Големина на текста:
В началните векове на османското робство България е лишена от
истинско училище и културни институции, отговарящи на нуждите на
нейното нормално развитие. Като отнемат материалните възможности на
българското общество, като го лишават от държава и църква, от
аристокрация, духовенство и интелигенция, като го откъсват от
европейската и славянската култура, турските завоеватели поставят
България в условията на един продължителен застой.
Развитието на българското образование през Възраждането, като
един своеобразен преход от средновековната образователна система към
модерното европейско училище, както и въпросите свързани с културното
развитие на българите през възрожденската епоха трайно приковават
интереса на специалисти,историци и изследователи. Оценка за
просветното движение през Възраждането дава още Константин Иричек,
който отбелязва, че цялата история на Българското Възраждане може да
бъде свързана с историята на българското училище. Известният български
историк Петър Мутафчиев в труда си “Дух и завет на Възраждането”,
определя стремежа на българите към нови знания като една могъща сила,
довела до радикални промени в българското общество. Развитието на
възрожденското училище привлича вниманието и на Иван Шишманов и
Михаил Арнаудов, които отделят специално внимание на условията при
които се формира новобългарската просвета и култура. В модерната
българска историопис върху промените в образователната ни система през
Възраждането работят Румяна Радкова, Ангел Димитров и Николай
Генчев.Те отделят внимание не само на просветното движение, но и на
проблемите свързани с ролята на българската интелигенция за развитието
на българското общество и култура в онези трудни десетилетия.
Останалите не загасени въглени на старата българска култура и
образование се намират в манастирите, които успяват да запазят част от
книжовното славянско богатство, незначителен брой исторически
паметници и документи и малко грамотни монаси, като по този начин
продължават книжовната традиция. В по-големите манастири като
Атонските, Рилският, Етрополският и др. , остават да съществуват и
книжовни школи, в които работят известен брой преписвачи, зографи,
даскали и др. хора, които съставляват почти целия потенциал на
тогавашната българска интелигенция. От началото на ХVІІІ в. обаче се
усещат нови потребности от образование, предизвикани преди всичко от
зараждащите се буржоазни сили сред българското общество, от
започналите ( макар и бавни ) промени в Османската империя и от
връзките на българските земи с Европа. За духовното пробуждане на
българите голяма роля играе и зараждащото се национално съзнание, както
и навлизането на идеите на Ренесанса и Просвещението.
Интересът към образованието в оформящата се нова българска
култура е предизвикан и от влиянието на гръцката просвета, която през
1
първата половина на ХVІІІ в. осъществя своя исторически преход от
килията към светското училище. Влияние оказват също така контактите на
българите с австрийските сърби, както и руската намеса в сръбската
просвета от началото на ХVІІІ в.
Именно в тези условия през ХVІІІ в се слага началото на българското
просвещение. Най-ярки представители в самото му начало са : Партений
Павлович и Христофор Жефарович - представители на т.нар. “Руско-
славянска школа” създадена в Сремски Карловци, Паисий Хилендарски и
Софроний Врачански. Тези първи български просветители подемат идеята
за ново българско образование и просвета на роден език,като най-
завършен вид тези идеи имат при Софроний Врачански. Той съветва
българите да откриват училища, в които да подготвят подрастващите за
живота.
Въпреки първите просвещенски настроения сред българската
интелигенция и възникналите нужди на стопанското и социалното
развитие, преходът от килията към светското образование се извършва
много бавно. И през ХVІІІ в. все още доминира манастирското, килийно
образование. Към 1762 г ( годината на “История славянобългарска” ) в
сегашните български земи съществуват 112 килийни училища, като по
голямата част от тях се намират в манастирите. Тези училища не могат да
задоволят новите просветни нужди в българското общество, понеже
продължават да носят белезите на средновековното “теологично”
образование. Обикновено те се ръководят от полуграмотни монаси,
свещеници или занаятчии, като в тях учениците се подготвят за бъдещи
свещеници или преписвачи. Обучението се извършва на гръцки и
църковно-славянски език предимно по требните книги – Часослова,
Псалтира и Апостола.
Втората половина на ХVІІІ в бележи края на този културен и духовен
застой. Усилията за развитие на просветата се проявяват най-напред в
нарасналия брой килийни училища. През 1835 г техния брой достига 235 .
Наред с килийните училища се появяват и първите светски такива, като
образованието започва да преминава от ръцете на църквата в ръцете на
гражданството и оформящата се национална буржоазия. Появят се и
първите църковни епитропства, които поемат грижата за подържане на
училищата в по- развитите градове. Променя се и начина на обучението.
Наред с църковнотребните книги се въвежда повече четене и писане на
църковнославянски език, а малко по-късно и на говоримия български език.
В килията през втората половина на ХVІІІ в започва да се изучава смятане
на рабуш, елементарните правила на аритметиката, проникват и първите
сведения за българската, балканската и църковната история. Все повече се
застъпва пеенето на църковни и народни песни. Всичко това показва
опитите да се разкъса тесният обръч на старото килийно образование и да
2
се нагоди училището към новите нужди на изменящият се стопански,
културен и духовен живот на българското общество.
Тези усилия намират най-напред израз в засилващия се интерес към
гръцкото образование. По обективни причини възрожденските процеси в
Гърция започват значително по рано. Нейното географско положение и
търговските й връзки с другите крайморски страни помагат за по-ранното
проникване на новите икономически и културни постижения. През ХVІІІ в.
гърците имат вече добре уредени начални училища и академии, в които все
по-вече се застъпват светските науки. Гръцки училища са открити и в
някой български градове – Одрин, Пловдив, Търново, Сливен, Мелник,
Битоля и Скопие, а също така и в страни и градове където живеят
български колонии – в Цариград, Букурещ и Одеса. Естествен е
процесът,при който зараждащата се българска буржоазия отправя поглед
към по-развитите гръцки училища, които можели да задоволят нуждите й
от светски знания в търговията, предприемачеството и занаятчийството.
Така заможните българи започват да изпращат децата си в гръцки
училища, където те не само получават необходимите светски знания, но се
и приобщават към прогресивните идеи на своите учители. Силно влияние
върху тогавашната младеж упражняват Никифор Теодокис ( 1736 – 1800 )
“най-славният елин на ХVІІІ в “, Адаманти Кораис ( 1748 – 1832 ) –
централна фигура на гръцката просвета в началото на ХІХ в , философът
Теофил Каирис ( 1784 – 1852 ) и др.
Така през втората половина на ХVІІІ и началото на ХІХ в. гръцката
просвета изиграва решаваща роля за подготовката на първите отряди от
българската интелигенция, което има огромно значение за българското
духовно и културно съзряване. В края на ХVІІІ в. се появява и първия
църковнославянски буквар, отпечатан с помощта на търговеца от Разлог -
Марко Теодорович и разпространен в западните и югозападни български
земи. Въпреки реформите в килийното образование и засилващия се
интерес към гръцката просвета чак до 20-те години на ХІХ в. преходът към
модерното училище в българските земи не бил извършен. Зараждащата се
българска буржоазия нямала все още достатъчно материални и морални
ресурси, за да създаде светски български училища през ранното
Възраждане. Голяма част от нея се задоволявала с гръцкото образование и
продължавала да се гърчее. Все още липсвала високо образована
национална интелигенция. От друга страна размирните кърджалийски
времена и сепаратистичните бунтове в края на ХVІІІ и началото на ХІХ в.
задържат започналия преход от килията към национално светско
образование. Въпреки полъха на Просвещението, забележителното
пробуждане на духовете и повишения интерес към модерно образование,
въпреки първите напъни за създаване на нова национална култура, чак до
20-те години на ХІХ в. българското училище се лута между
Средновековието и Новото време.
3

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
07 апр 2020 в 19:38 студент на 19 години от Благоевград - ЮЗУ "Неофит Рилски", факулетет - по изкуствата, випуск 2019
29 мар 2020 в 22:57 студент на 40 години от Велико Търново - Великотърновски университет "Св.Св.Кирил и Методий", факулетет - Историкически факултет, специалност - История и география, випуск 2023
21 мар 2020 в 14:54 потребител на 18 години
19 мар 2020 в 12:24 студентка на 29 години от София - УНИБИТ, факулетет - Библиотекознание и библиография, специалност - Печатни комуникации, випуск 2013
04 окт 2019 в 15:08 студент на 38 години от София - СУ "Св. Климент Охридски", факулетет - Исторически факултет, специалност - Културология, випуск 2020
05 май 2019 в 18:07 студент на 28 години от София - УНИБИТ, факулетет - Библиотекознание и библиография, специалност - Библиотечен мениджмънт, випуск 2019
17 мар 2019 в 22:10 потребител
12 мар 2019 в 12:32 учител на 68 години от Ямбол - ОУ "Христо Ботев ", с Кукорево, випуск 2015
14 фев 2019 в 21:26 студент на 23 години от София - СУ "Св. Климент Охридски", факулетет - Факултет по начална и предучилищна педагогика, специалност - Физическо възпитание и спорт, випуск 2022
30 яну 2019 в 12:36 студент на 24 години от Сливен - Технически Колеж Сливен към ТУ - София, випуск 2019
 
 
Онлайн тестове по История
Тест по история и цивилизация за 5 клас
изходен тест по История за Ученици от 5 клас
Тест за проверка на знанията, получени по предмета в 5 клас, всеки от въпросите има само по един верен отговор.
(Лесен)
24
20
1
4 мин
02.07.2019
Междинен тест по история за 8-ми клас, 1-ви срок
междинен тест по История за Ученици от 8 клас
Тестът е изработен по новата учебна програма за 8 клас по история и цивилизации, за 1 срок. Включени са въпроси само с по един верен отговор.
(Лесен)
16
17
1
6 мин
13.08.2019
» виж всички онлайн тестове по история

Българското просветление през Възраждането

Материал № 464108, от 25 фев 2010
Свален: 225 пъти
Прегледан: 397 пъти
Качен от:
Предмет: История
Тип: Курсова работа
Брой страници: 17
Брой думи: 5,277
Брой символи: 34,296

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Българското просветление през Възраждането"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Анелия Севова
преподава по История
в град Стара Загора
с опит от  3 години
100

Маргарита Петринска
преподава по Български език
в град София
с опит от  4 години
135 12

виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения