ЛЕКЦИОНЕН КУРС
ПО “СОЦИАЛНО-ПСИХОЛОГИЧЕСКИ ТРЕНИНГ”
Преподавател: гл. ас. Красимира Петрова - GSM:
e-mail:
Дата на изпит: 29.05.2008г. от 14:00 часа
ТЕМА № 1
ВЪЗНИКВАНЕ НА СПТ
Корените на СПТ могат да се търсят от древността, но като терапевтичен
метод, той се налага през 40-те години на миналия век с премането му като един от
многото терапевтични методи. Оттогава той претърпява изменения в зависимост от
нуждите на практиката и днес методиките на СПТ са практически неизброими, в
резултат на многообразните школи и направления в психологията.
Последните десетилетия, все повеч се налагат групови методики, в т. ч. И
СПТ, чиято насоченост е към социалното подпомагане на хората при тяхното
вграждане в обществото, за развиване на техните умения за общуване, за
взаимодействие с другите, при повишаване на тяхната психологична и социална
компетентност, за самоусъвършенстване и саморазбиране.
І. Въпреки критиките, които СПТ търпи от страна на психиатрите,
неоспорим факт е, че СПТ намира свои последователи, поради:
- достъпност;
- кратковременност;
- ангажираността от страна на личността;
- факта, че участниците сами направляват дейността си.
-
ІІ. Необходимостта от възникване на СПТ, произтича от няколко
причини:
1. СПТ е възможност да се комбинират групови и индивидуални подходи.
2. Снижават се разходите за лечение и усъвършенстване.
3. Получаване на обратна връзка за собственото социално поведение.
4. Компенсиране на пропуски в социализация, поведение и образование.
5. Възможност за споделяне на собствени възгледи, мнения, търсене на
съвременни решения, социално сравняване в групата.
6. Намиране на среда, съпричастна с проблемите на отделния индивид.
7. Удовлетворяване на потребността от споделяне, разбиране на другия и
възможност да научи повече за себе си и за другите.
8. Заместване на разрушени социални институции като семейство, училище,
приятелска среда.
9. По-адекватно разбиране на обществените отношения.
10.Възможност за експериментиране на различен тип социално поведение.
11.Формиране на готовност за търсене на нестандартни решения.
12.Изразяване на чувства и емоции в невраждебна среда и на тази основа
катарзис и много други причини, свързани с необходимостта от
възникване на СПТ.
13.
ІІІ. Функции на СПТ:
1. Комуникативна – тук се разбираме и пр.
2. Гносеологическа – получаваме знания за себе си, другите, за
заболяването си или проблема си.
3. Компенсаторна – за попълване на дефицити в миналото, което като
възрастен човек е осъзнал.
4. Терапевтична – помага на хората да разрешат проблемите си.
ІV. Недостатъци и ограничения на СПТ:
1. Нежелание на членовете на групата да се саморазкриват, което може да
доведе до негативна “обратна връзка” за тях и оттук да задълбочат
проблемите им.
2. Процесът на групово взаимодействие може да отнеме достатъчно дълго
време, което да затрудни разрешаването на индивидуалния проблем.
3. Груповата работа е модел на определен тип поведение, който буквално
пренесен в практиката не е адекватен.
4. Липсва единомислие по въпроса, в кои случаи, груповата работа е за
предпочитане и в кои индивидуалната.
5. Поради факта, че членовете на групата не са професионалисти е
възможно да нарушат етичните принципи и най-вече –
конфиденциалността.
6. Разочарованието на индивида след напускането на групата.
ТЕМА № 2
СЪЩНОСТ И ХАРАКТЕРИСТИКИ НА СПТ
СПТ се определя като активна методика на взаимодействие на индивиди, на
хора включени в група, когато имат сходни, дори общи за групата цели.
І. Основни характеристики на СПТ:
1. СПТ се причислява към активните методи на взаимодействие и
взаимоотношения в групата, като изискването за активност е на всички етапи от
функционирането на групата, отнасящи се, както до отделния сеанс, така и до
целия групов живот.
2. Едновременно прилагане на определени терапевтични принципи като
целта е членовете на групата да бъдат максимално повлияни в определена посока,
която те са дефинирали сами или с помоща на водещ, като свой проблем или група
проблеми.
3. Система за усъвършенстване на личности, общества и групи, която
функционира в предварително зададени рамки.
4. Различна продължителност на съществуване и осъществяване на
груповата работа и зависи от целите, задачите и желанието на хората.
5. Доброволност на включване и напускане на групата, но доброволност
свързана с отговорност.
6. Функционирането на групата е по принципа на сложен организъм, съставен
от системи, подсистеми, подчинени на предмета на дейност.
7. СПТ е динамичен процес, в който се отразява това, което се случва вън и
вътре в групата. Идеята е да се получи баланс между влиянието и
взаимодействието между външните и вътрешните сили.
ІІ. Близки понятия до СПТ:
ПСИХОТЕРАПИЯ – насочена към хората, които имат сериозни психични
проблеми и заболявания, докато тренингът е насочен, преди всичко към клинично
здрави хора, с временни психологични проблеми, т. е. отстраними.
ПСИХОКОРЕКЦИЯ – третира отделни личностни структури /поведенчески,
емоционални и др./, но само тях поотделно, докато при СПТ имаме влияние върху
личността като цяло.
ОБУЧЕНИЕ - при тренинга имаме много повече активни методи на работа.
ІІІ. Структурни характеристики на СПТ:
- преобладаваща форма на работа е сеансът или занятието – наличие на
тема, обмисляне на методите на работа, кратък теоритичен материал и
много практически дейности;
- брой на членовете на групата – между 8-12-15 или максимумът, който се
допуска е 20 души;
- условия за осъществяване на груповата работа – обстановка /избор на
зала, на стая, изолирана максимално от външни фактори, точно
регламентирано време/;
- структура на групата – неформална, формално лице е водещият /групите
без водещ са много малко/;
- канали на комуникация – приоритетно е непосредствено общуване със
засилено участие на невербалната комуникация;
- цели на груповата работа – можем да говорим за близки и далечни цели.
!!! Близки цели трябва да имаме в нашата разработка.
ІV. Близки цели:
•Повишаване способността за усещане, за възприятие, увеличаване
сензитивността към себе си и другите
•Задълбочаване, разбиране, толерантност към чужди мнения, начини на
поведение, осъзнаване чувствата на другия и разбиране на тяхната
структура
•Повишаване адекватността на самооценката и на оценката към
поведенческите изяви на другите
•Промяна в поведението към контролиране, самопреценка, отговорност
•Получаване на адекватна обратна връзка за собственото поведение и
изпращане на реалистична обратна връзка към поведението на другите
167
58
