БИБЛИОТЕРАПИЯТА КАТО ПСИХОКОРЕКЦИОНЕН МЕТОД
1. ПСИХОКОРЕКЦИОННИ МЕТОДИ И ПОДХОДИ – СЪЩНОСТ И
ВИДОВЕ
Психокорекцията най-често се осъществява в рамките на няколко
разсрочени през ден срещи, чрез разговор, по време на който се
осъществява и психологическото въздействие, целящо промяна у клиента.
От една страна се провокира проява на интерес, отразяване на чувства,
успокояване, а от друга страна се дава необходимата за промяната
информация. От качеството, уместността, характера и валидността на
информацията зависи успешността на влиянието. Установено е че хората си
създават проблеми или не могат да вземат правилни решения поради
незнание или неправилни психични нагласи. За да бъде източник на
позитивно влияние информацията трябва да отговаря на няколко условия:
да бъде правдива, обективна, интересна /като съдържание и поднасяне/,
премерена като количество и уместна.
Ако информацията касае това какво се казва, то методът определя
кога и как се казва. С други думи методът като сбор от техники и похвати,
подредени в определена система, дава възможност за реализиране на
психологическото влияние. Точно спецификата на метода прави
психокорекционната дейност да е уникална и различна от другите процеси,
опиращи се на междуличностните взаимодействия. Повечето методи в тази
сфера се развиват и осъществяват на основата на психотерапевтичните
подходи, допълнени от диагностична информация и социално-педагогически
прийоми.
При огромното разнообразие от човешки организми, характери и
индивидуални стилове на живот, просто е невъзможно да се отдели един
висш, единствено правилен и абсолютно ефективен метод на
психокорекционно въздействие. В практическата психология панацея не
съществува – затова и спектърът на подходите е поразително широк.
Главният проблем е в избора. За да има ефект, методът трябва да е
съобразен с личностовите особености на клиента, със ситуацията, с
предварителните диагностични данни и с теоретическата ориентация на
специалиста, както и с личните особености и методически предпочитания на
терапевта. В този смисъл, дори перфектно приложен, един когнитивен
/познавателен, обучаващ/ метод не би могъл да повлияе на клиент с
интелектуални дефицити.
Днес се приема, че съществуват около 600 практически приложими в
чист вид метода. В зависимост от теоретичната си основа и насоченост те са
обединени в направления, подходи. Тук ще спомена като представителни за
всеки подход тези, които са добили най-голяма популярност и приложимост
във времето.
ХУМАНИСТИЧНО-ЕКЗИСТЕНЦИАЛНИ ПОДХОДИ
Хуманистичните теории приемат, че отклоняващото се или
неадаптивно поведение произтича от затруднена самореализация - това
представлява претърпяване на поредица от неуспехи при осъществяването
на естествените потенциални възможности. При екзистенциалните теории
този провал се разглежда като коренящ се в неспособността да се
преодолеят източниците на напрежение, които са част от съществуващата
житейска ситуация. Погледнато в този аспект тревогата, отчаянието,
депресията, различните неврози са психически проекции на по-дълбоки
съществени проблеми, свързани със загубата на смисъл, чувство на самота,
страх от смъртта и пр.
Хуманистично-екзистенциалните подходи се стремят да помогнат на
човек да влезе във връзка със собствената си личност и тогава да
направи съзнателен избор относно своя живот и поведение, а не да
позволява на външните събития да определят собственото му поведение.
Представител на този подход е Гещалт-терапията. Теоретичната
концепция изхожда от положението, че незавършените ситуации и
непреживени чувства на човека могат да се довършат чрез пресъздаване
/пряко или във въображението/. По този начин човек се освобождава от
ангажираността с миналото и насочва вниманието и активността си към
настоящето. Клиента се подтиква да изпитва съответни чувства, да признае
наличието на тези чувства и да позволи на същите да ръководят действията
му; насърчава се концентрирането му върху феномена "тук и сега", а не
върху миналото и бъдещето, т.е. насърчава се вниманието върху наличното,
а не върху отсъстващото.
Главната цел на подхода е не толкова отстраняването на болезнения
симптом или решаването на конкретния проблем, а научаването на клиента
как да се справя отговорно с проблемите и да не живее според очакванията
на другите; да има доверие на собствените си възприятия и ресурси, да
открива собствен смисъл и да си поставя собствени цели.
Има положителни тенденции за интегрирането на Гещалт-терапията с други
подходи.
ПОВЕДЕНЧЕСКИ ПОДХОД
Терапевтичната концепция е, че много от емоционалните и
мотивационните прояви на психическите разстройства и неадекватното
поведение се явяват нeнаучени, поради което подлежат на промяна, чрез
прилагането на система на подкрепления. Първият етап на терапия се
свързва с изслушването на клиента за неговия проблем, за желанието му да
промени нещо в поведението си. След това проблемът се дефинира и се
трансформира в набор от специфични цели - изработва се програма за
работа и се избира най-подходящата за съответния проблем техника.
Основната цел - промяна в поведението, която да доведе до промяна в
психическото състояние на клиента, се реализира чрез прилагане на
система от методи насочени към:
- обогатяване на поведенческия репертоар;
- укрепване на адаптивното поведение;
- туширане на неадекватно поведение;
- преодоляване на тревожни реакции
-формиране на способност за релаксация
-развитие на способност за самоутвърждаване;
-създаване на ефективни социални навици;
-подобряване на сексуалното функциониране;
-развитие на способност за саморегулация.
