Големина на текста:
ТЕМА: ВИЗАНТИЙСКАТА И СЛАВЯНСКАТА ЕКЛОГА.
ЗЕМЕДЕЛСКИ ЗАКОН
Като част от История на българската държава и право е и дисциплината
Историята на българската феодална държава и право.
Историята на Българската феодална държава и право изучава държавното,
административното, финансовото и военното устройство на Първата и Втората
Българска държава в процеса на тяхното историческо развитие. Тя се занимава също
и с историческото развитие на правото на собственост, на договорите, на семейното
право и наследяването, на наказателната репресия и на съдебния процес в
средновековна България. Тези явления се изучават не откъснато, а във взаимната им
връзка и взаимната им обусловеност.
Българската феодална държава като всяка държава, и българското феодално
право като всяко право са явления надстроечни (изменящи се, допълващи се). Те се
определят от материалните условия на живота в обществото, в което са били
създадени.
Българската държава и българското право са възникнали на определен етап от
развитието на славянското и прабългарското общества.
Създаването на Българската държава съвпада със значително напредналото
класово разслоение на заселилите се на Балканския полуостров славяни. Мощната
Византийска империя е представлявала сериозна външна опасност. Изграждането на
държавна организация е било наложително. Идването на Аспаруховите прабългари
на Балканския полуостров само е ускорило един назрял исторически процес –
обединението на славяни и прабългари и създаването на Българска държава.
Законодателните актове, законодателните и нормативни сборници са едни от
най-важните извори за историята на българската феодална държава и право, тъй
като уреждат нейните държавноправни и правни институции и институти. Те не са
достигнали до наши дни в своя първоначален вид. Били са безмилостно
унищожавани през времената. Могли са да бъдат запазени само в късните им
преписи, създадени в руските земи и средновековна Сърбия, столетия след
създаването им в българската държава.
Първото официално законодателство на Българската средновековна държава,
достигнало до наши дни, чрез византийския лексикограф Свида, е Крумовото
законодателство – от началото на ІХв.. Действителните причини за създаването на
това законодателство се коренят в конкретните социално-икономически и
политически условия и особеностите на държавното развитие на България през
периода на властването на хан Крум. Това е период, в който феодализацията е в
пълен ход, засилва се класовото разслоение, изострят се класовите противоречия и
борби. Ето защо все повече се налагало създаването на наказателно
законодателство, което да защити икономическите и политическите интереси на
изграждащата се феодална класа. В Крумовото законодателство са включени пет
наказателни състава, а именно: за лъжливия, клеветнически донос; за кражбата; за
укривателството на крадец; за пиянството и за недостатъчно подпомагане на
просяците.
Обявявайки законите си, Крум ги прави достъпни за населението. Това е
първият опит да се въведе единен правопорядък в държавата, което оказва
позитивно влияние върху процесите на формиране и изграждане на българската
народност и държавност.
Законът за съдене на людете е най-старият старобългарски и славянски
писмен правен паметник. Запазен е в руски преписи. Схематичното му съдържание:
санкции за езичниците; свидетелски показания; разпределение на военната плячка;
престъпления срещу морала; самоуправството и др.
Макар заимствани от Византия, създаването на българските законодателни
сборници е било предизвикано от определени нужди на общественото развитие, на
господстващата феодална класа в България, така както са били схващани и
разбирани от нея.
Развитието на раннофеодалните отношения в средновековна България е
наложило покръстването на българите през 865г. То става основен фактор за
консолидацията на населението и формирането на българската народност. Чрез него
е извършената основна промяна в религиозната, държавноправната и юридическата
надстройка на Първата българска държава. Според българският владетел княз Борис
е трябвало да се съчетаят специфичните местни обичаи и християнската идеология,
за да се постигне ефективно регулиране на отношенията. Това е началния етап, след
който започва работа по съставяне и превеждане на закони и тяхното въвеждане в
България - Закона за съденето на людете, превеждането на Византийската еклога,
Земеделския закон.
Чрез тези нормативни актове ние можем до известна степен да опознаем това,
което отразяват – обществената действителност по времето на създаването им.
ВИЗАНТИЙСКА ЕКЛОГА
Еклога – в превод означава “Избрани закони”. Тя е от историческите извори,
наричани още “чужди юридически извори”.
Това е сборник от закони - Византийски правен паметник, включващ
гражданско, наказателно и процесуално право. Създадена е през 726г. от
императорите иконоборци Лъв ІІІ и Константин V. С влизането в сила на Еклогата
се слага началото на кодификация на правото - Кодификацията е вид
правотворчество, при което се осигурява системно нормативно регламентиране на
стр.2 от 6
даден вид обществени отношения чрез издаване на единен юридически, логически
цялостен и вътрешно съгласуван нормативен акт, изразяващ съдържанието и
юридическата специфика на структурно обособено подразделение на правото.
Еклогата е изработена с оглед нуждите на съдебната практика. С нейната
поява се поставя началото на реформирането на добре познатото дотогава Римско
право. Предназначена е да даде на съдиите ясен и кратък законник, достъпен за
всички. Чрез нея е трябвало да се заместят големите, обширни и трудно достъпни
сборници на Юстиниан (Corpus Iuris Civilis – в превод “Свод на гражданското
право”). Разпоредбите на Еклогата са пречупени с оглед новите социално–
икономически отношения през VIII–IХв. Съдиите са поставени на държавна заплата
с цел ограничаване на корупцията.
Еклогата е разделена на 18 титула.
- 1, 2, 3 и 7-ми Титули са свързани със семейното право – годежа, брака,
зестрата, настойничеството.
- 5 и 6-ти Титули са свързани с наследственото право, наследяване по
завещание и наследяване по закон.
- 4, 9, 10, 11, 12 и 13-ти Титул уреждат облигационно правните отношения –
дарението; покупко-продажбата; заема, залога и дружеството; влога; емфитевзите
(дългосрочни договори за наем на недвижими имоти); наема на вещи.
- 8-ми Титул урежда освобождаването на робите и повторното им поробяване.
- 14 и 15-ти Титули уреждат съдебните доказателства и свидетелските
показания.
- 16-ти Титул регламентира разпоредбите за военното имущество - подялба и
статут на военното имущество.
- 17-ти Титул съдържа 52 текста и има наказателно правен характер.
- 18-ти Титул урежда подялбата на военната плячка.
В сравнение с Юстиниановото законодателство са направени следните
промени:
-По отношение на Семейното право:
1.Жените имат по-големи права - имуществото на жената остава нейна
собственост по време на брака, а не става собственост на съпруга й – той няма право
да го залага, отдава под наем и др.;
2.Разширен е кръгът от роднини, които имат право да сключват брак.
-По отношение на Наследственото право:
1. Има различия при формата на дарението. Кодифицира се формата на
завещанието;
2.Правата на вдовиците са защитени;
3.Кръгът от наследници на починалия се разширява.
-По отношение на Наказателното право:
1.Съществено различие има в титул 17. Юстиниановото смъртно наказание е
изместено от телесни и членовредителни наказания, като някои от тях е възможно
да се заменят и с глоби. Новите наказания отразяват по-дълбоко проникване на
стр.3 от 6

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
05 яну 2018 в 13:55 студентка на 21 години от Велико Търново - Великотърновски университет "Св.Св.Кирил и Методий", факулетет - Юридически факултет, специалност - Право, випуск 2021
25 ное 2017 в 19:13 студент на 44 години от Ямбол - ТУ -Ст.Загора ФТТ Ямбол, факулетет - ФТТ, специалност - Технология на храните, випуск 2018
 
 
Онлайн тестове по Право
Тест по Търговско и Финансово право за студенти
тематичен тест по Право за Студенти
Тестът обхваща въпроси от търговско и финансово право - 15 въпроса, някои от тях имат повече от един верен отговор.
(Лесен)
15
48
1
1 мин
28.10.2016
Тест по Право за кандидат-студенти по магистърска програма в УНСС
ЕПИ тест по Право за Студенти от 5 курс
Въпроси по Право за кандидат-студенти за магистърска програма в УНСС, 29 въпроса, само един верен отговор.
(Лесен)
29
15
1
6 мин
27.10.2016
» виж всички онлайн тестове по право

Византийската и славянската еклога. Земеделски закон

Материал № 449269, от 02 фев 2010
Свален: 123 пъти
Прегледан: 214 пъти
Качен от:
Предмет: Право
Тип: Курсова работа
Брой страници: 6
Брой думи: 1,796
Брой символи: 11,615

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Византийската и славянската еклога. Земеделски  ..."?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения