Големина на текста:
Към брата си
Търсенето на съмишленицина другарис които да сподели идеалите сие съдбовно за 
Христо БотевЧрез живота и творчеството си именно той изразява най­добре от 
съвременниците си смисъла на приятелстовото в епохата на ВъзражданетоБотев високо цени 
родовата връзкаосъзнава нейната необходимостНо според него в борбата за свобода свещено 
става приятелството.  В зависимост от усещането за самота или за осъзнаната споделеност 
чувствата в стихотверенията на поета са ту мрачнопесимистични („ Майце си ”,     „Към брата 
си ”), ту радостнооптимистични(„ Делба ”). 
Лирическият герой от „ Към брата си” е искрено обичащият родината си патриоткойто 
дълбоко страда от самотата си , макар да е намерил своя идеалАко в стихотворението 
Майце си” мрачното настроение е породено от невъзмажността да се открие висш смисъл в 
животав „Към брата си” този идеал е  конкретно заявен – да се изпълни заветът на отечеството
да се отликне на страдалческия народен гласМисълта за обсолютната самота обаче води 
младия човек към отчаяние.
В своята изповед пред брата си родолюбивият човек разкрива интимната същност на 
душата сиВодещо чувство в словото му е болката от несбъднатите надежди за щастие
дълбокото разочарование от невъзможността да осъществи намереията си , като се отзове на 
народния зовДа се плаче „скритом...над народний гроб печален”, не е достатъчноСъстрадание 
без дела означава единствено ново страданиеОпитите на устремилия се към действие човек 
срещат неразбиранетопасивността и студенината на хоратаТова кара сърцето му да кърви „ в 
люти рани”,  а душата му да „тлее” „ в огън”; ражда желанието да оцени света като „мъртав” и 
„ коварен”, а „другите”, различните от герояда бъдат оценени като(наречени) „глупци 
наразбрани”. Тази каскада от гневни епитети и метафори изразява ботевската строга оценка за 
съвременността и за бездушието на робите по духТя е равнозначна на присъдаГневът обаче не 
успокоява душата на лирическия геройа само засилва личната му болка и чувството за 
безпомощност.
В изповедта си младият човек издига своя искрен граскойто е съзвучен с „плача 
народен”, за да изкаже чрез него всеобщото страдание сред мълчанието и пасивносттаЧрез 
този глас се свързват инивидуалното и общоточовекът и народът в обща съдбаИстинската
ангажираната с отечествения завет личност няма  право на омразазащото тази омраза има 
погубваща силачовекът „губи” себе си . Самият герой се чувства „разпнат” между любовта и 
омразатамежду вярата и безвериетомежду порив за дела и невъзможност да ги осъществи
Гласът му звучи „искренблагороден”, но усещането на лирическия аз е , че не може да 
въздейства върху всебщата немотаЧувстото за тотална пасивност и всеобщо несъучастие в 
проблемите на народа е непреодолимо.
Драматичната липса на съмишленици е подчертана в лирическата изповед ­ чрез 
двойните отрицанияПървото от тях чрез метонимия изразява разочарованието на героя 
неразбирането на личната му болка:
НикойникойТо не знае
нито радостни свобода,
а безумно как играе
в отзив на плач из народа.
Азът на стихотворението сякаш е единственият човек в света на всеобщото злокойто е 
разбралче личната радост и индивидуалната свобода са невъзможни сред всенародното 
страданиече личното щастие е неразривно свързано с щастието на народа.
Второто двойно отрицание изразява отказа на лирическия герой от дела поради чувстото 
за абсолютна самота:
...но кажи ми , що да тача
в тоя мъртъв свят коварен?
НищонищоОтзив няма 
на глас искренблагороден...
Особено мъчителен за лирическия аз е фактътче даже душата на брата остава ”няма /на 
глас божий ­ плач народен!” С тази твърда песимистична констатация завършва творбата.
Прави силно впечатление обачече чрез гласа на  лирическия герой плачът на народа се 
е превърнал във висша повеля , в „глас божи”. Известната латиска фраза „глас народен ­ глас 
божи” е преобразуванаСмисловият й акцент е промененЧрез тази по нов начин звучаща 
максима творецът за първи път в поезията си въвежда идеята за разума като свръхценност
защитена по­късно в „Моята молитва”. Разумът според поета трябва да надделееза да се 
разберече „гласът божи”, т.евисшата повеля за добро и любовне е някъде извън сферата на 
човешкотоа е в страданиетов „плача народен”. Именно там трябва да бъдат насочени 
усилията на индивида.
Срещата на индивидуалния и всенародния глас прави тази Ботева творба уникалнаС 
нея поетът предупреждаваче  мълчанието е коварствоа времето е спряло и за личносттаи за 
множествотоако живеенето е мъртвешки сънАпатията и глухотата за полетие на времето 
унищожават всичко човешко.
Чрез „Към брата си” за първи път в тази огнена поезия се срещаме с неразривното 
единствов което се сплитат енергията на Ботевия патос („Борба”, „До моето първо либе”) с 
отчаянието и безнадеждносттаприсъщи на творби като „Майце си”, „Странник”, „Зададе се 
облак тъмен”, „В механата”.

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
16 юни 2021 в 16:33 родител на 51 години
08 май 2021 в 13:46 в момента не учи на 43 години от Козлодуй
02 яну 2021 в 17:40 учител на 46 години
03 дек 2016 в 14:49 ученик на 23 години от Пловдив - ОМГ "Акад. Кирил Попов", випуск 2017
15 юни 2015 в 11:14 в момента не учи на 33 години
03 май 2015 в 09:10 потребител на 24 години
15 дек 2014 в 23:10 родител
 
Домашни по темата на материала
какво е приятелството според откъса от романа ,,Малкият принц''
добавена от maria.georgieva_4748 06.01.2017
0
8
реч на странжа спешно е по бурзо ареее
добавена от kad1eff 05.11.2012
0
9
план анализ на "Патриот" - Христо Ботев
добавена от jivchy 03.11.2012
2
24
Подобни материали
 

Страдание и съпричастие в "Зимни вечери" от Христо Смирненски

25 дек 2006
·
6,490
·
2
·
465
·
900
·
54
·

Темата за страданието се слива с темата за съпричастието. Те определят тъжното настроение при очертаване картината на мизерия, глад, мъка и отчаяние.
 

Добренамереността

17 ное 2006
·
800
·
1
·
162
·
1

Съществува ли въобще в този забързан и прагматичен свят, в който материалното е над всичко?
 

Човек- литературно есе

21 окт 2007
·
267
·
1
·
339
·
433

Човекът е най-висшето творение на природата, поне до този момент и поне в неговите представи. Да си човек не е лесно...
 

Когато си на дъното (есе)

09 мар 2007
·
235
·
2
·
437
·
55

Лутам се през тъмна гора с огромни сиви дървета... кално,влажно ... гледка, смразяваща сетивата ми. Мрак, пустота ... Страх, агония ... Къде се намирам? Помогнете ми!
 

Картини на човешкото страдание в цикъла „Зимни вечери”

15 фев 2007
·
2,221
·
2
·
490
·
822
·
3

Поезията на Смирненски носи духа на една особена човечност – съчувствие и разбиране на „малкия” човек в неговото страдание, надежда в идването на „новия ден”.
1 2 3 4 5 » 11
 
Онлайн тестове по Литература
Иван Вазов - творчество
изпитен тест по Литература за Ученици от 11 клас
Тестът е по старата учебна програма за 11. клас. Съдържа въпроси, свързани с творчеството на Вазов и епохата, в която твори.
(Труден)
20
11
1
3 мин
24.01.2020
Човекът и другите
тематичен тест по Литература за Ученици от 6 клас
Тематичен тест, свързан с произведенията от раздела "Човекът и другите" от учебника за 6 клас по литература. Всички въпроси имат само един верен отговор.
(Лесен)
22
6
1
6 мин
19.09.2019
» виж всички онлайн тестове по литература

„Към брата си”

Материал № 455570, от 11 фев 2010
Свален: 71 пъти
Прегледан: 122 пъти
Качен от:
Предмет: Литература
Автор: Христо Ботев
Тип: Анализ
Брой страници: 2
Брой думи: 676
Брой символи: 3,935

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "„Към брата си”"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Ирен Кълвачева
преподава по Литература
в град Пловдив
с опит от  3 години
353 28

Силвия Денчева
преподава по Литература
в град София
с опит от  30 години
193 9

виж още преподаватели...
Последно видяха материала