Големина на текста:
СТРУКТУРА НА КОМУНИКАЦИЯТА. ДЕЙСТВИЕ. МЕДИЯ
Комуникационното действие включва следните основни компоненти:
Начинател – някой, който иска да съобщи нещо; Съобщения – значения, които
трябва да бъдат предадени и споделени; Посредник, медия – инстанция, с чиято помощ,
съдържанието става годно за физическо пренасяне; Получател – някой към когото е
насочено съобщението; Комуникация – ситуация в която се пренася съобщението;
Комуникант – източник, предавател, адресант е всеки комуникативно действащ ,който
иска да съобщи нещо. Да сподели значение с някого, като предава съдържанието, чрез
употреба на медия. Той създава и адресира съобщенията, изразява съдържанията, прави
ги достъпни за други. За рецепиент се приема оня комуниакнт, който иска да научи
нещо, да сподели значения, като приема предаваното чрез медията послание, нарича се
още получател, потребител, адресат. Комуникативното събитие е двустранно или
реципрочно. То се реализира винаги в конкретна комуникационна ситуация, която има
пространствени и времеви характеристики, и в която се разгръщат определени
отношения между участниците в комуникацията. Ситуацията и контекстът слагат
отпечатък върху намеренията на участниците, върху смисъла на посланието, върху
начина по който се предава и приема, върху резултата от комуникационният акт.
Медия. Медията е пренасящо средство и материална обвивка на духовните
съдържания. Латинската дума медия означава средство. Първоначално с думата са се
означавали парапсихологични явления – викане на духове, безсъзнателно или
автоматично говорене и писане, магично преместване на тела в пространството
(телекенеза). С времето основното значение на думат се свързва с естественият език. В
теорията са известни опити за класифициране на медии, определят ги като първични,
вторични и тритични.
Първичните или медии на елементарните контакти са словесните и телесните
(експресивни) езици. Невербалните канали са толкова, колкото са човешките сетива.
Невербалните аспекти на комуникацията се изучават под наименованието
изобразителни ефекти.
Вторичните медии изискват уред за произвеждане на съобщенията. Такива са
книгата, вестника, листовката и др.
Тритичните медии предполагат наличието на технически предавател и
приемател, такива са електронните медии, при които изпращането и приемането на
сигнала става посредством специализирани апаратури. Медията може да се разгледа
като триединство от:
1. канал или технически потенциал;
2. организация със своя мисия и цели, с разделение на труда и постижения;
3. институция включена в обществено-регулативна система.
Медийната институция приема да служи на обществото, а нейните права и
задължения са предмет на регулация от страна на обществото и държавата. В
зависимост от типа държава, демократична или авторитарна, регулацията не медиите се
осъществява в различни форми – законови и етични, икономически и политически.
Реално протичащият комуникационен акт се нуждае от контрол за постигнатият
резултат. Контролният механизъм произтича от двустранността на комуникационното
събитие. Контролният механизъм се нарича обратна връзка или feedback. Според
създателят на кибернетиката Норбърт Винер, управленският механизъм, който
регулира поведението на всяка система, е обратна връзка. За представяне на контрола в
комуникацията те трябва да се разглеждат като система. Всяка система изпраща свои
постижения в околната среда, за да въздейства. От друга страна системата приема
1
резултати от средата и се съобразява с тях. В случая решаващо е, че една от сигналите,
които излизат от системата, се връщат обратно в нея. Така в комуникационната система
се получава информация дали, доколко и как е пристигнало съобщението, дали е било
разбрано и дали е повлияло. Обратната връзка е видима в прототипа на комуникацията
– разговора между двама души. Всеки от участниците в разговора получава обратна
информация по невербални канали. Освен това партньорите сменят ролите си на К и Р
и именно размяната на ролите изпълнява най-добре функцията на обратна връзка.
Директна и индиректна. Обратната връзка в масовата комуникация е затруднена,
забавена и частична. Липсата на обратна връзка за поведението на публиката е най-
сериозният проблем за успешното управление на една медия. Условията за протичане
на обратна комуникация са следните:
1. достатъчни за употреба канали;
2. налична интенция (целенасоченост) в символният обмен;
3. общи за участниците символи и кодове, в които се предава и приема
съобщението;
4. субективното значение на посланието да произтича от съвместно
определената конкретна ситуация;
5. процесът на комуникация да бъде разглеждан като двупосочен.
Понятие за комуникация
1.Комуникацията като духовно общуване. Концепция на Елит Николов.
Според професор Николов наличието на комуникация в живота на човечеството
е предопределено от природата на човешкото съзнание. Самото съзнание има
комуникативна или диалогична природа. Основни човешки дейности са труд, познание
и общуване, като общуването бива биологично, дейностно и духовно. Биологичното
общуване е първично по отношение на всички други взаимозависимости между хората.
Дейностното общуване е сливане на две или повече човешки действия, а също и
на целите на общуващите. Основната му разновидност е трудовото общуване.
Духовно общуване. Човешкото съзнание е единство на дейностно и духовно
общуване. Те са преплетени и съвместни, но не са тъждествени. При духовното
общуване, страните приобщават някаква духовна единица или съчетание от духовни
единици. Платон нарича тези единици ейдоси. Ейдосът е синоним на същността, той се
въплъщава в образа на нещото. С помощта на езика човекът задържа в мозъка си
въздействието на околните неща, запаметява ги и може да ги възбужда отново без
тяхното присъствие. Думите играят роля на второсигналана система. Спомнянето
Николов нарича вътрешна или автокомуникация. Човешкото съзнание най-естествено
се към друго съзнание, за да вземе опита и знанието на другите хора. Пред
любопитното съзнание насочено към друго съзнание има две възможности. Едната е,
когато другият субект не сътрудничи и ние трябва да го изучаваме, да наблюдаваме
неговите действия. Втората възможност е да общуваме с другия. Комуникацията е вид
общуване, при което две или повече човешки същества осъзнават едно и също нещо.
Елит Николов нарича комуникацията синейдезис или съчетание на ейдоси (смисли), а
науката за комуникация синейдетика.
2. Концепция на Уилбърт Шрам
Шрам използва думата комуникация в много широк смисъл. Тя включва всички
процедури, чрез които даден ум може да оказва влияние на друг ум. Той обръща
2
внимание, че в основата на съвременното разбиране на комуникацията е не идеята за
пренасяне на съобщения подобно на пренасянето на материални неща , а идеята за
взаимодействието между лица, групи, животни и дори механизми. Комуникацията
според Шрам е пряко или опусредствано взаимоотношение, което включва три
елемента и два вида действие. Елементите са Комуникант, Съобщение и Рецепиент.
Съобщението има свой собствен живот, отделно от този който го изпраща и от този,
който го получава. Информацията, която то съдържа за изпращателя и получателя не е
идентична. Тя зависи от културния опит, психологическото състояние и социалното
положение на участниците. Информацията е всяко съдържание, което намалява
несигурността или броя на алтернативните възможности в дадена ситуация.
Първото действие е това на комуниканта, който изгражда със знаци
съобщението така, че да получи желаните реакции или отговори. Второто действие в
комуникативният процес е това на рецепиента, който подбира между стимулите, които
му се предлагат, съдържанието и ги интерпретира. Целите на комуникацията от гледна
точка на комуниканта са:
1.Да информира;
2.да обучава;
3.да доставя удоволствие;
4.да предлага и да убеждава.
От гледна точка на рецепиента целите са:
1.Да разбира;
2.да научава;
3.да получава удоволствие;
4.да преценява и решава.
Шрам формулира основните функции на комуникацията в обществото.
I.Да дава познание за обкръжението;
II.Да социализира нови членове на обществото;
III.Да забавлява;
IV.Да постига интегритет (сплотеност, единодушие) в обществото;
V.Да убеждава и контролира.
3. Концепция на Соколов за социалната комуникация.
Според него комуникацията е опусредствано и целесъобразно въздействие на
два субекта. В зависимост от пространствено-времевата среда, той различава четири
типа комуникация: материална, генетична, психическа и социална. Социалната
комуникация е движение на смисли в социалното време и пространство. Съществуват
няколко вида хронотоп (време-пространство)-физически, социален, психически
хронотоп. Във физическият хронотоп пространството е материално и триизмерно,
времето е календарно, хронологично или нейно.
Социалното пространство е система от социални отношения. Тази система е
многомерна, тя включва родствени, граждански, служебни, съседски и други
отношения. При социалната комуникация, комуниканта няма за цел да предаде
съобщение между два физични пункта, а да стигне социален адрес, до хора със
социален статус и социални възгледи. Социалното време е времето на обществените
събития и промени, а не врмето на личен живот и индивидуални биографии. Усещането
за социално време зависи от интензивността на общите промени. Социалните смисли са
знания, умения, стимули и емоции, те променят ценността си, губят или прибавят
ценност в различни времена и пространства. Движението на смисли в социалното
пространство Соколов нарича ком. Дейност, а движението на смисли в социалното
3

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
КОМЕНТАРИ
(1-10 от 2)
gaco_svinqta написа на 16 фев 2010 ОТГОВОРИ
студент на 23 години
ж
gaco_svinqta написа на 16 фев 2010 ОТГОВОРИ
студент на 23 години
ж
 
Подобни материали
 

Рекламни изследвания

30 окт 2006
·
1,236
·
2
·
403
·
2

Рекламни изследвания - рекламата се прави не само за рекламодателя и рекламната агенция, а и за потенциалния потребител и трябва да се изхожда от неговата гледна точка.
 

Интернет реклама

06 апр 2007
·
1,259
·
18
·
2,146
·
507
·
1

Като рекламна среда, Интернет предоставя изключително големи възможности за комуникация с потребителските аудитории. Могат да бъдат използвани различни рекламни формати, за да се предаде определено рекламно послание към потребителите.
 

Възникване и развитие на рекламата

05 юли 2007
·
924
·
2
·
804
·
423

Миналото на рекламата е някъде в мрака на дълбоката древност. Още строителите на пирамидите, жителите на гръцките полиси и гордите римски граждани търсели начин да се осведомят за игри, сравнения, жертвоприношения, както и за разни стоки и услуги...
 

Реклама и рекламни средства

03 ное 2008
·
1,164
·
10
·
1,988
·
500
·

Рекламата като форма на комуникация. Функции, обекти, субекти и цели на рекламата. Основни канали и средства за реклама. Видове рекламни средства.
 

Рекламата – основни канали и средства на комуникацията

26 ное 2007
·
611
·
15
·
5,664
·
361

Каналът за разпространение на рекламата или медната е материалният посредник за предаване на рекламното послание на адресатите...
 
Онлайн тестове по Реклама и PR
Тест по PR
междинен тест по Реклама и PR за Студенти от 3 курс
Тестът съдържа 25 отворени въпроса, всеки от които изисква един верен отговор.
(Лесен)
25
54
1
2 мин
12.01.2015
» виж всички онлайн тестове по реклама и pr

Структура на комуникацията. Действие. Медия

Материал № 438286, от 17 яну 2010
Свален: 415 пъти
Прегледан: 489 пъти
Качен от:
Предмет: Реклама и PR, Икономика
Тип: Лекция
Брой страници: 32
Брой думи: 12,888
Брой символи: 86,282

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Структура на комуникацията. Действие. Медия"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения