ЦАРЕВИЦА
Значение, произход, разпространение, добиви.
Таблица 9. Площи, добиви и производство на царевица за зърно
Площи,
млн. da
Добиви,
kg/da
Производство,
млн. t
В света:
1989 г.
1995 г.
2000 г.
2005 г.
1317.5
1363.8
1384.4
1470.2
361.9
378.8
428.1
470.1
476.8
516.7
592.6
692.0
През 2005 г.:
Китай
Аржентина
Белгия
Бразилия
Канада
Египет
Франция
Германия
Гърция
Индия
Италия
Мексико
Нигерия
Филипини
Руска федерация
ЮАР
Испания
Турция
САЩ
Украйна
Македония
Пакистан
Румъния
Сърбия и Черна гора
262.2
27.4
0.54
114.7
10.8
8.4
16.3
4.43
2.44
74.0
10.6
80.0
44.7
25.0
8.9
33.4
4.2
8.0
300.8
17.0
0.34
9.8
26.6
12.1
500.1
171.4
1017.0
304.0
774.0
809.5
810.0
860.0
942.6
196.0
1006.4
256.3
107.0
208.0
412.4
358.9
936.0
437.5
931.6
424.1
405.8
284.9
374.3
522.8
131.1
47.0
0.6
34.9
8.4
6.8
13.2
3.8
2.3
14.5
10.6
20.5
4.8
5.2
3.7
12.0
4.0
3.5
280.2
7.2
0.137
2.8
10.0
6.3
Р България:
1989 г.
1995 г.
2000 г.
2005 г.
млн.da
5.632
4.750
4.665
3.408
kg/da
402.2
382.4
172.9
293.4
хил. t
2.265
1.800
0.804
1.000
Произход – Америка.
БОТАНИЧЕСКА ХАРАКТЕРИСТИКА
1
Коренова система. Брадест тип, силно развита, има три типа корени: зародишни
(първични), стъблени (вторични) и въздушни (надземни).
Стъбло. Тревисто, меко и сочно в млада възраст, втвърдено и грубо в края на
вегетацията. Състои се от 5–7 подземни и от 6 до 30 надземни междувъзлия. Височина
от 60 до 600 cm.
Листа. Развива голяма листна маса., клинообразни клетки.
Фиг. 15. Царевица
Съцветие. Царевицата е едно-домно
разделнополово растение с чуж-до опрашване.
Формира два типа съцветия – мъжко
(метлица) и женско (кочан) (фиг. 15).
2
Фиг. 16. Устройство на царевичен кочан
Кочанът се развива от пъп-ка в
пазвата на листа. Той се състои от дебело
вретено, върху което от всички страни са
разположени клас-четата по две в редици
(фиг. 16).
Броят на кочаните на едно растение е 1–3. Обикновената, захарната и покритата
царевица образуват по-голям брой кочани, а при конския зъб и твърдата броят им е по-
малък.
Зърно.
Масата на 1000 зърна е от 50 до 500 g.
Химичният състав на царевичното зърно силно варира:
• мазнини – 2.69–5.01 % (в зародиша – 32–36 %);
• безазотни екстрактни вещества – 66.67–71.09 %;
• целулоза – 2.02–3.39 %;
• пепел – 1.3–1.5 %.
Съдържанието на протеин е различно при отделните подвидове и хибриди: най-
високо е в зърното на пукливата и захарната царевица – 13–14 %; в твърдата –11–12 %, а
най-ниско в обикновената и конския зъб – 10–11 %.
СИСТЕМАТИКА. ХИБРИДИ
Систематика: сем. Роасеае, род Zea L., Zea mays L.
Подвидове:
•Конски зъб – Zea mays L.ssp. identata.
•Мека царевица - Zea mays L.ssp. amilacea.
•Твърда царевица - Zea mays L.ssp. indurate.
•Захарна царевица - Zea mays L.ssp.sacharata.
•Пуклива царевица - Zea mays L.ssp. everta.
3
свила
стъблено
междувъзлие
вретено
класчета
обвивни
листа
скосени
междувъзлия
на вретеното
стъблен
възел
