Големина на текста:
Swap
Суап. Едновременната покупка и продажба на едно и също количество две
различни валути с различни вальори. Разликата в лихвените проценти в
отделните валути се отразява в различни валутни курсове за спот и форуърд
трансакциите.
Swap
Суап. Традиционно, размяната на един финансов инструмент за друг, с цел
промяна на матуритета (облигации), емисията (акции или облигации), или
защото инвестиционната цел се е променила. Напоследък, понятието се
разширява и включва валутни суапове и лихвени суапове.
Swap price
Суап цена. Цена изразена като разликата между две дати на суапа.
Лихвеният суап като обект на счетоводството
Мариела Кондова
Резюме:
Лихвения суап е специфичен счетоводен обект, чието счетоводно
третиране зависи от това дали се придобива самостоятелно, или като съставна
част от взаимоотношение на хеджиране. Самостоятелното му придобиване може
да е мотивирано от спекулативен интерес или от желание за защита на
дейността от лихвен риск – икономическо хеджиране, което не е отговорило на
критериите за признаването му от счетоводна гледна точка. В този случай се
пораждат въпроси, свързани с периодичната му преоценка по справедлива
стойност, с отчитането на положителните и отрицателните разлики от
преоценката и на сумата за уреждане при неговото закриване. Придобиването на
лихвения суап като хеджиращ инструмент и счетоводното интерпретиране на
хеджиращото взаимоотношение са илюстрирани с модела „хеджиране на
справедлива стойност на пасив с фиксиран лихвен процент”.
Ключови думи: счетоводство, лихвен суап, хеджиране, лихвен риск.
JEL: M41.
Суаповите договори като вид финансови инструменти са възникнали
относително по-късно от другите деривативи - в началото на осемдесетте
години на миналия век, и са израз на стремежа за контрол над лихвения риск в
предприятието. В специализираната литература съществуват множество
определения за лихвения суап, които разкриват най-характерните особености на
този специфичен обект на счетоводството и следва да бъдат разгледани за
целите на неговото счетоводно отчитане.
Най-често суаповият договор, без значение на вида му, се представя като
дериватив, при който две страни се договарят да направят плащания една на
друга на определена дата с цел да фиксират размерите на двете плащания.
Coje Schmidt определя лихвения суап като „договор между две страни за
размяна на два потока от лихвени плащания на договорена дата в рамките на
договорен период”
1
.
Според Лорънц Галиц лихвеният суап представлява „договореност
между две страни за размяна на парични потоци, деноминирани в една и съща
валута, но изчислени на различна база”
2
.
По наше мнение може да се даде следното по-конкретно определение за
лихвения суап, а именно: лихвеният суап е договореност между две страни, при
която едната страна се задължава да плати сума, изчислена на базата на
фиксирана лихва, срещу правото да получи от втората страна сума, изчислена на
базата на плаваща лихва.
Въз основа на тези определения може да бъдат систематизирани следните
особености на договора за лихвен суап:
1. Договорът се сключва между две страни, всяка от които има
задължението да извършва периодични плащания на другата страна.
Датите на плащанията са предварително определени. Самите
плащания са деноминирани в една и съща валута и се изчисляват
върху въображаема главница.
2. Едната страна, наричана купувач на лихвения суап, се определя като
платец по фиксирана лихва, като лихвеният процент се определя при
сключването на договора, и получател на плащанията по плаващата
лихва.
3. Втората страна, наричана продавач на лихвения суап, се определя
като платец на плаваща лихва, като лихвеният процент се определя
по време на суапа въз основа на пазарния лихвен процент, и
получател на фиксирана лихва.
4. Размяна на главница не се прави. Размяната, която се осъществява,
обхваща само дължимите между страните лихвени плащания. Във
връзка с това при анализирането на лихвения суап следва да се
отбележи, че той често се разглежда като разновидност на т.нар.
купонен суап, като разликата между купонния и другите видове
суапове е, че при купонния суап се разменят не само лихвените
плащания, но и главниците.
5. Плащанията по лихвения суап могат да бъдат разделени на фиксиран
и плаващ компонент. Фиксираният компонент на лихвения суап се
определя въз основа на фиксиран лихвен процент, посочен в
условията на договора. Променливият компонент обикновено е
либор плюс маржин и се определя в началото на всеки лихвен
период, например 6 месеца. В края на лихвения период се фактурира
разликата между лихвата, изчислена на базата на фиксирания
процент, и лихвата, изчислена на базата на променливия процент.
Всяка от страните може да бъде в неблагоприятно положение, когато
дължимото лихвено плащане превиши лихвеното плащане, което ще
1
Schmidt, C., Accounting for Derivatives-Deal, Accrual,
Revaluation, Result. London, Euromoney Books Nestor House,
Playhouse London, 2002.
2
Галиц, Л., Финансов инженеринг, Инструменти и техники за
управление на финансовия риск, Бургас, Делфин прес, 1994.
получи. Обикновено се извършва компенсиране и между страните се
превежда само лихвената разлика.
От счетоводна гледна точка лихвеният суап е сходен с издаването и
покупката на облигация, но поради това, че страните не разменят главници, не е
необходимо те да се признават като активи или пасиви в счетоводния баланс.
Дължимата, респективно подлежащата на получаване, сума се разглежда като
лихвен приход, респективно разход, признаван в ОПР през периода, за който се
отнася. Счетоводното отчитане на подлежащата на плащане лихвена сума по
суаповия договор е:
?в случай че предприятието следва да получи лихвена сума,
се дебитира сметка „Разчети за лихви” или сметка „Разплащателна
сметка”, или сметка „Разчети по суапови договори” и се кредитира
сметка „Приходи от лихви”;
?в случай че предприятието следва да плати лихвена сума по
суаповия договор, се дебитира сметка „Разходи за лихви” и се
кредитира сметка „Разчети за лихви” или сметка „Разплащателна
сметка”, или сметка „Разчети по суапови договори”.
В качеството му на дериватив лихвеният суап следва да се оценява по
справедлива стойност, а разликите от последващата му оценка да се отнасят в
отчета за приходите и разходите съответно като приход, респективно разход. За
отчитането на преоценката на лихвения суап може да се използват счетоводните
сметки „Разходи от последващи оценки на финансови активи и инструменти” и
„Приходи от последващи оценки на финансови активи и инструменти”. За да
бъде отчетено вземането, респективно задължението, което възниква при
периодичната преоценка на лихвения суап по справедлива стойност до момента
на неговото уреждане, може да се открие специална сметка с примерно
наименование „Разчети по суапови договори”. В нея да се създава информация
по дебитори, респективно кредитори, да се извършва идентификация на
съответния суапов договор и да се отчита размерът на условната главница. В
индивидуалния сметкоплан на предприятието тази сметка следва да бъде
описана като активно-пасивна, тъй като в зависимост от промяната в
справедливата стойност на суаповия договор предприятието може през част от
периода на действие на суаповия договор да има вземане от насрещната страна,
а в друга част от периода – задължение. По наше мнение по тази сметка е
подходящо да се отчита не само разликата от преоценката на лихвения суап, но
и дължимата сума на лихвеното плащане по суаповия договор, което по-горе е
посочено като алтернатива в счетоводните статии за начисляването на лихвения
приход или разход. Счетоводните статии за преоценката на лихвения суап са
следните:
? При промяна в справедливата стойност на лихвения суап, в резултат на
която за предприятието възниква вземане от контрагента по договора, се
дебитира сметка „Разчети по суапови договори” и се кредитира сметка
„Приходи от последващи оценки на финансови активи и инструменти”.
? При промяна в справедливата стойност на лихвения суап, в резултат на
която за предприятието възниква задължение към контрагента по договора,
се дебитира сметка „Разходи от последващи оценки на финансови активи и
инструменти” и се кредитира сметка „Разчети по суапови договори”.

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
01 авг 2020 в 05:52 в момента не учи на 49 години
06 юни 2020 в 15:46 в момента не учи на 34 години
09 юни 2016 в 05:43 студентка на 32 години от София - УНСС
15 ное 2013 в 20:07 в момента не учи на 33 години от Стара Загора
11 ное 2013 в 10:50 студент на 35 години от Бургас - БСУ, факулетет - цитн, специалност - Финанси, випуск 2013
 
Подобни материали
 

Отчитане на приходите

30 окт 2010
·
211
·
4
·
860
·
396

Приходите като обект на счетоводството синтетично и аналитично отчитане на приходите отчитане на текущите приходи от дейност отчитане на др. приходи от дейност отчитане на приходите за бъдещи периоди...
 

Отчитане на ДМА

22 фев 2007
·
2,055
·
12
·
1,908
·
842

ДМА са ресурси на предпирятието, които се използват за дълъг период от време в трудовия процес и запазват за това враме своята форма без съществени изменения.
 

Международни Счетоводни Стандарти

18 май 2007
·
1,450
·
30
·
3,094
·
667

Лекции по МСС, основни понятия, задачи за изпитна подготовка.
 

Отчитане на извадените от употреба дълготрайни материални активи

12 окт 2008
·
139
·
5
·
654
·
193

Изваждането от употреба на дълготрайните материални активи е в резултат на различни причини като продажба на активите,безвъзмездно предаване,липси при инвентаризация,връщания на напуснали съдружници,отдаване под наем съгласно сключен финансово-обвързан...
 

Счетоводно отчитане на разходите за дейността

12 май 2009
·
395
·
5
·
851
·
510

Счетоводно отчитане на разходите за дейността.Запознава ученикът със особеностите на разходите и тяхното отчитане
1 2 3 4 5 » 11
 
Онлайн тестове по Счетоводство
Тест по Счетоводство за 2-ри курс на тема "Счетоводна политика на нефинансови преприятия"
професионален тест по Счетоводство за Студенти от 2 курс
Тест за Свищов, магистратура, онлайн система, Счетоводство и одит на нефинансови предприятия. Съдържа 19 въпроса, всеки от които има само един верен отговор.
(Лесен)
19
23
1
3 мин
15.08.2018
Обща теория на счетоводната отчетност
изпитен тест по Счетоводство за Ученици от 9 клас
Тест, предназначен за ученици, които изучават обща теория на счетоводната отчетност. Всички въпроси са с един верен отговор.
(Лесен)
12
37
1
2 мин
08.10.2019
» виж всички онлайн тестове по счетоводство

Суап. Лихвеният суап като обект на счетоводството

Материал № 45351, от 14 ное 2007
Свален: 145 пъти
Прегледан: 80 пъти
Качен от:
Предмет: Счетоводство, Икономика
Тип: Лекция
Брой страници: 8
Брой думи: 2,357
Брой символи: 14,011

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Суап. Лихвеният суап като обект на счетоводството"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Стела Григорова
преподава по Счетоводство
в град Варна
с опит от  3 години
39

Галина Русева
преподава по Счетоводство
в град Стара Загора
с опит от  17 години
51

виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения