Големина на текста:
Университет „Проф. д-р Асен Златаров”-
Бургас
Факултет по обществени науки
Реферат по психология
„Разпадането на примитивната
субективност”
(от около 6 до 9 години)
Глава 5
от
„Въведение в детската психология” –
Пол Остерийт
гр. Бургас
2009г.
Характеристика на стадия: тръгването на училище
До този период детското развитие преминава в семейна среда. От шестата
година започва нов голям период в живота на детето, който е от особена важност:
тръгването на училище.Някога това е било първото преживяване на детето извън
семейната среда, докато днес децата имат най-малко две или три години опит в
предучилищна среда. Тръгвайки на училище, детето ще се сблъска с една среда
по-различна от тази в предучилищните заведения, среда, в която ще трябва само
да си извоюва място под слънцето, без да има подкрепата и любовта на
родителите си. Освен това детето ще се изправи пред немалко изпитание – да
преодолее егоцентризма си и да приеме позицията на равен на другите (един от
многото).
С прекрачването на прага на училището детето се сблъсква с един нов образ на
възрастния – този на учителя или учителката, със сигурност различен както от
този на родителите, така и от този на възпитателките от предучилищния етап.
Резултатът за детето е огромно разширяване на неговата вселена. Училището и
образованието, което то предлага, ще отговорят до известна степен на неговото
любопитство, на нуждата му от реализация, на желанието му да бъде голямо. По
този повод можем да кажем, че приблизително от шестата година нататък се
достига известно ниво на зрялост при сблъсъка с външните изисквания, че се
появява някаква първоначална форма на отговорност.
Съзряло за училищна работа детето прави скок напред. Деформиращият
егоцентризъм продължава да се разпада при контакта с реалността, с обучението
и със социалното общуване, а първите логически операции заменят интуицията от
преходния етап. Детето вече е в състояние да разсъждава и да разбира обективно
нещата в границите на конкретното.
Но влизането в училище представлява и много повече: то е и откриване на
социалния живот, на публичния живот. Равномерно и постоянно детето навлиза в
обществото заедно със своите връстници и е част от група, в която е
равнопоставено на своите другари по възраст по физически и умствени
възможности: от този момент нататък, също като възрастните, то ще се съизмерва
с равни на себе си, вместо непрекъснато да се сблъсква със същества, които го
надминават и от които зависи. И за детето вероятно тъкмо това е основното
нововъведение в този етап. Ще му бъде дадена възможност да установи
самостоятелно собствения си статут и да установи взаимни връзки със същества,
които не заемат по-високо положение и които поначало не са изпълнени с добра
воля спрямо него. Може да се каже, че от седмата година нататък основната
грижа на детето е да търси своите „приятели”, да се съревновава с тях, да се
утвърди сред тях. Съобразяването със стандартите на групата ще бъде по-важно
от съобразяването с желанията на възрастните. Така именно в рамките на групата
детският егоцентризъм претърпява най-болезнените си поражения и вътрешна
съгласуваност, взаимността на гледните точки, сътрудничеството,
алтруистичните чувства намират почва да разцъфтят.
Социалното и интелектуалното развитие представляват основните аспекти на
развитието на личността на този етап.
Животът в група и социалното развитие
Фройланд-Нилсен прави констатация по време на неговите изследвания на
поведението на децата в група: между пет и половина и шест и половина години,
седемдесет процента от децата се занимават още изолирано, като
взаимодействията имат съвсем случаен характер; между шест и половина и седем
и половина години, тъкмо напротив, всички субекти от групата работят в
съдружие. Така според него основно по време на седмата година децата са
спонтанно склонни да се групират и изразяват желание да играят или работят с
другите.
Детето вече не възприема другите като заплаха, а напротив, като възможност
за придобиване на стойност и себеутвърждаване. Детето вече е разбрало, че е
просто дете, то разбира перфектно, че не е в центъра на света и че светът на
възрастните е затворен за него. От този момент нататък детето се отдалечава от
тези контакти, които вече не са толкова необходими за неговата сигурност, и бяга
при връстниците си, сред които намира много повече възможности да се покаже
голямо и да бъде приемано като такова. Следователно прибягването до групата
има един вид компенсационен характер: единственият начин да не си „малък” е
да се съюзиш с други малки, да се опиташ да доминираш над тях, да се опитваш
заедно с тях да подражаваш на възрастните в този детски свят. Различни
проучвания са потвърдили тази двойствена еволюция, която се очертава още в
края на предишния етап: от една страна, се открива нарастваща тенденция към
независимост от възрастните, като детето иска все повече да действа
самостоятелно, да се „справя” само, като дори изключва до известна степен
възрастния от своята дейност: от друга страна, се проявява и обратната тенденция
към социална зависимост, като детето се опитва да привлече вниманието на
своите връстници чрез дразнене и ексхибиционизъм, стараейки се да стане
интересно по хиляди начини и да им се наложи.
В тази първа „възраст на групата” в сътрудничеството има определена
дистанция, докато от началото деветата година започва стадий на успешно
конструираната група. В действителност проблемът, пред който трябва да се
изправят децата, е много сложен и не може да бъде разрешен отведнъж: става
въпрос за това, че всеки партньор трябва да си осигури себеутвърждаването и
придобиването на важност, което търси, за което има нужда от другите и не може
да се отдели от тях; тези другите обаче имат точно същото желание и също търсят
начин да се утвърдят. Така се появяват правилата на играта, съглашението
относно правата на всеки един, тъй като всеки един има нужда от другите, както и
контролът, който всеки, утвърждавайки собствените си права, упражнява върху
другите, за да не превишават те своите. Следователно правилата на играта и
организирането колективната дейност са резултат от компромиса, който трябва да
се реализира, между нуждата от индивидуално утвърждаване и тази да се запази
групата, която единствена позволява това утвърждаване.

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Разпадането на примитивната субективност 6-9 години (глава 5)

До този период детското развитие преминава в семейна среда. от шестата година започва нов голям период в живота на детето, който е от особена важност: тръгването на училище.някога това е било първото преживяване на детето извън семейната среда...
Изпратен от:
Antoniya Todorova
на 2010-02-05
Добавен в:
Реферати
по Педагогическа психология
Статистика:
93 сваляния
виж още
 
 
Онлайн тестове по Педагогическа психология
Тест по педагогическа психология: комуникация, мотивация, саморегулирано учене
междинен тест по Педагогическа психология за Студенти от 2 курс
Тестът има за цел да провери знанията ви върху теми като комуникация и общуване, мотивация по отношение на ученето, саморегулирано учене. Всички въпроси имат само един верен отговор.
(Труден)
10
74
1
1 мин
19.06.2013
» виж всички онлайн тестове по педагогическа психология

Разпадането на примитивната субективност 6-9 години (глава 5)

Материал № 451778, от 05 фев 2010
Свален: 93 пъти
Прегледан: 95 пъти
Качен от:
Предмет: Педагогическа психология, Психология
Тип: Реферат
Брой страници: 9
Брой думи: 3,199
Брой символи: 18,437

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Разпадането на примитивната субективност 6-9 го ..."?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения