Големина на текста:
ТРАКИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ
Гр.Стара Загора
МЕДИЦИНСКИ ФАКУЛТЕТ
КАТЕДРА “СОЦИАЛНИ ДЕЙНОСТИ И СПОРТ”
Р Е Ф Е Р А Т
По ХИМИЯ И ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА
Тема: ГЛОБАЛНИ ЕКОЛОГИЧНИ
ПРОБЛЕМИ
Изготвил:
студентка I курс
спец.”Социални дейности”-
задочно обучение
Биосферата е тази част от земното кълбо, в чиито предели съществува животът. Тя
обхваща всички живи организми на земята, които се намират в непрекъснато
взаимодействие с абиотичната среда и в резултат на своята дейност я изменят.
Биосферата включва долния слой на атмосферата (тропосфера), най-горния слой на
литосферата и цялата хидросфера. В нейните граници се проявява биогеохимичната дейност на
живите организми: растения, животни, микроорганизми и човек. Организмите са свързани с
обкръжаващата ги среда и съществуват посредством непрекъснатия кръговрат на веществата и
потока на енергия.
Взаимодействието между живите (биотични) и неживите (абиотични) елементи на една област
се определя като екосистема. Екосистемите взаимно си влияят и зависят една от друга.
Състоянието на екосистемата и биосферата, в което биологичното разнообразие има
тенденция да се запазва постоянно в определени граници за продължително време се нарича
екологично равновесие. То се поддържа, когато се запазват относително постоянни
абиотичните фактори в екосистемата.
През многомилионната си история природата е изработила на Земята механизми за
уравновесяване, организирала се е в системни закономерни връзки за компенсиране на
неблагоприятните за живота временни изменения.
Дейността на човека е много важен фактор, който влияе (за съжаление негативно) върху
екологичното равновесие и поражда екологични проблеми. Поради това, че обхващат цялото
земно кълбо, те се наричат глобални проблеми. Вследствие интензивното материално
производство човекът изменя трайно и необратимо екологичното равновесие и с това
застрашава съществуването на цивилизацията, на планетата, на живота изобщо.
Един от глобалните екологични проблеми е изтъняването на озоновия слой и появата на т.нар.
“озонова дупка”.
Озонът е газ, състоящ се от триатомни молекули кислород. В атмосферата той се образува
под действието на UV-лъчите на слънчевата радиация, които са най-богати на енергия (от
късовълновия спектър). Част от образуваният озон обратно се разпада при поглъщане на UV-
лъчи с по-малка енергия (от дълговълновия спектър). Двата процеса на образуване и разпад на
озон протичат с еднаква скорост. Така се поддържа постоянна концентрация на озон в
стратосферата. Озоновият слой се намира на височина от около 30-40 км. и играе ролята на
природен филтър, поглъщащ опасната за всички живи същества ултравиолетова радиация,
чиито източник е Слънцето. Тази радиация уврежда живите организми по много начини.
Драматично намаляване на озоновия слой над Антарктида е наблюдавано за първи път през
1970 година от екип английски учени. Изследванията установяват, че на височина от 15-ия до
21-ия километър (долната стратосфера) изтъняването е почти пълно със загуба от 95%.
Продължаващата тенденция на изтъняване на стратосферния озон в Антарктида предизвиква
сериозна тревога заради потенциалното отражение върху здравето на хората, растителността,
животните и прехраната. Тази тревога се появява сред учените още през 1974 година, но по-
сериозен отзвук е регистриран през 1985 година, когато обществеността е алармирана чрез
описание на “озонова дупка” в небето. В последствие изтъняване на озоновия слой е
наблюдаван и над Северния полюс. Оказва се, че е налице и над Западна Европа, Тихия океан
и Централна Америка. Специалисти от Националния център по хидрология и метеорология
твърдят, че засега над България слоят не е изтънял (състоянието му се наблюдава в София,
Приморско и нос Калиакра).
Като причина за разрастващото се изтъняване на стратосферния озон се сочи увеличеното
съдържание на хлор и бром в атмосферата. Изкуствени източници на хлор и бром са фреоните
и халоните. Те са изкуствени индустриални вещества , произведени за пръв път през 30-те
години.Фреоните се използват в аерозолните препарати (например парфюмите), за охладители
при хладилниците и климатиците, като пенливи субстанции при производството на изолационни
и опаковъчни материали, както и почистващи препарати. Халоните пък се използват частично
при пожарогасителите. Парите на фреоните не се окисляват от кислорода в долните части на
атмосферата, а достигат до стратосферата. Там, под действието на UV-лъчите те отделят
хлорни радикали. Тези радикали се окисляват от озона в поредица от химични реакции и като
краен продукт се образуват пак хлорни радикали. Тези хлорни радикали отново встъпват в
реакции с озона. Изчисленията сочат, че по този начин един хлорен радикал може да причини
разпадането на 100 000 озонови молекули. Директните емисии на азотни окиси в стратосферата
от самолетите също допринасят за разпадането на озона. Установено е, че реакциите,
предизвикващи разпадането на озона, се ускоряват от наличието на твърди частици като ледени
кристали в полярните стратосферни облаци. Изключително високите нива на загуби на озон в
ниската стратосфера над Антарктика се дължат на благоприятни външни условия, пораждащи
големи количества активни хлорни молекули в продължение на достатъчно дълъг период на
ниски температури, необходими за разрушаването на озона.
През 1991-92 г. загубите на озон в определени моменти се изчисляват на 0,5 процента на ден!
Учените твърдят, че ако в най-скоро време не се приложат драстични мерки за “закърпване” на
озоновия слой, след около 15 години ще сме на прага на глобална катастрофа. Основните
потенциални последствия от изтъняването на озоновия слой са свързани с увеличаване на
ултравиолетовата радиация на земната повърхност. Броят на хората, заболели от рак на кожата
и катаракта чувствително ще нарасне.
Спасението е в намаляване емисиите на вредните газове, производството на продукти, които
не отделят фреони, закриването на вредни производства.
Друг сериозен екологичен проблем е глобалното затопляне, вследствие т.нар. “парников
ефект”.
В по-голямата си част слънчевата радиация, която стига до Земята,се отразява (излъчва)
обратно в Космоса под формата на инфрачервени лъчи. Малка част от тези лъчи се отразяват
отново от атмосферния слой на Земята и така остават да ни топлят. Глобалното затопляне се
дължи на факта, че все по-високата концентрация на въглероден диоксид и други газове в
атмосферата увеличават дебелината на атмосферния слой и той задържа все повече
инфрачервени лъчи. Това повишава температурата на Земята. През последните 150 години
концентрацията на въглероден диоксид е нараснала с 10%. Повишеното му съдържание в
атмосферата се дължи на факта, че той се отделя в големи количества при горене на въглища,
земен газ, нефтопродукти, от двигателите на транспортните средства, както и масовото
изсичане на горите като цяло на планетата.В последните 100 години глобалното затопляне е
било само 0,6 градуса. В следващите 100 години обаче се очаква да бъде около 6 градуса. Ако
това е вярно, само след 50 години глобалното затопляне ще окаже значителни промени в
климата на света.
За жалост много хора смятат глобалното затопляне за положителен ефект, но експертите са
на мнение,че това ще доведе до катастрофални последици. Засегнати ще бъдат почти всички
населени места, които са в голяма близост до големи водни басейни; които се намират в
сеизмологични зони и т.н. Очакват се буквално масови екологични бедствия почти във всяка
точка на планетата включително промяна на въздушните и водните течения, топене на
ледници, покачване на нивото на Световния океан, свличане на големи маси кал и пръст,
мащабни наводнения по крайбрежните зони, засушавания, пожари и други катаклизми..
Нивото на морето до 2080 г. ще се покачи с поне 17 см, като в най-лошия сценарий може да
достигне и близо 1 м, което ще потопи една пета от Бангладеш (засега няма опасност за Варна
и Бургас, тъй като Черно море е на малко по-голяма височина от световния океан). Туристите от
Норвегия вече няма да ходят през лятото до България и Гърция на море, където ще са адски
горещини. По-предпочитана дестинация ще са балтийските републики заради приятния им
климат. Така южните европейски страни ще загубят потока от туристи, които им носят около 100
млрд. евро на година. Въпреки че очевидно някои (най-вече северните) страни ще спечелят от
климатичните изменения, очакват се загуби в глобален мащаб.Затова е необходимо всички
държави (индустриализирани или не) да се ангажират с този проблем. Мерките, които трябва да
вземат за ограничаването му са свързани с намирането на алтернативни източници на енергия,
при които да не се изгарят горива (слънчеви колектори, вятърни електростанции), ограничване
движението на транспортните средства, повсеместно залесяване.
Следващият глобален ефект от човешкото замърсяване са киселинните
дъждове.”Виновници” за тяхното съществуване са серният диоксид и азотните оксиди, които се
отделят в атмосферата като отпадъчен продукт от металургията, енергетиката, работата на
бензиновите двигатели и др.

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Глобални екологични проблеми

Биосферата е тази част от земното кълбо, в чиито предели съществува животът. Тя обхваща всички живи организми на земята, които се намират в непрекъснато взаимодействие с абиотичната среда и в резултат на своята дейност я изменят.
Изпратен от:
Евгени Янаков
на 2007-11-04
Добавен в:
Реферати
по Екология
Статистика:
1,341 сваляния
виж още
Материалът се намира в следните категории:
Реферати по Екология рядко сваляни с 5 страници от преди повече от година Други от Ученици
 
Подобни материали
 

Глобални екологични проблеми - замърсяване на водите

08 фев 2011
·
585
·
14
·
296
·
1,248
·
8
·
1

Презентацията е на тема "Глобални екологични проблеми- замърсяване на водите". Има доста материал в нея и е подходяща като уводна за реферати на тази тема...
 

Замърсяване на водите

16 май 2010
·
298
·
3
·
6,699
·
704
·
1

Замърсяване на водите. Замърсяване на водите. Замърсяване на водите. Замърсяване на водитеЗамърсяване на водите...
 

Екологичното право в България

18 май 2006
·
999
·
4
·
666
·
132

В България развитието на екологичното право, както и на екозаконодателството не се различава от историческите основания за развитието им в други държави.
 

Проблеми с водите в България

28 ное 2007
·
531
·
1
·
180
·
219
·
6

Показатели на замърсеността на водите в България....
 

Опазване на природата на България

05 дек 2007
·
598
·
2
·
6
·
576
·
1

Биологичното разнообразие в страната е подложено на голям брой заплахи с различен характер, произход, място, време и интензивност на действие.
1 2 3 4 5 » 11
 
Онлайн тестове по Екология
Тест по екология и опазване на околната среда
изпитен тест по Екология за Студенти от 2 курс
Изпитен тест по ЕООС за студенти. Въпросите имат само един верен отговор. Време за решаване - 60 мин. При правилен отговор на 33-40 въпроса - оценка отличен. При 25-32 - мн. добър, при 17-24 - добър, при 9-16 - среден. Под 8 правилни отговора - оценката е слаб 2.
(Лесен)
1 час
40
177
1
02.07.2013
Тест по екология
изпитен тест по Екология за Студенти от 4 курс
Теста е изпитен по дисциплината екология. Оценката се формира на база брой верни отговори: 20 - верни отговора оценка "Среден 3" 30 – верни отговора оценка “Добър 4” 40 – верни отговора оценка “Много добър 5” 50 - верни отговора оценка “Отличен 6” Всички въпроси имат само един верен отговор.
(Лесен)
50
152
1
1 мин
28.02.2013
» виж всички онлайн тестове по екология

Глобални екологични проблеми

Материал № 44709, от 04 ное 2007
Свален: 1,341 пъти
Прегледан: 441 пъти
Предмет: Екология
Тип: Реферат
Брой страници: 5
Брой думи: 1,462
Брой символи: 12,692

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Глобални екологични проблеми "?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Валя Русева
преподава по Химия
в град Плевен
с опит от  28 години
179 38

Венцислава Ангелова
преподава по Екология
в град Силистра
с опит от  4 години
26 38

виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения