Големина на текста:
1. Конституционно право . Предмет. Характеристики. Източници.
Тройното битие на правото. – Областта на действие на правото е съвместният социален живот в
общността. То създава ред от една страна от властващите към гражданите, а от друга между носителите
на властта. Тройното му битие се състои 1. правото като отражение на социалната действителност 2. то
дава възможност за бъдеща уредба на правоотношенията 3. само по изключение правото урежда
отношения в миналото – например реституцията.
Признаци и функции на правото – то е целенасочено и рационално, абстрактно при създаване на
отделните изисквания, има обвързваща роля, публично е. Функции – подреждаща и разпределяща.
Правото е основно ср-во чрез което държавата достига реализацията на политически желания и
състояния.
Функцията на правото е да регулира/урежда обществените отношение, следователно те са
предмета на конституционното право. Обществените отношения, регулирани от КП могат да бъдат
разделени на три големи групи:
1. Отношенията, свързани с институционално-функционалната организация на публичната власт – това
са основните политически отношения (във връзка с формата на държавно управление и държавно
устройство и тези при осъществяването на публичната власт), както и организацията и дейността на
органите на публичната власт; както и по-специфичните отношения, свързани с формирането и
организация на КС и приемането, изменението и допълнението на конституцията.
2. Обществените отношения, свързани със статуса (правното положение) на личността – това е
макрорамката на отношението между държава и социален индивид (две групи отношения: придобиване
и загубване на българско гражданство и права, свободи и задължения на гражданите).
3. Отношенията, свързани с основите на икономическата система – отношенията на собствеността,
нейните форми и основните икономически принципи.
Публично право и частно право.- Още в римското право е имало деление на публично и частно.
Публичното право регламентира положението на държавата, методът на правно регламентиране е
едностранно нареждане, а споровете се решават в административни съдилища. Частното регламентира
положението на отделни лица, а методът е равнопоставеност. При публичното право органите могат да
извършват това по което са компетентни. В гражданското право можеш да направиш всичко, което не е
забранено. Клонове на публичното право са - международното, административното и финансовото.
При частното право – семейно, авторско.
1. Конституционно право – предмет, метод, характеристики.
Според някои автори предмет на регулиране на КП са обществените отношения, които определят
основните черти на икономическата с-ма и политическата организация на обществото, отразяващи
суверенитета на народа..Според някои теоретици КП е надстройка, която създава механизми и
процедури за съществуване на другите правни отрасли. Според други същност и главен елемент на
предмета на КП е регулирането на нормотворческата дейност на държавните органи. В гражданското
об-во властта на държавата е конституционно ограничена. Освен това тя се основава на народния
суверенитет. КП установява основните положения и принципи на организация и дейност на държавните
органи. Гражданинът е основен фактор в осъществяването на държавната власт. Необходимо е да се
посочат групите от обществени взаимоотношения, регулирани от КП : 1. Основните политически
отношения – форма на държавно управление. 2. Основите на икономическата система – собствеността.
3. правното положение на гражданите а) придобиване и загубване на българско гражданство б) права,
свободи и задължения на гражданите. 4. Организацията на Народното събрание – избирателните
отношения. 5, основите на изпълнителната власт. 6. Основите на съдебната власт. 7 Организацията и
дейността на Конституционния съд. 8. Изменения и допълнения на Конституцията.. КРБ е основният
юридически източник на КП. За степента на развитост на об-то се съди по целия комплекс от
конституционни права и свободи на гражданите. Отрасълът КП е с-ма от правни норми, които
регулират специфични по характер обществени отношения. Правният институт е с-ма от правни норми,
които регулират тесен кръг от обществени отношения . Например институтът българско гражданство се
състои от норми, уреждащи придобиването и загубването му. Само най-значимите обществени
отношения се регулират от нормите на Конституцията. Поради исторически и национални особености
отрасълът носи различни наименования: държавно право, публично право, КП. В КП на РБ се е
утвърдил класическият възглед, че юридически източници на този отрасъл са: конституцията, законите
за нейното изменение и допълнение, обикновените закони и подзаконови актове. Правоотношението е
обществено отношение регулирано от нормите на правото. Конституционноправните отношения
възникват при осъществяването на публичната власт, народния суверенитет и при упражняване правата
1
и свободите на гражданите. Характерно за тези отношения е че са властнически (НС и МС),
политически, поне един от субектите на правоотношението е държавен орган. За да бъде
трансформирано общественото отношение като правоотношение, страните в него трябва да са
правоспособни и дееспособни. (опр) Субектите на КП отношения са обособени в 2 групи: 1.колективни
– народът, избирателният корпус, държавните организации, НС 2. индивидуални – президентът,
председателите, политическите представители в НС, гл.прокурор, министрите
2. Източници на Конституционното право. Източници на КП са правни актове, но могат да бъдат и
други правила, които уреждат или имат отношение към конституционноправната материя. Източници
на КП освен правнонормативните актове са и конституционните обичаи, конституционните конвенции,
съдебната практика, правните факти. Конституционните обичаи са традиционни правила, установени в
обществената практика. Конституционните конвенции са традиционни неписани правила, установени в
практиката на основните държавни органи. Предимно в страните от англосаксонската правна система
източник на КП е и съдебната практика, т.е. решенията на съдилищата по конкретни казуси. Някои
автори приемат, че стенографските дневници от събранията на НС са субсидарен, спомагателен
източник. В правната наука се поддържа становището, че актовете, с които се тълкуват
конституционните норми също са източници на КП.Източници на КП са и международни договори,
които имат за предмет на регулиране КП материя. Особен източник на КП е Правилникът за
организация дейността на НС. Подзаконови източници са правилниците и наредбите за прилагане на
закони. Източници могат да бъдат и правителствени актове. Източник на КП е всеки правен акт, който
съдържа правни норми, регулиращи обществените отношения, предмет на КП.
Конституционноправни норми – Норми на КП се съдържат в правни актове, чиито предмет на
регулиране е конституционноправната материя. Това са норми, които се намират на 3 равнища. На
първо място са нормите на конституцията с тяхната най-висша юридическа сила. Законовите норми,
които регулират обществени отношения и подзаконовите актове. Конституционноправните норми
уреждат най-вече държавновластнически отношения. Правната норма включва в себе си 3 елемента:
хипотеза, диспозиция и санкция. При КП липсва хипотезата и санкцията, затова могат да бъдат
наречени „правнонормативни предписания”. Конституционноправните норми най-често са
императивни по съдържание чл.29(1). Те са с висока степен на правна абстракция, установяват основни
положения. Отличават се от останалите и по предмета на правно регулиране. Те регламентират преди
всичко политически отношения по повод организацията и осъществяването на държавната власт и
отношенията, които възникват по повод на правния статус на гражданите. По съдържание тези норми са
материалноправни и процесуалноправни (избирателните норми)
1. Конституцията и конституционните закони (такива няма в България) – тя е основния закон на
държавата и обществото.
2. Устройствените закони – ЗКС, ЗСВ, ЗМСМА – това за закони, които определят структурата,
вътрешната организация и дейността на държавните органи (някои ги смятат за конституционни, но те
не са такива, заради начина си на приемане)
3. Обикновените закони – само онези, които регулират отношения, свързани с предмета на КП (З за
допитване до народа, З за българското гражданство, З за политическите партии и др.)
4. Международните договори – ратифицираните такива стават част от вътрешното право на РБ, щом
влязат в сила.
5. Правилници и наредби за прилагане на закони; Решения на НС; Правителствени актове; Актове на
местни държавни органи.
Норми на конституционното право се съдържат в правните актове, чийто предмет на регулиране е
конституционноправната материя. Това са нормите на Конституцията и тези, които се съдържат в
законите и подзаконовите актове. Правните норми включват в структурата си: хипотеза, диспозиция и
санкция. Конституционноправните норми най-често съдържат само диспозиция (1). В някои случаи
хипотезата и санкцията се съдържат в други нормативни актове (Наказателния кодекс). КпН обаче не са
диспозитивни (да позволяват отклонение), а най-често са императивни (2). КпН са с висока степен на
правна абстракция (3) (установяват основните положения и често трябва да бъдат
доразвити/конкретизирани от нормите на законодателството). КпН са стабилни/устойчиви (4) (това се
отнася главно до нормите на Конституцията), защото уреждат обществени отношения, които подлежат
на трайна правна уредба и имат сложен ред за изменение и допълнение. КпН биват два вида:
1. Материалноправни – уреждат статута на държавните органи.
2. Процесуалниправни – регулират различни процеси при осъществяването на публичната власт.
2
2. Държава. Държавоформиращи елементи
1. Терминът „държава” – Съществуват различни дефиниции на държавата с оглед на целите. През
Средновековието държавата е имала самозадоволяваща се същност, през Възраждането тя е
разглеждана с оглед интересите на индивида. Днес тя е юридическа личност, включваща върховната
власт върху определена територия и хора. Държавата е правно уредена, чрез умелата комбинация на
власт и ред. За същността й съществуват различни теории: религиозни, теория на властта, която трябва
да бъде наложена, органна теория, според която държавата се е отделила от властта на владетеля.
понятието държава се употребява в широк и тесен смисъл В широк – общност от хора, населяващи
определена територия , организирани политически. Тесен държавата се отъждествява с
обществото,царството,империята. От тази позиция за пръв път се разграничава Макиавели.Той поставя
въпросът за връзката между държавата и властта. Всяка върховна власт над човека той нарича stato
Строгото разграничаване между държавата и общността се прави в трудовете на Хобс, Лок, Русо,
Монтескьо. Новото, което внасят ренесансовите мислители е да разграничат държавата и обществото
съдържателно. Те правят разграничението и в исторически план. Държавата не е съществувала винаги,
когато е имало об-во. Системата от институции, притежаващи върховна власт върху определена
територия – държава. В рамките на това практическо изграждане съществуват различни по тип
държави. Навсякъде обаче тя е абсолютна, законите важат за хората, населяващи тази държава.
Суверенитетът т.е. правото на върховна власт върху определена територия. Висша е върховната власт,
такава притежава само държавата, има право да издава закони и нормативни актове. Държавата
притежава монопол , единствено право за легално прилагане на сила, на физическо принуждение.
Диапазонът на държавната принуда е много широк от лишаване от свобода до физическо унищожаване.
За изпълнение на това държавата разполага със специални органи – съд, прокуратура, следствие,
полиция. Държавата единствена има право да събира налози от обществото. Задължително членство на
гражданите в държавата.Държавата има възможност да представя населението. Тя защитава общите
интереси. Тя се счита за основен субект на външнополитическите отношения. В международното право
държавата е население и територия, обединени правно-политически., съюз суверенна власт, която
осъществява контрол.
Основни исторически етапи – Първият етап е свързан с настъпването на следните промени:
общественото разделение на труда. И тази ефективност е свързана с по-голяма организация. По-
високата ефективност води до появата на излишъка и от там на частната собственост. Идва момент на
натрупване на собственост и стремеж да се унаследи. За външна предпоставка се счита естествения
стремеж на хората да се предпазят от външна заплаха. Друга предпоставка са и демографските промени:
потребността от отседнал начин на живот, идва с уплътняването на териториите. Този начин на живот
изисква организацията, която осигурява държавата. В л-та се говори и за причини, които карат хората да
прибягват до създаването на такъв тип организация. Съществено място заемат т.нар. психологически
фактори.Делят се на 2: едните емоционални, другите рационални. Т.Хобс извежда на преден план
емоцията и счита, че страхът на хората от чужда агресия е осн.причина за създаването на държавата.
Лок-рационалното. Развитието на държавата преминава през 2 етапа: 1.традиционна или монархическа
2. конституционна. 1.Възниква в далечното минало, основна представителна фигура е монархът, той
притежава неограничена власт. Там няма граждани, има поданици две неща категорично се отричат :
равноправието и не се признава суверенитета властта на народа и личната власт. Властта на монарха се
сакрализира. 2. При конституционният етап властта на владетеля се ограничава от закона.
Конституционната държава е резултат от целенасочено, съзнателно изграждане. Нейната цел не е
търсене на контрол, на подчинение на гражданите, а се ограничава с функции, които са предоставени от
народа и действията й не нарушават човешките свободи. Съществува ясна правова регламентация на
дейността на държавата и нейните органи. Тя е залегнала в Конституцията
2 Учение за трите елемента – Трите елемента на държавата са: народът- прбиваващ трайно върху
определена част от земната повърхност - територия и държавната власт –първична и
суверенна/върховна/ власт – упражнявана върху територията и хората. Не съществува общовалиден,
изчистен като правно явление тип държава. При характеристиката й влияят много фактори.
2.1 Държавна територия – Това е отграничена част от земната повърхност, приспособена за постоянен
престой на хора и представляваща тяхната жизнена основа. Тя има 3 измерения; Земна повърхност,
въздушно пространство, земни недра. Без територия няма държава. Това е територия, върху която се
разпростира суверенитетът.
2.2 Народ на държавата – Съюзът от хора обединени в правна и политическа общност, свързани по
съпринадлежност основаваща се на раса, произход, религия, култура, език и т.н.. Конституционно
3

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
17 ное 2021 в 15:23 студент на 40 години от Бургас - Бургаски свободен университет, факулетет - Юридически факултет, специалност - Право, випуск 2025
 
Подобни материали
 

Конституцията - основни права и задължения на гражданите


Конституция - основни права и задължения на гражданите.Същност на конституцията. Разделението на властите в конституцията. Видове власти. Българската конституция през годините. Основни права. Основни задължения...
 

Конституционно право

14 ное 2007
·
603
·
36
·
7,097
·
276

КС се произнася по спорове и искове от неговата компетентност. Диспозитивът и мотивите се обнародват в Държавен вестник...
 

Юридическа характеристика на конституцията

27 май 2010
·
49
·
5
·
1,445
·
90

Юридическа характеристика на Конституцията. Конституцията, освен че е юридически акт, е и акт с подчертана политическа характеристика. Конституцията притежава специфични юридически белези, които я разграничават от останалите правни актове...
 

Отношения на президента с Народното събрание, Министерския съвет и с органите на съдебната власт

01 ное 2011
·
33
·
7
·
3,829
·
48

Отношения на президента с НС, с МС и с органите на СВ. Изпълнителна власт – същност, принципи, функции и органи. МС – понятие, обща характеристика, състав и образуване. Прекратяване на правомощията на МС. Служебно правителство...
 

Конституционно право

23 яну 2012
·
38
·
11
·
1,712
·
73

Конституцията на Република България в чл. 1, ал. 2 постановява, че държавната власт в страната се осъществява от народа непосредствено и чрез органите, предвидени в нейния текст, което значи чрез държавните и общинските органи...
1 2 3 »
 

Конституционно прaво

Материал № 452710, от 07 фев 2010
Свален: 462 пъти
Прегледан: 461 пъти
Качен от:
Предмет: Конституционно право, Право
Тип: Лекция
Брой страници: 63
Брой думи: 36,024
Брой символи: 236,890

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Конституционно прaво"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала