Големина на текста:
ИЗСЛЕДВАНЕ НА ЦЕННОСТНИЯ МОДЕЛ И АДАПТИВНОСТТА НА
МЛАДИТЕ ХОРА В БЪЛГАРИЯ
ВЪВЕДЕНИЕ
Целта на настоящето изследване е да се опишат основните характеристики на
ценностния преход в България и определяне на степента на адаптивност на младите
хора в България. С това се цели извеждане на основни хипотези за вероятните
изменения на ценностният модел на младите хора в процесът на европеизиране на
обществото ни. Фокусът е върху динамичните и устойчиви тенденции в ценностната
система на културно и индивидуално-личностно ниво у младите хора у нас в контекста
на европейската интеграция на България. Това ще бъде направено чрез сравнителен
анализ на данните от изследване, чиято методология е съобразена с особеностите на
целта, която преследваме. При изследване на психологически нагласи и поведенчески
детерминанти възниква проблемът с изследователският подход.
Изследването на националният характер (народопсихологията), което най-общо
представлява целта на изследването ни, не може да се сведе до методологията на
изследване на природните явления. Приложението на дедуктивната и
експерименталната методики при изследване на социално-психологически явления като
„манталитет” би било неефективно поради несъответствието между характера на
изследваните обекти. Докато природните явления могат да се изследват на базата на
специфична казуалност, то проявлението на човешкия характер (поведението), (особено
като се вземе предвид обстоятелството, че човекът е част от социума и следователно е
поставен в определени обществени културно-детерминирани рамки) е изключително и
само появяващ се елемент, който не може да се редуцира до предшествениците си.
Изследването на човешкото поведение изключва дедуктивния метод именно заради
разума – способност, която се приписва само на човешкият род и следователно се
позиционира извън парадигмата на природните науки. Именно в способността на човек
да формира вътрешно-когнитивни реалии и неспособността на съвременната наука да
определи своеобразната им еволюция, се корени нуждата от засилване ролята на
емпиричният анализ извън теорията за филогенезиса, която се превърна в крайъгълен
камък на съвременната социология. Вярата, че определено поведение е резултат от
своебразна приемственост между поколенията е нестабилна база за анализ, поради
динамиката на междуличностните и обществените отношения засилена от
технологията. Именно тук дедуктивният анализ, базиращ се на приемствеността и
родовата памет губи своята сила. Липсата на закономерност при изследването на
социалните явления, теориите за „поведението на тълпата” с ясно диференцируеми
фактори, детерминиращи поведението й, и идеята за предсказуемото поведение на
определени групи губят своята актуалност най-вече заради индивидуализма и
технологията. .
От друга страна, използването на експериментална методика за изследване на
националният характер при определени обстоятелства също би била неадекватна,
поради невъзможността за извличане на общо правило за поведението поради простото
обстоятелство, че хората са различни, пък били и те част от една културно-обществена
система.
Макар и да се разграничаваме поотделно от дедуктивният и експерименталният методи,
същевременно, ние не игнорираме ролята на историческия анализ чрез използване на
дедуктивна логика при опита ни за обяснение на конкретни събития, които пък от своя
страна, биват емпирично измерени на базата на експеримента. Все пак, да се твърди, че
човешкото поведение е атемпорално и не зависи от минали събития и опит, а се дължи
само на „днешния контекст” и средата, е също толкова наивно, колкото и подценяването
на конкретния контекст, в който събитията се случват. Релацията между опита и
конкретното поведение не подлежи на съмнение. Именно за това, анализът на
ценностната система, като функция от опита и средата (и културата като производна на
средата) изисква индуктивен подход, базиран на експеримента, но с отчитане на опита
като императив на поведението. Следователно, при опита ни за определяне на
психологическите нагласи на младите хора и изследването на тяхната адаптивност към
социалните промени се изисква комбиниран подход при който емпиричният анализ
представлява база за обяснение на сегашното и конкретното, като явления, зависещи от
миналото. Тук се очертават и основните предимства на двата подхода - възможността за
определяне на тенденция при историческият анализ и измерване на статуквото чрез
експеримента.
Обективността изисква да признаем, че изследване на ценностната система на младите
хора като основа за определяне на адаптивността им към промените в обществото
(които малко или много ще настъпят след формалният акт на присъединяване на
България към ЕС) е трудна задача, която изисква употребата на максимален диапазон от
известните на хуманитарните науки подходи, които биха дали една обща, но
приблизителна картина на проблема. Ние осъзнаваме, че обективността на изследването
би следвало да се подлага на съмнение, но не чрез оценка на участниците,а поради
субективният характер на социалната психология по принцип. Надяваме се, че
настоящето изследване представлява добра основа за дебат, който да провокира други
гледни точки. Дебат, който единствено може да ни приближи до истината.
ТЕОРЕТИЧЕН ПОДХОД
Като изходна точка на нашето изследване, решихме да направим кратка психологическа
характеристика на българският народ. Изследването на явлението „манталитет”
формира основата на която ще се интерпретират резултатите от емпиричното
изследване.
Понятието манталитет произлиза от латински език и най-общо се дефинира по
следният начин: съвкупност от начини, по които един индивид или социална група
действат, мислят, усещат и възпримат света в зависимост от традициите, културата и
социалните структури на дадено общество. Какви са традициите, културата и
социалните структури на българското общество не представлява обект на нашето
изследване поради широкият обем от информация, която за съжаление не можем да
обхванем в рамките на настоящия доклад. Въпреки това, ние се опитахме да изведем
някои основни ценности, които характеризират българина следвайки методиката на
американският социолог Уилиам Лавин. Той очертава четири основни признака
характеризиращи ценностната система на определено общество: отношение към
времето, отношение към физическият свят, отношение към действието и отношенията
между членовете на обществото. Осъзнавайки тънката граница между стереотипите и
реалните етно-културни характеристики, ние се опитахме да очертаем отношението на
българина към тези четири признака както следва:
Отношение към времето
Отношението към времето е преди всичко културно детерминирано. В различните
общества се наблюдават различни разбирания за релацията „вчера-днес-утре”, които
отношения дават основна насока за определяне на приоритетите на едно общество по
отношение на живота по принцип. Някои култури гравитират основно върху миналото.
Те градят своите представи за настоящето и бъдещето въз основа на минали
преживявания и опит. Други се концентрират върху настоящето не мислейки за
миналото и „консумирайки” бъдещето. Трети „жертват” настоящето в името на бъдещи
придобивки. Къде бихме могли да позиционираме върху тази въображаема скала
отношението на българина към времето?
Всички ние сме чували от нашите родители и дядовци изразите „По мое време беше
друго” и „Днешната младеж не е като преди”. Други примери лесно могат да се открият.
В българското общество съществува тенденция към митологизиране на миналото.
Съществуването на различни исторически предпоставки (запазването на културната
самобитност и религия на българина в периодът на Турското робство например),
относителната младост на ясно диференцируемо българско общество, динамиката на
социо-политическите промени в страната и региона, както и традиционно силната
патриархална структура на обществото ни могат само повърхностно да обяснят това
отношение към миналото. Отношението на българинът към миналото трябва да се
пречупи през призмата на несигурното настояще. Динамичните промени, които
настъпват след Освобождението, преходът от монархия към социализъм и в
последствие от социализъм към представителна демокрация създадоха у българинът
чувство за постоянно движение, което обикновено е с посока надолу и не носи
еволюционен характер. Това е силна предпоставка за своеобразна летаргия на
българското общество по отношение на настоящето, именно поради липсата на вяра в
бъдещето и постоянното преследване на „стандарта” на миналото. Разбира се, тук би
следвало да се диференцират различните групи в обществото. При поколенията
израстнали в пост-социалистическия период се наблюдава засилена тенденция на
отричане на миналото за сметка на настоящето и сравнително положително отношение
към бъдещето. Едновременно с това обаче, традиционното отношение към историята
като своеобразен аршин на настоящето, често пъти се явява подбудител на
националистически и дори ксенофобски настроения сред някой групи. Въпреки това,
сред младите хора съществува трайна тенденция към приоритизиране на бъдещето и
редуциране ролята на миналото. Катализатори на тази промяна на ценностния модел са
процесът на глобализация, индивидуализмът, демократизирането на обществено-
политическата структура на обществото, настъплението на т.н. „универсална култура” с
либерално-капиталистическата си същност и разбира се информационната революция.
Отношение към физическият свят
Според Уилиям Левин, съществуват три основни положения при определяне на
отношенията човек-природа – доминация, хармония и подчинение.
Трудно бихме могли да очертаем някои специфични характеристики на отношението на
българинът към природата, тъй като не можем да позиционираме българският етнос
извън рамките на пост-модерната културна парадигма, при която отношението към
природата основно се характеризира с доминация на човекът върху природата,
експлоатация на земните ресурси и едновременно с това засилваща се тревога към
същото това поведение. Твърдението, че българинът има специално отношение към
земята, което би могло да се диференцира от останалите народи в Западния свят и се е
развило в рамките на културна еволюция въпреки технологичната такава е недоказуемо
и по същество невярно. В рамките на глобалната технологична революция и масовата
култура на модерността, българското общество не се различава по отношението си към

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
01 дек 2019 в 12:16 в момента не учи
02 ное 2018 в 17:53 студент на 23 години от София - УНСС, факулетет - Общоикономически, специалност - Политология, випуск 2021
08 юни 2018 в 15:53 студент на 44 години от София - Европейски колеж по икономика и управление - София, специалност - Бизнес администрация, випуск 2012
 
 
Онлайн тестове по Теория на възпитанието и дидактика
Тест по теория на възпитанието
тематичен тест по Теория на възпитанието и дидактика за Студенти от 1 курс
Тест за студенти по педагогика по дисциплината "Теория на възпитанието". Има въпроси с повече от един верен отговор.
(Лесен)
42
354
2
1 мин
09.07.2012
Тест по теория на възпитанието
изпитен тест по Теория на възпитанието и дидактика за Студенти от 1 курс
Тест по теория на възпитанието. Въпросите имат само един верен отговор.
(Труден)
50
107
1
4 мин
04.07.2013
» виж всички онлайн тестове по теория на възпитанието и дидактика

Изследване на ценностния модел и адаптивността на младите хора в България

Материал № 449097, от 01 фев 2010
Свален: 45 пъти
Прегледан: 56 пъти
Качен от:
Предмет: Теория на възпитанието и дидактика, Педагогика
Тип: Анализ
Брой страници: 6
Брой думи: 2,372
Брой символи: 15,889

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Изследване на ценностния модел и адаптивността  ..."?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала