Големина на текста:
Мечтите и идеалите на хъшовете, отразени в речта на Странджата
Вазовата повест “Немили – недраги” е една от българските
светини.В това произведение писателят е пресъздал чрез страдалческия
живот на своите герои най-светлото от българската духовност.Творбата
не е само разказ за живота на българските хъшове в Румъния преди
Освобождението.Тя е величава история за цената на българската
свобода,за вярата и патриотизма, за всичко онова което възвръща
самочувствието на българина като свободен човек.
Много емоционален е текстът с речта на Странджата в ІІІ глава
на повестта.Думите на Знаменосеца са най-убедителната възхвала на
хъшовската нравственост, в която страданието е издигнато в свято
жертвоприношение пре олтара на българската свобода.В своята реч
Странджата отбелязва,че мъченическиат живот на другарите му е
подчинен на идеала да видят България свободна.Хъшовете са готови да
чакат, да минат по влашките полета, защото са убедени, че “Народ без
жиртви не е народ”.Това е крьстьт на вярващите в новата религия –
свободата, за която мечтаят.
Вълнуващата слава на Знаменосеца въплащава най-високите
идеали на времето, защитават нравствената саможертва на емигранта
хъш. Те емоционално изразяват философската идеяза смисала на
човешкото съществуване. Това откриваме в пламеннете думи на
Странджата: “Ние сме поне свободни. А като имаме свобода, имаме
всичко”. Това признание разкрива светлите и чисти идеали на
хъшовете – да са свободни хора в свдбодна родина.
Обстоятелствата поставят на първо място в речта на Странджата
радостта от общуването между тези мъченици. Топлото обръщение
“братя”, епитетите – “мили”, “свои” и многократното им повторение,
показват сърдечните чувства на стария хъш към неговите другари. Те
подчертават близката връзка между тях, истинската им дружба. Чест и
щастие е за хъшовете да бъдат заедно и да си помагат. С обич
Странджата изповядва:”Благодаря ви, братя мили за честта. Няма по-
голяма гордост за мене стария хъш, отколкото да се намирам между
вази, свои братя.”В контекста на топлото обръщение стария боец
внушава на другарите си, че силата им е в общата борба, а славата им –
в общата цел.
Странджата напомня на хъшовете тяхното романтично минало и
приноса им за духовното събуждане на собствения им народ:”Нашите
славни битки в Отечество България ги помни народът. Те разбуниха
народа и му вляха в сърцето желание за свобода и за правда.”Уверен в
народната признателност, Странджата успокоява другарите си с
убедеността си, че който е допринесъл за свободата на отечеството си,
няма да бъде забравен. Като човек със силен дух старият знаменосец
отново намира аргумент срещу озлоблението на другарите си.Той им
припомня, че идеалите им са свещенни, че страданието им не е
напразна:”Ние изпълнихме нащата света длъжност към отечеството”.
За него кръвта за саможертвата им е по-ценна от”всичките пари на
влашките богаташи.” И това е така защото жертвата им е в името на
свободата. А тя свободата няма точни измерения. “Та ние зарязахме
нашият имот и къщи доброволно. Ние нямаме нужда от имоти. Ние се
жертваме за свободата на България и ако найдем отплата, то тя ще бъде
освобождението на България; ни повече, ни по-малко.”Така той
припомня на своите другари идеала – свободата на родината.
Болният Странджа насочва мислите и чувствата на хъшовете към
примамливото бъдеще. Тогава ще се осъществят безкористните
хъшовски идеали. Картините на поробеното отечество са силно
впечатляващи.”Там турците грабят, събличат, убиват, позорят и
народът пищи кански в робството и нама какво да стори.”Ярките
глаголи внушават безмерното страдание и истината, че в робските
години отечеството има нужда от верните си синове. С умението си
аргументирано да убеждава Странджата няколко пъти повтаря:”Ще се
бием още братя, ще се бием за свободата на България!”.Той
припомня:”Народ без жертви не е народ!”
Последните думи в Речта на Знаменосеца са обобщение на
порива в душите на хъшовете. Те носят пламъка на онзи светъл идеал,
който им дава сили за живот в тежкия ден. Призивът:”Ще се бием за
свободата на България!” отеква мъжествено и пламенно в душите на
хъшовете. Очите на всичките светят с пламъка на истинския
патриотизъм. Бузите им пламтят, а телата им се “тресат” от възторга.
Портретът на омършавелите, но възторжени в този момент мъже е ярко
внушение за красотата на саможертвата им за България. А речта на
най-стария сред тях Странджата е класически израз на беззаветна
служба на народното дело. В нея говори един велик българин – герой,
родолюбец, патриот.
Речта на Странджата заема важно място в повестта. Тя
илюстрира най – главното в мисията на хъшовете – те са мъченици за
свободата на България.
Изпълнените с оптимизъм заключителни думи на
Странджата: “И ще умрем със слава и в борба и няма да
издъхнем като кучета по тия улици.” са последвани от
“страшен и възторжен вик”, изразяващ съпричастност, а
писателят открива и външните знаци за извършеното чудо
на промяната. Грубите и свирепи лица излъчват
благородство и решителност и очите пламтят и светят с
пламъка на чистия патриотизъм.
Този “грамаден” вик, събрал в едно всички души,
впечатлява и минувачите, но за Бръчков това е паметен
момент предизвикващ треперене от умиление и възторг.
Желанието му да прегърне всички тези “странни” хора,
които така страшно го привличат със своята
“отвратителност и гордост”, защото те са въплъщение на
висока мисъл, “висши същества, родени за страдания, за
борба и за слава”.
Еуфорията на мига поражда и спонтанен жест на
благоговение – Странджата и Бръчков са вдигнати на ръце,
а той е и дълбоко символичен като бойно кръщение за
младия хъш – приемственик в борбата за свобода.
Накипялото вълнение избликва в песента “Тръба
звучи, Балкан стене”, чиито мъжки звукове преодоляват
тясното пространство на кръчмата, заливат улицата и дори
града.
Романтичните илюзии, че с убийството на султана
може да се помогне на поробената родина поражда идеята за
поставяне драмата “Изгубена Станка”, което е и знак, че и
революционно – борческата литература има своята основна
роля в формиране, в оформяне и поддържане на този
борчески дух.
Животът на хъшовете в спомените и мечтите за
величави дела и настоящето им на жалки, отхвърлени от
обществото същества, доказва, че трагичното и славното
могат да съжителствуват в един човек, а посланието,
отправено от Вазов към нашето поколение, е затова хората
да живеят в хармония и свобода.

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Meчтите и идеалите на хъшовете

Животът на хъшовете в спомените и мечтите за величави дела и настоящето им на жалки, отхвърлени от обществото същества, доказва, че трагичното и славното могат да съжителствуват в един човек....
Изпратен от:
simonavatrachka
на 2010-01-17
Добавен в:
Съчинения разсъждения
по Литература
Статистика:
26 сваляния
виж още
 
Домашни по темата на материала
моля помогнете!!спешно е!!!
добавена от anna62204 22.11.2016
0
13
СПЕШНО ЗА УТРЕ!!! Домашно по литература.
добавена от ivana2206 27.11.2014
0
15
Имам домашно с въпрос герои или мъченици са хъшовете ?
добавена от liglio1_abv_bg 24.11.2013
0
4
спешнооо е за утре!!!
добавена от selena97_1992 04.11.2015
1
13
Имам домашно с въпрос герои или мъченици са хъшовете ?
добавена от liglio1_abv_bg 24.11.2013
3
10
 
Онлайн тестове по Литература
"Хамлет"
тематичен тест по Литература за Ученици от 10 клас
Въпросите от теста са върху трагедията "Хамлет" на Уилям Шекспир и проверяват знанията по произведението. Всички въпроси имат само по един верен отговор.
(За отличници)
13
20.06.2019
Тест по Литература за 11-ти клас върху Димчо Дебелянов
тематичен тест по Литература за Ученици от 11 клас
Тест върху произведенията на Димчо Дебелянов. Съдържа 18 въпроса, всеки от които има само един верен отговор.
(Много лесен)
18
2
1
23 мин
31.07.2018
» виж всички онлайн тестове по литература

Meчтите и идеалите на хъшовете

Материал № 437569, от 17 яну 2010
Свален: 26 пъти
Прегледан: 165 пъти
Качен от:
Предмет: Литература
Тип: Съчинение разсъждение
Брой страници: 4
Брой думи: 878
Брой символи: 5,179

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Meчтите и идеалите на хъшовете"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Росица Георгиева
преподава по Литература
в град София
с опит от  5 години
48

Зоя Новакова
преподава по Литература
в град София
с опит от  13 години
32

виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения