1
8.10
Методика
Методиката е педагогическа дисциплина и се занимава с методите и процеса на обучение на
чужд език, подготовката и квалификацията на преподаватели по чужд език. Задачи на
методиката:
- Трябва да дефинираме целите на обучението във всеки един момент
- Подбор и организацията на учебното съдържание
- Да предложи методи за постигане на дефинираните цели
Методиката е теория и практика на обучението. Дидактиката обхваща теорията на
обуччението, а методиката е запазена за това, което се работи в клас (техники на работа).
Подбора на материали е съобразен с логиката на езика без да се има предвид другия език.
Методиката има базистни категории: цел, съдържание, методи. Няма единни критерии за
дефиниране на метода като понятие.
Нунан: техники и дейности – метод в учебния процес.
Антъни: разграничаване между подход, метод и техники
Ричардс и Роджърс (1990): 3 основни понятия – подход, дизайн и процедури. Подходът е по-
теоретична разработка и предхожда метода. Подходът и методът присъстват на ниво дизайн –
разработка. Дизайнът е нивото, на което се дефинират целите, прави се програма на
обучение, цели, ролята на учител и ученици, учебни материали. За това ни трябват теоретичните
основи. Етапът на приложение – техники (модел на Антъни) се представя в по-широк смисъл
при Ричардс – процедури. Методът се свързва с подхода, реализира се като дизайн и се
прилага в практиката чрез процедури на обучението.
Метод (гр.) – път, който води към постигане на целите. Изборът е съзнателен и разумен,
очертаване на пътя – метод.
Фактори:
- Същността на езика и неговите характеристики като предмет на усвояване (теоретични
постановки и схващания)
- Характеристиките на целите, конкретно представени в учебното съдържание
- Техниките и средствата, които ще осигурят постигането на целите
- Проверка на постиженията – оценяване – дали сме постигнал целите и да оценим
резултатите
Основни елементи на метода:
- Теоретични основи
- Описание на лингвистичните елемети, които са подбрани в съответствие с теоретичната
основа
- Набор от техники за постигане на целите
2
Методика на ЧЕО и другите науки: психология, педагогика, лингвистика, социология.
Лингвистиката изяснява същността на езика. Ако на преден план е граматиката ще насочим
целите в определена посока. Зависими сме от лингвистичните теории.
Педагогиката изяснява как да преподаваме, търси начини и средства за по-добри резултати.
Психология и психолингвистика – как се усвоява езика на ниво реч, ученикът е център на
обучението.
Социологията дефинира езика като социално явление, основна и единствена функция на
езика е да служи като средство на общуване.
15.10
Провокацията е много сигурно средство, за да разчитаме на внимание.
- Промени във възгледите по отношение на целите, какви умения трябва да развие ученика
(граматически например)
- Промени в теоретичните постановки и схващания за същността на езика като социално
явление и като предмет на усвояване (лингв. и псих. основа)
Идеята за езика е била свързана с граматиката – граматико-преводен метод (грам. е била
основна цел, а преводът е средство). Учи се латински и старогръцки по този начин тогава. Това
се пренася в обучението по ЧЕ. Този период разчита на традиционната граматика,
лингвистиката дефинира езика като система от правила и усвояването на езика се ориентира
към усвояването им, целите са насочени към четене и писане, устната реч е на втори план.
Основни елементи на метода:
1. Теоретичен компонент (теории, влияещи при формирането на метода)
- Лингвистична теория – езикът е система от правила, които се прилагат в текстовете
(традиц. граматика – описанието на лат. ез), ез. модел в учебното съдържание (лит.
образци)
- Психологична теория – усвояване на езика: следва се дедуктивния подход при
преподаване (водещо е правилото и се осмисля на абстрактно ниво + примери),
усвояването на граматиката е формален подход с цел развитие на интелектуалните
способности на индивида, ученето и усвояването са съзнателен процес
- Педагогическа теория – дедуктивното усвояване се постига чрез анализ, запаметяване
на ез. знания: преподавателят има водеща роля в учебния процес, ученикът е пасивен
участник (асимилира знанията)
- Социо-лингвистична теория – ЧЕО е било привилегия за отделни социални групи
(образован елит). ЧЕ обогатява чов. интелект, процесът се ръководи от учителя
2. Цели и учебно съдържание – основна цел е запаметяването на грам. норми и правила,
граф. символи и звуковата система на езика, морфология, думи, за да съчетават
изречения. Думите се предлагат като списък с превод на родния език, много често са
лишени от контекст. Усвояват се и синтактични правила, умения за четене, за превод.
Разчита се на литературни текстове.
3
3. Реализиране на метода в практиката – дейности, ориентирани към запаметяване,
обяснява се грам., грам. правила, правят се упражнения за съставяне на изречения,
превод
4. Процедури: всички обяснения са на роден език, който се ползва и като средство за
постигане на разбиране; организиране на дейност в подходяща последователност
(обясняване, разбиране, упражняване), грешките не се толерират, т.е. се коригират.
В края на 19 век започва реформа в методиката на ЧЕО. Търси се естествен път на усвояване,
обучението на ЧЕ би трябвало да се различава от това по роден език. Всичко, което е
естествено дава положителни резултати. Употребата на езика гарантира усвояването му.
Естествените методи предлагат да се усвоява езика в естествена среда, извежда се на преден
план устната реч.
Директен метод (представител на естествените методи): най-разпространен е, най-познат.
Езикът трябва да се усвоява директно – родният език вече се маха от употреба, говори се само
на ЧЕ, за да започне ученикът да мисли на езика. Този метод не стъпва на здрава научна
основа. За да се избегне употребата на родния език се разчита на нагледни средства.
- Лингвистична теория – никоя теория не заменя традиционното описание на езика.
Разчита се на схващанията, че езикът е средство за общуване, преподава се и се
усвоява говоримия език от ежедневната практика. Предпочитат се диалози. Думите се
свързват с представата за предмета, представят се в контекста и ситуацията.
- Псих. теория – ЧЕ се усвоява чрез езиковата практика, ученето и усвояването не разчитат
на съзнателни процеси, колкото повече сетива участват, толкова по-ефективно е
усвояването (през ухото, затвърждават се през ухото и ръката)
- Педагогическа теория – усвояването разчита на практиката, на постигане на дир.
асоциране м/у предмета и думата, която го обознавача (рисунки, картинки); преводът
излиза от употреба, абстрактното се представя чрез конкретното. Грам. е в езиковите
образци, ученикът трябва сам да я открие интуитивно. Ученикът е активен в процеса на
обучение, опитва се да отговори.
- Соц-лингв теория – езикът, който се ползва в ежедневни ситуации е главният, няма
литературни образци
Принципи: преподавателят ръководи уч. процес, активен е, участието на учениците е
провокирано и направлявано от него.
Цели и учебно съдържание: произношението е цел, усвояване на лексиката. Усвояват се
полезни фрази, изречения модели в дадена ситуация, наизустяват се. Ползва се езика в
обичайната сфера на общуване. Ученикът трябва да развие усет към езика, преподава се
говоримия език.
Реализиране: служим си с нагледни средства; техники за илюстриране на значението –
преводът е ненужен; техники на подражание (ученикът повтаря след учителя, въпрос - отговор).
Ез се използва още от самото начало. Така учениците могат да почустват необходимостта от
това, което учат; предлагат се разнообразни дейности в устната реч.
