Големина на текста:
Морфология на ландшафта
Въпросът за морфологичния строеж на ландшафтите е един от най-
важните проблеми в теорията на ландшафтознанието. Той е разработен
най-добре от съветските ландшафтоведи от школата на проф. Солнцев. Не
по-малка е обаче и ролята на др. съветски школи, като тази на Гвоздецки,
акад. Сочава) за доизясняване на морфологичния строеж на ландшафтите.
Неговото познаване лежи в основата на определянето на състоянието на
различните ландшафти.
Основни единици в морфологията на ландшафтите – отначало е била
установена морфологията на равнинните ландшафти, а по-късно тази
теория се развива и разпространява при изучаването на планинските
ландшафти. Както при едните, така и при другите, главни морфологични
части на всеки вид ландшафт са фациите (елементарните ландшафти) и
урочищата (микроландшафтите, местностите). В повечето случаи,
независимо от различията, които се мотивират от отделните автори, тези
понятия са не само аналогични, но и тъждествени. С цел да се избегнат
термините фаций и урочище, които са трудно приложими, се употребяват
техните еквиваленти – елементарен ландшафт и микроландшафт. Те са
предложени от съветски физикогеографи (Полинов, Григориев) и са
обосновани след 60-те на минали век от редица съветски ландшафтоведи.
Морфологията на даден ландшафт представлява обособените
в него елементарни ландшафти и микроландшафти.
Елементарен ландшафт – използва се за означаване на най-
малките и най-еднородните в природно отношение морфологични частици
на даден ландшафт. Определянето му на терена обикновено не
представлява особена трудност и се извършва при спазване на следните
принципи:
1)Елементарният ландшафт заема участък от земната повърхност,
който има плосък характер и може да бъде в хоризонтално,
вертикално или наклонено състояние.
2)Цялата площ на участъка трябва да има еднакъв литоложки състав,
еднаква почвообразуваща скала.
3)Дълбочината на подземните води трябва да има постоянно ниво
под целия участък.
4)По цялото протежение на участъка трябва да са формирани
еднообразни микроклиматични условия, изразяващи се преди
всичко в еднакъв режим на топлината, овлажнението и
изпарението.
5)Участъкът да бъде зает от една почвена разновидност.
6)В условията на ненарушена първична растителност участъкът да
бъде покрит от един фитоценоз.
7)Елементарният ландшафт да бъде зает от един биоценоз.
Коренни и производни елементарни ландшафти – този
въпрос е разработен от школата на акад. Сочава. След многогодишни
стационарни изследвания се установяват функционално-динамичните
редове от фации и се обобщава систематизацията на елементарните
ландшафти. Характерна и специфична е преди всичко
диференциацията на коренни (основни, първични) и производни
(вторични) редове ландшафти. Могат да бъдат установени и
полукоренни (условно неизменени) елементарни ландшафти.
Коренни са онези, при които един компонент не е променен от
холоцена до съвременната епоха, не е нарушено естественото
функциониране на взаимодействието между компонентите. Такива
елементарни ландшафти в урбанизираните и интензивно усвоени
селски територии не могат да съществуват.
Производните са най-често срещаните. Такъв например може да
бъде в равнинни територии цял агроблок със слятопокровен
фитоценоз (изменянето на растителната покривка).
Микроландшафти – съчетанията между два или повече
елементарни ландшафта. Примери за подобен тип ландшафт могат да
бъдат срещнати върху речни тераси, заливни тераси, моренни
хълмове когато става дума за равнинни територии или участъците от
склоновете на ридовете с различна експозиция, дъната на
ерозионните долини, седловините при планините. в зависимост от
сложността на фациалното устройство, микроландшафтите се
диференцират на прости и сложни. Простите се състоят от няколко (3
– 4) елементарни ландшафта, а сложните включват по-голям брой.
Различават се още основни (доминантни) и подчинени
(субдоминантни) микроландшафти. Първите са най-широко
разпространени както по брой, така и по заемана площ в даден вид
ландшафт и образуват фона на неговата морфологична структура
(фонови елементарни ландшафти). Вторите са по-млади по произход.
Те не заемат големи площи, но често придават на даден ландшафт
специфични черти. Най-често са свързвани с отделни негативни
земеповърхностни форми, като ерозионни, карстови и др. В някои
случаи могат да бъдат определени и допълнителни ландшафти. Те са
рядкост и обикновено са привързани към някой основен
микроландшафт. Съществуват също и уникални микроландшафти
(пирамиди, долове, ровини и др.).

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Морфология на ландшафта

Въпросът за морфологичния строеж на ландшафтите е един от най-важните проблеми в теорията на ландшафтознанието. Той е разработен най-добре от съветските ландшафтоведи от школата на проф. Солнцев...
Изпратен от:
Denitsa Velikova
на 2010-02-17
Добавен в:
Лекции
по Физическа география и ландшафтознание
Статистика:
40 сваляния
виж още
 
 

Морфология на ландшафта

Материал № 459219, от 17 фев 2010
Свален: 40 пъти
Прегледан: 71 пъти
Качен от:
Предмет: Физическа география и ландшафтознание, География
Тип: Лекция
Брой страници: 2
Брой думи: 565
Брой символи: 3,733

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Морфология на ландшафта"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала