Големина на текста:
3. ЗАДАЧИ НА ПЕТРОЛОГИЯТА
Задачите на петрологията могат да се формулират по следния
начин:
а) Полеви изследвания за формата на тялото, размерите му и
взаимодействието му с вместващите го скали (оръдия - чук, лупа,
теоретична подготовка, опит).
б) Определяне на веществения състав на скалите.
- минерален (микроскоп, рентген, ДТА, електронна
микросонда и др.);
- химичен (химичен силикатен анализ, рентгено-
флуорисцентен и др. физични методи за анализ);
в) Определяне на структурите и текстурите - с микроскоп, лупа.
МЕТОДИ ЗА ИЗУЧАВАНЕ НА СКАЛИТЕ
Основната цел на петрологията е да се разбере геологическата
система, в която се е създало скалното тяло. Всяко петроложко
изследване започва със събирането на петрографските факти, а после
от тях се гради петрогенетичната интерпретация.
Фактическите данни се получават от наблюдения в
полето и в лабораторията. Мащабите на наблюденията могат да бъдат
различни и те да обхващат континет, планинска верига, разкритие,
образец или препарат. Събирането на такива данни изисква картиране,
описание на разкритията, търсене на възрастови и други съотношения,
описването на особености на строежа, опробване на свежи неизменени
или на силно изменени скали. Лабораторното изследване, в което се
описват микроскопските характеристики на скалите , събират химичните
анализи, радиоизотопните изследванияи т.н. са описателната страна на
петрологията (петрографията). На полето и в разкритията петрологът
трябва да използува въображение, интуиция, опит, умения да съпоставя
с видяни или познати от литературата обекти, за да може сам и още там
да формулира обясненията си.
Интерпретативните модели са необходими, за да се
разбере за всяко отделно разкритие какъв е бил притока на вещество и
енергия, причините за този приток, източника на веществото,
хронологическите последователности на събитията и т.н.
Разнообразните работни хипотези се отсяват в процеса на работата и с
увеличаването на фактическите данни измежду тях се подбира най-
вероятната. Много по-скъпите лабораторни изследвания само допълват
полевата работа и дават възможностда се усъвършенстват моделите за
процеса.
Различните аспекти на петрологията са схванати много добре от
един от класиците на геохимията Y.B. Thompson, който в своя
президентски адрес към Геохимичното дружество на САЩ (1970) пише:
“Ние, които се интересуваме от тези неща, попадаме обикновено
в една от следните категории: (1) онези, които събират скалите и ги
изследват; (2) онези, които се опитват да ги възпроизвеждат в
лабораторията и (3) онези, които се безпокоят за произхода им (и си
задават допълнителни въпроси). Всички тези страни - описателната,
експерименталната и теоритичната са обединени в науката петрология.”
Само описание като завършек на работата на петролога е
стерилно. Експеримент, който отговаря на въпроси, които не са му
задавани от петролога е безсмислен, а теория, непроизтичаща от
фактите е ненужна. Теорията, в най-добрия случай е връзката между
другите две страни на петрологията. Добрата теория следователно може
да бъде използувана, за да интерпретира или реинтерпретира
резултатите от наблюденията и да могат да се задават по-значими
въпроси на експеримента, а правилно насоченият експеримент създава
основите на теорията.
Петрологията решава своите задачи в тясна връзка с други науки.
От една страна тя се нуждае от специалните знания на геоложките
дисциплини минералогия, кристалография, учението за полезните
изкопаеми, регионална геология, тектоника, основи на геохимията и т.н.
От друга страна, необходима основа дават науките физико-химия (и
особено термодинамика), химия, физика, математика.
В последните 20-30 години науките за Земята се развиха
необикновено бързо. Представите за вътрешния строеж на Земята и за
причините за геоложкото развитие се измениха коренно.
Многогодишните геологически и геофизически наблюдения, които се
бяха натрупали и продължават да увеличават лавината от най-
разнообразна информация за състава и движенията на земната кора
вече могат да се обясняват с помощта на единен механизъм -
хипотезата за разширяване на морското дъно и тектониката на плочите.
Използуването на свръхвисоки налягания и температури в
експерименталното изучаване на полетата на устойчивост на скалите и
минералите, доведе до нови изводи за скалния състав на дълбините на
Земята. Всички тези успехи на съвременната геология са немислими без
точното познаване на веществото на Земята, а петрологията като наука
за скалите е тази геоложка дисциплина, която създаде много от
необходимите предпоставки за бурния разцвет на познанието ни за тези
природни процеси. Зародила се още в зората на геологическите
изследвания и претърпяла твърде продължително развитие, науката за
скалите винаги е била непосредствено свързана с методите на
изучаването им.
Безспорно най-широко разпространение в континенталната земна
кора има скалата гранит, чието име буквално означава зърнеста скала.
При първите описания в литературата от края на 16 век италианецът
Чезалпино е използувал този термин за всички видове зърнести скали,
независимо от техния състав. По-късно, под гранити са разбирали само
тези от зърнестите скали, които са изградени от минералите кварц,
фелдшпати и слюди. Следващите уточения засягат характера на
фелдшпатите, възможното присъствие и на други минерали, като
амфиболи и пироксени, точните количествени отношения между
скалообразуващите минерали. Благодарение на въвеждането и на други
химически критерии, между които и точно определени изотопни
отношения, гранитната терминология в съвременното й разбиране е
толкова подробно разделена, че само от наименованието на типа и
разновидностите на гранита могат да се предполагат конкретни различия
в условията на образуването му.
Важен етап в историческото развитие на науката за скалите е
въвеждането на кристалооптичния метод за изучаване на скалите в
тънки пластинки, с помощта на поляризационния микроскоп. С пълно
основание може да се счита, че петрографията като наука в днешното й
звучене е възникнала заедно с въвеждането на микроскопа за тези цели
от Розенбуш и Циркел в края на 19 век. Оптическите изследвания днес
дават толкова важна информация за скалите и минералите, които ги
изграждат, че тя не може да бъде заменена по никакъв друг път. По
измененията на оптическите свойства могат не само точно да се
определят кристалните фази в една скала, но и да се определя състава
на минералите с променлив химизъм, които представляват твърди
разтвори. Методът е незаменим при определянето на морфологията и
размерите не само на естествено изкристализиралите минерали, но и на
продуктите от експерименталните изследвания. Явленията на
прекристализация, на вторично разтапяне, на течностна несмесимост на
топилките стават много по-разбираеми, ако техните следи, фиксирани в
структурни особености, се наблюдават непосредствено под микроскопа.
При твърде финозърнести скали структурните особености на скалите
могат да се наблюдават и като се използува съвременната специална
разновидност на микроскопа - т.н. електронен микроскоп. Този метод
дава възможност да се постигат увеличения от порядъка на десетки
хиляди пъти и да се фотографират обекти с размери от порядъка на 1
ангстрьом.
Към методите за експресно определяне на минералите се отнася
и широко използувания в петрологията в последните години рентгенов
анализ. Този метод е прилаган много и при изучаването на продуктите от
експерименталните изследвания. Той изисква твърде малко количество
изходно вещество (10-30 мгр.), което в хода на анализа не се разрушава
и не се замърсява. Методиката на подготовката на образците е
сравнително проста, а самите рентгенови апарати са надеждни и
сравнително лесни за обслужване. Дифрактометричните по-нови
апарати са автоматизирани и в съчетание с компютеризирани програми
за анализиране на получените излъчвания дават възможност да се
получи много бърза и еднозначна характеристика за минералите и
техния вътрешен кристалоструктурен строеж. В петрологията, методът
се използува и за изучаване на бързината на кристализация и
термодинамичните й условия, които са оставили следи в особеностите
на кристалоструктурното подреждане в кристалната решетка на важни
скалообразуващи минерали като фелдшпатите, пироксените,
желязоокисните минерали и др.
Метод, основан на топлинните ефекти, съпровождащи фазовите
преходи и измененията в състава на веществата при реакциите на
дегазация е т.н. диференциално-термичен анализ. Същността на метода
е в записването на температурите на образеца при неговото нагряване.
Диференциално-термичният анализ (ДТА) се използува в изследването
на процесите на фазовите преходи като топене, кристализация, преходи
в различно структурно състояние, за изучаване на разпада на сложни
съединения, за качествено определяне на минералите в смеси и за
определяне на летливите им компоненти.

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Лекции по Геология 1

Основната цел на петрологията е да се разбере геологическата система, в която се е създало скалното тяло. Всяко петроложко изследване започва със събирането на петрографските факти, а после от тях се гради петрогенетичната интерпретация....
Изпратен от:

на 2010-02-01
Добавен в:
Теми
по Геология
Статистика:
115 сваляния
виж още
Материалът се намира в следните категории:
Теми по Геология за Студенти рядко сваляни с 20 - 1 страници от преди повече от година Други
 
Домашни по темата на материала
главни скалообразуващи минерали
добавена от kazino1925 17.10.2013
1
12
Подобни материали
 

Общи сведения за инженерната геология и хидрогеологията

22 апр 2008
·
188
·
10
·
3,768
·
179

Инженерната геология изучава природните условия, определящи проектирането, строителството и експлоатацията на съоръженията...
 

Петрография

21 апр 2010
·
137
·
85
·
870
·
182
·

Под изветряне се разбират всички изменения, които се извършват в скалите от земната повърхност или близо до нея под влияние на различни фактори от атмосферата, хидросферата или организмите (биосферата)...
 

Основи на геологията - лекции

18 окт 2013
·
78
·
14
·
4,346

Екзогенни процеси, геоложко време, вътрешността на Земята, земни системи и др....
 
Онлайн тестове по Геология
Геология
изпитен тест по Геология за Студенти от 1 курс
Тектоника, земетресения, образувания. Тест по основи на геологията и обща геология за студенти, редовно обучение, МГУ. Включени са въпроси само с един верен отговор.
(Труден)
36
1
1
3 мин
29.07.2019
» виж всички онлайн тестове по геология

Лекции по Геология 1

Материал № 448954, от 01 фев 2010
Свален: 115 пъти
Прегледан: 245 пъти
Качен от:
Предмет: Геология
Тип: Тема
Брой страници: 31
Брой думи: 12,006
Брой символи: 73,795

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Лекции по Геология 1"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала