Големина на текста:
КНИЖОВЕН ЕЗИК И КНИЖОВНА НОРМА
Езикът е кодова система от знакове, които се възпроизвеждат под формата на реч и в
дадено общество служат за обмен на информация. Езикът съществува по силата на
своеобразен договор, сключен между членовете на общността. Всичко, което
говорещите даден език казват и разбират по определен начин, се определя като езикова
норма. Езиковата норма има обективен характер и е задължителна за всички, които си
служат с даден език, за да се разбират помежду си. Езиковата норма не е неизменяема.
Тя се променя, но това става бавно и обикновено е незабележимо за хората от едно
поколение.
С разрастването на общността, използваща даден език, и с възникването на по-тесни
икономически, социални, политически и културни връзки се налага утвърждаването на
единен език, с който да се преодолеят диалектните различия и битовата ограниченост
на народните говори. Съзнателно се формира обществено споразумение за езика, т. е.
създава се книжовният език. За книжовния език са характерни следните особености:
—териториална неограниченост: за разлика от диалектите книжовният език не е
ограничен в пределите на даден географски регион, а е общ за цялата територия на
държавата, в която даденият език е приет за официален;
—поливалентност на функциите: книжовният език е средство за общуване във
всички обществени сфери — държавна администрация, масова комуникация (печат,
радио, телевизия), образование, култура, здравеопазване и пр.;
—богатство и обработеност на изразните средства:
макар и възникнал на основата на териториалните диалекти, книжовният език дава
възможност да се изразява всичко, което може да се каже на диалект, докато обратното
е невъзможно. Книжовният език притежава развита система от стилове: разговорен,
научен, официално-делови, публицистичен, художествен.
Много характерна черта на книжовния език е, че неговата книжовна норма е
кодифицирана, т. е. описана под формата на правила в граматиките и в различните
видове речници (правописни, правоговорни, тълковни и пр.), както и в учебниците по
български език. Кодифицираната книжовна норма е задължителна за официалното
общуване в неговите две форми — устна и писмена.
С разпореждане на Министерския съвет от 1950 година Институтът по български език
към Българската академия на науките е упълномощен с кодификация на книжовната
норма на съвременния български език. Последните промени, които са направени в
кодификацията на книжовната норма, са отразени в Правописен речник, издание на
БАН от 1983 година, т. е. по-старите издания не бива да се използват за справка, защото
има известни различия.
Българският правопис и българският правоговор са тясно свързани помежду си, но това
не означава, че трябва да пишем, както говорим. Правописните проблеми се обясняват,
1
от една страна, с факта, че не на всяка буква от българската графична система
съответства звук (например с буква щ се записват звуковете ш+т; буква ь няма звукова
стойност, а се използва за отбелязване на мек съгласен пред о и пр.); от друга страна,
българският правопис не предвижда да се отбелязват живите звукови редувания, а
изисква да се държи сметка за морфемния строеж на думите (например думата разходка
се произнася като /расхотка], но правописът й се мотивира от факта, че представката е
раз-, а коренът е -ход-).
ГЛАСНИ ЗВУКОВЕ
И ТЯХНОТО ГРАФИЧНО ПРЕДСТАВЯНЕ В
СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ КНИЖОВЕН ЕЗИК
Системата на гласните в съвременния български език включва шест вокала — а, о, е, ъ,
у, и. В артикулационно отношение за тях е характерно, че озвучената от гласните
струни въздушна струя излиза, без да срещне никаква пречка в гласовия канал. В
акустично отношение гласните се характеризират с наличие на тон (поради участието
на гласилките) и липса на шум (поради отсъствието на пречка преграда или
стеснение — по пътя на озвучената издишана струя).
За да се произнесат гласните [а] и [ъ], органите на говорния апарат извършват едни и
същи движения, заемат една и съща позиция. Разликата е само, че при произнасяне на
[а] устата е по-широко отворена, т. е. челюстният ъгъл е по-голям, докато при
произнасяне на [ъ] този ъгъл става по-малък. От същия характер е артикулационната
разлика между [е] и [и], [о] и [у]. Гласни звукове, при които челюстният ъгъл е по-
голям, се определят като широки, а когато този ъгъл е по-малък, те се наричат тесни.
Следователно според признака тесни/широки гласните звукове образуват двойки [а:ъ;
о:у; е:и].
Специфично за българската вокална система е, че гласните звукове се реализират в
зависимост от ударението. Тесните и широките гласни се различават ясно, когато са в
позиция под ударение и тогава не се допускат нито правоговорни, нито правописни
грешки. В позиция без ударение широките гласни се произнасят като съответните тесни
и това фонетично явление се нарича редукция.
РЕДУКЦИЯ
Правоговорната норма допуска силна редукция на [а], който се чува като [ъ], по-слаба
редукция на [о] в [у], а редукцията на [е] в [и] е диалектно явление и е правоговорно
недопустима.
Редукцията създава сериозни правописни проблеми. Освен неправилно графично
2
представяне на редуцирани широки гласни, възможни са и:
а) грешки по аналогия (казьл вм. правилното казал
по аналогия с рекъл);
б) грешки поради свръхстарателност (пенецилин вм.
правилното пеницилин, безскруполен вм. правилното безскрупулен).
В стремежа да се избегнат грешки, допуснати в резултат от редукцията, може да се
стигне да обратна замяна — на тясна гласна с широка и това графично да се отбележи
(белитристика вм. правилното белетристика, дифицит вм. правилното
дефицит,хамилион вм.хамелеон, пунктоация вм. пунктуация.)
Правило за проверка: За да сте сигурни в правописа на думата със съмнителен гласен в
позиция без ударение, потърсете сродна дума, в която съмнителният гласен да е под
ударение. Например: въплъщение ~ плът; вързоп
—вържа; немарлив — немара; отвращение — отврати;
буренак — бурен; опустошавам — пустош; изкупувам
—купя; недоразумение ~ ум; ефективен — ефект;
типичен — тип.
Има думи, при които това правило е неприложимо, защото те нямат сродни думи с
ударение върху съмнителния гласен. В такива случаи направете справка с правописния
речник, като търсите последното му издание. За да запомните по-лесно правописа на
проверената дума, може да си послужите с асоциация. Видели сте в речника, че
съществителното комин се пише с о. Спомнете си, че отворът, през който излиза пушекът,
е кръгъл и прилича на о. Свържете формата с правописа на съществителното.
Съществителното чувал се пише с у и формата на буквата напомня за удължената форма на
предмета, назован с тази дума. В речника ще видите, че наречието надолу се пише накрая с у,
а при изписване на съмнителния гласен ръката ви се движи в посока надолу. Не си
позволявайте свободни асоциации без опора върху правописния речник. Има опасност от
неправилно етимологично свързване. Например прилагателното огнеупорен се пише с у,
защото назовава свойство, при което се дава упор, а не опора на огъня. Съществителното
перушина се пише с у и е неправилно да се извежда от съществителното перо.
Правописът на думата вертолет се извежда не от въртенето на перките, а от
обстоятелството, че тази летателна машина излита вертикално. Съществителното
биберон етимологично не се извежда от бебе и затова правописът им е различен. Уредът,
с който се суши коса, се нарича сешоар. Думата е заемка от чужд език и правописът й не бива
да се извежда от функциите на предмета.
Редукция [а:ъ]
Степента на редуциране на [а] в [ъ] е в зависимост от мястото на гласния звук спрямо
ударението. Колкото [а] е по-далеч пред ударението, толкова по-силна е редукцията му и
се чува като [ъ]. Колкото е по-близо, но пак пред ударението, редукцията е по-слаба и
звукът се чува нещо средно между [а] и [ъ] — [л]: магазин — [мъгазин], манастир —
[мънастир]. Когато гласен [а] е след ударението, той е силно редуциран и се чува като [ъ]:
зимата — [зимътъ], кож/па— [кожътъ].
Съществителни от женски род, които завършват на съгласен звук, се членуват с
определителния член -та. Правоговорната норма изисква в тези случаи да се произнася ясно
[а]: пролетта [пролета], радостта — [/>адоста], нощта — [ногата].
3

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Правопис

Самоучител по правопис с тестова част за самопроверка...
Изпратен от:
Петя Михова
на 2010-01-21
Добавен в:
Учебници
по Български език
Статистика:
983 сваляния
виж още
 
Домашни по темата на материала
искам домашноо обаче от името на благолажа моля ви бързо имам 50 мин !?!?!?!?!?!?!?
добавена от bojidarevtimov14 21.05.2020
0
17
как да водим здравословен начин на живот
добавена от aleksandra.a.todorova 07.04.2020
0
18
Технолгии на предприемачеството 9 клас Моля за помощ изпит за оценка.
добавена от zuzuuu 06.03.2020
0
6
бел12345678900000000
добавена от gergana6georgieva 03.06.2020
1
12
Минало страдателно причастие
добавена от maria.sivenova 29.01.2020
1
31
Подобни материали
 

Любовта е всичко в живота

13 дек 2007
·
1,229
·
1
·
148
·
452
·
1

Когато човек обича-има всичко,когато не обича-няма значение какво има. Любовта това е чувството,което отличава човека от животните,като При вторите любовта липсва,а е на лица единствено секс.Но при хората е различно.При тях любовта е развита...
 

Любовта е доказателство за смелостта да търсиш себе си

09 мар 2008
·
238
·
1
·
156
·
238

Любов, за която няма граници. Любов, която гори в моето сърце. Любов, която блести в очите ми. Любов, която прави светът прекрасен. Всичко това е любов...
 

Любовта в нас

24 фев 2008
·
119
·
3
·
200
·
176

Любов, любов, любов... звучиш навсякъде около нас - в музиката, поезията, живописта, в театъра и киното, в природата и в света около нас...
 

"Ралица" - Славейков

08 дек 2007
·
1,615
·
3
·
448
·
745
·
1

Проблемът за силната воля и несломения човешки дух, отразен в поемата “Ралица”
 

Любовта - радост и грях

14 дек 2007
·
527
·
1
·
152
·
129
·
2

Любовта... какво е тя за нас? Радост, болка, за която си струва да се бориш. Срещи и раздели... дори изневери. Грях ли е да обичаш? Не. Грешно е да предадеш другия, грешно е да го излъжеш...
1 2 3 4 5 » 11
 
Онлайн тестове по Български език
Български език и литература за ученици от 12-ти клас
изходен тест по Български език за Ученици от 12 клас
Тестът е за проверка на знанията на учениците в 12-ти клас. Въпросите са само с един верен отговор.
(Лесен)
12
35
1
1 мин
19.08.2019
Текстът в общуването
изпитен тест по Български език за Ученици от 7 клас
Тест по български език за проверка на знанията на учениците по раздела. Въпросите имат само един верен отговор.
(Лесен)
9
5
1
1 мин
12.08.2020
» виж всички онлайн тестове по български език

Правопис

Материал № 441856, от 21 яну 2010
Свален: 983 пъти
Прегледан: 2,282 пъти
Качен от:
Предмет: Български език
Тип: Учебник
Брой страници: 89
Брой думи: 29,446
Брой символи: 177,678

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Правопис"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Таня Стоева
преподава по Български език
в град Кърджали
с опит от  2 години
105

Ирен Кълвачева
преподава по Български език
в град Пловдив
с опит от  3 години
353 28

виж още преподаватели...
Последно видяха материала