УВОД
Агресията не е нещо ,което е непознато за децата .Почти всяко второ
дете е преживяло в различна форма насилие.Децата , които са разпознати
като агресивни , запазват това поведение във времето в различни ситуации.
Агресивността остава устойчива във времето ,като се изменят само
формите ,в които се изразява .Децата със силно изразена агресивност се
отличават с изразена антисоциална тенденция – стремят се да нарушават
социални норми .Агресивността е свързана с различни социални и
ментални проблеми – неуспехи в училище ,трудности при изграждане на
социални взаимоотношения , емоционални проблеми и различни
зависимости .
Агресивността може да е автономно поведение или част от друго
поведение ,може да се изрази в последователни или в непоследователни
форми .Агресивните деца са много по- податливи на когнитивни
изкривявания при оценяване на ситуациите и агресията като оправдано
поведение за справяне с предизвикателствата и постигане на желаните
цели .Дефинирането на агресивността определя две разбирания.
Интерперсоналното разбиране тематизира агресивността в границите
на Аза .Агресивността се осмисля чрез различните ментални , физически и
социални последици .Агресивността се осмисля в пространството и
потребностите и фрустрациите на емоциите , Аз концепцията ,изменението
в съзнанието .
Интерперсоналното разбиране тематизира агресивността в границите
на аз—другите ,чрез различни отношения на участниците в ситуацията,
която има своя история . Агресията се осмисля чрез различни социални
отношения .
Интерперсоналното разбиране набляга на обстоятелствата ,че
агресивността се оценява различно от отделните участници ,то е основано
на идеята ,че Азът е положен в различни отношения и съществен за
разбирането на агресивността .Интерперсоналното разбиране задава и
рамка на оценяване на самата агресия .
Интенционалността е основополагаща за разкриването на
спецификата ,както и оценяването на тежестта на агресията.
Интенционалността разграничава агресивните от неагресивните действия и
преодолява трудностите при определянето на агресията чрез последиците .
І.Теоретичен анализ на агресията
1.Същност на агресията
Агресивното поведение може да преследва различни цели .Зад желанието
да се причини вреда ,може да се открие стремеж да се влияе на ситуацията,
да се властва над другите ,да се изрази протест срещу несправедливостта,
наложените задължения ,да се предизвика одобрение и подчинение ,да се
1
снеме социалната отдалеченост ,да се изгради социална идентичност, да се
изгради желана идентичност или да се усили собствената ценност.
Агресия ,власт и сила
Агресията може да се използва за поддържане и усилване на властта , за
доминиране над връстниците.Агресивните деца изпитват силна потребност
от доминиране .Те се виждат като доминиращи и вярват ,че доминирането
е социална норма.
Агресия и управление на впечатленията
Засилената чувствителност и загриженост за собствената репутация може
да породи агресия .Така агресията се превръща в средство за управление на
впечатленията ,за налагане или отхвърляне на определена идентичност ,за
демонстрация на сила ,смелост и компетентност.
Налагане и агресия
Налагането може да се превърне в условие за възникване на агресия ,ако
родителите са отговаряли положително .Налагането не е агресия ,но може
да се превърне като стане враждебно и заплашително.
Агресия и принуда
Агресията е насочена към грубо принуждаване ,отразява желанието на
детето да повлияе на поведението на връстниците .Агресията се превръща
в способ за контролиране на връстниците или членовете на семейството.
Агресия и набавяне на притежания
Отнемането на личните вещи ,набавянето на пари ,изтласкването от
игровото ,социалното пространство ,може да става чрез агресия.
Агресия и предпазване
Агресивните действия дават възможност на детето да определи собствения
си Аз в отношението си с другите.
2
Агресията и защитата на самоуважението
Агресията може да се превърне и в способ за защита на самоуважението.
Тази защита се придружава с позитивна нагласа към агресията.
Агресия и удоволствие от причиняването на вреда
Агресивността е само средство ,за да се постигне някаква друга
цел.Основната цел на агресивните действия не е причиняване на страдание
и болка .Понякога,обаче ,агресивността може да е насочена към
причиняване на страдание и болка .Когато се държи агресивно ,детето
започва да изпитва удоволствие от самата агресивност.Детето разбира ,че
агресивността може да доставя удоволствие ,разбира ,че агресивността
може да бъде средство не само за постигане на различни цели ,но и на
удоволствие.
Самозасилване на агресията
Причини – агресивните актове засилват възбудата,агресивните
действия могат да ограничат влиянието на вътрешните бариери,
агресивните действия доближават до преследваната цел .
Агресивността е относително стабилна готовност към агресивни
действия ,отразява предразположеност към агресивно поведение,
действията са насочени към причиняване на вреда ,действията могат да
бъдат осъзнати или неосъзнати , могат да достигнат до силни форми на
нараняване ,физическата форма на агресивността се превръща в насилие.
Тормозът като израз на агресивност при децата
Тормозът между децата става все по-разпространен .Тормозът е
форма на агресия ,с цел ,причиняване на болка .Тормозът може да бъде
враждебен или леконравен –децата възприемат дразненето като нещо
създаващо удоволствие .Белези на злонамерения тормоз:наличие на
желание за нараняване ,нараняването е реално ,нараняването не е случайно
и е съпроводено с удоволствие.
При незлонамерения тормоз :нараняващият не схваща причиненото
страдание .
За да се разбере агресивността сред децата тормозът може да се
разкрие чрез—позициите,очакванията .Тормозът включва участници в
различни роли –нараняващ,подстрекаващ,наблюдатели и нараняван.
Зад тормоза се откриват различни мотиви—нараняващият е
мотивиран не само от стремежа да контролира наранявания ,но и от
стремежа да контролира и останалите.
3
