Големина на текста:
(Т1)Думата “дидактика”(Д) има древногр. произход и
означава обучавам, уча, наставлявам. За полагане на
основите на Д, като наука най-голяма заслуга има
чешкия педагог Ян Коменски. Той е признат и за
основоположник на Д. Понятието Д се използва от него в
широк смисъл като изкуство не само да обучава, а и да
възпитава. По негово време мнозина автори разглеждат
неправилно Д, като изкуство или като наука и изкуство
едновременно. През последните години тя се разглежда
като наука за обучението и е придобила статут на
относително самостоятелна педагогическа наука със свои
предмет, з-чи и методи.V Голяма заслуга за отделянето
на предмета на Д от предмета на сродните й науки има
В. Краевски, който подчертава важността на две основни
положения:V1. Връзката м/у теорията и практиката.V2.
Активният х-ер на познавателния процес.V За предмет на
Д се приема съдържанието на образуванието (какво да се
учи) и организацията на обучението (как да се учи).V
Според Краевски съществуват две основни дейности:
преподаване и учене, намиращи се в единство, което
обединява цялата с-ма от дидактически отн-ия. Според
Краевски предмет на Д е връзката м/у преподаването и
ученето, тяхното единство. Функции на Д са:V1.
Обучението като обект на изучаване – описателно-
относителна ф-кция, която отразява дидактическата
действителност такава каквато е.V2. Обект на научно
прогнозиране – конструктивно-техническа ф-я.V Тези
функции са тясно свързани пом/у си. Задачите на Д
са:V1. Посочва пътищата на процеса на
усъвършенстване.V2. Разработва съвременни форми на
обучение.V3. Разработва пътища за ръководене на уч-
ците.V4. Разработва програма за обучение на
напредналите уч-ци.V5. Съдейства за повишаване на
педагогическото майсторство на учителя.V Към
дидактическите категории се отнасят: обучение;
образование; процес на обучение; принципи на обучение;
методи на обучение; ученик; учител; подход и т.н.V
Проблематиката на Д е изразена най-ясно в схемата на
Миларе – Защо?, Цел, Задачи на обучение: 1. Изучаване
на определено учебно съдържание.2. Форми, методи и ср-
ва.3. За кого? психически проблеми.4. Какъв
резултат? – методи за проверка и оценка.V Д е в тясна
връзка с другите науки. Тя взаимодейства с:V1.
Класическата педагогика.V2. История на
педагогиката.V3. Частни дидактики.V4. Различните
психологии.V5. Кибернетика.V6. Философия.V7. Етика.V8.
Дефектология.V9. Логопедия.V10. Социология и др.
(Т2) Понятието “обучение”(О) е всеобхватно в Д. То е
многозначно и обхваща много важна част от социалното
битие на човека. О е един от основните видове
обществена дейност, изразяваща се в предаването и
усвояването на натрупания соц. опит. О-то възниква в
ранните етапи в развитието на човешкото общество.
Подготовката на младото поколение за живота ч/з
предаване на от възрастните на придобития от тях опит
е важна предпоставка за по-нататъшното развитие на
обществото. В пърлобитния строй подрастващите са
усвоявали този опит стихиино по пътя на подражанието.
В хода на историческото развитие предаването и
усвояването на социалния опит се превръща в отделен
вид обществена дейност. Соц. опит съществува в две
основни форми: предметна (оръдия на труда, машини,
научни знания); формата на живата дейност на
различните поколения (знания, умения и навици).
Овладяването на двете форми се извършва в процеса на
приобщаване в дейността на вече обучените поколения.
Всяко поколение предава на следващото целия натрупан
опит, но това става постепенно. Една от най-важните
функции на О е да подготвя подрастващите да живеят в
даденото общество, да се приобщават към
действителността. Друга основна функция е грижата за
подрастващото поколение, което трябва да расте здраво.
Друга ф-я е предаването на придобития опит и знания от
поколение на поколение, овладяване на обществените
норми, овладяване на културните ценности (изкуство,
език и т.н.). V О винаги има конкретно исторически х-
ер. То непрекъснато се изменя взависимост от
обществено-историческите условия и продължава през
целия активен живот на човека. Необходимо е да се
направи реазлика м/у О като реално явление и като
понятие включено в различните дисциплини. На най-
високо равнище О се разглежда като соц. явление, а на
равнище педагогика като д-ст за предаване на
обществения опит на подрастващите. На равнище Д, О-то
представлява единството м/у преподаването и ученето.
Трябва да се прави разлика м/у О и възпитание. О се
явява като процес на предаване и усвояване на знания,
умения и навици, а възпитанието като целенасочено
формиране на мирогледа, облика и т.н. Възпитанието и
О-то се намират в тясно корелативно единство.
(Т3)Д изучава Об-то не само като реален факт, а и като
обект на научно обосноваване, като научно обоснован
проект (курс на обучение) и реализиран проект.
Научното обосноваване на О-то се основава в/у
познавателното описание на О-то и преминава през
редица етапи. Най-общо О-то може да се определи като
организационно-функционално единство м/у ръководната
д-ст на уч-ля и учебната д-ст на уч-ците.
Разглеждането на О-то като целенасочен, организиран,
съзнателен, ръководен и управляван п-с, като
познавателен п-с допълва неговата същностна х-ка. О-то
е многостранен п-с. В лит-та понятието “обучение” и
“п-с на об-ние” се употребяват като синоними. Някои
автори правят разграничение м/у двете понятия. Според
Лернер О-то е акт на взаимод-ие м/у уч-ля и уч-ка, а
п-са на обучение е понятие, х-еризиращо модела на О-
ие, независимо от това къде се осъществява и кой го
провежда. Не съществува единство м/у авторите и при
употребата на понятията “учебен п-с” и “п-с на об-
ние”. В Д п-с на об-ние е по-общо понятие от уч. п-с
доколкото ученето се вкл. в об-ието. В уч. п-с могат
да се обхванат всички п-си на учене. В този смисъл
понятието “уч. п-с” е по-широко от понятието об-ие,
което е бинарна д-ст, тъй като в него участват 2
страни – уч-ел и уч-ци, които са в определени
взаимоотн-ия. Понякога п-са на об-ие се разглежда
твърде опростено, като се смята, че активната страна,
субекта на об-ието е уч-еля, а уч-ците са само обект
на об-ние. В действителността основната роля се пада
на уч-ците. Уч-лят изпълнява ръководна роля, която до
голяма степен е зависима от д-стта на уч-ците.
Обикновено д-стта на уч-еля се х-еризира като
преподаване, а на уч-ците като учене. Преподаването и
ученето са две диалектически свързани страни на
единния п-с на об-ие, без който не може да съществува.
V Ученето е първичен основен п-с, но в п-са на об-ие
то е органически свързано с преподаването. Същността
на об-ието може да се разкрие само в/у основата на
единството м/у д-стта уч-еля и д-стта на уч-ците, м/у
преподаването и ученето. Ръководната д-ст на уч-еля е
специфичен проф.-педагогически труд, имащ своите
особености и закономерности. Преподаването в п-са на
об-ие предполага активното и самостотелно участие на
уч-ците. Ученето е свързано с преподаването. Учебното
познание, което се придобива в п-са на об-ие е р-ат
както от ученето, така и от преподаването. V П-са на
об-ие е едновременно и п-с на духовно и физическо
развитие и възпитание. Проблемът за отн-ието м/у об-ие
и разв-е е централен прбл. в педаг-ката. Коменски
изтъква необходимостта об-ието да се съобразява с
особеностите на детето, неговите възможности. Според
него развитието се осъществява ч/з об-ие и възп-ие,
основаващи се на законите на природата. Песталоци
разглежда об-ието като ср-во за разв-е на силите и
способностите. Ушински подчертава значението на об-
ието за редица психически п-си: внимание, представа,
памет, въображение, воля и др. Отн-ието м/у об-ието и
разв-то е предмет на обсъждане от много зап. учени.
Торндайк разглежда об-ието и разв-то като тъждествен
п-с и според него ученето е придобиване на нови форми
на поведение. Той обаче не прави разлика м/у ученето
при хората и животните. Съществен принос за
изясняването на проблема за отн-ието м/у об-ие и разв-
е имат видните психолози Виготски и Рубенщайн, който
изтъква, че възп-ието и разв-ето са 2 страни от един и
същ п-с. Той разграничава п-са на натрупване на опит,
на овладяване на знания, ум., н., които нарича учене,
от п-са на формиране на способностите, които определя
като разв-ие. Разв-ието се извършва ч/з усвояване на
соц. опит. В съвременните усл-ия традиционното об-ие
започва да отстъпва място на формиращия се нов,
активно-творчески тип об-ие, който създава най-
благоприятни усл-ия за цялостното формиране на
личността на ученика, за неговото разв-ие и възп-ие.
Една от основните особености на об-ието е, че то
възпитава.
(Т8) Думата “принцип” има лат. пр-ход и означ. изходно
начало, основа, осн. положение, ръководство за д-вие.
Под пр-ип на об-ие разбираме общи положения,
отразяващи най-важните признаци и закономерности на п-
са на об-ие и служат за насочване уч. д-ст на уч-еля.
Дидактическите пр-пи отразяват обективните закони и
закономерности на уч. п-с. Закона е всеобщата,
повтаряща се връзка м/у п-са и явлението, представя
тяхното проявление и развитие. Закономернст е
всеобщата подреденост на явленията и е по-общо понятие
от закона. Законът и закономерностите представляват
връзката, единството м/у преподаването, ученето, об-
ието. Съществува зависимост м/у об-ие и възпитание и
обществените отн-ия. Училищното об-ие и образование
съответства на постиженията на съответните научни
направления.V Закон на Ушински – колкото повече
фактически зн-ия е усвоил и осмислил уч-ка, толкова
по-силен и развит е той.V Пр-пите на об-ие определят
д-стта на уч-еля и уч-ците, вътрешната съществена
среда и взаимовръзка м/у д-стта на уч-еля и д-стта на
уч-ците. Пр-пите на об-ие са закономерностите на об-
ието. Те се извеждат в основата на съдържанието, орг-
цията и методите на об-ие. Те се базират на връзката
м/у т-ията и практ-та на об-ието и определят основите
на науките. Те определят ф-кционалната технологична
орг-ция на об-то и произхождат от добрия педагогически
опит, от закономерностите на об-ието, от т-ията на
познанието, от целите на об-ието и от възрастовите
особености. Съществ. следните дидактически пр-ипи на
об-ие: пр-ип на достъпност; пр. на нагледност; пр. за
трайно овладяване на зн-ията; пр. на системност и
последователност; пр. на индивидуалния подход; пр. на
научност – за подбор на учебното съдържание.V Спорни
пр-пи: пр. за развиващия х-ер на об-ието; за
възпитателния х-ер; за колективния х-ер; за връзка м/у
т-ия и практика.V Бинарния подход на Данаилов е пр-пи
по двойки: пр. за съзнателност и активност; пр. на
ръководни и подчинени пр-пи; пр. за мястото, времето,
за целевата ориентация.V Бабански разглежда пр-пите на
об-ие във връзка с останалите компоненти в п-са на об-
ието.
(Т9) Пр-пите на об-ие представляват с-ма от основни
положения, водещи идеи или общи изисквания, които
определят цялостната д-ст на уч-еля и уч-ците в п-са
на об-ие. За определянето на пр-пите са важни целите
на об-ието, тяхното осъществяване и нужните за това
усилия.V Пр-ип на научност – има значение не само за
подбор на учебното съдържание, а и за цялото об-ие,
т.е. може да се разглежда като самостоятелен дидакт.
пр-ип. Той се спазва през всички етапи от п-са на об-
ието, във всички училищни степени.V Пр-ип на
нагледност – разглежда се като основа за всяко успешно
об-ие. Смисълът му се изразява в това, че всичко,
доколкото е възможно се представя на сетивата.
Нагледността в п-са на об-ие допринася за разширяване
и обогатяване на сетивния опит на уч-ците, на техните
усещания, възприятия и представи. От това се
осъществява връзка м/у конкретното и абстрактното, м/у
първата и втората сигнална с-ма, развиват се
мисленето, наблюдателността и речта на уч-ците.
Подобрява се мотивацията на ученето, спомага за
осъществяването на връзката м/у т-ията и практиката. V
Пр-ип на съзнателност – същността му се състои в това,
че ч/з съзнателното отн-ие към учебната работа може да
се ускори и облекчи разбирането на уч. м-ал.
Съзнателността на уч-ците в уч. д-ст не се свежда само
до разбирането на уч. съдържание, а предполага
определено отн-ие към усвояването на уч. м-ал, отн-
ието им към уч. д-ст, към уч-еля и към самите себе
си.V Пр. на активност – разглежда се най-често
обединен с пр-ипа на съзнателност. Активността при
ученето означава, съзнателно, волево, целенасочено
изпълнение на умствена или физическа работа,
необходима за овладяване на зн-ия, ум., н. Този пр-ип
е със самостоятелно значение, а за неговото успешно
реализиране е необходимо да се използва цялостна с-ма
от дидакт. ср-ва, от избор на ср-ва за активизиране на
уч-ците както и от усл-ията, в които протича об-ието.
От всичко това зависи качеството и р-атите на уч. д-
ст. Активизирането на уч-ците в п-са на об-ие е преди
всичко орг-ция и упр-ие на дейността им.V Пр. на
достъпност – за да е резултатно об-ието трябва да е
достъпно. Същността на този пр-ип се изразява в
изискването об-ието като цяло да е съобразено с
възрастовите особености на уч-ците, с равнището на
тяхната подготовка и развитие. Достъпността на об-ието
осигурява нормално, оптимално напрежение на силите и
на уч-еля и на уч-ците. Това не значи, че об-ието
трябва да бъде лесно и леко. Преодоляването на
трудности в об-ието е не само неизбежно, а и
педагогически необходимо.V Пр. на индивидуалния подход
изгражда се в/у основата на хуманизма и
демократизма, изучаването и съобразяването с
индивидуалните особености на всеки ученик в учебния
процес с цел максимално развитие на положителните и
преодоляване на отриц-те индивидуални особености. Този
пр-ип взаимно се допълва с пр-ипа на достъпност.V Пр.
на системност и последователност – същността му се
състои в това, че всички зн-ия трябва да бъдат така
разпределени, че по-сетнешното всякога да се
обосновава на предишното, а предишното да се
затвърдява от всяко следващо.V Пр. на трайно
овладяване на зн., ум., н. – за да осигурява
задълбочени и трайни зн, ум. и н. в постигането на
такива резултати от об-ието, което позволява на уч-
ците да използват в по-нататъшната си уч. д-ст. Трайно
усвоения м-ал благоприятства за разв-ието на
познавателните спос-сти на уч-ка.
(Т10) Проблемът за методите на об-ие е един от най-
важните и същевременно най-сложните въпроси на Д и
педаг-ката. Методите на об-ие (МО) са едни от най-
динамичните, най-променливи компоненти на об-ието, в/у
които оказва влияние както най-разнообразни външни
фактори и усл-ия, така и непрекъснатото преустройство
на об-ието като цяло. Думата “метод” има гр. пр-ход и
озн. път към нещо, начин за постъпване, за постигане
на определена цел. МО х-еризира пътя към целта, с-мата
от съзнателни д-ия за нейното постигане. МО като
дидактическа и методическа категория има твърде богато
съд-ие, което е една от причините за голямото
разнообразие от определения на МО. Най-общо те могат
да се определят като начин на съвместна д-ст на уч-еля
и уч-ците, ч/з който се натрупва нужния опит.V Лернер
представя стр-урата на МО, ч/з следната схема:
V В лит-рата се срещата и много др. опред-ия за МО,
при които се акцентира в/у различните техни признаци,
но нито едно от тях не може да разкрие изцяло
същността на МО. Те вкл. съд-ието на об-ието, неговите
цели, задачи, пр-ипи, форми, възрастовите и индив.
особености на уч-ците. МО притежават многочислени
признаци, най-съществените от които са: да бъдат
определена форма за подаване и обем на информация; да
бъдат определена форма на движ-ие на познавателната д-
ст на уч-ците; да бъде определен начин за орг-ция и
ръководене на д-стта на уч-ците.V Разграничават се 3
начина на уч. д-ст: догматичен – зн-ията се получават
в готов вид; евристичен ч/з самостоятелно
разсъждаване; изследователски самостоятелно
придобиване на зн-ия ч/з опити и набл-ия.V Има няколко
равнища за разглеждане на МО: общодидактическо;частно-
дидактическо; частно-предметно; равнище на конкретните
похвати, включващи различни типове д-ия.V Нито
методите на преподаване, нито методите на учене могат
да съществуват изолирано един от друг. МО са
целенасочени и съзн. д-ия на уч-еля и уч-ците. Някои
автори класифицират МО в/у основата на логическите
операции – анализ, синтез, сравнение, обобщение...
Срещат се класификации взависимост от дидактическата
цел. Според източника на инф-ция се различават
следните гр. методи: словесни; нагледни; практически.
Някои автори делят методите на активни
(самостоятелната работа) и пасивни (разказ, беседа).V
Лернер разграничава 5 общодидактически метода:
обяснително-илюстративен; репродуктивен; проблемно
изложение; частично-изследователски; следователски.V
Махмутов обосновава с-ма от методи на преподаване и
методи на учене. Методите на преподаване са:
информационно-съобщаващ; обяснителен; инструктивно-
практически; обяснително-стимулиращ; стимулиращ.V
Методите на учене са: изпълнителен; репродуктивен;
продуктивно-практически; частично-изследователски;
изследователски.V Бабански разграничава 3 гр.:V1. За
орг-ция.V а)по източника на предаване и възприемане на
учебната инф-ция: словесни, нагледни,
практически.Vб)по логиката на преподаване и
възприемане на уч. инф-ция: индуктивни, дедуктивни,
аналитични и др.V в) по степента на мисленето –
изследователски.Vг) по степента на упр-ие на учебната
работа.V2. За стимулиране.V а) за стимулиране на
интереса на учене.V б) метод за стимулиране на
отговорността на уч. д-ст.V3. За к-л и самок-л на уч.
д-ст.V а)за устен к-л.V б) за писмен к-л.V в) за
лабораторно-практичен к-л.V Взависимост от връзката
м/у уч-еля и уч-ка МО биват преки (разказ, беседа) и
косвени (работа с уч-ка и т.н.).
(Т11) МО биват:V1. Методи за преподаване и усвояване
на зн.,ум., н. Към този метод се отнасят:V а) устното
изложение на уч. м-ал от уч-еля – широко използван
метод на об-ие, ч/з който уч-еля ч/з словото си
съобщава на уч-ците определена уч. инф-ция. Директната
комуникация м/у уч-ля и уч-ка има важно значение за
цялостното формиране на личността. Неговото живо слово
съдържа огромни възможности за идеи, по-нравствено
възд-ие в/у личността на ученика. Уч-еля трябва да
умее да подбира необходимото количество инф-ция и да я
представя на уч-ците в дидакт. редуциран вид.
Съдържанието на изложението на уч-ля да се основава на
съд-ието на изложението в учебника. В своето изложение
уч-ля следва да си служи с нови примери и факти, като
се стреми да не претоварва уч-ците с ненужни сведения.
По своята външна форма изложението е словесно
творчество на уч-ля. Езикът трябва да отговаря на
понятиината с-ма на изучаваната област и да е достъпен
за уч-ците, да бъде граматически правилен. Не бива да
се подценява и техниката на изложението, т.е.
яснотата, правилността и изразителността на говорене,
темпа на говорене. При по-труден уч. м-ал темпът на
говорене следва да бъде по-бавен и обратното. Добрата
техника на изложението се постига и ч/з постоянен
зрителен контакт на уч-ля с уч-ците, ч/з жестовете и
мимиките, които той извършва. Основна разновидност на
изложението на м-ала от уч-ля е неговият разказ. Има
няколко разновидности на разказ: повествование,
описание, научно-популярен и художествен разказ.V
Беседа – диалогичен начин на изложение на уч. м-ал ч/з
задаване на въпроси и отговарянато им. Обикновено
въпросите се поставят от уч-ля, а уч-ците отговарят.
Беседата осигурява възможност за активното им и
самостоятелно участие в п-са на об-ие. В съвр. уч-ще
беседата като МО се използва само когато уч-ците имат
определен запас от знания.V Работа с уч-ник и др.
книги – в учебника са изложени в системен и достъпен
вид зн-ия. Още от самото начало при об-ието по всеки
предмет уч-лят трябва да запознае уч-ците с учебника,
който е предназначен за работа вкъщи или за
самоподготовка.V Наблюдение – разбира се планомерно
повече или по-малко продължително възприемане, даващо
възможност да се проследи протичането на някакво
явление, извършващо се в обекта на наблюдение. Ч/з
него се разширява сетивния опит на уч-ците и разв-ието
на техните умствени способности. Наблюденията могат да
се провеждат с различна цел.V Демонстрация – като МО
означава показване на обекти или м-али, придружено с
описание и обяснения, ч/з които уч-ците получават
някаква инф-ция. V Упражнение – като МО се използва
при затвърдяване на зн.,ум.,н. Под упражнение се
разбира съзн. извършване на определени д-ия и тяхното
повторение. За разлика от подражателите, механичните
упражн-я в живота на човека се отличават със своята
целенасоченост и съзнателност. Те се осъществяват под
ръководството на уч-ля и се използват най-различни
упражн-я по образец, творчески, усложнени и др. За да
са ефективни те трябва да бъдат целенасочени и
съзнателни, системни, да са степенувани по трудност,
разнообразни по съд-ие и форма и р-атите от упр-ията
да бъдат анализирани.
(Т12)Смисълът на проверката като учебен метод е да
подтикне уч-ците към системна и задълбочена работа при
усвояване на учебното съд-ие и с нея се активизира
целия клас. Но тя е насочена предимно към всеки ученик
поотделно. От допусканите грешки и недостатъци уч-еля
прави изводи за начина, по който той работи, за
положителните и отриц-те черти на учебния му труд.
Необходимо е той да не се задоволява с р-ата от една
проверка, а да събира данни от всички извършени
проверки. Проверката служи на уч-еля за анализ на
собствената му работа доколко тя е била успешна или
неуспешна, за да я подобри в бъдеще. Проверката
изпълнява 3 осн. ф-кции: обучаваща, възпитаваща и к-
лна.V Обучаващата ф-кция се изразява в ритмичното
подобряване и усъвърш. на уч. д-ст. V Възпитаващата ф-
я има за цел да се формира у уч-ците навици за
системна работа, да се закаляват волевите черти на
техния х-ер. Проверката бива 3 вида – устна, писмена и
комбинирана. Устната се извършва фронтално или
индивидуално. При фронталната се задават въпроси към
целия клас по всяко време на урока. С нея се засяга
главно онова учебно съд-ие, което трябва да се усвои
трайно от уч-ците. Често пъти тя се съчетава с

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
10 фев 2020 в 15:54 студентка на 40 години от Благоевград - Югозападен университет "Неофит Рилски", факулетет - Педагогически, специалност - Социална педагогика, випуск 2023
04 фев 2020 в 18:17 студент на 51 години от Пловдив - ПУ "Паисий Хилендарски", факулетет - Педагогически факултет, специалност - Психология, випуск 2019
10 яну 2020 в 16:25 студент на 25 години от Велико Търново - Великотърновски университет "Св.Св.Кирил и Методий", факулетет - Педагогически факултет, специалност - Предучилищна и начална училищна педагогика, випуск 2019
12 дек 2019 в 13:26 учител от Плевен
07 дек 2019 в 01:47 студентка на 35 години от Благоевград - Югозападен университет "Неофит Рилски", факулетет - Правно- исторически факултет, специалност - Социология
02 дек 2019 в 22:28 в момента не учи на 34 години от Пещера
31 окт 2019 в 10:37 в момента не учи на 45 години
28 окт 2019 в 14:12 потребител
27 окт 2019 в 17:15 потребител
20 окт 2019 в 11:31 в момента не учи на 40 години
 
Подобни материали
 

Съдържание на обучението


Понятие за съдържание на обучението, теории за подбор. Източници и структура на общото образование, наука и учебен предмет. Принципи за подбор на учебното съдържание...
 

Методи на обучение-същност, класификация, дидактическа технология


Преустройството на системата на обучението се разгръща в много направления. Но както винаги, когато се е усъвършенствала по- радикално системата на обучението...
 

Принцип за нагледност


Същността на принципа за нагледност се изразява в това усвояването на учебното съдържание да съчетава словесното изложение и непосредственото възприемане от учениците на изучаваните предмети и явления и техните изображение...
 

Нравствено възпитание - същност


В основата на морала стои потребността от общуване. Моралът е оценъчно-нормативен регулатор на духовното производство и възпроизводство на обществото...
 

Дидактика 1 курс 2 семестър


всички лекции за Дидактика за 1 курс 2 семестър.Моье разпечатка и пищови...
1 2 3 4 5 » 11
 
Онлайн тестове по Теория на възпитанието и дидактика
Тест по теория на възпитанието
тематичен тест по Теория на възпитанието и дидактика за Студенти от 1 курс
Тест за студенти по педагогика по дисциплината "Теория на възпитанието". Има въпроси с повече от един верен отговор.
(Лесен)
42
354
2
1 мин
09.07.2012
Тест по теория на възпитанието
изпитен тест по Теория на възпитанието и дидактика за Студенти от 1 курс
Тест по теория на възпитанието. Въпросите имат само един верен отговор.
(Труден)
50
107
1
4 мин
04.07.2013
» виж всички онлайн тестове по теория на възпитанието и дидактика

Дидактика

Материал № 45700, от 19 ное 2007
Свален: 1,707 пъти
Прегледан: 960 пъти
Качен от:
Предмет: Теория на възпитанието и дидактика, Педагогика
Тип: Пищов
Брой страници: 5
Брой думи: 4,402
Брой символи: 24,302

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Дидактика"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения