Големина на текста:
БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА.
ХХ век
Светлозар Игов
Никакво преломно историческо събитие няма в България
на границата между ХIХ и ХХ век. Но именно в това
сравнително спокойно време на краткотрайната българска
буржоазна belle epoque, когато вече са отшумели
Освобождението, Съединението и Сръбско-българската
война, а до новата вълна от войни и революции, от
национални подеми и катастрофи има повече от
десетилетие, на литературата е съдено да осъществи голям
коренен поврат, много по-значим като културен прелом от
настъпилите по-рано (1878) и по-късно (1914-1918-1923).
В епохата на Възраждането (1762-1870) и до края на ХIХ век
българската литература вече е положила своите основи
като жанрово-стилова система от новоевропейски тип
(различен от сревновековния, все по-секуларизиран),
създала е своя ТРАДИЦИЯ, натрупала е класически
ценности с писателското дело на творци като П. Р.
Славейков, Л. Каравелов и Хр. Ботев. Формиран от
идеалите на Възраждането, до края на века извисява
исполинската си фигура ИВАН ВАЗОВ (1850-1921), създал
огромно по обем, жанрово и тематично многообразно
творчество (само по себе си цяла литература) с шедьоври
във всички жанрове. В началото на века, отвратен от
покварата на политическите нрави, Вазов бяга в историята,
търсейки корените на националния исторически трагизъм
или (не без влияние на “модерните”, с които е в разпра) се
отдава на интимни лирически спомени. Преживял и
покрусата на националните катастрофи след войните,
жизненият родолюбец Вазов ще остави като последен завет
на бъдещите поколения своята надежда за България – “Не
ще загине!”.
Но в началото на века възрожденската и вазовската
традиция вече се възприемат като овехтели от младите
литературни поколения; творци, формирани от други
културни идеали и нови художествени норми чувстват
необходимостта от създаване на нова, МОДЕРНА
литература. Или този голям поврат е осъществен и
олицетворен от най-значимата формация в българската
култура, обединена около сп. “Мисъл” (1892-1907) и
известна като КРЪГА “МИСЪЛ”.
Макар че тази промяна е формулирана като генерационен
сблъсък (“Млади и стари” се нарича една от програмните
книги на новото художествено движение, написана от
редактора на “Мисъл” и най-значимия критик на модерното
направление д-р Кръстьо Кръстев), не тази смяна на
писателски поколения е най-важното. Нито само това, че
“младите” писатели вече създават литература, силно
повлияна от модерните духовни веяния в европейската
култура и подготвят почвата (П. П. Славейков) или сами
стават родоначалници (П. К. Яворов) на модернистична
литература.
Чрез смяната на водещите литературни поколения и
поетики се осъществява един далеч по-значим
цивилизационен и културен поврат, който обяснява и много
предходни и много последвали движения, танденции и
феномени не само в българската култура, но и в
обществения и политически живот.
Какъв е този поврат?
Българското (както и на други балкански и славянски
народи) Възраждане не е просто закъснял (поради
робството) Ренесанс (Rinaseimento). То не е хронологически
по-късен Ренесанс, а типологически друг исторически
процес, съответен повече на онова, което се нарича
Risorgimento. То е национално възраждане, обществено и
културно движение на пробуждане и формиране на
национално съзнание, чийто – едновременно инструмент и
резултат – е създаването на национална култура, в която
първостепенна роля играе изкуството на словото (тъй като
езикът е един от основните конституенти на нацията).
Борбата за национално пробуждане и освобождение дава
основната характеристика на процеса на национално
възраждане, тя определя и неговия етноцентричен
характер като основа и на формираната през този период
литература, за разлика от антропоцентричния характер на
европейските литератури след Ренесанса. Не че в
Българското възраждане липсват ренесансово-
хуманистични тенденции (в литературата те присъстват от
“Житието” на Софроний до “Изворът на Белоногата” на П.
2
Р. Славейков), но те са силно подтиснати от доминацията на
етноцентрични ценности. Тази “хуманистича
недостатъчност” в националното обществено и културно
развитие, която караше Ботев и П. Р. Славейков да наричат
българския народ “мърша”, “стадо” и “робско племе”, бе
остро усетена от най-значимите писатели на новите
поколения, навлезли в българската литературав края на ХIХ
и началото на ХХ век – ще я почувстваме от егоцентричния
хедонизъм в лириката на Кирил Христов до виталистичния
шопски скептицизъм на Елин Пелин спрямо надличностни
ценности (бог, отечество, държава, цар, господар), от
тревожната гражданска съвест и прозрения за мрачните
глъбини на народната душа и неудвлетвореността на
модерните “хора-бездни” у Антон Страшимиров до
трагичния вопъл на Димитър Бояджиев. Но най-ясно и
осъзнато бе почувствана тази “хуманистична
недостатъчност” на българската култура и най-
съсредоточено изразена като художествена реакция в
новата културна програма на кръга “Мисъл”.
Магистралната линия на културния прелом се осъществява
чрез замяната на старите етноцентрични (родолюбиви)
ценности с ентропоцентрични (хуманистично-личностни).
На мястото на Отечеството като върховна ценност през
Вазовата епоха и във Вазовата поетика застава Човекът,
Личността. Това води до важни жанрови, тематични и
стилови промени в литературата. Художественият интерес
се измества от проблемите на националния и социален
колектив към психологическите и нравствени проблеми на
личността, доминиращата екстравертна художествена
оптика се заменя с интровертна, а това води и до промяна
на водещите жанрови формации - доминацията на
епическата проза до края на века се заменя от доминация
на лирическата поезия, засилват се субективно-
лирическите моменти дори в прозата (от П. Ю. Тодоров до
Елин Пелин). Диминиращата реалистична (миметична)
поетика се заменя от новоромантични поетики, изразяващи
визионерски “вътрешната” действителност на личността. В
противовес на възрожденската слятост на индивида с
националния колектив, модерното изкуство все по-остро
чувства разрива между личност и общност, между блян и
действителност. Поетите отвръщат поглед от пошлата
3

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
14 сеп 2021 в 10:24 потребител
 
Домашни по темата на материала
'История славянобългарска'' като основа на българското съзнание
добавена от n_koleva_email_bg 12.04.2016
0
9
Съчинение разсъждение
добавена от tany852 27.11.2012
2
16
Подобни материали
 

Ангелинка - Елин Пелин

04 май 2006
·
3,192
·
1
·
405
·
291
·
21

Мечтите отличават човка от останалите живи същества. Мечтата е онзи необятен свят, в които човека се чувства силен,различен, незвисим и щастлив. Понесъл се на крилете на въображаемото, мчтания дух търси, открива, стреми се към идеал, красота, към хармония
 

Хуманизмът в творчеството на Йордан Йовков

17 апр 2006
·
1,946
·
8
·
1,683
·
638

Във всички свои творби Йордан Йовков утвърждава и възпява нравствената човешка личност. Той смята, че рано или късно у всеки човек непременно побеждава доброто, което намира своя израз в човешкия труд, любов, духовна извисеност и отношение към другите.
 

Елисавета Багряна - "Потомка"


В поезията на Елисавета Багряна потомственият родов корен е духовна стойност на лирическите образи на "Вечната и святата"...
 

Темата за войните в творчеството на Йовков

18 мар 2006
·
1,787
·
6
·
1,145
·
181

Темата за войните в творчеството на Йовков - кандидат-студентска тема.
 

Търсеният пристан на родния дом (Димчо Дебелянов)


Търсеният пристан на родния дом (Димчо Дебелянов)- план-конспект.
1 2 3 4 5 » 11
 

Българската литература през XX век

Материал № 4372, от 27 май 2006
Свален: 1,495 пъти
Прегледан: 848 пъти
Предмет: Нова българска литература, Литература
Тип: Тема
Брой страници: 25
Брой думи: 4,856
Брой символи: 41,013

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Българската литература през XX век"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Лидия Димитрова
преподава по Литература и Български език
в град София
с опит от  35 години
260 38


виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения