Големина на текста:
ІІ. ЗАМЪРСИТЕЛИ НА ХИДРОСФЕРАТА
През цялата история на човечеството качеството на питейната вода е бил
основен фактор за нормалното му съществуване. Макар, че все още има епизодични
епидемии от бактериални или вирусни заболявания, предизвикани от инфекциозни
агенти в питейната вода, болести от подобен характер са под контрол и питейната вода
в индустриално развитите страни е напълно чиста по отношение на болестотворни
организми. Токсичните вещества, които замърсяват хидросферата обаче остават
сериозна заплаха по отношение на надеждността на водоснабдяването в същите тези
развити страни. Съществуват много възможни източници на замърсяване на водите.
Най-общо казано това са отпадни продукти от промишлените предприятия ( главно на
химическата промишленост), металообработването и преносът на пестициди от
селскостопански земи в повърхностни и подпочвени води. Много разпространени
замърсители от подобни източници са хлорирани въглеводороди, тежки метали (главно
кадмий, олово, живак), основни видове бактерии (основно колибактерии), битови и
промишлени отпадни води.
Замърсителите в хидросферата могат да се разделят на няколко основни
категории, които са обобщени в следната таблица:
Вид замърсител Значение за
Следови елементи Здраве, биота, токсичност
Тежки метали Здраве, биота, токсичност
Органично свързани метали Пренос на метални замърсители
Радионуклиди Токсичност
Неорганични замърсители Токсичност, биота
Азбест Човешко здраве
Хранителни вещества за водораслиЕутрофикация
Киселинност, алкалност, соленост
(излишък)
Качество на водите, биота
Следови органични замърсителиТоксичност
Полихлорирани бифенилиВъзможни биологични ефекти
ПестицидиТоксичност, биота, биоразнообразие
Нефтени отпадъциБиоразнообразие, естетичност
Канални отпадни водиКачество на водите, ниво на кислород
Биохимично потребление на кислородКачество на водите, ниво на кислород
ПатогениЗдравни ефекти
ДетергентиЕутрофикация, биоразнообразие,
естетичност
КанцерогениРазвитие на ракови заболявания
СедиментиКачество на водите, биота,
биоразнообразие
Вкус, мирис, цвятЕстетичност
По-нататък ще разгледаме накратко всяка една от категориите замърсители, тъй като те
са обект на постоянен мониторинг и научно изследване. Това не е единствено
възможната класификация на видовете замърсители във водите, но тя дава много добра
представа за характера на всеки един от тях и за влиянието, което те могат да оказват
върху околната среда. В този смисъл характеристиките, които определят качеството на
водите би трябвало да се схващат не само като вече разгледаните ( киселинност,
алкалност, разтворен кислород, прозрачност, проводимост, количество суспендирани
вещества, твърдост, някои основни йони като хлориди, нитрати, сулфати,
хидрогенкарбонати, калций, магнезий, желязо), но и като присъствие на замърсители от
посочените в таблицата категории. Това е задача на един по-комплексен мониторинг,
насочен не само за рутинен контрол, но и за извършване на специфични изследвания на
водните системи, подложени на антропогенен натиск.
В следващата таблица са обобщени най-важните следови елементи, срещащи
се в природните води.
Елемент Източници Ефекти и значение
Арсен Минна промишленост, отпадъци от
химическата промишленост
Токсичен, вероятно канце-
рогенен
Берилий Въгледобив, промишлени отпадъци Токсичен
БорВъгледобив, детергенти, отпадъциТоксичен
ХромМеталообработванеНеобходим като Cr (III),
токсичен като Cr (VI)
МедМеталообработване,минна промишле-
ност, промишлени отпадъци
Необходим следови еле-
мент,токсичен за растения
и водорасли във високи
концентрации
ФлуорЕстествени геологични източници,
отпадъци, добавка към водите
Предотвратява кариес,ток-
сичен при високи концен-
трации
Йод Промишлени отпадъци, естествени
източници, морска вода
Предотвратява гуша
Желязо Промишлени отпадъци, корозия,
киселинни води от мини, микробна
активност
Необходим хранителен
елемент, разрушаване на
метални структури от
ръжда
Олово Промишлени отпадъци, минна проми-
шленост, горива
Токсичен, вреди на живата
природа
МанганПромишлени отпадъци, киселинни
води от мини, микробна активност
Токсичен за растения,
разрушаване на метални
структури от ръжда
ЖивакПромишлени отпадъци, минна про-
мишленост, каменни въглища
Токсичен, формира съеди-
нения на метилживак от
действие на анаеробни
бактерии
МолибденПромишлени отпадъци, естествени
източници
Необходим за растения,
токсичен за животни
СеленЕстествени източници, каменни
въглища
Необходим при ниски кон-
центрации, токсичен при
по-високи
ЦинкПромишлени отпадъци, металообра -
ботване
Необходим елемент, токси-
чен за растения при по-
високи нива
Някои от тях са важни хранителни елементи, необходими за нормалното изхранване на
растения и животни. Някои от следовите елементи са жизненонеобходими при ниски
концентрации, но стават токсични при по-високи нива на въздействие. Това е типично
поведение за много вещества в хидросферата и трябва да се има предвид при
определянето им като полезни или вредни. Следови елементи като олово или живак са
толкова токсични, че на тях трябва да се отдели специално внимание като замърсители
на природните води. Това се отнася главно за онези замърсители, които категоризираме
като тежки метали (обикновено в следови количества във водната фаза).
Безспорно тежките метали се разглеждат (и в исторически аспект) като едни
от най-сериозните замърсители на водите. Днес в списъка на опасните за здравето
замърсители има и други потенциално опасни отрови, но тежките метали продължават
да бъдат в центъра на научния интерес. Това се дължи на тяхната висока токсичност по
отношение на хората. По принцип тук попадат преходни метали, макар че в списъка са
още олово и калай. Повечето от тях имат висок афинитет към сярата и са в състояние да
разрушат, в резултат на този афинитет, важни ензимни функции в живия организъм.
Тежките метали могат да се свързват още с карбоксилови ( -CO 2 H ) и аминогрупи
(- NH 2 ) от белтъчните молекули, пречейки по този начин на транспорта през
клетъчните мембрани.
Кадмият ( Cd ) може да постъпи като замърсител на водите от промишлени
отпадни продукти или от отпадъци при минна дейност. Металът се използва много при
изработване на защитни покрития на метални повърхности.
Ефектите на остро кадмиево отравяне са с много сериозни последствия за
хората. Сред тях са повишено кръвно налягане, увреждане на бъбреците, разрушаване
на тъканите на тестисите и на червените кръвни телца. Тъй като кадмият прилича на
цинка по химични отнасяния, той го замества в някои ензими, променяйки по този
начин структурата и функциите му.
Кадмият (и цинкът) е характерен замърсител за води и седименти в
пристанищни райони, които обикновено са свързани с близо разположени промишлени
зони.
Оловото ( Pb ) под форма на свои неорганични съединения попада във
водите от промишлени и минни предприятия. Години наред оловото бе основен
компонент на атмосферата чрез автомобилния трафик, но въвеждането на нови
безоловни горива понижи силно този негативен ефект.
Острото оловно отравяне при хората се изразява в сериозно увреждане на
функцията на бъбреците, половата система, черния дроб, мозъка и централната нервна
сестема. Предполага се, че отравяне с олово от околната среда е причина за забавено
умствено развитие на малки деца. По-леки форми на оловно отравяне предизвикват
анемия.
Веднага трябва да се отбележи, че с много малки изключения оловото не
спада към най-често срещаните и проблемни замърсители на водите.
Живакът (Hg) се причислява към сериозните замърсители на хидросферата
не само поради високата си токсичност, но и поради възможността да се получават
органични съединения (метилирани форми) от жизнената дейност на някои анаеробни
бактерии. Живакът се намира като следови компонент в много минерали, а цинобърът
(червеният живачен сулфид) е неговата основна руда. Каменните въглища съдържат
живак, което е проблем при използването на тези източници на енергия.
Замърсителят попада в околната среда от разнообразни източници,
свързани с практическото използване на живака като лабораторен химикал, батерии,
термометри, амалгама в стоматологията и някои фармацевтични продукти. Токсичните
ефекти са неврологични увреждания, включително раздразнителност, парализа,

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Замърсители на хидросферата

През цялата история на човечеството качеството на питейната вода е бил основен фактор за нормалното му съществуване. Макар, че все още има епизодични епидемии от бактериални или вирусни заболявания, предизвикани от инфекциозни агенти в питейната вода...
Изпратен от:
PLX_
на 2010-02-07
Добавен в:
Доклади
по Екология
Статистика:
68 сваляния
виж още
Материалът се намира в следните категории:
Доклади по Екология рядко сваляни с 7 - 10 страници от преди повече от година Други от Учители
 
 
Онлайн тестове по Екология
Тест по Икономика на околната среда за 2-ри курс. Опазване на почвените ресурси
тематичен тест по Екология за Студенти от 2 курс
Тест по Икономика на околната среда, Екология и Почвознание на тема: "Опазване на почвените ресурси". Съдържа 10 въпроса, всеки един от тях има само един верен отговор.
(За отличници)
10
25.07.2018
Изпитен тест по агроекология
изпитен тест по Екология за Студенти от 1 курс
Изпитният тест по Агроекология е предназначен за студенти в Аграрния университет Пловдив и Земеделски колеж. Въпросите имат само един верен отговор.
(Лесен)
10
127
1
21.03.2013
» виж всички онлайн тестове по екология

Замърсители на хидросферата

Материал № 453252, от 07 фев 2010
Свален: 68 пъти
Прегледан: 97 пъти
Качен от:
Предмет: Екология
Тип: Доклад
Брой страници: 8
Брой думи: 3,309
Брой символи: 20,838

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Замърсители на хидросферата"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Валя Русева
преподава по Химия
в град Плевен
с опит от  28 години
149 33

Венцислава Ангелова
преподава по Екология
в град Силистра
с опит от  4 години
15 33

виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения