Лидия Найденова
преподава по История
в град Пловдив
Големина на текста:
Шуменски университет
“Епископ Константин Преславски”
КУРСОВА РАБОТА
Тема: Българският град през XV-XVII век.
Приемственост и промени в градската мрежа. Стопански живот:
занаяти и търговия. Еснафите и тяхната роля. Пазари, тържища,
панаири.
Дисциплина: История на българските земи и
народ през XV-XVII век
Изготвил: Елена Валентинова Иванова
Археология IV курс фак.№ 54
Шумен
2009
Културната антропология твърди, че в доиндустриалния свят селото е
създател и носител на културата, а градът на цивилизацията. В българското
и изобщо в балканското пространство мрежата на градовете декодира
дългия път на европейската цивилизация. За разлика от селското население
друг бил статутът и поминъкът на българина градски жител. Неслучайно
законодателството говори за “граждани и рая”.
В десетилетията на османското нашествие и в последвалите го смутни
години на утвърждаване на османската власт градовете най-силно понасят
ударите на завоевателите. Те са обичайната арена на сраженията. Малко са
градовете, като Кюстендил, на които обстоятелствата спестяват страшните
дни на разорението. София, Силистра, Видин, Ниш са разрушавани,
изпепелявани, разграбвани неколкократно и от османците, и от
християнските им противници. През 30-те години на XV век състоянието
на градовете било неопровержимо доказателство за разрушителната стихия
на османското завоевание. Въпреки преживените сътресения е съхранена и
мрежата от градове, която свързва локалните икономики в една обща
стопанска система. Тя се оказва достатъчно гъвкава за да устои, но и да се
промени, както се променя животът на балканските народи. Дълбоките и
всеобхватни трансформации в политическия режим, в демографската
характеристика, в целия цивилизационен модел са най-очевидни именно в
градовете.
За миналото свидетелстват руини. Настоящето се вижда в добре
поддържаните мюсюлмански култови и обществени сгради със
специфичната им архитектура. Разрушените крепостни стени разкриват
причините за тази фатална промяна, откъснала Балканите от Европа, в
която крепостта е все още не само белег, но и необходимост за града. С
разрушението на крепостите се поставило началото на прехода, който
променил облика, а и характеристиките на българските градове. Но не
навсякъде. По границите си – във Видин, Никопол, Силистра османците не
само възстановили охранителните съоръжения, но и грижливо ги
поддържали. Във вътрешността на владенията си обаче ги оставили да се
саморазрушават. Без своите крепостни стени градският пейзаж станал
друг. Ниските домове на гражданите се разпръснали върху необичайно
широки терени във всички посоки. В тази урбанистика на европейците
липсвал градският площад – представителното средище от сгради,
обслужващи институциите на вярата и властта.
Началната стъпка на османците била превръщането на християнските
молитвени домове в свои храмове. Църквите ставали джамии, за да
символизират победата на исляма, за да поддържат и разпространяват
вярата сред покорените неверници. Превръщането на християнските
храмове в мюсюлмански продължавало и в следващите столетия, но
веднага след завладяването започнало и строителството на нови джамии.
В градовете мюсюлманските храмове се множели. Около тях се формирали
нови квартали, вече наричани махали. В близост до мюсюлманските
молитвени домове се появявали сградите на медресета – религиозните
училища, на бани, на текета. Обществените постройки били разграничени
и разделени една от друга с градини, лозя или пустеещи терени. Къщите се
строели без планировка и свързващите ги улици често завършвали пред
вратата на някоя от тях. Този модел, в който отделните урбанистични ядра
оставали без обединяващ ги център отдавна бил наложен в мюсюлманския
свят. И именно той силно смущавал европейските християни, внушавайки
им усещане за хаос, защото в него не можели да открият познатото им
организиране на градското пространство с градския площад и водещата до
него улична мрежа.
Българите трябвало да се подчинят и да привикнат към наложеното им
безредие.
Османската фискална документация показва, че средния брой на
семействата в една градска махала се движи от 15 до 60 и с времето с
променя. Появяват се нови и християнски, и мюсюлмански махали, които
излизат извън границите на крайните квартали. Някои изчезват или
променят името си, а в други се увеличава броят на обитаващите ги
семейства. Видимо градските махали били отворени пространства, но
невидимата бариера на традицията и правилата на османската политическа
система затваряли жителите им от “другите”, които имали друга вяра,
друг език, други обичаи. Градът свързвал отелните социокултурни модели,
разделяйки хората, които били техни носители.
През XVI – XVII век в градовете се появяват нов тип жилищни сгради
– на два етажа, строени от камък, покрити с печени “червени” керемиди и с
прозорци на уличната фасада, които ги отваряли към света. Появяват се и
нови типове обществени сгради – безистенът, ханът и кервансараят.
Функционално те са свързани с развитието на търговията, а
градоустройствено с производствения център на града – чаршията.
Като архитектурен ансамбъл градът в българското пространство след
XV век е много далеч от европейската урбанистика. Турската
историография предпочита определението “османски” град.
Целенасочената политика на османската държава за османизиране на
завладените територии и предпочитания на много от мюсюлманите към
градския живот рязко увеличили техния брой още през средата на века.
Процесът продължил и през следващите столетия. В големите градове,
които се утвърдили като центрове на санджаци и на кази като София,
Никопол, Видин ,Силистра, Кюстендил мюсюлманите са мнозинство.
Картината, която представят използваните досега източници показва
запазване на български демографски облик в малките градове, чието
население преживявало колкото от градски поминъци, толкова и от
земеделски дейности в близките околности. След XV век градското

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Българският град през XV-XVII век

Приемственост и промени в градската мрежа. Стопански живот: занаяти и търговия. Еснафите и тяхната роля. Пазари, тържища, панаири...
Изпратен от:
Станислава
на 2010-01-18
Добавен в:
Курсови работи
по История
Статистика:
88 сваляния
виж още
 
Подобни материали
 

Цивилизацията на 20 век

09 мар 2008
·
272
·
15
·
3,439
·
395

Научно познание за битието и съзнанието на хората и на техните обшности от древността до наши дни
 

България и българите към Новото време

02 юни 2007
·
300
·
26
·
6,100
·
340

Движещите процеси, свързани с българския преход към Новото време, според изследователите Илия Конев и Надя Данова са в търсене на националните измерения, които са тясно свързани с общабалканското историческо развитие.
 

"Сага за древните българи - прародина и странствания" - Петър Добрев

03 мар 2008
·
189
·
60
·
27,404
·
442
·
2

Много народи е имало по света, но трудно може да се открие по-необикновен и загадъчен народ от древните българи. Малцина все още съзнават, че на този забравен народ принадлежат няколко редки исторически рекорда...
 

Българската култура през Средновековието

28 фев 2008
·
546
·
8
·
3,650
·
504
·
1

Обликът и тенденциите на развитие в старобългарската култура се оформят в сложен процес, чието начало се поставя при заселването на славяните и прабългарите на Балканския полуостров и образуването на българското ханство.
 

Българска историография

15 апр 2009
·
563
·
26
·
6,983
·
648

Християнството е религия и знание; виждане за историята като непрекъснат процес, осъществяван по волята на Бога...
1 2 3 4 5 » 11
 
Онлайн тестове по История
История и цивилизации - 5 клас
изходен тест по История за Ученици от 5 клас
Тестът е за проверка на знанията на учениците в края на годината по предмета. Съдържа и въпроси с повече от един верен отговор.
(Лесен)
19
57
1
3 мин
04.07.2019
Изходно ниво по история за 7 клас
изходен тест по История за Ученици от 7 клас
Въпросите в теста са съобразени с новата програма по история и цивилизация. Всеки въпрос има само един верен отговор.
(Лесен)
22
14
1
9 мин
28.06.2019
» виж всички онлайн тестове по история

Българският град през XV-XVII век

Материал № 438329, от 18 яну 2010
Свален: 88 пъти
Прегледан: 134 пъти
Качен от:
Предмет: История
Тип: Курсова работа
Брой страници: 9
Брой думи: 2,665
Брой символи: 17,658

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Българският град през XV-XVII век"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Анелия Севова
преподава по История
в град Стара Загора
с опит от  3 години
99

Лидия Найденова
преподава по История
в град Пловдив
с опит от  22 години
202 22

виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения