Големина на текста:
НАКАЗАТЕЛНО ПРАВО
ОБЩА ЧАСТ
лекции Лазар Груев
1. Понятие за българското наказателно право. Същност, основни принципи. Обща и особена част на НП.
НП и другите клонове на обективното право.
Традиционно се пише, че има две понятия, определящи същността на НП: престъплението и наказанието.
Според Л. Груев има и трето понятие: другите мерки, предвиждани от държавите, заедно с наказанието като
елемент от борбата срещу престъпността (чл. 1 НК).
Теории: 1. НП е система от ония правни норми, които свързват престъплението като правопораждащ ЮФ с
наказанието като негова правна последица.
2. НП представлява система от онези правни норми, които са установени от държавата като средство в борбата
за ограничаване на престъпността, чрез предвиждане и налагане на наказания. Останалите отрасли съдържат
норми, които регулират нормалното съществуване на обществените отношения.
Характеристики: 1. В НП се регулират само отрицателни обществени отношения, те увреждат директно други
обществени отношения
2. НП регулира отрицателни обществени прояви във всички сфери и области на обществения живот, които са
3. с висока степен на обществена опасност.
4. Специфичен метод: чрез предвиждане и налагане на наказания.
НП: 1. едно от средствата за защита на обществото
2. санкционно, идва post factum: за да накаже
3. ръководи се от идеята за превенцията: специална (извършител) и генерална (обществото). 4. диференциация
и индивидуализация на отговорността. Недостатъци: чести промени в НК. Основни принципи на НП: 1.
законност: престъпление е само онова деяние, което законът изрично е обявил за такова. За извършено
престъпление може да бъде наложено само установено в закона наказание.
2. демократизъм: защитава всички граждани, интересите на държавата и обществото като цяло, ясен принцип за
равенство на всички пред закона.
3. хуманизъм: в НП се използва репресия. Принцип е, че наказанието се налага не за да причини страдание или
да унижи, а за да превъзпита и влияе на останалите членове на обществото (чл. 36 НК). Диференциран подход:
ясно се различават тежки и леки престъпления и има различни по характер мерки за въздействие.
Отношения между НП и НПК: тясна връзка. НПК регулира процес по прилагане на НП. Наказателно –
изпълнително право: след присъдата (наказанието): Закон за изпълнение на наказанията.
2. Наказателноправната наука. Предмет, метод, особености, задачи. Отграничаване от други науки.
Наказателноправната наука е теорията за НП. Всяка наука се характеризира със своя предмет и с позицията, от
която този предмет се изучава. Наказателноправната наука има за предмет НП: система от правни норми,
установени от държавата. Престъпленията и наказанията се разглеждат и от други правни науки, но от различна
гледна точка. Задачата на наказателноправната наука е двуяка: да създаде научна основа за правоприлагане и
да даде идеи за усъвършенстване на наказателноправната система.
Исторически план: 1. Класическа школа: постулат на свобода на волята и принцип за възмездие. Престъпникът е
свободен да се въздържи от извършването на едно деяние и точно затова е отговорен за неговите постъпки.
Наказанието се явява като възмездие за стореното от него.
2. Положителна школа: Г. Ломбродо: престъпникът е истинския обект на изследване. Главният фактор за
престъпността е биологичния и причината трябва да се търси в личността. Според него има родени
престъпници.
3. Социологична школа: отрицание на 2. Престъпникът не се ражда такъв, а става такъв благодарение на
средата, в която живее. Основни причини според него са социалните условия на живот.
Съвременните разбирания приемат смесен, комплексен подход. Разглеждат свободата на волята, наличие на
възмездие, социални фактори.
Наказателноправната наука в тесен смисъл: 1. материално НП (НК) 2. НПП (НПК) 3. Наказателно –
изпълнително право (Закон за изпълнение на наказанията). В широк смисъл се включват Криминология (причини
и условия за престъпността), Криминалистика (научна техника за разясняване на престъпленията).
3. Установяване и развитие на българското наказателно право: 1896, 1951, 1956, 1968:
В миналото е имало колективна отговорност – Древен Китай, Херодот. Закони на Хамурапи, Рим: процес срешу
папа Формоза. 1660 Кромуел. Животните се съдят във Франция. Преходът към по – новото е когато се появява
принципът за необходимостта от покаяние. Тогава деянието и дееца се поставят в своеобразно единство. Преди
са се стремяли към възстановяване на реда, не са се интересували от дееца. Сега не е възможно наказанието
да не е реакция срещу конкретен индивид.
Преди възникването на България има сведения: Талион, кръвна мъст. След приемането на Християнството
наказанията се увеличават и ожесточават. При турското робство действат останки от обичайното право. През
1959 г. В Холандия за първи път има наказание лишаване от свобода, в Германия: 17 в. 18 в. : съчинения на
Монтескъо, Русо, Бекария. Развива се класическа догматика на НП. 1895 г в 8 ОНС е внесен проект за
наказателен закон, 1896 г. е приет първия, който обобщава най – добрите европейски образци, възприема
класификация на престъпленията и простъпките, модерна, опростена система от наказания. Съществува до
ВСВ, отменен 1951 г. През този период се приемат извънредни наказателни закони. 1956: НК, сегашният е приет
1968 г.
4. Функции на НП, задачи на НК. Предупредителна, възпираща, общовъзпитателна, регулираща функция.
Отношения между основните функции.
Основната задача на НК е защита на обществото. НП прави това чрез 1. наказване на извършителите на
престъпленията (репресивна природа на отрасъла), 2. стреми се да предпази обществото за в бъдеще от
подобни прояви.
1. Възмездна (репресивна) функция е ясна,
2. Превантивна: 1. НП има общо възпитателно въздействие (очертава кои деяния са престъпления,
диференциация на наказателната отговорност в закона (тежки и леки наказания), 2. предупредително –
възпиращо действие:предвиждането на наказания е своеобразна заплаха. Положителен момент: правният ред
се стабилизира, отрицателен момент: НП е заплаха за извършителя, заплаха за наказание.
3. Регулираща: според Л.Груев я има, регулира не само при извършено престъпление, но и преди и извън
наказателния процес (чл. 18, 104, ал. 2, 115, 148 – 152, 194 НК ).
Има норми в НК, които възстановяват вреди от извършени имуществени престъпления и които предвиждат
намалена отговорност. Тенденции: повишаване ролята на пострадалия и опит за договорни отношения между
извършител и пострадал.
5. Източници на НП: (по А. Стойнов)
Източник на НП се явяват правните норми, установени със съответен нормативен акт. Законът е единствен
източник по българското НП. Изискване за законоустановеност на престъплението и наказанието – основен
принцип на съвременното право. 1. Конституцията на Република България от 1991 г. Е основен закон, развива
конституционните основи на НП. Има непосредствено действие. Някои от основните положения на НП са
въздигнати е конституционни принципи. Признава международни договори за част от вътрешното право
(Международен пакт за граждански и политически права – съдържа норми относно забраната за обратно
действие на по – тежкия наказателен закон и задължително обратно действие на по – благоприятния за дееца
закон, особени правила за непълнолетните. Конституцията съдържа и норми относно наказанието лишаване от
свобода. Съдържа и забрана за погасяване по давност на наказателното преследване. Деянията, определени
за престъпления, трябва да бъдат точно очертани в закона. Конституцията не съдържа разпоредби, които
очертават конкретни престъпни състави. Разпоредбите в Конституцията не предвиждат и наказания. В
Конституцията има основни принципи на НП.
2. Международни договори и наказателното право: международните договори не са пряк източник на НП, не
съдържат санкции. Някои норми може да им противоречат – стават противоконституционни. 3. Законът –
основен източник на НП – следва от принципа за законност. Заклон, който установява наказателно-правни норми
е наказателен закон. Наказателният закон е съвкупност от правила, действащи като система от норми, взаимно
свързани помежду си. Използва се специфичен метод на регулиране: те установяват забрани за осъществяване
на определени форми на поведение под страх от налагане на наказание и предвиждат съответните наказания
или свързани с тях забрани.
Видове наказателни закони: С оглед обхвата на регулираната материя различаваме два вида: закон или кодекс.
Наказателно-правната материя се урежда само със закон или кодекс. С оглед пределите на действие
наказателните закони могат да бъдат два вида:
1. закони с универсално действие: не предвиждат ограничение относно тяхното действие по време, място или по
отношение на лицата и
2. закони с ограничено действие. Българският НК съдържа някои ограничения от гледна точка на неговото
действие (престъпления, извършени в чужбина), но същевременно някои негови разпоредби имат универсално
значение (престъпления против мира и човечеството).
6. Видове и структура на наказателно-правните норми: Нормите се делят на две групи: норми на обща част и
на особена част. Тези на общата част биват 1. декларативни: съдържат основни принципи, чл. 35 НК, 2.
определителни: легални дефиниции, чл. 9: определя престъплението. Нормите на особената част: видове
престъпления. Критерий е начинът, по който се описват отделните видове престъпления, четири вида: 1.
описателни: посочват всички признаци на престъплението, 2. препращащи в НК3. опростени: диспозицията не
описва признаците на престъплението, а го назовава с определен термин, считан за общоизвестен), 4.
бланкетни: препраща извън НК. Особени са: необходимост обществените отношения да се защитават, те се
съчетават и позволяват да се запази стабилността на наказателния закон. Съотношение между нормите на
обща и особена част: нормите на общата част са приложими към всички разпоредби на особената и обратно.
7. Тълкуване на наказателно-правни норми (по А. Стойнов): Тълкуването е мисловна дейност, която се
свежда до изясняване на действителното съдържание на тези правила с оглед опознаването им и осигуряване
на тяхното правилно прилагане.
1. Наказателно-правните норми са абстрактни правила, които изразяват отделни принципни положения на
наказателната политика на държавата и НП.
2. Всяко правило е елемент от сложната система на НП.
3. НП е само клон от цялостната правна система на държавата – налага се изясняване волята на законодателя и
връзката на нормата с цялата правна система.
4. Наказателно-правните норми се пораждат от определени обществени потребности, характерни за даден
момент от развитието на обществото
5. Нормите на НП са човешко творение и могат да бъдат несъвършени.
Метод и способ на тълкуване: Метод е начинът за постигане на определена цел/ дейност, подредена по
определен начин. Методът на тълкуване е начинът за опознаване съдържанието на правните норми. Правилен е
този метод, който позволява да се изясни диалектическата връзка между обществената същност и ролята на
тълкуваните правила за защита на обществените отношения. Трябва да се отговори на въпроса в чий интерес е
установена тълкуваната норма. Има 3 варианта:
1. изключително в публичен интерес (гл. 1 от Особена част на НК)
2. предимно в публичен, но защитава и частния интерес (закрила на човешкия живот)
3. предимно в частен интерес (обида и клевета)
Важна е и ролята на тълкуваното правило за защита на обществените отношения (дали е застрашаване,
увреждане или и от двете форми). Трябва да се установи и историческото значение на тълкуваното правило.
Способ: съвкупност от мисловни средства, които се използват при анализ на правната норма съобразно с
изискванията на избрания метод. Използват се разнообразни знания от множество области на общественото
познание: логика, психология, езикознание и т.н.
1. Видове тълкуване с оглед използвания способ:
1. езиково (лексическо и граматическо): езиков смисъл на тълкуваната норма
2. логическо: логична връзка между отделни елементи
3. систематично тълкуване: връзка на тълкувано правило с други норми на кодекса в зависимост от нейното
място и значение
4. историческо тълкуване
Видове тълкуване с оглед неговия обем: установяване на обсега на нормата
1. буквално: законодателната воля е точно изразена
2. стеснително: по – тесен кръг случаи
3. разширително: по – широк кръг. Подобно на 2. се използва се само когато води до намаляване използването
на репресия
При 2 и 3 се установява различие между действителната воля на законодателя и изразеното в тълкуваното
правило. Недопустимо е чрез тълкувателна дейност да се влошава или отегчава наказателно-правното
положение на когото и да било.
Видове тълкуване с оглед субекта на тълкуването:
1. научно (теоретично) – от преподаватели, научни работници
2, Тълкуване от държавните органи: Може да се осъществи от:
1. органи на съдебна власт - следствие, прокуратура, съдилища. ВКС: върховна инстанция, която издава
задължителни тълкувателни решения. Значение имат и тълкувателните решения на ВАС
2. Конституционен съд:М произнася се по искане за установяване на противоконституционност на законите
Въпросът за аналогията в НП: прилагането на конкретна наказателно-правна норма по отношение на случай,
чийто фактически състав е близък, но не е идентичен с визирания в нормата, противоречи на принципа за
законоустановеност на престъплението и на наказанието. Поради това тя е недопустима. Аналогията на закона
е различно от разширителното тълкуване. Последното е мисловна дейност, с която се разкрива съдържанието
на една наказателно-правна норма, докато при аналогията се знае, че конкретния случай не се обхваща от
правната норма.
8. Действие на НП норми по време и място: Действие: 1. възможността за тяхното прилагане, 2. прилагане на
практика, когато е необходимо. Три аспекта: по време, по място и по отношение на лицата. Действие по време:
1. Влизане в сила и неговата отмяна: важи общото правило: 3 дни, но може и срокът да е по – дълъг. Действието

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
28 фев 2020 в 22:50 потребител
25 яну 2020 в 11:15 потребител на 24 години
17 яну 2020 в 19:03 ученичка на 22 години от София - СМГ "Паисий Хилендарски", випуск 2017
 
Подобни материали
 

Лекции за изпит по наказателно право

15 юни 2013
·
22
·
6
·
2,136
·
48

Това са част от лекциите по Наказателно право за ЮЗУ, които могат да помогнат много са явяването на изпита. Скоро ще се качи и втората част....
 

Обстоятелства, изключващи обществената опасност

08 ное 2014
·
14
·
5
·
1,707
·
22

Описание на 5-те вида обстоятелства, изключващи обществената опасност, цитирани разпоредби от НК...
 

Теми за държавен изпит по наказателно правни науки

05 юни 2015
·
228
·
143
·
65,853
·
234
·
5

Разработени теми за държавен изпит по наказателно правни науки в РУ "Ангел Кънчев". Те са актуални и за изпити в други университети в страната...
 

Видове наказания

24 ное 2015
·
2
·
4
·
1,543
·
9

Най-ранното наказание,както бе отбелязано,било частното възмездие,което било заменено с откупа,т.е. отличителна черта на наказанието в най-далечното минало е неговият частен характер.то било предоставено изцяло на потърпевшото лице или на неговите...
 

Изпълнение на наказанието pro

25 дек 2015
·
1
·
35
·
15,632
·
25
·
35.00 лв.

Изпълнение на наказанията е самата дейност, която се осъществява и която се регламентира от наказателното изпълнително право...
1 2 3 4 5 » 11
 
Онлайн тестове по Наказателно право
Наказателно право - обща част
изпитен тест по Наказателно право за Студенти от 4 курс
Тест с 25 въпроса със средна трудност. Добри за подготовка, обхващащи първите 10 теми от конспекта.
(Лесен)
25
3
1
6 мин
13.08.2019
Тест по обща част на наказателно право
изпитен тест по Наказателно право за Студенти от 3 курс
Изпитен тест по наказателно право (обща част). Почти всички въпроси позволяват посочването на повече от един верен отговор.
(Лесен)
68
41
1
5 мин
09.08.2013
» виж всички онлайн тестове по наказателно право

Наказателно право

Материал № 43985, от 27 окт 2007
Свален: 1,340 пъти
Прегледан: 781 пъти
Качен от:
Предмет: Наказателно право, Право
Тип: Лекция
Брой страници: 22
Брой думи: 13,103
Брой символи: 81,666

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Наказателно право"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения