Големина на текста:
Предмет и съдържание на социологията на правото
Възникването и обособяването на социологията на правото е свързано с преодоляването на т.нар.
юридически позитивизъм доминирал дълго време в юридическата теория и практика. Макар че
институционализирането на социологията на правото се свързва със създаването през 1962г. на
изследователски комитет по социология на правото. Тази наука има своя интересна история, а корените й
следва да се търсят в произведенията на древните мислители.
Въпросът за определението на правото и неговата социална реалност има различни измерения през
различните епохи. Кант казва “юристите, които са изучили до съвършенство своето право още търсят
неговата дефиниция”. В края на ХІХ и началото на ХХв. правната система, онези правила, които
формално са облечени в определена форма, придобиват нови измерения, което привлича вниманието на
една по-обща теория за обществените отношения. Това е общата социология. Тази наука се появява много
по-късно от науката за правото, а стиковата точка между социологията и правото като наука е свързана с
края на ХІХ и началото на ХХв. Тогава се ражда и науката социология.
Късното обособяване на социологията предопределя и сравнително късното обособяване на
социологията на правото. Причината за това е все още неизяснения понятиен апарат, както и съпротивата
на нормативистите в правото.
Обикновено социологията се определя като наука за обществото. С категорията общество се
означават различни видове човешки съвкупности. Следователно социологията е наука за човешките
съвкупности и предмет на нейните изследвания са процесите и явленията, които съпътстват съвместния
живот на хората; факторите, които влияят върху стабилизацията или дестабилизацията на тези
отношения, както и закономерностите определящи съществуването или разпада на обществото като цяло.
Т.нар. ежедневни социологически познания са достатъчни за ежедневното общуване, но не и за
юридическата практика.
Разминаването между т.нар. практическа или ежедневна социология и научната социология по
един доста систематичен начин е показано в “Полският селянин в Европа и Америка” от Уйлям Томас и
Флориян Знаниетски от 1918г. – Чикаго. Те казват следното: “Съвременната социология е изключително
силно повлияна от т.нар. практически разсъждения за обществените отношения, включително и за онези
от тях, които са свързани с правото. Това на практика означава, че съвременната правна теория понякога
се изгражда върху погрешни предположения, които са:
? Ние (социолози и юристи) познаваме действителността, защото живеем в нея, на базата на
което можем да приемем за обясним всеки юридически и обществен факт и събитие (пр. референдум);
? Човешките общности са подчинени на определени закономерности, което много често се
проявява като склонност на хората към приемане или отхвърляне на определена идея, ценност,
законодателно решение и за това е достатъчно чрез идентични методи и средства да се въздейства върху
хората, за да се достигне до желания резултат (пр. сухия режим в САЩ);
? Несъвършенствата на правната система (на действащите правни норми) са единствената
причина за неговата неефективност; правото колкото и съвършено да е не може да осъществи крайната
своя социална функция, ако не се съобразява с останалите съществуващи в обществото нормативни
системи (религия, обичаи) от една страна и от друга страна, ако това право не намери достатъчно
благоприятно възприемане в ценностната система на индивида.
В резултат и на това изследване се стига до формулирането на едно ново определение за правото,
което дава по-големи възможности както за вникване в съдържанието на правото от теоретична гледна
точка, така и за изследването от гледна точка на неговата социална ефективност. Това понятие е правна
област на обществения живот, което означава основен елемент в общата социологическа структура на
обществото и постоянен процес на взаимодействие с останалите области на обществения живот.
Елементи на правната област на обществения живот:
? Необходимостта от правно регулиране на определен кръг обществени отношения на
определен етап от развитието на обществото;
? Правното съзнание като съвкупност от рационални (правна информираност),
психологически и волеви (поведенски) елементи;
? Правните норми със съдържащите се в тях права и задължения на гражданите,
длъжностните лица и институциите;
? Правната дейност, включваща правотворчеството, правоприлагането, правозащитната и
правновъзпитателната дейност;
1
? Правните институции (публични и частни), които играят определена роля в процеса на
създаване и прилагане на правото.
Ако разгледаме отделните отрасли на правото от гледна точка на техния предмет ще видим, че
всеки отрасъл на правото е своеобразна проекция на всички тези елементи от правната област. Всеки
отрасъл на правото изследва правната област на обществения живот и елементите, които се съдържат в
нея, но само вътре в рамките на тази обща система.
Социологията на правото изследва правната област на обществения живот и взаимодействията
между нея и останалите основни елементи в социологическата структура на обществото (стр. 19). Втората
основна отличителна черта на социологията на правото е специфичен метод на изследване, който носи
общото наименование Теория на емпиричното правно социологическо изследване (емпирикус – гр. опит).
Исторически предпоставки и съвременни тенденции в развитието на социологията на правото
В края на ХІХ и началото на ХХв. Теорията на правото загубва относително самостоятелния си
характер и става разделението на философия на правото, социология на правото и теория на правото. Тези
три науки по същество представляват въведение в правото.
В края на ХІХв. в класическата немска юриспруденция се появява терминът “правно чувство” като
за първи път се разчупва нормативизма и правото като понятие започва да се свързва с правното съзнание.
Един от представителите на класическата социология на правото е Карл Фридрих Фон Савини
представител на историческата школа в правото – въвежда в обръщение понятието “правно чувство”.
Търсейки връзката между правото, справедливостта и морала в най-общия контекст на теорията на
Кант за морала в нас и морала, който се съдържа в правото, което ни е наложено отвън.
Ойкен Ерлих – въвежда понятието “живо право” и разбира под това всички онези все още
неоформени в закон социални отношения, които възникват в процеса на общуване на хората.
Бронислав Малиновски – поляк по произход, но професор в Лондон от 1928г. Търси отговор на
въпроса как става превръщането на обичайното в писано право и какво е съотношението между правото
като система от норми и останалите нормативни системи – религията и морала. Прекарва повече от десет
години сред първобитните племена населяващи Тробианските острови от северозападна Меланезия,
където няма конституция, съд и т.н., но тези хора имат норми, които съществуват и които те спазват.
Малиновски е един от първите представители на науката социология на правото, който ясно формулира
понятия като “правна социализация”, “основни нормативни системи” и “социално действие на правото”.
Леонт Петражитски въвежда понятието “психологическа нагласа към правото”. По този начин
той поставя фундамента на изследванията насочени към правното съзнание. Психологическата нагласа
разглежда като готовност за поведение в правната сфера, която може да бъде обусловена както от
обективни, така и от субективни факти. Самата психологическа нагласа не може да бъде просто
изследвана.
Един от най-интересните експерименти относно психологическата нагласа е т.нар. затворнически
експеримент на Филип Зимбардо проведен в Йелския университет – набира доброволци, които чрез
жребий разделя на затворници и надзиратели и наблюдава тяхното поведение в ролята.
Емил Дюркем – основоположник на теорията за социалната патология. Въвежда понятието
“социална аномия и социална девиация и е автор на първото систематично изследване върху
самоубийството.
Двете школи – европейска и американска социология на правото се различават помежду си
така както се различава европейската (континентална) правна система и англосаксонската правна система,
която се основава на т.нар. съдебен прецедент. Самата англосаксонска правна система е уникална по
своето съдържание и характер поради традиционното формулиране на правото и поради това, че в САЩ
всеки щат по същество е самостоятелна държава. Самата американска правно-социална школа възниква в
пряка връзка с развитието на криминологията, социалната социология и отделните отрасли на общата
социология. Особено актуална е теорията за живото право, която има много по-голямо приложение в
САЩ. Робърт Мертон и Толкот Парсънс – създават теорията за правния конформизъм и за ролята на
правото в преодоляването на социалната девиация.
За основоположник на социологията на правото в България се смята професор Стефан
Бобчев, който в края на ХІХ, началото на ХХв. издава произведенията си върху българското обичайно
право – 1897г. За първи път провежда емпирично социологическо проучване върху обичайното право и по
този начин използването на анкетата става исторически факт у нас.
Социологията на правото се развива много през тридесетте години на ХХв. – проф. Венелин
Ганев; проф. Вера Захариева; Илия Янулов – 1927г. провежда представителна социологическа анкета
2
по поръчка на Международната организация на труда; Иван Хаджийски – изследва затвора,
ресоциализацията, семейното право, задругата – “Бит и душевност на нашия народ и оптимистична
история на българския народ”.
Новата реалност, произтичаща от членството ни в ЕС променя в положителна посока развитието на
социологията на правото, защото всяка промяна на правната система поражда нов вид социологически
проучвания и ново осмисляне на същността на правото.
През последните десет – петнадесет години голяма част от някои нови правни институти най-после
бяха възприети от националните законодатели. (например медиация; наказателна конвенция на Съвета на
Европа от 2000г. въвежда за пръв път легални дефиниции на понятия – конституция, детска порнография,
организирана престъпна група, тероризъм, насилие, малтретиране, престъпления срещу интелектуалната
собственост в компютърна среда).
До къде може да се простира въвеждането на международни стандарти и норми в националната
правна доктрина и кой е критерият за наличието на определени различия или разногласия – чл. 5, ал. 4 от
Конституцията – международни договори; същинското транспониране на норми от правото на ЕС в
нашето законодателство – социологическия въпрос е съгласно ли е обществото и в полза ли е на
гражданите.
Социологията на правото, за да бъде полезна на правната система не може да изостава от
актуалните правни проблеми. В противен случай би им дала грешно тълкуване и от там правна
регламентация.
Социализация. Правна социализация
Всеки човек от момента на своето раждане попада в обкръжението на различни хора, социални
групи, идеи, вярвания, схващания и в определен смисъл се потапя в тази среда, започва да се
приспособява към нея и това продължава до края на живота му. Цялата тази съвкупност от материални и
нематериални предмети, които са резултат от човешката дейност, заедно с ценностите, образците и
нормите на поведение, носи наименованието култура. В науката понятието култура няма оценяващ, а
описателен характер. Понятието произхожда от латински – култиваре – обработка на почвата.
В термина култура влизат онези морални принципи и правни норми, които човек създава и онези
норми, които са характерни за т.нар. маргинални групи (група на наркомани напр.). Механизми, които
определят поведението, т.е. механизми на влияние на културата върху поведението на личността, които
имат пряко отношение към поведението в правната сфера:
1) Социализация – означава цялостния процес на приспособяване на личността към действащите в
обществото социални норми. В процеса на социализация личността се научава да изпълнява такава
социална роля, която от една страна осигурява нейната безопасност, а от друга страна удовлетворява
очакванията на другите. В процеса на социализацията личността придобива определени умения, които не
са произволно избрани, а са съобразени с утвърдените от обществото образци и норми на поведение.
Социализацията моделира начините за успокояване на биологичните желания и инстинкти, но без да ги
отстранява. В резултат на процеса на социализация личността постига умението да бъде конформист,
т.нар. социален конформизъм – от латински означава съобразен.
Съществена част от социализацията е правната социализация, която е процес на приспособяване на
личността към действащите в обществото правни норми. Ако този процес бъде прекратен, нарушен,
неосъществен, по някакви причини, говорим за настъпването на т.нар. ранен криминален старт, т.е.
извършване на престъпление още преди навършване на пълнолетие. Доказано е, че процесът на правна
социализация се осъществява най-интензивно в периода преди навършване на пълнолетие. Ранен
криминален старт се осъществява в два етапа – първият е реактивен стадий – може да бъде наблюдаван у
всяко дете – представлява реакция на индивида спрямо някои от многобройните социални фактори в
обществото – родители, учители и т.н. След преодоляване на този стадий може да се появи възможност за
т.нар. ресоциализация – възстановяване на личността. Ако не бъде преодоляна тази фаза се навлиза в
т.нар. автономен стадий, когато конкретно деяние се обособява от първоначалния мотив и това
противоречиво поведение се превръща в стил на поведение.
2) Изграждане на определени образци на поведение – става въпрос за създаването на такива
модели, които позволяват на хората да разчетат собственото си поведение и да отговорят на очакванията
на другите. Част от тези образци на поведение са в много висока степен формализирани като възможно
най-формализираната система от образци на поведение е правото.
3) Изграждане на система от ценности – понятието ценност се използва в много науки. Това е
всяко явление, предмет, действителните или въображаеми техни форми, към които личността изпитва
3

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
03 май 2019 в 05:02 студент на 26 години от София - СУ "Св. Климент Охридски", факулетет - юри, специалност - право, випуск 2022
01 апр 2019 в 18:21 студентка на 27 години от Варна - ВСУ "Черноризец Храбър", факулетет - международна администрация и управление, специалност - MО, випуск 2015
09 фев 2017 в 16:13 студентка на 38 години от София - ТУ, факулетет - ФЕТТ, специалност - ЕЕЕО, випуск 2012
16 мар 2016 в 12:49 ученик на 25 години от Самоков - ПГ "Константин Фотинов", випуск 2015
28 яну 2016 в 01:19 ученик на 29 години от Варна - Първа езикова гимназия, випуск 2010
02 яну 2016 в 18:02 ученик на 29 години от Петрич - СОУ "Никола Йонков Вапцаров", випуск 2009
30 юни 2015 в 21:32 учител
23 яну 2015 в 18:10 ученик на 30 години от София - 033 ОУ "Санкт Петербург"
09 яну 2015 в 12:40 студентка на 43 години от Велико Търново - Великотърновски университет "Св.Св.Кирил и Методий", факулетет - Историко-юридически факултет, специалност - Право
27 сеп 2014 в 21:42 студент на 37 години от Пловдив - ЮЗУ , УНСС , ВУАРР, випуск 2014
 
 

Предмет и съдържание на социологията на правото

Материал № 456963, от 13 фев 2010
Свален: 88 пъти
Прегледан: 90 пъти
Качен от:
Предмет: Правна социология, Право
Тип: Лекция
Брой страници: 4
Брой думи: 1,889
Брой символи: 12,266

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Предмет и съдържание на социологията на правото"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала