Големина на текста:
Портфейлна теория за инвестициите. Инвестиционни характеристики на портфейла –
доходност и риск на инвестиции в портфейл. Метод на Марковиц за построяване на
ефективен портфейл. Портфейлен анализ. Управление на инвестиционен портфейл –
критерий за оптимизация.
Портфейлната теория за инвестицията се основава на желанието на инвестиращия
субект да намали, разпредели риска от отделните обекти на инвестиране (ЦК, проекти и
др.) като същевременно с това да максимизира своите доходи от тях. Стойността на
портфейл от ЦК представлява съвкупността от цените на отделните финансови активи,
съставляващи портфейла, претеглени с относителния дял на присъствие на всяка ЦК в
портфейла. Доходността на портфейла обаче се идентифицира не със съвкупната норма на
доходност, получена като средна от възвръщаемостите от отделните портфейлни активи, а
чрез вътрешната норма на възвръщаемост на паричните потоци генерирани от самият
портфейл. Съвкупната стойност на портфейл може да се получи като средна от цените и
обемите на отделните ЦК в него. По аналитичен начин можем да определим IRR на
отделните активи и да получим приблизителна стойност на съвкупната норма на доходност
на портфейл. Получения разход представлява осреднената норма на доходност на
финансовите активи с различен матуритет. Точността на изчисленията може да се повиши
до известна степен, ако вместо да формира структурата на портфейла по номинална
стойност на портфейлните активи, използваме тяхната пазарна цена. Така получената
очаквана норма на доходност на портфейла ще зависи от отклоненията на пазарните цени
на ЦК от техните номинални стойности. Доходността в смисъл на IRR на портфейла може
да се определи най-прецизно, ако последният (портфейл) се разглежда като една цялостна
инвестиция. Тогава като базови данни могат да се използват тоталната стойност на
портфейла и да се определят бъдещите приходни паречни потоци, които ще генерира този
портфейл.
Портфейлният риск
Инвеститорите могат да избегнат специфичният риск при покупката на отделни
акции или портфейл от ЦК. Те ще се съгласят да купят акции с по-висока чувствителност
към пазарни промени (с по-висок пазарен риск), само ако тези акции им носят съответно
по-висок доход, т.е. по-висока рискова премия. Самата по-висока рискова премия е
пропорционална на пазарния риск измерен чрез бета ?. Правилото гласи, че инвеститори с
по-голяма склонност към риск ще купят акции с по-висок пазарен риск (по-голям бета
коефициент), като съответно ще очакват и по-висока норма на възвръщаемост. Ако в
портфейла се включат ЦК, които имат сравнително нисък коефициент на корелация,
общият портфейлен риск ще се окаже по-нисък от съвкупният риск на включените в него
ЦК. Следователно трябва да се измери тоталният риск на портфейл от ЦК. Измерването му
изисква да се определи отклонението (дисперсията) на възвръщаемостта на портфейла,
получена като средна от очакваните възвръщаемости на съставляващите го активи. В
общият случай очакваната средна възвръщаемост на произволно взет портфейл, състоящ се
от n броя финансови активи се формира от средните норми на възвръщаемост на
съответните активи, претеглени с относителния дял на тяхното присъствие в портфейла.
1
.
n
p i i
i
r w r
=
=
?
r
p –
очаквана възвръщаемост от портфейла %
r
i
– очаквана възвръщаемост от i-тия актив %
w
i
- относително присъствие на i-тия актив в портфейла
1
n – броя на активите в портфейла
Според класическата теория рискът се намалява чрез нормиране на портфейл от
активи, който отговаря на следното изискване – възможно най-ниска дисперсия за
съответната (очакваната) норма на възвръщаемост. За съставянето на такъв т.нар.
вариационно – ефективен портфейл е необходимо подбиране на активи с възможно най-
ниски флуктуации във възвръщаемостта, от една страна и от друга, на такива активи, чието
поведение е взаимно независимо (налице е негативна корелация).
Модерната портфейлна теория създадена от Хари Марковиц се занимава с избора на
ефективни комбинации от активи и се опитва да даде отговор на редица проблеми
възникнали в инвестиционната практика. Моделът на Марковиц показва как да се създаде
набор от инвестиционни портфейли, така че всеки един от тях да има възможно най-висока
очаквана норма на възвръщаемост при зададено ниво на риска.
Предположения формиращи основата на модела:
1.възвръщаемостта от една инвестиция отразява по подходящ начин резултата от
инвестицията, а инвеститорите ясно си представят вероятното разпределение на нормите на
възвръщаемост.
2.оценките на инвеститорите за риска са пропорционални на отклонението на
възвръщаемостта, която те възприемат за дадена ЦК или портфейл.
3.инвеститорите са склонни да базират своите решения само върху два портфейла от
функцията на вероятното разпределение – очакваната възвръщаемост и отклонението на
възвръщаемостта
4.инвеститорът проявява нежелание за риск, така че за дадена очаквана
възвръщаемост той предпочита минимум риск. Очевидно а дадено равнище на риск
инвеститорът предпочита максимум очаквана възвръщаемост
Марковиц доказва че общата възвращаемост на портфейла не само от нормите на
възвращаемост на активите, но и от взаимната им връзка. Следователно риска в един
портфейл от финансови активи се детерминира не само от риска, характерен от отделните
му съставки, а и от взаимната им обвързаност, респективно от корелацията между тях.
Подходяща мярка за неговото измерване е дисперсията от очакваната възвращаемост на
портфейла:
?
2
(а,в) =
?
2
а
+ ?
2
в
+ 2Cov
(а,в),
където:
Cov
(а,в)
– ковариацията на двата актива
?
2
а
+ ?
2
в
– дисперсията от възвръщаемостите от активи А и В
Ковариацията представлява сумата от произведенията на отклоненията от средната
очаквана възвръщаемост на отделните активи и степента на достоверност на тези
отклонения. Т.е.
Cov
(а,в)
=
1
[()()]
n
i
AiABiB Pi
––
=
––
?
Където
Pi – тегло на достоверност на i-тия актив
Статистическа мярка за степента на зависимост на между две променливи величини е
корелационният коефициент – R
R =
1
22
11
[()()]
()()
n
i
nn
ii
AiABiB Pi
AiA Pi BiB Pi
=
= =
––
?
??
2
В числителя стои ковариацията на двата актива, а в знаменателя – стандартното отклонение
на очакваната възвръщаемост на всеки от тях, или записано опростено:
R =
( , )
.
AB
AB
Cov
??
( , )
.
AB
AB
Cov
??
, където R=[-1,+1]
От тук дисперсията на възвръщаемостта на финансовия портфейл от 2 актива може да се
представи:
?
2
(а,в) =
?
2
а
+ ?
2
в
+ 2R ?
а
?
в
Този запис дава възможности за изследване на портфейлния риск чрез
количествените стойности на корелационния коефициент затворен в интервала [-1+1].
Портфейлния риск е най-малък, когато R=-1. в този случай се откроява т.нар. съвършено
негативна корелация между очакваните норми на възвращаемост на финансовите активи.
Те проявяват противоположни тенденции в динамиката на проявление на
възвращаемостите от двата актива. Заедно с това дисперсията на възвращаемостта на
портфейла ?
2
(а,в)
ще приеме възможно най-ниски стойности.
Когато стойността на R=1 имаме т.нар. съвършено позитивна корелация, която
символизира еднозначни тенденции в очакваната възвращаемост на активите. В този
случай може да се очаква както максимално, така и минимална възвращаемост от
финансовия портфейл, а рискът е най-висок.
В случаите при които R=0, илюстрират пълно разсейване на възвращаемостта на
акциите от портфейла т.е. не съществува връзка между тенденциите в динамиката на
финансовите активи. Тогава рискът в портфейла може да се измери чрез дисперсиите на
съставляващите го активи. Следователно най-добрият начин за намаляване на портфейлния
риск се основава на съчетание на финансови активи с нулева или негативна корелация.
Колкото е по-голям броят на активите, толкова значението на доходността
(възвращаемостта) на един отделно взет актив за общата доходност на портфейла намалява.
Заедно с това намалява и порфейлният риск. Ето защо диверсификацията на финансови
активи е традиционно препоръчвано средство за възпиране на портфейлния риск. Рискът
намалява до 0, ако се включат всички активи предлагани на пазара. Следователно основен
критерий при подбора на активите вече не е индивидуалната им характеристика, а техният
общ брой. Но в практиката на порфейлният анализ е доказано, че увеличаването на ЦК,
включени в портфейла дава голям ефект само в началото, след което диверсификацията
забавя, а в последствие спира въздействието си върху портфейлния риск. Емпирично е
доказано, че инвестиция в 16 до 20 случайно избрани ЦК отстранява 80% от
диверсифицируемия риск. Причината за това е, че почти напълно е заличен специфичният (
несистематичен) риск. Следователно рискът на един напълно диверсифициран портфейл се
идентифицира с пазарен риск. По такъв начин инвестиционният портфейл ще се приближи
до пазарният портфейл, който няма специфичен риск.
Включването на възможния максимален брой ЦК в портфейла ще доведе до
намаляване на не систематичния риск, а тоталният риск на портфейла може да бъде
измерен чрез отклонението (дисперсията) на неговата възвращаемост, а тя се определя чрез
отклонението (дисперсията) на възвращаемостта на всички ЦК в него и чрез коефициента
на корелация между възвращаемостта на всяка двойка ДЦК. В практиката
възвращаемостите на ЦК имат склонност да бъдат високо положително колерирани, тъй
като всички те са повлияни от едни и същи икономически и политически фактори. За това и
само определена част от общия риск може да се елиминира чрез диверсификация.
3

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Портфейлна теория за инвестициите

Инвестиционни характеристики на портфейла – доходност и риск на инвестиции в портфейл. Метод на Марковиц за построяване на ефективен портфейл. Портфейлен анализ. Управление на инвестиционен портфейл – критерий за оптимизация...
Изпратен от:
pufeto
на 2007-11-14
Добавен в:
Лекции
по Финанси
Статистика:
663 сваляния
виж още
 
Подобни материали
 

Същност и цели на стратегията за управление на риска

20 яну 2011
·
108
·
7
·
1,946
·
418

Настоящата Стратегията за управление на риска в Община .................. (организацията) е изготвена в изпълнение на изискванията на Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор (ЗФУКПС)...
 

Инвестиции в реални активи

06 окт 2010
·
130
·
7
·
1,882
·
158

Инвестиционната дейност в една фирма е сравнително сложна и отговорна дейност. Тя се предшества от предварителна подготовка, която включва правен, технически и технологичен анализ на инвестицията, маркетингов анализ, анализ на човешките ресурси...
 

Управление на риска чрез спредови стратегии

01 юни 2011
·
112
·
13
·
2,518
·
189

Представената технология на управление на риска се реализира чрез конкретни методи. Някои от тези методи съчетават повече от една стъпка в технологията, други изпълняват единични стъпки...
 

Анализ на приходите

19 мар 2009
·
60
·
11
·
609
·
41

Приходите са от основно значение за успешно развитие на всяка фирма,независимо от характера и обхвата на нейната дейност.Те характеризират възвръщаемостта на изразходения труд и капитал.Като цяло приходите изразяват възникн...
 

Въпроси и отговори по теория на финансите

27 фев 2011
·
259
·
10
·
2,260

Това са въпроси отговори на важните понятия по теория на финансите...
1 2 3 4 5 » 11
 
Онлайн тестове по Финанси
Тест по Финанси за 2-ри курс на тема "Валутен пазар"
междинен тест по Финанси за Студенти от 2 курс
Тестът съдържа 15 въпроса, всеки от които има само един верен отговор. Предназначен е за студенти по Финанси от 2-ри курс.
(Труден)
15
5
1
5 мин
01.08.2018
Тест по Финансово посредничество за 3-ти курс
изходен тест по Финанси за Студенти от 3 курс
Тестът е изходен и съдържа 17 въпроса, всеки от които има само един верен отговор. Преднаначен е за студенти от 3-ти курс.
(За отличници)
17
07.08.2018
» виж всички онлайн тестове по финанси

Портфейлна теория за инвестициите

Материал № 45347, от 14 ное 2007
Свален: 663 пъти
Прегледан: 167 пъти
Качен от:
Предмет: Финанси, Икономика
Тип: Лекция
Брой страници: 3
Брой думи: 1,183
Брой символи: 7,377

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Портфейлна теория за инвестициите"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения