липсата на ефективни социокомуникативни механизми за
целенасочено развитие на музейната дейност.
Науката музеология се заражда едва през ХІХ век, за да се утвърди през ХХ век. Нейната
основна задача е да изучава историята и теорията за музейното дело, а с оглед на съвременните
условия се разглеждат и специфичните особености на музейния мениджмънт и маркетинг. През
последните десетилетия на ХХ век музеологията се утвърждава като самостоятелна наука и
започва да се преподава в почти всички големи университети по света. Тя е млада наука,
независимо, че предмет на нейните изследвания са следите от човешката дейност и заобикалящата
го природна среда от най-дълбока древност до ден днешен. Обект на музеологията са музеите и
музейното дело като обществени явления.
Бързото развитие на музейното дело през ХІХ век изправя музейните работници пред много
нови изпитания. Старите методи на частно колекциониране са неприложими при създаването на
такива огромни колекции каквито са в националните музеи. Практиката налага да се създаде
стройна система за издирване, събиране, реставриране и консервиране на паметниците, както и за
тяхното идентифициране, научно проучване, съхраняване при подходящи условия и на края
експонирането им в залите на музея, така че посетителите да получат най-широки комуникативни
възприятия от музейните предмети. Предмет на музеологията не е музеят като институция, а
сферата на музейните дейности, които включват подбора, съхраняването и експонирането на
предметите, ценни със своята музейност. Определението за музейността на предметите е свързано
с тяхната ценност за документирането на природата и обществото. Музейната ценност на
предмета, за разлика от архивните документи, зависи не само от семантичната информация, но и от
експресивните и атрактивни свойства на предмета.
Музеите биват: природни, исторически, археологически и етнографски местности и
паметници; институциите, които съхраняват колекции и представят живи образци от растения и
2
2
животни, като ботанически градини, аквариуми, вивариуми; научни центрове и планетариуми;
консерваторски институти и изложбените галерии към библиотеки и архивни центрове.
Движимите паметници на културата се съхраняват в музеите, а недвижимите се поддържат от
Националния институт за паметниците на културата.
Музеите са средство за припомняне и описване на националната идентичност. Паметниците
на културата според българското законодателство са произведения на човешката дейност, които
документират материалната и духовна култура и имат научно, художествено и историческо
значение или са свързани с историческите и революционните борби и събития, в живота и
дейността на видни обществени, културни и научни дейци. Такива са: селища, квартали, улици,
сгради, съоръжения; археологически обекти; култови постройки и съоръжения; надгробни
паметници; предмети с научна и художествена стойност; архивни документи и паметници, носещи
информация за важни исторически събития и процеси, както и за живота на изтъкнати личности.
Музеите могат да бъдат профилирани в четири основни групи: художествени; исторически;
природонаучни; технически.
Художествените музеи (у нас - художествени галерии), са едни от най-старите музейни
институции. Към тях принадлежат: музеи на изобразителните изкуства, картинни галерии
(пинакотеки), музеи на скулптурата, музеи за приложно изкуство, за художествени занаяти и др.
Историческите музеи включват: археологически, етнографски, нумизматични, военноисторически,
националноисторически и др. Природонаучните музеи обхващат всички естествени науки. Те
биват: биологически, ботанически, зоологически, минераложки, екологически и др. Техническите
музеи представят различните клонове на науката и техниката: политехнически, авиация
космонавтика, транспорт, автомобили, съобщителна техника електроника и пр.
Основни музейни дейности са: събирателска, научно-изследователска, реставраторска,
фондова, експозиционна, образователно-възпитателна. При осъществяването на тези дейности
музеите издирват и изучават музейните предмети чрез експедиции, теренни проучвания,
археологически разкопки и др. събират, регистрират и обработват научно новопостъпилите в
музейните фондове движими паметници и природни образци, като им осигуряват юридическа и
физическа защита. Извършват консервация и реставрация на музейните предмети; осигуряват
тяхното използване за научни и образователни цели. Организират постоянни и временни
експозиции. Подготвят и издават научни, научнопопулярни и справочни издания. Организират
научни конференции и симпозиуми. Поддържат връзки със сродни институти в страната и
чужбина. Регистрират движимите паметници на културата, собственост на юридически и
физически лица. Оказват съдействие на собствениците за научното им интерпретиране,
съхраняване и популяризиране. Ръководят методически музейните сбирки. Съдействат за
повишаване на квалификацията на своите специалисти. Популяризират своята дейност и
паметниците на културата.
За попълване на музейните колекции с автентични паметници се извършва
научнообоснована събирателска дейност. Научноизследователската работа в музеите има два
аспекта: от една страна се провеждат научни изследвания в научната област, в която е създаден
музеят, и от друга страна се провежда научноизследователска работа в областта на музеологията.
Експозиционната дейност създава “лицето” на всеки музей. За нейното осъществяване е
необходимо съчетаването на комплекс от научни дисциплини. Така се постига ефектна и с богата
научна и художествена стойност експозиция. Образователно-възпитателната дейност на музеите
има за задача не само да обогатява културата на подрастващите, но и да разширява техния
кръгозор. Същевременно да покаже чрез музейните средства цялостния облик на човешката
цивилизация, развивала се през различните исторически епохи.
Най-голям принос за утвърждаването на музеологията като наука дават музеоложките
школи във Франция, Англия и Германия. През 1882 г. в Париж започва подготовката на
изкуствоведи за работа във френските музеи. Издадена е „Библиотека на Лувърската школа и на
музеите на Франция”. В нея се разглеждат основните проблеми, стоящи пред музейното дело по
това време. Франция първа в Европа въвежда не само координиране на музейното дело, но го
поставя и под централно управление, независимо от характера на колекциите – частни или
3
3

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
02 фев 2020 в 11:34 ученик на 25 години от София - kkk?, випуск 2014
27 яну 2020 в 10:06 студент на 44 години от София - Университет по библиотекарство и информационни технологии, факулетет - Културно-историческо наследство, специалност - ифкин, випуск 2016
09 яну 2020 в 15:01 студент на 31 години от Перник - Европейски политехнически уничерситет, факулетет - Икономика,мениджмънт и организация, специалност - Бизнес администрация, випуск 2013
 
Подобни материали
 

Дигитализация на исторически музей

06 фев 2020
·
1
·
11
·
656
·
1
·
1

Дигитализация на исторически музей - град Белоградчик. Целта е да се дигитализира музеят и всеки да има възможност да получи повече информация за музея и експонатите. И тези, които нямат възможност да го посетят да могат да го разгледат...
 

Музеология

25 апр 2016
·
16
·
5
·
1,934
·
22
·
1

Разглегда науката музеология през различните периоди...
 

Исторически музей Попово

01 ное 2015
·
11
·
10
·
3,231
·
19

За Историческия музей в град Попово, история, възникване, развитие, дейност, експозиции и т.н на музея...
 

Национален политехнически музей

31 яну 2015
·
3
·
15
·
245
·
7

Презентация относно Националният политехнимески музей, неговите експозиции, история и филиали, както и интересен снимком материал...
 

Музейно дело - Регионален исторически музей - Плевен

21 ное 2014
·
23
·
8
·
1,244
·
31

Музеят води началото си от 1903г. когато в Плевен е учредено археологическо дружество, което през 1905г. провежда първите археологически разкопки, а в 1911г. урежда музейна сбирка...
1 2 3 4 5 » 11
 

Институцията исторически музей

Материал № 468866, от 06 мар 2010
Свален: 323 пъти
Прегледан: 370 пъти
Качен от:
Предмет: Музейно дело, Култура и изкуство
Тип: Реферат
Брой страници: 9
Брой думи: 4,119
Брой символи: 27,486

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Институцията исторически музей"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала