Големина на текста:
18. Понятие за
държавен
орган(ДО)
Освен от народа ДВ
в РБ се осъществява
от о-ните,
предвидени в К. ДО
е структурана
единица на д-вата.
Той е политическа
институция и се х-
ра ч/з особени
белези, отличаващи
го от други
държавни звена. ДО
притежава
властнически
правомощия и
дейността му е
проява на ДВ. ДО
на това основание
издават
юридически актове,
с които подлага на
правна уредба
опред.общ.отнош-я
или прилага ПН,
акато по този н-н
поражда права и
задължения на
правните субекти.
Някои ДО могат да
упражняват и
държавна принуда
за да осигурят
издаваните от тях
правни
предписания. Всеки
ДО действа от
името на д-вата. На
това основание д-
вата отговаря за
вреди, причинени
от незаконни актове
или действия на
нейни о-ни или
длъжностни лица.
Дейността на ДО се
извършва не само
от името на д-вата,
но и в нейн интерес,
в противен случай
о-нът е отговорен
п/д д-вата, както и
п.д по-горе стоящ
от него о-ни или
пред
специализирани
държ.образувания
като прокуратура и
съд и др. ДО се х-ра
и с това че е
овластен с
определена
компетентност, в
чиито рамки о-нът
осъществява
държавни задачи
т.е.
компетентността му
се отнася до
определени
служебни права и
задължения. Ч/з о-
ните и тяхната
дейност ДВ
получава израз в
юридическите
актове, които или
уреждат
нормативно
обш.отнош-я или
пораждат
конкретни права и
задължения за
правните субекти.
19. Система на ДО.
ДО в РБ
независимо от
структурата и
правомощията им
образуват единна с-
ма. Те всичките са
предназначени да
осъществяват една
и съща власт. С-
мата е вътрешно
единство,
органичесак
обвързаност и
взаимодействие м/у
отделните й части.
От тук следва че
всеки о-н може да
осъществява
правилно
правомощията си
само като се
разглежда в кач-
вото му на звено от
съществуващата с-
ма на ДО, а не
изолирано. М/у ДО
не може да
съществува
противопоставяне ,
туй като така се
нарушава
взаимната им
обвързаност и
благотворното
въздействие на
цялото. Не е
правилно ДО да се
делят на о-ни на
централната и на
местна власт, тъй
като властта е една,
произтичаща от
народа.
Съществуват
местни о-ни, но те
не са о-ни на
местната влсат а
осъществяват ДВ
по места, в
териториално
ограничени рамки,
определени от К.и
з-ните. Не е
правилно и да се
равнопоставят
понятията ДО и
държавен апарат.
ДА обхваща ДО, но
в състава му се
включват и
държавни звена,
които нямат
властнически
правомощия, които
са само помощни
служби на ДО. В с-
мата на ДО не се
включват и
ведомствата-
министерства,
комитети и др
подобни звена, з-то
не министверството
е о-н а министъра.
С-мата на ДО се
определя от К.,
което гарантира
нейната стабилност.
20. Видове ДО
ДО са многобройни
и имат различни
особености. Те
могат да се
класифицират по н-
н на образуването
им, естество на
извършваната
дейност,
териториален
обхват, структура,
както и по н-на по
който взимат реш-я.
с/д образуването им
те се делят на
установени от К-ята
или на създадени от
оправомощен с
такова право друг
о-н. К-ята
предвижда
съществуването на
НС, президент, МС
и др., които са и
основните ДО. Те
определят
механизма за
осъществяването на
ДВ. Тези о-ни не
могат да бъдат
изменяни и
съществуването им
може да се
преустанови само с
изменение на К. Те
заемат първично
място в с-мата на
ДО. Според К. ДВ
се разделя на ЗВ,
ИВ и СВ, всяка от
които се
осъществява от
определени о-ни.
титуляр на ЗВ е НС.
Той е единственият
ДО, който може да
законодателства. З-
ни могат да се
гласуват и пряко от
народа посредством
референдум.
Титуляр на ИВ е
МС, но
изпълнителна власт
осъщ
Ествяват и
министрите,
областните
управители и
кметовете. О-ните
на ИВ
осъществяват
вътрешната и
вуншна политика
на страната,
осигуряват обш.ред
и сигурността.
Решават
практически задачи
в областта на
здравеоп.,
културата,
образованието,
икономиката и др.
ИВ се осъществява
в съответствие с К.
и з-ните. О-ни на
СВ са съдилищата,
които осъществяват
правосъдието. Друг
о-н на СВ е
прокуратурата или
с-ма от о-ни, които
упражняват
специализиран
надзор за
законност. Тя може
да привлича под
отг-ст лица,
и9звършили
престъпления, да
поддържа
обвинението по
наказателни дела от
общ х-р; упражнява
надзор при
изпълнение на
наказателни и други
принудителни
мерки. Стр-рата на
прокуратурата
съответства на стр-
рата на съдилищата.
Следствените о-ни
също са о-ни на
СВ. Те
осъществяват
предварителното
производство по
наказателни дела.
О-ни на местното
самоуправление се
създават в
определени от К. и
законодателството
админ-
терит.единици. в
общината о-ните на
МСУ са общинския
съвет(избира се от
населението за 4г.).
Според
териториалния
обсег на дейност о-
ните биват ЦО и
МО. С/д
структурата и реда
за взимане на реш-е
биват еднолични и
колективни. ЕО-
министри, областни
упр-ли, кметове,
президента,
нотариуси. КО
НС, МС, общински
съвет и др.
26. Избирателна с-
ма.
Изборите за
определени от
К.изборни о-ни се
извършват в
съответсвие с
определена
избирателна с-ма.
ИС е механизъм,
който се поставя в
действие при
организирането и
праовеждането на
изборите. Този
механизъм
определя
съществуването на
правни правила,
уреждащи
изборната дейност.
Или ИС определя
на практика при
конкретни
политически, соц,и
други условия кой
може да избира и
да бъде избиран в
състава на
изборните о-ни ,
кой може да
поставя
кандидатури при
изборите и как
става това, как
гражданите
участват в
изборите, как се
организира и
праовежда избора и
се установяват
резултатите от него.
ИС има
приложение в
случаите когато се
избират ДО пряко
от народа, но
законът определя и
категория изборни
о-ни, чиито състава
се определя от
други о-ни-МС се
избира от НС,
съдиите от ВСС.
Съществуват
няколко вида ИС:
пропорционална,
мажоритарна и
смесена. Когато се
прилага
пропорционалната
ИС мандатите се
разпределят
пропорционално на
гласовете на
избирателите,
подадени за всяка
от състезаващите се
партийни листи в
многомандатни
избирателни
райони. При
мажоритарната с-ма
мандатите в
съответния
избирателен район
се вземат от онази
партия, която е
получила
абсолютното, а в
някои случаи
относителното мн-
во. Съществува
практика за
провеждане на
избори по
мажоритарната ИС
в 2 тура. При
първията се прилага
пр-па за
абсолютното мн-во,
в районите в които
никои кандидат не е
избран се провежда
втори тур , при
които може а се
избере и
кандидатът получил
относително мн-во.
Съществува
схващането че
пропорционалната
ИС е по-
справедлива. Но
напеследък
предпочитанията са
за мажоритарната
ИС, тъй като при
нея избирателят
гласува за
конкретен
кандидат, към
когото има
определено
отношение. Когато
избранник с листа
при избори
проведени по
пропорционалната
ИС оваканти
мястото, то се заема
от следващщия в
листата. Ако няма
следващ кандидат
мастото остава
вакантно. Когато
изборът е проведен
ч/з мажоритарната,
овакантненото
място се заема като
се провежда нов
избор.
27. Избирателно
право.
Изразът „ИП” се
употребява в два
различни смисъла.
В единия означава
с-ма от ПН,
уреждащи
избирането на Д,
чиито състав се
определя ч/з ибор
на народа. Вторият
смисъл е че това е
основно
политическо право
на бълг.граждани да
избират съответни
ДО(активно ИП) и
да бъдат избирани в
състава на тези о-
ни(пасивно). В този
смисъл то е
субективно право
на бълг.граждани,
определено от К.
ИП дава израз на
народния
суверинитет и в
него кристализира
конституционният
пр-п че в Б-я цялата
ДВ произлиза от
народа и може да се
осъществява от
него
непосредствено.
Според К. изборите
се провеждат въз о-
ва на общо, равно и
пряко ИП с тайно
гласуване. Общо, з-
то ИП имат всички
бълг.граждани,
навършили 18г., не
са поставени под
запрещение или
изтърпяват
наказание лишаване
от свобода.
Пасивното ИП
обаче не е общо.
Условията за
упражняването му
се определят от К.
или от
избирателните з-ни
на всеки изборен о-
н. Според К. за
нар.пр-л може да
бъде избран
бълг.гражданин,
който няма друго
гражданство,
навършил 21г, не е
поставен под
запрещение и не
изтърпява
наказание лишаване
от свобода. За
президент и
вицепрезидент-
български
гражданин по
рождение,
навършил 40
години, отговаря
бна условията за
избиране на нар.пр-
л и е живял
последните 5 г.в
страната. Равно
ИП. Според чл.10
от К. изборите в Б-я
се провеждат въз о-
ва на равно ИП,
което означава че
всеки
бълг.гражданин
може да участва в
изборите на развно
основание с
другите граждан;
гласът на всеки
избирател е равен
на гласа на всеки
друг избирател.
Равенството на ИП
се осигурява като з-
нът признава на
избирателя само 1
глас и правото да
гласува само
веднъж при даден
избор.
К.постановява че
ИП е пряко, което
означава че
избирателите
гласуват за
кандидата, когото
искат да изберат.
ИП е непрако,
когато избирателят
гласува за
посредник, който
след това гласува за
кандидата, който
трабва да бъде
избран. По този н-н
избирателят не
може да е сигурен
че ще бъде избран
този кандидат,
който той иска.
Изборите в РБ се
провеждат с тайно
гласуване(чл.10).
така волята на
избирателя,
изразена при
гласуването, е
известна само на
самия него.
Тайното гласуване
става ч/з
попълването на
избирателна
бюлетина в
изолирано
помещение без
свиедтели, поствя
се в избирателен
плик и сам го пуска
в урната. За тази
цел в
избирателното
помещение има
„тайна стайчка”, в
която се допуска
само избирателя..
тайното гласуване
позволява на
избирателя да
изрази свободно и
независимо
политическата си
воля.
28. Организация и
провеждане на
изборите.
За организирането
и провеждането на
изборите са
необходими
избирателни
списъци,
избирателни
райони,
избирателни
комисии,
определяне на
гласовете от
гласуването и др.
Изборите се
провеждат в един
неработен ден за
цялата страна.
Изборният ден се
насрочва от
президента 45 дни
преди изборите.
Избирателни
списъци (ИС) се
съставят поотделно
за всяка
избирателна секция
от длъжностните
лица в общините и
в населените места,
в които се води
регистър на
населението. В тях
се записват имената
на лицата, които в
деня на избора се
ползват с
ибирателни права.
Правното значение
на един ИС е да
легитимира лицето
като избирател. Ако
в ИС е допусната
грешка или има
непълноти
избирателя може да
поиска поправката
му. Заявлението се
отправя към
компетентните
общински о-ни,
които в 3 дневен
срок трябва да се
произнесат по него
с мотивирано реш-
е. Ако заявителят
не е доволен от
реш-ето може да
обжалва пред
районния съд,
който най-късно в 3
дневен срок трябва
да се произнесе .
реш-ето на съда е
окончателно. Всеки
избирател се вписва
само в 1 ИС. ИС се
обявяват най-малко
30 дни преди деня
на избора.
Избирането на
нар.пр-ли,
общински
съветници и
кметове става по
избирателни
райони(ИР),
образувани на
териториален пр-п.
А гласуването и
преброяването на
гласовете става по
избирателни
секции. С/д
действащото зак-во
те се образуват най-
късно 45 дни преди
изборния ден.
Общинските о-ни и
районниите ИК са
задължени да
образуват и
номерират
изб.секции. За
провеждането на
изборите се
образуват
изб.комисии(ИК).
Централна за
цялата страна,
която се назначава
от президента;
районни-за всеки
изб.район за
избиране на нар.пр-
ли; общински-за
всяка община;
секционни за всяка
избирателна
секция; столична за
избор на съветници
в столичния съвет и
за кмет на София.
Съставът на
районните и
общинските
комисии се
определя от ЦИК
най-късно 40 дни
преди изборния
ден. Общинските

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Конституционно право

За студенти 1 курс, публична администрация и право...
Изпратен от:
nadejda
на 2010-02-11
Добавен в:
Пищови
по Конституционно право
Статистика:
158 сваляния
виж още
 
 

Конституционно право

Материал № 456193, от 11 фев 2010
Свален: 158 пъти
Прегледан: 180 пъти
Качен от:
Предмет: Конституционно право, Право
Тип: Пищов
Брой страници: 13
Брой думи: 6,345
Брой символи: 35,860

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Конституционно право"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала