Големина на текста:
Янка Купала
(1882 – 1942)
«Омагьосаното цвете» - така е озаглавено едно сти
хотворение на
поета. В осно
вата му е залегнала стара бе
ларуска легенда, която
раз
казва, че цветето на папратта
носи щастие на този, който
го
намери. Но за да откъс
неш вълшебния цвят, който се появява само
веднъж в годината
през нощта на
празника Иван Купала
трябва
да се пребориш с па
зещите го зли сили. В навечерието на този
древен славянски
празник
, когато хо
рата излизат с протегнати в
тъмнината ръце да търсят
„Омагьосаното цвете",
. в дома на беден
селянин, , се ражда великият
борец против „злите сили" на
самодържавието. Н
а
7 юли
1882 година.
в селцето Вазанка край
град Минск
се ражда
бъдещият народен поет на
Беларус Иван
Доминикович Луцевич – Янка Купала
.
Баща му е бил дребен имотен арендатор, който обикалял със
семейството си разни имения, за да търси изгодни условия за
арендуване. Така за двадесет години, до смъртта на бащата в 1902 г.,
семейството сменя шест селища, в които търси препитанието си. Това
доста красноречиво говори за условията, в които е живяло то.
Израснал в бедно семейство, той отрано познава лишенията и въпреки
стремежа към знания постоянното пестене се отразява върху
образованието на бъдещия поет. Отначало учи на полски, след това
посещава народно училище в Сеница, обучава се от така наречените
пътуващи учители. Системно образование започва да получава чак
през 1909 година като участник в общообразователните курсовете на
А. Черняев в Перегбург, които завършва в 1913 година, а по-късно и в
Народния университет «Шанявски» в Мосва. Но това, което не е
получил в училище, той получава от книгите: «Те, книгите, събудиха
в мене фантазията, създавайки постоянно колизия между фантазия и
действителността. Но, струва ми се, че най-голямо влияние ми
оказаха белоруските народни приказки, които слушах като дете.».
Може би от тези времена идват съществата от беларуската народна
митология, които по-късно се появяват в поезия му:
В дебри тъмни таласъми
скачат, плачат, веселят се.
Жътва-чудо сбират лудо
в нива равна те отдавна.
Нощем бродят, а щом сводът
весел блесне с обло слънце,
грива веят и си пеят
песни кръшни в бедни къщи.
Съдбата отрежда не само трудно детство, но и ранната младост на
Янка (Иван Доминикович) преминава в несгоди и неволи. За да
изкарва прехраната на семейството, за което е единствена опора, той
сменя много професии: работи като домашен учител, писар при
съдебен следовател, общ работник във винарска изба, чиновник в
имение. «Нуждата ме застави да се заловя с друга наука – да чета
тъжната книга на помешчическата оран и да пиша печалната повест на
своето нещастие с рало и коса, пише в последствие той.
Първата руска революция от 1905 г, предизвиква бурен
прелом в
психиката на народ
ните маси в Белорусия. Нацио
налното и
социалното само-съзнание започва бързо да
се пробужда у
експлоатира
ния безимотен бедняк и той все по-ясно осъзнава, че е
човек
и като такъв има право
да живее човешки. Този про
цес, който
има огромно зна
чение за историческата съд
ба на беларуския
народ, из
виква на живот поезията на Янка Купала
големия,
истински народен лирик на Беларус, владеещ чудесната способност
да почувствува
човешкото съдържание на го
лемите исторически
събития и
да ги предаде през призма
та на човешките размисли и
преживявания.
Бурният подем на разрастващото се национално
движение издига на своята вълна поетичния гений на Янка Купала,
чиято гранична фигура откроява началото на новата беларуска
литература, манталитет и литературна мисъл.
На 15 май 1905 година минския вестник «Северо-западный край»
публикува стихотворението «Мужик», подписано за първи път от
«Янка Купала». Младият поет си избира псевдоним, свързан с
народната легенда за «вълшебното цвете» на папратта, която цъфти
само в нощта на Иван Купала (Еньовден). Това легендарно цвете на
щастието той мечтае да открие, за да го подари на своя
многострадален народ.
Мужик съм аз – туй всеки знае
и не минава ден и миг,
без някой да ме подиграе,
че съм мужик, най-прост мужик.
Четмо, писмо аз не умея
и груб е моят прост език,
и вечно аз ора и сея –
че съм мужик, най-прост мужик.
Издържано в монологична форма това кратко стихотворение
разкрива съдбата на беларуския селянин, към когото господстващите
имат презрително отношение, подчертано от изразителния рефрен,
който се променя само в последната строфа: оплакванията преминават
в смело изявление, че той, творецът на благата има право на човешки
живот. С това Я. Купала разкрива зараждащото се социално и
национално самосъзнание на беларусите. «Мужик» става своеобразен
манифест – програма на цялата му поетическа дейност от
Октомврийската революция, в която основен лайтмотив е
безрадостната съдба на мужика (безимотния селянин): много от
неговите произведения «Не корете ме», «Песен на жетварките», «Кой
иде там», «Аз съм мужик-беларус» «Белоруски селяк» и др. са
изпълнени с картини от тежкия живот на селянина, който живее в
немотия и без права, който едва свързва двата края и почти не вижда
изход.
Темата за пробуждането на народните маси намира нов, внушителен
израз в класическото по своята простота и завършеност стихотворение
«ёА кой идва там?» :
Кой иде там? Какви са тези хора,
стълпени като облак под простора?
–Белоруси.
Какво върху плещите си те носят,
прегърбени, съсухрени и боси ?
– Нищетата….
Какво те искат — голи, глухи, слепи,
от този век премазани свирепо?
–Да са хора.
С това свое емблематично произведение Я. Купала се изявява като
изключителен майстор на поетическата архитектоника и фоника.
Неговите пет строфи, състоящи се от разгърнати реторическите
въпроси и кратките като изстрел отговори пресъздават разгърната,
развиваща се картина на идващите “като облак под простора”
беларуси, а самият ритъм на стиха размерен като удар по барабан я
прави още по експресивна.
За да предаде масовостта и сплотеността им, поетът умело съчетава
алитерация (повторение на съгласните «л», «р», «п») и асонанс
(гласните «о», «и», «а»), а създавайки определено зрително и слухово
въздействие, от множеството синоними избира именно определението
«огромна», като добавя към него увеличителен суфикс – «ист» («У
агромністай такой грамадзе»).
На този единствено законен стремеж на беларусите «зватцца» людьми» –
да бъдат уважавани като хора, да получат всеобщо признание, да бъдат равни
сред равните – (именно към това се стремят вървящите «агромністай грамадой»

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
08 сеп 2017 в 23:21 в момента не учи на 34 години от Велико Търново
25 яну 2013 в 14:00 ученичка на 26 години от Никопол - СОУ "Христо Ботев", випуск 2013
31 май 2012 в 09:00 ученичка на 29 години от Пловдив
21 май 2012 в 20:33 студент
 
Подобни материали
 

Граф Монте Кристо – типичен романтически герой

04 май 2010
·
381
·
2
·
621
·
945

Интерпретативно съчинение, разкриващо характерните направления на романтизма, въплътени в главния герой на романа "Граф Монте Кристо"...
 

Светът на Никола Йонков Вапцаров

17 апр 2006
·
631
·
7
·
1,379
·
486
·
1

Неговото родно място – град Банско, има пряко отношение към творчеството му. Семейството, от което произхожда е пряко свързано с националноосвободителното движение в Македония. Баща му ЙОНКО ВАПЦАРОВ е член на революционната организация.
 

Проблемът за същността и проявлението на човешката любов в "Индже"

17 мар 2008
·
1,832
·
2
·
267
·
1,084

„Старопланински легенди“ Йовков създава като сборник от разкази, които са свързани с миналото,, събития съхранени с необичайното и изключителното в народната памет. Авторът пресъздава силни и горди човешки характери...
 

Есе върху "Граф Монте Кристо" на Александар Дюма

23 апр 2009
·
167
·
1
·
249
·
541

Едмон Дантес и Граф Монте Кристо една двоинна история разказваща за двата живота на един окаяник имал дързоста да излезе преизподнята на затвора и да наказва с помоща на провидението...
 

"Неразделни" - Пенчо Славейков

09 май 2011
·
222
·
2
·
472
·
1,031

Пенчо Славейков винаги е намирал вдъхновение в мотивите на българското народно творчество. Добър пример за това са голяма част от стихотворенията от сборника му ,,Епически песни’’. Темата и стила на неговото произведение ,,Неразделни’’ също...
 
Онлайн тестове по Литература
Тест за 5-ти клас по Литература - "Фолклорен модел за света"
тематичен тест по Литература за Учители от 5 клас
Тестът е съсредоточен върху фолклорния модел за света в произведенията "Тримата братя и златната ябълка", "Златното момиче", "Троица братя града градяха". Предназначен е за ученици от 5-ти клас. Съдържа 16 въпроса, всеки от които има само един верен отговор.
(Лесен)
16
13
1
5 мин
02.08.2018
Тест по БЕЛ за ученици
изпитен тест по Литература за Ученици
Тест по БЕЛ от 11 въпроса, само с по един верен отговор, предназначен за ученици.
(Труден)
20 минути
11
130
1
1 мин
28.04.2017
» виж всички онлайн тестове по литература

Янка Купала

Материал № 442237, от 22 яну 2010
Свален: 20 пъти
Прегледан: 22 пъти
Предмет: Литература
Тип: Биография
Брой страници: 6
Брой думи: 1,796
Брой символи: 10,436

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Янка Купала"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Светла Данаилова
преподава по Литература
в град Монтана
с опит от  14 години
1 723 33

Ангелина Недева
преподава по Литература
в град Пловдив
с опит от  36 години
121 28

виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения