Големина на текста:
РУСКО - ТУРСКА ВОЙНА (1877–1878)
УВОД. Българският въпрос в рамките на Източната криза (1875–1878). Потушаване на
Априлското въстание и движение в защита на българите в Европа.
I. ЕВРОПЕЙСКАТА ДИПЛОМАЦИЯ В НАВЕЧЕРИЕТО НА ВОЙНАТА
Преврат в Цариград на 17/29 май. Смяна на султан Абдул Азис с Мурад V. Избухване на
война със Сърбия и Черна гора. Нов преврат на 19/31 август – на престола застава Абдул
Хамид II. Руска доброволческа помощ за Сърбия (ген. Черняев). БЦБО и българските
доброволци в Сърбия. Руският ултиматум в подкрепа на Сърбия.
Райхщадско споразумение между Русия и Австро-Унгария от юли 1876 г.
Цариградска конференция на посланиците на великите сили (Англия, Русия, Франция,
Германия, Австро-Унгария, Италия). Разногласия между Русия и Англия. Приемане на
австрийския проект – две автономни български области – Източна с център Търново и Западна
с център София. Начало на конференцията на 23 декември 1876 г. Обявяване на турската
конституция. Заключителен протокол на конференцията с проект за два вилаета с християнски
управители и областни събрания. Вилаетите обхващат практически всички територии, населени
с българи – фактическо признаване на етническите граници на българския народ от великите
сили. Турция отхвърля решенията на конференцията. Оттегляне на посланиците на великите
сили от Цариград.
Руско-австрийска конвенция от януари 1877 г. Мирният договор между Османската империя и
Сърбия. Лондонски протокол на великите сили от март 1877 г.
II. ИЗБУХВАНЕ И ХОД НА ВОЙНАТА
Настроения и групировки в Русия след неуспеха на Цариградската конференция. Руският
план за войната. Турският план за войната. Численост на силите. Участие на Румъния, Сърбия
и Черна гора във войната. Създаване на Българското опълчение.
Началото на бойните действия на Кавказкия фронт на 12/24 април. Десант на отряд от
Дунавската армия при Галац на 10/22 юни за заблуждаващи действия в Северна Добруджа.
Основен десант на Дунавската армия при Свищов на 15/27 юни.
Създаване на три отряда в Дунавската армия (Източен, Преден, Западен) и задачите им.
Източен отряд (70 хил. души под командване на престолонаследника Ал. Александрович) –
блокиране на крепостната система Русе, Силистра, Варна, Шумен. Западен отряд (35 хил. души
под командване на ген. Криденер) – блокиране на Видинската крепост и разширяване на
операционната база в западната част на Дунавската равнина. Преден отряд (12 хил. души под
командването на ген. И. В. Гурко) – придвижване на юг,преминаване на Балкана, разстройване
на турските комуникации.
Три периода на войната. Първи (настъпателен) – от форсирането на Дунава до края на юли.
Втори период (борба за надмощие) – от боевете при Стара Загора и втората атака на Плевен
до падането на Плевен. Трети (заключителен) – от падането на Плевен до подписването на
Одринското примирие на 19–31 януари 1878 г.
Първи период. Действия на Източния отряд. След няколко сражения в края на юли се
изгражда отбранителна линия срещу превъзхождащите турски сили.
Действия на Западния отряд. Бързо превземане на Никопол (2/14 юли). Забавяне темповете на
настъпление. Осман паша прехвърля войски от Видин в Плевен и укрепва града. Първа и втора
неуспешна атака на Плевен (8/20 и 18/30 юли).
Действия на Предния отряд. Превземане на Търново (26 юни/7 юли). Преминаване на Стара
планина и деблокиране на Шипченския проход (7/19 юли). Разформироване на Предния отряд и
сформиране на 20-хиляден Южен отряд за защита на старопланинските проходи под
командване на ген. Радецки, превземане на Стара Загора (10/22 юли). Прехвърляне на 40 000
армия на Сюлейман паша (помюсюлманчен френски евреин на турска служба) от Албания в
Тракия с цел преминаване в Северна България (през Шипченския проход), деблокиране на
Плевен и от-хвърляне на руските войски отвъд р. Дунав.
Втори период. Битка при Стара Загора (19/31 юли). Изтегляне частите на Предния отряд на
Шипка. Съдбата на кампанията зависи от преминаването на армията на Сюлейман паша през
Стара планина. Сраженията при Шипка (9/21–11/23 август). Подсилване на Дунавската армия
със 100 000 души. Румъния изпраща 41 000 души при Плевен. 31 август/11 септември – трета
неуспешна атака на Плевен, 15 000 жертви. План за блокада на Плевен под ръководството на ген.
Тотлебен. Успешни действия на ген. Гурко за блокирането на града. Опит на Осман паша да пробие
блокадата (29 ноември/10 декември), капитулация на плевенския гарнизон (30 ноември/11
декември). Падане на Плевен (30 ноември/11 декември). Включване на Сърбия и Черна гора във
войната. Успехи на Кавказката армия през октомври и ноември.
Трети период. Военно превъзходство на Дунавската армия – 314 хил. души с 1343 оръдия
срещу 183 хил. души и 441 оръдия за турците. Преминаване на Стара планина от Западния
отряд на ген. Гурко и освобождаване на София (23 декември/4 януари 1878 г.). Настъпление на
Южния отряд на ген. Радецки и победа край Шипка – Шейново над Вейсел паша (27/28
декември 8/9 януари 1878 г.). Превземане на Пловдив (4/16 януари) и Одрин (8/20 януари).
Одринско примирие (19/31 януари).
Участие на българите във войната. Ролята на Българското опълчение. Дейността на БЦБО.
Дейността на капитан Петко войвода в Родопите, други чети, помощ за военно разузнаване,
преминаване на Стара планина, продоволствие, военните болници.
ІІІ. САНСТЕФАНСКИ ДОГОВОР И БЕРЛИНСКИ ДОГОВОР
Двойственият характер на руската политика при сключване на мира. Предварителен мирен
договор от Сан Стефано (19 февруари/3 март). Пропагандният характер на Санстефанския
мирен договор. Великите сили (Англия и Австро-Унгария) се противопоставят на
Санстефанския договор. Лондонско споразумение между Англия и Русия. Споразумение на
Англия и Австро-Унгария за съвместни действия. Берлински конгрес (юни). Берлински мирен
договор 1/13 юли 1878 г.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Руско-турската война възстановява независимостта на България. Освобождението играе роля
на буржоазнодемократична революция, с която са постигнати целите на Българското
възраждане. Берлинският договор – огромна несправедливост за българския народ и
потенциална опасност за бъдещото развитие на Балканите.
ХРОНОЛОГИЯ
1875–1878 г. Източна криза, възникнала във връзка с националноосвободителното движение в
Босна и Херцеговина и в българските земи на Османската империя, както и с официалния
банкрут на Османската империя. Кризата е един от върховните моменти в развитието на
Източния въпрос поради засилените противоречия между европейските велики сили.
Избухналото през лятото на 1875 г. въстание в Босна и Херцеговина, подкрепено от Сърбия и
Черна гора, застрашава интересите на Австро-Унгария, която се бои от образуването на голяма
славянска държава на Балканите. Русия се стреми да подпомага освободителното движение на
южните славяни като преграда за австро-унгарската експанзия на юг и за да облекчи русите
планове за господство в Проливите. Кризата се изостря след жестокото потушаване на
Априлското въстание.
1876 г. 17/29 май. Преврат на реформистката група “Нови османи“ под ръководството на
Мидхат паша. Султан Абдул Азис (1861–1876) е свален, на престола застава племенникът му
Мурад V (1876 г.). Съпротива на привържениците на Абдул Азис на предлаганите
законодателни промени и въвеждане на конституция в империята.
1876 г. 18/30 юни. Сърбия и Черна гора обявяват война на Османската империя.
1876 г. 8 юли. Райхщадско споразумение между Русия и Австро-Унгария във връзка с
Източната криза (подписано в австрийския замък Райхщад). Споразумението предвижда
неутралитет на двете държави в започналата война на Сърбия и Черна гора срещу
Османската империя. При евентуална победа на империята се предвижда възстановяване
на статуквото и административни реформи в Босна и Херцеговина. При победа на двете
славянски държави, според руската версия, те трябва да получат голяма част от Босна и
Херцеговина, а останалата част от двете провинции да премине към Австро-Унгария.
Според австрийската версия, Сърбия и Черна гора получават само малка част от Босна и
Херцеговина, докато по-голямата част преминава към Австро-Унгария. В австрийската версия
се съдържа и искането Русия да не подпомага образуването на голяма славянска държава на
Балканите. Австро-Унгария се съгласява Русия да получи Южна Бесарабия, която й е отнета
съгласно Парижкия мирен договор (1856 г.). При разгром на Османската империя, според
руската версия, България и Румъния трябва да образуват независими княжества, а според
австрийската – да получат автономия в рамките на Османската империя заедно с Албания.
Предвижда се също Гърция да получи Тесалия, Епир и Крит, както и възможност Цариград да
стане свободен град. Поради настъпилите промени в развитието на Източната криза през
януари 1877 г. Райхщадското споразумение е заменено от подписана в Будапеща руско-
австрийска конвенция.
1876 г. 5 август. Руският външен министър Горчаков предлага свикване на европейска
конференция за Източния въпрос.
1876 г. 19/31 август. Смяна на престола в Цариград. На мястото на психически болния Мурад V
на престола застава брат му Абдул Хамид II (1876–1909). Той дава обещание на групата на
Мидхат паша да въведе конституционно управление.
1876 г. есента – началото на 1877 г. Широка обществена акция в Европа и Русия в защита
на българите.
1876 г. септември. Брошурата на Уйлям Гладстон “Българските ужаси и Източният въпрос“.
Преиздадена през 1877 г. под заглавие “Уроци по клане или изложение на конфликта между
Портата и България през май 1876 г.“
1876 г. 20 октомври. Указ за създаване на Българско опълчение към руската армия.
1876 г. 19/31 октомври. След разгром на сръбските войски Русия изпраща ултиматум на
Турция за спиране на военните действия и започване на преговори за примирие със Сърбия. В
Русия е обявена частична мобилизация в помощ на Сърбия.
1876 г. 23 декември – 20 януари 1877 г. Цариградска конференция на великите сили. Проект
за автономни български области (вилаети). Обявяване на турската конституция.
Заключителният протокол на конференцията и българският въпрос – създаване на два вилаета.
Източният вилает включва Русенски, Търновски, Тулчански, Врачански, Сливенски, Пловдивски
санджак и Елховска, Свиленградска и Лозенградска каза. Западният вилает обхваща Софийски,
Видински, Нишки, Скопски, Битолски и една част от Серски санджак и казите Струмица, Тиквеш,
Велес и Костур. Обособяване на мюсюлманското и християнското население в различни
кантони. Начело на вилаетите – валия християнин, назначаван за 5 години със съгласието на
великите сили и областно събрание със срок на действие от 4 години с членове без разлика на
вяра и народност. Вилаетите обхващат практически всички територии, населени с българи –
фактическо признаване на етническите граници на българския народ от великите сили. Неуспех
на конференцията. Оттегляне на посланиците на великите сили от Цариград.
1877 г. 3/15 януари. Руско-австрийска конвенция, подписана в Будапеща, уреждаща условията на
австро-унгарския неутралитет в подготвяната от Русия война срещу Османската империя. Новата
конвенция допълва Райхщадското споразумение между двете държави. Русия дава съгласието си
Австро-Унгария да окупира Босна и Херцеговина, а Австро-Унгария – да се предаде на Русия Южна
Бесарабия. Русия се съгласява също да не съдейства за образуването на голяма славянска
държава на Балканския полуостров.
1877 г. началото. Създаване на първите три батальона на Българското опълчение в Кишинев.
1877 г. 16/28 февруари. Османската империя и Сърбия подписват мирен договор на основата
на статуквото.
1877 г. 19/31 март. Лондонски протокол, изразяващ исканията на великите сили за провеждане
на реформите, изработени на Цариградската конференция и мирно разрешаване на Източната
криза.
1877 г. 29 март/10 април. Султанът отхвърля Лондонския протокол.
1877 г. 12/24 април. Руският император Александър II подписва в Кишинев манифест за
обявяване на война на Османската империя.
1877 г. 12/24 април. Началото на бойните действия на Кавказкия фронт. До средата на май
руските войски превземат Баязид, Ардахан и блокират крепостта Карс.
1877 г. 12/24 април. Апел на БЦБО към българите за въоръжаване и помощ на руските войски.
1877 г. 14/26 април. Русия сключва конвенция с Румъния за преминаване на нейните войски
през румънска територия и нейно участие във войната с корпус от 40 000 души.
1877 г. 14 април. Във връзка с Руско-турската война екзарх Антим I е свален и заточен.
1877 г. 24 април. За нов български екзарх е избран ловчанският митрополит Йосиф.
1877 г. 6/18 май. Българското опълчение в Плоещ получава знаме, подарено от жителите на
град Самара. Опълчението се състои първоначално от 6, а по-късно от 12 дружини с обща
численост около 10 хиляди души. То е въоръжено със средства на емиграцията и славянските
комитети. Командва се от ген. Столетов.
1877 г. 10/22 юни. Десант на отряд от Дунавската армия под командването на ген. Ап.
Цимерман при Галац за заблуждаващи действия в Северна Добруджа. При настъплението си
отрядът стига до линията Черна вода – Кюстенджа.
1877 г. 15/27 юни. Основен десант на части от Дунавската армия при Свищов.

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Руско - Турска война (1877–1878)

Българският въпрос в рамките на Източната криза (1875–1878). Потушаване на Априлското въстание и движение в защита на българите в Европа.
Изпратен от:
dennisveizov
на 2007-10-26
Добавен в:
Теми
по История
Статистика:
191 сваляния
виж още
Материалът се намира в следните категории:
Теми по История рядко сваляни с 6 страници от преди повече от година Други от Ученици
 
Подобни материали
 

Славяни. Произход, разселване и идването им на Балканския полуостров

01 апр 2006
·
833
·
8
·
1,403
·
1,842

Славяни. Произход, разселване - поминък и обществен живот, уръдия на труда, вярвания, заселване на Балканския полуостров и последици.
 

Османската империя в края на 16-ти и началото на 17-ти век

25 мар 2006
·
683
·
2
·
458
·
435
·
5

Османската империя в края на 16-ти и началото на 17-ти век - териториални владения, политическа и военна мощ, интереси и цели преди началото на Тридесетгодишната война.
 

Въведение в Стопанската история

03 яну 2008
·
319
·
2
·
197
·
107
·
1

Стопанската история като самостоятелен предмет и като учебна дисциплина възниква в западна Европа през втората половина на 19 век.
 

Берлински договор

05 мар 2008
·
92
·
10
·
1,987
·
52

Берлинският конгрес 1878 г. не само преразпределя балканската карта по изгоден за великите сили начин, но и предопределя голяма част от противоречията, сблъсъците и конфликти в тази част на Европа...
 

Стогодишната война- причини и повод

04 мар 2007
·
878
·
3
·
254
·
229
·
2

Причини за Стогодишната война- урок по история...........
 
Онлайн тестове по История
Тест по История за 7-ми клас. Траки и елини
изпитен тест по История за Ученици от 7 клас
В теста е засегнат сегмент от материала за 7-ми клас, който отразява тракийската история и култура, въпроси от историята на македонската държава и елинизма. Тестът се състои от 19 въпроса, всеки от които има само един верен отговор.
(Лесен)
19
66
1
1 мин
23.11.2016
Тест по История за 2-ри курс. Египет, Месопотамия и Егея
междинен тест по История за Студенти от 2 курс
Тестът е междинен над Древността - с фокус върху Египет, Месопотамия и Егея. Съдържа 10 въпроса, всеки от които има само един верен отговор. Предназначен е за студенти, изучаващи История във 2-ри курс.
(Труден)
10
9
1
1 мин
24.10.2016
» виж всички онлайн тестове по история

Руско - Турска война (1877–1878)

Материал № 43978, от 26 окт 2007
Свален: 191 пъти
Прегледан: 109 пъти
Предмет: История
Тип: Тема
Брой страници: 6
Брой думи: 2,143
Брой символи: 17,939

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Руско - Турска война (1877–1878)"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Анелия Севова
преподава по История
в град Стара Загора
с опит от  3 години
42

Маргарита Петринска
преподава по Български език
в град София
с опит от  4 години
121 12

виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения