Големина на текста:
Русенски университет “Ангел Кънчев”
Курсова задача
по
Коституционно право
Тема:
Правна уредба на взаимоотношенията между органите на
местно самоуправление в Република България
на
Зенур Джевдет Кемал
юридически факултет курс ??
група 56
Фак. № 087032
Гл. ас. Зорница Йорданова
Съвременната държава, запазвайки своето правно и политическо
единство, разделя територията си на административно-териториални единици
с цел да направи управлението по-рационално и по-ефективно. Пълна
централизация означава всичко, дори в най-малките подробности, да се
наежда и управлява от централната власт чрез нейните органи, подчинени в
административна йерархия. Но в историята абсолютно централизирана
държава не е имало. Дори и в абсолютната монархия територията на
държавата се е разделила на административни единици, в които централното
управление е съжителствало с местното самоуправление. Модерната
демократична държава проявява тенденция към децентрализация, т. е. към
признаване самоуправителни права на административно- териториалните
единици, запазвайки в също време за себе си върховната власт и надзора за
опазване интересите на държавата. Понятията „централизираното управление”,
„децентрализация” и „самоуправление” са се формирали и наложили като
корелативни/ свързани понятия. Основна форма на централизирано
управление в държавата е местното управление. Чрез него се реализира
вертикалното разделяне на властите. Докато класическата линия на
разделението на властите – законодателна – изпълнителна – съдебна власт се
развива и развива на хоризонтална плоскост, то централизацията на
държавната власт се извършва по вертикална линия. Вертикалът има своето
начало в централната държавна власт, а своя завършек – в местното
самоуправление; децентрализираното управление „се спуска” по места от
високото равнище на централната власт, а местното самоуправление стои „на
другия полюс” на вертикала, захранва се и израства „из недрата” на местното
население. Смисълът и предназаначението му е управлението да е по-близо
до хората по места. Действащата българска Конституция отделя на местното
самоуправление и местната администрация самостоятелна Глава седма и с
това следва широко застъпена практика в съвремнния конституционализъм.
Освен в конституцията правната уредба на материята се съдържа в закони –
Закон за местно самоуправление и местната администрация, Закон за
адмнистративно - териториалното на Република България, Закон за
администрацията, Закон за местните избори, Закон за общинските бюджети,
Закон за териториалното деление на столичната община и големите градове и
др. , както и в наредби иправилници.
Конституцията на Република България съдържа принципите, които
очертават рамката на местното самоуправление на ниските нива и
неговото срещане с държавната политика по места. Смисълът и
предназначението на конституционна конструкция е стабилизираното на
местното самоуправление като самостоятелна фигура и като равнище в
управлението на държавата. Определйки формата на държавното
управление. Конституцията извежда местното самоуправление като
основно начало още в чл. 2, ал. 1; „Република България е единна държава
с местно самоуправление”, което се опира на принципите заложени в
Глава седма „местното самоуправление и местната администрация”:
местно самоуправление и местната администрация следват
очертанията на административно - териториалното деление на
страната. Самото адмнистративно – териториално деление се
определя със закон;
общината е основната администрастивно – териториална единица, в
която се осъществява местното самоуправление от народа на
2
общината и нейните органи; орган на местното самоуправление е
общинският съвет, избран пряко от народа на общината за четири
години (чл. 135, 136 и чл. 138);
кметът на общината е особен орган: едновремнно е орган на
общината, но и орган на ипълнителната власт, като във второто си
качество подлежи на пряк контрол от органите на държавната
администрация;
общината е юридическо лице, има своя собственост и
самостоятелвен бюджет (чл. 136, ал. 3, чл. 140 и чл. 141, ал. 1);
областта е осноената единица, в която се осъществява държавното
управлвние по места; на равнище област държавата има своите
органи, чрез които постига синхрон между национални и местни
интереси (чл.142 – 143);
централните държавни органи и техните представители по мкеста
осъществяват контрол за законосъобразноствърху актовете на
местното самоуправление, когато това е предвидено със закон
(чл.144). Без изрично да е записан в Конституцията, в отношенията
централна власт – местно самоуправление, е заложен и се прилага
принципът на субсидиарността: в полето на местното
самоуправление централната власт има субдиарна функция – ако
местното самоуправление не справя със отделни функции,
централната власт осигурява изпълнението им.
Така Конституцията на Република България предвижда две главни
равнища за публичната власт по места – общината и областата, като
предвижда също, че със закон могат да се създават и други административно –
териториални единици и съответно органи на самоуправление в тях (чл. 135).
Развивайки Конституцията, Законът за местното самоуправление и местната
администрация въвежда създаването на райони и кметства като
вътрешносъставни админидтративно – териториални единици в някои общини.
Общината е основна клетка на местното самоуправление. Тя функционира
в две качества:
a) като администратино – териториална единица;
b) като юридическо лице.
Като административно – териториална единица общината е предвидена в
Конституцията и в законодателството. Територията и обхваща територията на
включените в нея съседни населени места. Населението на общината се
състои от всички граждани, които имат постоянен адрес на територията й. То
участва в управлението на общината както чрез избраните от него органи, така
и непосредствено.
Общината е юридическо лице. Тази правна характеристика има развитие в
законодателството. Общината е юридическо лице и има право на собственост и
самостоятелен бюджет на основата на собствени приходоизточници и субсидии
от държавата.
1.Общински съвет
Общинският съвет е орган на местно самоуправление в общината (чл. 138 от
Конституцията). По състав е колективен орган, по начин на вземане на решение
– колегиален. Състои се от общински съветници, които се избират пряко от
населението на общината за срок от 4 години. Големината на общинските
съвети е съобразно числеността на населението на общината. Най-малките
3

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
КОМЕНТАРИ
(1-10 от 1)
Mainataaa написа на 08 фев 2010 ОТГОВОРИ
ученик на 21 години
 
Подобни материали
 

Курсова задача на тема: “Правна уредба на взаимоотношенията между органите на местно самоуправление ”


СЪДЪРЖАНИЕ УВОД I.СЪЩНОСТ НА МЕСТНОТО САМОУПРАВЛЕНИЕ ІІ. Общински съвет – орган на местно самоуправление. ІІІ. Кметът в системата на местното самоуправление. ІV. Отношения между общински кмет и кмет на район или кметство V. Отношения между областен
 

Местно самоуправление – конституционни основи, същност и характерни черти


България е унитарна дьржава и като такава, тя е териториално единна. Не се допуска създаването на автономни териториални образувания, характерни за федеративните държави. Местното самоуправление е една от характерните черти на държавното устройство...
 

Областта като административно-териториална единица. Областен управител – компетентност и актове.


Областта е териториално образувание с административно предназначение. Тя се състои от няколко съседни общини. Територията й е територията на включените в границите й общини...
 

Правна уредба на взаимоотношенията между органите на местно самоуправление в Република България

Материал № 444440, от 25 яну 2010
Свален: 106 пъти
Прегледан: 84 пъти
Качен от:
Предмет: Конституционно право, Право
Тип: Курсова работа
Брой страници: 11
Брой думи: 3,124
Брой символи: 20,507

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Правна уредба на взаимоотношенията между органи ..."?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала