Големина на текста:
Университет по Хранителни Технологии – гр. Пловдив
Курсова работа по
Български фолклор и етнология
Тема:
Подготвила: проверила:
Зинаида Сърбу доц.д-р Красимира Кръстанова
Специалност: Туризъм
Група 139 „А”
Фак. № 23284
Увод
Отношението към фолклора в българската наука и култура се отличава с някои
особености. Обичайно под фолклор в България се разбира онази част от традицията,
свързана с аграрните времена на обществото, която съдържа форми на творчество,
които могат да се определят като художествени. Става дума за музика и народно
изкуство и най-вече за песента и танца, за словесния фолклор в цялото му
многообразие - от приказката до пословицата и поговорката - и за пластичното
изкуство, което откриваме най-вече в шевицата, в каменната пластика, в дърворезбата,
в изображенията върху хляба и др. В своята цялост това творчество се развива до
втората половина на 19 в. и се възприема от българската наука като класически
фолклор на българите, които имат специфично място в балканската и европейската
духовна традиция. От средата на 19 в. се наблюдава промяна в българския културен
модел чрез утвърждаването на автономната художествена култура - литература, музика,
театър и други - който на всички етапи от своя развой съдържа и един постоянен
интерес към фолклора. От тогава до днес се пораждат и променят други фолклорни
форми, които се свързват в най-общ план с градската традиция в едно общество, което
има свой път в модерния свят.
Някои характерни особености на Тракийска фолклорна област.
Тракийска област включва три подобласти. Това са: Същинско Средногорие,
Сърнена гора и Горнотракийската низина.
Едва ли някой може да даде по-точно и поетично определение на местоположението на
Горнотракийската низина от Вазов, направено в неговите пътеписи “Живописна
България”: “… Видът навсякаде е великолепен. Гористите тъмнозелени Родопи
заграждат от юг долината на Марица; на изток тоя гигантски зид се снишава и потъва в
хоризонта, а на запад се сключва с Рила, снежните пирамиди на която величаво се
белеят… Далеко на запад и север хубавата средна гора дига и сваля невисокия си
космат гръб… В тоя безкраен планински венец, отворен само на изток, е долината на
Марица, най-широката, най-богатата и най-величествена в целий Балкански
полуостров.”
По тези земи се е зародила и най-древната култура на Балканския полуостров
сътворена от първите й заселници – траките, и тя е един от първите и най-чисти извори,
от които се захранват традициите на елинизма. Доказателство за този факт откриваме в
много от разкритите етнографски паметници по нашите земи като Казанлъшката
гробница, тракийското златно находище и много други известни на световната
културна общественост.
Главен поминък на населението са били доскоро земеделието и скотовъдството, а в
планинските склонове са били особено развити овцевъдството и лозарството. Тук сега
се отглеждат и редица южни култури, като ориз, маслини, южни плодове, по на юг е
развито също и бубарството, а по черноморското крайбрежие – риболовството. Една
част от населението се е занимавало със занаятчийство, предимно абаджийство,
гайнанджийство, кожарство, ковачество, рударство и с търговия на дребно.
Богата и плодородна Тракийската равнина с тучните си пасища и вековни девствени
гори е оказала силно влияние върху характера на тракиеца. Той е спокоен, с широка
волна душа, добродушен и много весел по нрав. Движи се със сигурна и широка
стъпка, с изправено тяло и гордо вдигната глава. На хорото е винаги спретнат и
пременен, като от дясната си страна над ухото е втикнал малка китка. Той е силно
привързан към земята и тази връзка е подчертана във всичките му танци и обичаи.
Тракиецът притежава голяма издръжливост, присъща въобще на българина и може,
както се казва в народни песни, да играе три дни и три нощи без умора. Мъжете играят
свободно, като подскачат, клякат и извиват буйно хоро. Ергените играят изправени и
напето, а по-възрастните – малко приклекнали. Въпреки, че тялото е малко отпуснато
при играта, винаги има координация между краката, тялото и главата. При бавните и
при бързите танци корпусът е винаги в “люш”. Тялото реагира като едно цяло на
движенията на краката.
Девойката е смирена, играе сдържано и стегнато, като пази своето достойнство и при
най-буйните танци. Колкото и да е увлечена от играта и да влага своя темперамент, тя
не превишава установеното приличие. Тракийците са много гостоприемни. Те приемат
сърдечно дори непознати гости и ги гощават богато. По-младите зачитат думата на
родителите си и без тяхна благословия не предприемат каквото и да било.
Мъжът винаги се е чувствал глава на семейството си и неговата дума е била закон за
всички в дома му. Жената е била безусловно подчинена на мъжа и освен домакинската
си работа в къщи тя участвувала наравно с него и в полската работа. На софрата никой
не сядал или не започвал да яде, до като не седне и започне най-старият от тях (дядото,
бащата или най-възрастният син). При излизане от къщи най-напред е вървял мъжът, а

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
11 окт 2021 в 09:44 учител на 44 години от Русе - НУИ "Проф. Веселин Стоянов", випуск 2021
 
Подобни материали
 

Фолклор и фолклористика

06 яну 2007
·
1,131
·
3
·
148
·
118

Накратко най-важното за Фолклора и фолклористиката.
 

Народно творчество

15 апр 2007
·
460
·
2
·
414
·
91
·
1

Народно творчество, или фолклор е събирателно понятие за литературни произведения с неизвестен или неуточнен (анонимен) автор, а всъщност е налице съавторство при устното им предаване.
 

Каракачаните

04 юни 2007
·
217
·
4
·
1,158
·
44

Каракачаните са номадски народ – през зимата те са се придвижвали с огромните си стада овце на юг по гръцкото и турско Беломорие , стигайки чак до Анадола – през лятото – на север по планините на Сърбия , Албания и България .
 

Българският фолклор

05 мар 2008
·
471
·
3
·
840
·
2

Отношението към фолклора в българската наука и култура се отличава с някои особености. Обичайно под фолклор в България се разбира онази част от традицията, свързана с аграрните времена на обществото.....
 

Съвременния живот

11 мар 2008
·
43
·
1
·
230
·
17

Според културната ни антропология, или иначе казано според фолклора, на нас не ни е присъщо да седим на маса, да се наливаме и да слушаме как полуголи "дами" забавляват аудиторията с някаква смесица от безумни звуци и кълчене на ханшовете.
1 2 »
 

Тракийска фолклорна област

Материал № 448522, от 01 фев 2010
Свален: 218 пъти
Прегледан: 317 пъти
Предмет: Етнология
Тип: Курсова работа
Брой страници: 15
Брой думи: 3,126
Брой символи: 18,349

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Тракийска фолклорна област"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала