Големина на текста:
КОЛЕЖ ПО ИКОНОМИКА И АДМИНИСТРАЦИЯ
Тоталитаризмът като феномен на 20 век
Тоталитаризмът е заклеймен като най-опасната тенденция на развитие в света.
Проводници на тази тенденция по протежение на цялото историческо развитие на човечеството
са отделни личности, притежаващи патологичен стремеж към пълен и всеобщ контрол над
обществените процеси.
Стремежът към пълен контрол над обществото e цел на много деспотични владетели от
древността до наши дни. Затова в някои изследвания към тоталитарните режими се причислват
династията на Маурите в Индия (321—185 г. п. н. е.), династията Цин в Китай (221—206 г. п. н.
е.), управлението на Шака Зулу в Африка(1816-28) и др. Управлението на династията Цин в
Китай буди особен интерес, тъй като основата на властта при тази династия се корени в
китайска филосовска школа, която на западен език се превежда като легизъм. Легистката
доктрина е стройна концепция за деспотичната държава, функционираща в условията на
неограничената власт на владетеля, ръководещ еднолично унифицирания държавен
административен апарат, пълноценна идеология даваща философско-теоритична обосновка на
необходимостта от тотален контрол. При това легизмът е официална идеология на Цин повече
от 150 години, чак до падането на династията в резултат на народно въстание.
В древна Спарта имало строг държавен контрол над всички аспекти от живота. Децата на
гражданите още от малки били отделяни от родителите си и били отглеждани в държавни
училища. Военната повинност била обща и задължителна. Добивите от собствеността се
добавяли към обществените запаси. Различни мерки ограничавали отношенията между
половете в тесни рамки, включително и възпроизвеждането, и регулирали броя на населението.
Тайна полиция се грижела да не се увеличава недоволството. Целта била да се гарантира
стабилно и трайно общество без промени в структурата на властта, икономиката, морала и
културата. И наистина Спарта запазва режима си на управление и остава най-силната гръцка
държава до намесата на някои външни събития през IV в. пр. Хр.
В средновековна Европа тоталитаризмът процъфтява на религиозна почва.
Католическата църква налага на цялото общество "единствено верния път" с огъня и меча на
инквизицията. Всяко инакомислие бивало наказвано жестоко, като в отделни случаи било
достатъчно само подозрение, неосновано на никакви факти.
Все пак гореописаните диктатури като цяло си остават в руслото на традициите и не се
ползват с масова народна подкрепа. Практическото осъществяване на абсолютен контрол на
държавата над целия обществен живот и производство става възможно само в XX век,
благодарение на икономическото развитие, разпространението на телекомуникационите
технологии и появата на ефективни методи за манипулация на обществто (най-напред,
пропаганда). Тези технологии са способни да осигурят и гарантират масова подкрепа на
управлението на страната, особено ако начело стои харизматичен лидер. Въпреки тези
обективни тенденции, тоталитаризмът възниква само в отделни страни.
Следващ опит за построяване на тоталитарно общество става СССР където всичко се
повтаря на практика с абсолютна точност. В Съветския Съюз за "единствено вярна" се
възприема комунистическата идеология. Трудовете на "класиците на марксизма-ленинизма"
служат за библия, а ролята на инквизицията изпълнява пето управление на КГБ на СССР.
Еретиците (поборниците за правата на човека и истината), не били изгаряни на кладата, а
изпращани в колонии и затвори след съд по "антисъветските" параграфи от наказателния
кодекс. За щастие, и средновековната инквизиция, и СССР останаха в миналото, но това не е
причина за успокоение. Стремежът към тоталитаризъм е заложен в човешката природа, затова
опасността от тоталитаризма не е изчезнала.
Тоталитаризмът като термин, възниква след Първата световна война (Джовани
Амендола 1923г. от лат. totalis — цял, пълен), за да опише формата на държавно устройство,
при която властта е напълно централизирана и държавата се стреми да регулира и контролира
всички аспекти на политическия, социалния и интелектуалния живот Тоталитарните режими се
отличават от авторитарните именно по всеобхватността и тоталността на контрола върху
публичния и частния живот, който осъществяват.
Тоталитарните режими са еднопартийни. Управляващата партия и нейната идеология
претендират да представляват общата воля и интереси на цялото общество, на всички граждани.
Законодателната, изпълнителната и съдебната власт са изцяло подчинени на решенията на
партията и нейния водач. Останалите партии са забранени или унищожени. Индивидуалната
свобода и основни граждански права също са ограничени в максимална степен, като са
заменени с обещание за бъдеща „свобода за всички”.
Претенцията на тоталитаризма е, че гражданите са значими не като индивидуални
личности, а като част от цялостната система, която подготвя бъдещия ред на обществото и
държавата, водени от партията. На тях се внушава и убеденост в превъзходството на класата,
нацията или расата, която трябва да има тоталната власт в държавата и да се стреми към
налагане и разширяване на тази власт и извън границите на страната. Тоталният партиен
монопол е оправдан от партийната идеология, според която решенията на партийния лидер са
винаги правилни, като това се затвърждава чрез партийната пропаганда, която е задължителен
елемент на тоталитаризма. В тоталитарните режими се организират зрелищни масови шествия и
публични спектакли в чест на партията. Те са изключително въздействащ психологически
инструмент и целта им е да внушат на гражданите въодушевена подчиненост на партийната
идеология. Терорът е друг инструмент на тоталитарните режими. Той е повсеместен и се
прилага не само до постигане на пълно подчинение, но и след това – за осъществяване на
идеологическата доктрина на партията.
През 20 в. се развива процес на засилена индустриализация. Той води до значителни
промени в обществената структура. Голяма част от населението от селата и малките градове се
насочва към индустриалните центрове, като по този начин традиционните модели, регулиращи
обществения живот, се заменят с такива от нов тип, които са основани на анонимността на
живота в големия град и не предполагат индивидуален подход към гражданите. Така се
създават условия за поява и легитимиране на тотална държавна власт. Развитието на средствата
за комуникация, пропаганда и организиране, осигурява необходимите на тоталитаризма
инструменти за всеобхватен контрол и мобилизация на гражданите, базирани на принуда и
страх.
Исторически понятието „тоталитарна държава” се появява в началото на двайсетте
години на 20 век за характеризиране режима на Мусолини. На тоталитарната държава са
свойствени неограничени от закона пълномощия на властта, ликвидация на конституционните
права и свободи, репресии по отношение на инакомислещите, милитаризация на обществения
живот. Законотворците на италианския фашизъм и на немския нацизъм използват термина в
положителен смисъл, а техните критици — в отрицателен. На Запад в годините на студената
война широка популярност получава теория, съгласно която сталинизмът, наравно с фашизма, е
една от формите на тоталитаризма. Този модел става предмет на изследване в областите
история и политология.
Хората, които днес използват този термин, като правило имат предвид тоталитарните
режими на Хитлер в Германия, Сталин в СССР и Мусолини в Италия. Различни автори
причисляват към тоталитаризма и режимите на Франко в Испания, Мао в Китай, „червените
кхмери” в Камбоджа, Хомейни в Иран, талибаните в Афганистан, Ахмед Бей Зогу и Енвер
Ходжа в Албания, Ким Ир Сен в Северна Корея, Пиночет в Чили, Сапармурад Ниязов в
Туркменистан, Сомоса в Никарагуа, Миклош Хорти в Унгария, и др. Понякога терминът се
използва за характеристика на отделни аспекти на политиката (например, милитаризма на САЩ
при президента Буш). Подобно прилагане на понятието тоталитаризъм продължава да бъде
критикувано. Критиците изразяват несъгласие с употребата на този термин за приравняване на
политическите системи на сталинизма и фашизма с демокрацията. В частност, някои идеолози
от СССР твърдят, че тоталитаризмът е присъщ само на буржоазния строй.
Паралелно, към края на 1920г. на Запад се чуват аргументи, че има определени сходства
между политическите системи на СССР, Италия и Германия. Отбелязано се, че във всичките
три страни са установени репресивни еднопартийни режими начело със силни лидери (Сталин,
Мусолини и Хитлер), стемящи се към всеобхватен контрол и призоваващи към скъсване с
традициите в името на друга по-висша цел. Сред първите, които обръщат внимание на тези
идеи, са анархистите Армандо Борги (1925) и Всеволод Волин (1934), свещенникът Луиджи
Стурцо (1926), историкът Чарлз Бърд (1930), писателят Арчибалд Маклейш (1932), философът
Хорас Кален (1934). След показните процеси през 1937г., в своите трудове и изказвания,
историците Ели Халеви и Ханс Кон, философът Джон Дюи, писателите Юджийн Лайънс,
Елмър Дейвис и Уолтър Липман, икономистът Келвин Хувър и други, започват да изразяват и
подкрепят тази идея. В своето публично изказване през 1937г. сенаторът Уилям Бора нарича
нацизма и комунизма две кучета, лаещи срещу конституционните правителства.
През 1939г. сключването на Пакта Рибентроп —Молотов предизвиква на Запад дълбока
загриженост, която прерасва в буря от негодувание след нахлуването на Червената Армия в
Полша, а после и във Финландия. Много творци също реагират остро на агресията на Русия и
Германия и я осъждат по свой начин - чрез творчеството си (например драматургът Робърт
Шерууд написва пиесата „There Shall Be No Night”, удостоена с награда Пулицър за драма, в
която той осъжда съвместната агресия на Германия и СССР против световната демокрация;
сценаристът Фредерик Бренан в своя повест използва думата „комунацизъм”; един от първите
които използват термина тоталитаризъм в английския език е австрийският писател Франц
Боркенау в книгата си от 1938г „The Communist International, където коментира, че
диктатурата повече обединява СССР и Германия отколкото ги разединява). В художествената
литература тоталитаризмът нерядко е описван в антиутопии. Класически образ на тоталитарно
общесто в литературата е представен в произведенията: Евгений Замятин -„Ние” публикуван
през 1920г; Джордж Оруел -„1984”- публикуван през 1948г; Рей Бредбъри -„451 по Фаренхайт”
публикуван през 1958г;Олдъс Хъксли -„Прекрасният нов свят” публикуван през 1932г.
През юни 1941 британският премиер-министър Уинстън Чърчил казва, че нацисткият
режим не се различава от най-лошите черти на комунизма (което е в съзвучие с друго негово
изказване, направено след войната: „Фашизмът беше сянката или уродливото дете на
комунизма”. През 1946г. Чърчил пръв заговаря за съветската заплаха за демократична Европа,
което се смята за начало на Студената война).

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Тоталитаризмът като феномен на 20 век

Тоталитаризмът е заклеймен като най-опасната тенденция на развитие в света. Проводници на тази тенденция по протежение на цялото историческо развитие на човечеството са отделни личности, притежаващи патологичен стремеж към пълен и всеобщ контрол...
Изпратен от:
Samovila
на 2010-02-15
Добавен в:
Реферати
по Политология
Статистика:
832 сваляния
виж още
 
Подобни материали
 

Теоретични виждания за духа на капиталистическото общество и икономическата култура

01 мар 2006
·
422
·
9
·
3,720
·
98

В общество, в което интересът към политиката е бил по-голям, отколкото към икономиката, е напълно естествено повече да се обсъждат проблемите на политическата, а не толкова на икономическата култура. ...
 

Косовската криза разгледана в международен аспект

22 мар 2006
·
1,053
·
11
·
2,047
·
108
·
2

Курсова работа за международните аспекти в Косовската криза
 

Алмънд и Верба - основна задача и др.

15 май 2006
·
431
·
4
·
578
·
73
·
1

Основната задача от гледна точка на сравнителната политология на Алмънд и Верба в книгата им “Гражданската култура” е да установят степента на демократична стабилност във всяка една от страните като се съобразяват с откритото от тях правило
 

Политология

23 окт 2006
·
2,442
·
27
·
6,998
·
365

Властта – това е способността на един човек или група хора да подчиняват волята на действието на други хора на собствената си воля. За да съществува човечеството, то те трябва да живеят на групи. Производството има обществен характер...
1 2 3 4 5 » 11
 
Онлайн тестове по Политология
Тест по политология за 2-ри курс, ВСУ - политически системи и режими
изпитен тест по Политология за Студенти от 2 курс
Тест по Политически системи и режими. Важи за ВСУ. Съдържа 22 въпроса, всеки от които има само един верен отговор.
(Лесен)
22
187
1
26.09.2014
» виж всички онлайн тестове по политология

Тоталитаризмът като феномен на 20 век

Материал № 457789, от 15 фев 2010
Свален: 832 пъти
Прегледан: 1,076 пъти
Предмет: Политология
Тип: Реферат
Брой страници: 13
Брой думи: 6,581
Брой символи: 39,123

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Тоталитаризмът като феномен на 20 век"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала