Павлина Костадинова
преподава по Етика
в град София
Големина на текста:
1 Възникване и
развитие на етиката
Етиката е древно знание корените на
което го отвеждат до Индуската,
Китайската и древногръцката
цивилизации. Приблизително 500 год.
пр.н.е. в Индия, Китай и Гърция се
появяват мислители които издигат човека
за основен герой на философските си
размишления по традиция свързани с бога
и съдбата. В Индия принц Гаутама-Буда
стига до прозрението, че живота е
страдание, причина за които са човешките
желания но има и път който може да ни
избави от нашите желания. Според Буда
всички хора са страдащи същества и това
ги прави равни. Причина за нашите
страдания са и нашите желания. Новата
идея за равенството скъсва с
браминистката традиция, която разделя
хората на касти. Висшата каста на
брамините стои начело на обществото и
изпълнява религиозни и идейни функции.
Тази каста няма право на
взаимоотношения с низшите касти на
търговците и селяните. Кастовото деление
в общаството е признание за различната
ценност на един или друг човешки живот
възглед който Буда на споделя. Според
хората не се различават изначално по
ценност, но могат да бъдат оценявани
различно по признака на своите желания,
който носят повече или по-малко
страдание на други хора. Възмездието
което всеки получава зависи не само от
бога, но и от собственото поведение.
Великият китайски философ Конфуций се
интересува главно от три въпроса: - как се
предава истината от човек на човек и от
поколение на поколение; - как трябва да
се отнасят хората с семейството и
общността; - какво трябва да бъде
отношението към авторитетите за да се
усвоят техните знания. Конфуций вижда в
силата на приемствеността гаранции за
стабилно развитие на държавата. Според
него обществото се крепи на авторитета.
Авторитета не е възможен без закон, а
спазването на закона се нуждае от разум.
Трите правила на Конфуций са свързани с
с разумното подчинение на младите пред
старите, синовете да слушат бащите си,
жените да се подчиняват на мъжете си.
Тези правила хората трябва да спазват
естествено и без принуда. Откритието на
Конфуций се отнася до връзката между
индивид и колектив. Основата на
колективната стабилност са традицията и
авторитета. Аристотел употребява за
първи път думата етика. Той замисля
етиката като философия на обществото и
на всекидневния живот. За първото
впоследствие отдава предпочитание на
термина политика. Според Аристотел
човекът е „обществено животно”, тъй като
не може да съществъва извън обществото,
не може да се самореализира ако не е сред
други хора. Човекът преследва цели, има
разумна душа, може да разграничава
истина от лъжа и да се учи на добри дела.
Аристотел има принос в евдемония
учение за щастие. Щастието е цел на
човешкият живот. Аристотел говори за
индивидуалната участ която зависи не
само от боговете, но и от собствените
усилия. Думата етос древните гърци
употребяват за да обозначат с нея място
на общо пребиваване. Етоса изразява
нравите на една човешка общност. Но
Аристотел влага в понятието етос и
характера на отделния човек. Той Говори
за добродетели на характера умереност,
мъжество и справедливост. Древните
римляни превеждат етос като моралис. -
разумното начало в човека. През
християнското средновековие
изключително значение придобива
разбирането за човешката душа в които се
пресичат пътищата божии и човешки.
Вътрешният живот на човека получава
психологическа дълбочина, раздвоеност и
напрегнатост. През епохата на
просвещението 17-18 век мястото на
религията се заема от науката. Под наука
започва да се разбира природно научното
знание, придобивано опитно и доказуемо
по експериментален път. Човешката
личност вече не е образ божи, а природно
и социално същество. Настъпват промени
в християнската философия, възниква
етика на протестанството проповядвана от
Мартин Лутер. Тази етика отговаря на
новите представи за свобода,
равнопоставеност и реализация на човека.
Етиката на просвещението не е само
философски съзерцателна но и приложно
насочена. Изучаването на етиката се
схваща като средство за култивиране на
морала в гражданските среди. Нравите са
правила на поведение сбора на които се
нарича етикет. Етикета като начин за
регулация поведението се изявява при
разцвета на светския придворен живот
особенно в Франция. Немският философ
Емануел Кант посочва че моралната
стойност на една постъпка зависи не от
нейното съдържание, а от мотивите или
една постъпка е морална когато се
извършва от съзнание за уважение и дълг
към моралния закон. Развитието на
етиката през 19-20 век става под
влиянието на национализма. Появява се
въпроса за отношението между ЕТОС-
ЕТНОС: как се тълкуват общочовешките
ценности от гледна точка на етническите
интереси, обичаи и традиции. Марксизма
създава своя теория за класовия морал.
Като соц. теория марксизма е изграден в/у
идеята за класов антагонизъм и
пролетарска революция, която се приема
за морално оправдано насилие което ще
разреши конфликтите в обществото и ще
доведе до ново хармонично общество.
Моралния патос на марксизма макар и
насочен срещу неравенството породи
обратен ефект – раздели и противопостави
хората, възроди принципите на
уравниловката ,тъй като унищожи
частната собственост и пазара.
Ницшеанството носи чертите на късния
романтизъм и крайностите на нихилизма.
То направи опит да извърши пълна
преоценка на християнския морал която
проповядва състрадание, милосърдие и
любов към ближния. Ницше намира, че
обикновения човек е твърде слаб и с
развито стадно чувство и предлага идеята
свръх човека или човека-бог който е
лишен от морални задръжки и скрупули
на съвестта. В края на 19 и началото на 20
век широка популярност добива теорията
на Зигмунд Фройд известна под името
психоанализа. Фройд разделя индивида на
3 нива, ТО АЗ Свръх АЗ. То – област
на човешките влечения, без съзнателното
ядро на личността нейната тъмна и
недостъпна част. Източник на енергия са
човешките нагони. Най-важни между тях
са два: инстинкта за самосъхранение и
свързаният с него страх от смъртта и
стремежа към удоволствие либидо,
сексуалния комплекс. Свръх АЗ – е
подреденият външен свят. Неговият
принцип е трябва, длъжен съм. Свръх аз
осъществява наблюдение и контрол върху
поведението на индивида. Действието на
този принцип представлява „изтласкване”,
подтискане и потушаване на енергията.
Идваща от ТО Свръх аз е моралният глас
на човека, неговата съвест. Между двете
съществува конфликт за борба. Аз – е
тънката граница между ТО и Свръх АЗ.
Той създава баланса между тях. Морален
казус възниква винаги когато е нарушен
баланса между гласа на инстинкта и гласа
на разума. Според Фройд моралните
принципи не са дълбоко вкоренени във
всеки от нас, морала не е вроден, хората
не са морални по природа. Морала е
периодично явление, той ни спохожда в
ситуации на криза и при сблъсъка с
институциите на културата и властта.
2 СЪВРЕМЕННА ЕТИКА
За нач.на 20 век е характерно
възраждането на етическата теория и по
специално така наречената метаетика. Тя
се интересува от области които са извън
етическото познание и моралната
действителност. Метаетиката определя
задължителни норми на поведение и няма
отношение към практиката. През 1906
г.излиза книгата на Джордж Мур
„Принципи на етиката”с които автора
стига до извода, че доброто е
неопределимо и не се поддава на анализ.
Австрийския философ Лудвиг
Витгенщайн стига до извода, че проблема
за смисъла на живота е неразрешим в
границите на теорията и на езика.
Смисъла лежи вън от самия живот вън от
света. Ние се сблъскваме в клетката на
езика търсейки смисъла на живота. Това
търсене е безкрайно и именно то дава
смисъл на нашето съществуване. По късно
англоезични философи инициират идеята
за прилижна етика занимаваща се с
конкретни случаи. Проявление на
приложната етика е бизнес етиката
създадена в САЩ. За приложната етика се
говори тогава когато се налага да се даде
решение на проблеми от които
универсалните теории или не се
интересуват или не могат да решат.
Обръща се логиката – не общият принцип
обосновава частния случай, а обратното.В
центара на приложната етика се поставят
въпроси на профисионалния морал, както
и спичефични но разпространени въпроси
за смъртното наказание, за правото на
живот, опазне на природната среда секса и
порнографията. Приложната етика дължи
съществуването си на нови етически
възгледи като: - съвременен наторализам
и биоетика; - нормативна етика и
утилитаризам; - етика на природния закон;
- етически егоизъм. Главният въпрос на
нормативната етика е как да се определят
човешките действия като правилни или
неправилни. Традиционно тази теория
съди за действията по техните
последствия. Консеквенция – последствие,
заключение и от там етиката се нарича
консеквенционална или улитарна.
Действията са добри или лоши в
зависимост от това дали увеличават или
намалят удоволствията и страданията.
Съществуват две течения: - акт
утилитаризъм; - норма утилитаризъм. При
второто течение се лансира идеята да се
използват само средства които са известни
на естественото морално съзнание.
Осъдима ли е кражбата преследваща
благородна цел.От гледна точка на норма-
утилитаризма всяка кражба е подсъдима
назависимо от нейните мотиви.
През 80 г.се прибавя нов прицип
последствията могат да са добри ако водят
до коопериране на усилията. Етиката на
природния закон се следва стриктно от
римокатолическата школа. През 1980 г.
Джон Фини в своята книга „Естествен
закон и естествени права” сочи, че
върховните блага са живота, знанието,
удоволствието и здравият разум. Ако
живота е върховно благо всяко действие
което нанася вреда или пречи за
поддържането на живота е погрешно.
Убийството на невинен е изцяло погрешно
дори ако това убийство може да спаси
живота на други хиляди невинни хора.
Природният етичен закон е абсолютна
забрана срещу всяко действие насочено
срещу фундаменталното благо. Такава е
римокатолическата доктрина за аборт.
Етическия егоизъм визира конфликта
срещу морала и себелюбието и ролята на
моралната рационалност при постигането
на интерес. Различават се две форми на
морален егоизъм: - индивидуалнапри
нея всеки деец се интересува само от своя
личен интерес. Той не може да убеди
други да го следват, те знаят че в името на
своя интерес той ще потъпче всеки друг
интерес; - универсална основава се на
принципа всеки да следва своя интерес но
да се съобразява с интереса на друг. Този
принцип легитимира правата на другите.
Други хора могат да приемат и моя
интерес защото аз не отричам тяхното
право на собствен интерес. Така
себелюбието може да се разглежда и като
добродетел. Универсалният егоизъм
съумява да съчетае моя и друг интерес по
пътя на договарянето, компромиса и
контрола върху разбирателството.
Съществуването на приложната етика е
признание за това, че няма такъв
универсален етически принцип които да
обясни и разреши всеки съвременен
проблем. Приложната етика се опитва да
регулира онези области в които
последствията могат да бъдат фатални.
Като правило това са високо
специализирани дейности при които
вземането на решения е право на едно
малцинство което притежава експертно
знание. В приложната етика могат да
бъдат обособени сфери или направления
като: - био-етика и екологична етика;
етика на социалните напрежения и
конфликти; професионални етики. Био-
етика и екологична етика е нова
направление което се занимава с
медицинските практики, социалната
хигиена, здравословните норми на живот.
Широка дискусия се провежда за
етическите и правните основания на
медицинската работа, за медицинските
експерименти, за лекарствата и техните
приложения, за отношенията между лекар
и пациент, за лекарската тайна, за
присаждането на органи. Появиха се нови
морални казуси: - правото да се разполага
със собственото тяло или правото на
избор между живот и смърт. Промениха се
медицинските представи за смъртта,
появиха се нови тълкувания за
психическото заболяване и психическото
здраве, нова философия на лечение която
се противопоставя на изключването на
болните. Етически и правни въпросителни
възникват около трансплантацията на
органи, достъпа до животворни апарати,
оплождането инвитро и др. Голямо
развитие получава екологическата етика
свързана с защитата на екологичните
системи на изчезващи или заплашени от
растителни и животински видове. Кризата
на екологичните системи е равносилна на
ограбване на бъдещите поколения. От
гледна точка на бъдещето се
преразглеждат и демографските
стратегии, дали не е достигнато
критическо равнище на населеност на
планетата както и въпроса за планирането
на семейството. Повдигнат бе въпроса за
животните, за необходимостта от етични
гаранции за тяхното нормално
съществуване и оцеляване. Най-важните
социални теми с етическо значение са
свързани с преодоляването на всеки тип
дискриминация, с развитието на диалога
между различните култури, с осигуряване
на принципа на равен труд, равно
заплащане, с осигуряването на равни
права на образование и информация.
Мъжа и жената все още имат твърде
неравни позиции. Най-тежък проблем си
остава неравенството между богати и
бедни страни, изхранването на
населението и условията за труд и живот в
някой региони.
3.Етос,нравственост,морал
Най-често наричат с думата етос обичаите
и нравите на една общност.Според Платон
етос означава начин „да бъда” или
характер.Аристотел отбелязва
добродетели на характера или етически
добродетели,постигани с натрупването на
опит и напредването на възрастта.Макс
Вебер свързва понятието на етос с
вътрешновъзприети норми на обществото,
които управляват житейското
поведение.Веберовата концентрация
гласи- във основата на съвременния
капитализъм лежи духа на
протестанството.Новият делови човек е
пресметлив и смел, изповядва строги
принципи отричащи излишните разходи,
не пилее средства издига в култ разврата и
богатството.Обичаят е начин на
идентификация на индивида с
общността,към която
пронадлежи.Обичаят придава начин на
поведение в типова ситуация и
възпроизвежда навик за
общуване.Обичаите са форми на социална
дисциплина.Тяхното действие не е въпрос
на личен избор.
Традицията е форма на общуване между
поколенията в социалното време и
пространство.Традицията е смислов
капитал, подпомагащ вземането на
решение от дадена общност или от
отделен индивид.Традициите пресяват
обичаите-едни обичаи продължават да
съществуват и се преосмислят други
обичаи престават да служат и
отшадат.Като спечифичен социален
филтър традициите се съобразяват с
развитието, с новите нагласи и виждания.
Нравите изразяват ценностната атмосфера
в обществото.Отношението на
мнозонството към основните ценности,
като труд, собственост, здраве, богатство,
успех, достойнство, любов и др.Не рядко
всекидневното съзнание утъждествява
морал и нрави.Ала моралът е
индивидуално обусловен, докато нравите
са колективни, опират се на общото
мнение.
Нравствеността се разбира като
съвкупност от социални заповеди, които
са задължителни за всеки
субект.Задължителността разчита на
определени санкции.Когато говорим за
нравственост, ма преден поставяме
задължинието, дисциплината и
подчинението като се игнорира ролята на
личната мотивация.Друга представа за
нравствеността се заключва в
разбирането, че тя се изчерпва с
общочовешките ценности.
Общочовешките ценности се представят
като религиозни морални кодекси. Те
акцентират върху естествените права на
личността: право на живот, лична
неприкосновеност, уважение към честта и
достойнството на отделния човек, защита
на майките, децата старите хора и др.
Моралът е специфичен начин на
удостояване на действителността,
различен от науката, изкуството и
правото.Проблемът за истината е
централен в научното пазнание,
проблемът за хидожествения образ е
централен в изкуството, а проблемът за
нормите на поведението е тавен проблем
на морала. В система от ценностни
ориентации на човека явленията се делят
на полезни и вредни, а постъпките- на
добри и зли, справедливи и
несправедливи. Нравствеността изпълнява
ролята на компас за поведението на
човека, за неговата ориентация в
общественият живот и в света на
културата. Моралът не може да се сведе
само до императива, до спазването на
социална дисциплина. Моралната норма
трябва лично да се приеме и
одобри.Повелите на морала е бил свързан:
- с природните влечения,
потребности и качества на
човека
- с изискванията на
обществения живот към
личното поведение
- с вярата на Бог като висш
морален авторитет.
Моралът регулира човешкото поведение
чрез система от ценности, норми, забрани,
оценки, идеали. Ценностите възникват в
практическата дейност и служат за
задоволяване на потребностите и
постигането на цели. Ценностите са това
което е необходимо, полезно, желано и
приятно. Те ръководят избора на
поведение, превръщат се в мотивация, цел
и критерий на поведението. Моралното
добро е обобщение на всички морални и
ценности.Ценностите са организирани в
система от регулативи, в които влизат:
-нравствени принципи
-нравствени образи и стереотипи вкл.и
висшият образец или идеала.
-норми, правила и санкции.
Моралните норми се систематизират,
основните изисквания към членовете на
общността и предписват поведения.
Дългът е израз на необходимостта на се
изпълняват определени норми. Той е
съвкупност от към общността. Когато има
несъвпадение между личния и
обществения интерес чувството за дълг
налага като водещ обществения интерес-
не аз искам, а аз трябва. Ценностите
изразяват отношението на моралния
субект към явленията.Те не са
тъждествени на ценностите.Имат ярко
изявен субективен характер, биват
одобряващи и неодобряващи могат да се
скалират
4.Добро и зло
Доброто и злото като негова антитеза са
много широкообхватни категории. Според
Плтон човешкия живот е съзерцание на
доброто. Платон свързва добродетелите
със света на идеите на невидимите
същности на вечното и
Божественото.Пътят към познаването на
доброто и живеенето в добродетел е дълг.
Водачът по този път е Ерос-богът на
любовта. Според Платон доброто се
намира отвъд земния свят.То е достъпно
само на мъдреца, който чрез разумът си се
възкачва към него и усвоява моралните
добродетели: мъдрост, мъжество и
умереност.Те са притежание съответно на
управниците, военните и работниците.За
разлика от идеалната етика на Платон
учението за щастието на Аристотел е
реално и земно.В никомахова етика
Аристотел дава определение на
добродетел-добродетелта е „средина”
между 2 неправилни начина на
постъпване.С други думи добродетелта е
някаква мярка, която трябва да се търси и
намира винаги конкретно.
Злото у древните гърци и римляни няма
космически смисъл.То е преходно,
нарухава реда, то е случайно и е резултат
на незнание. Не е така във философията на
християнството, според което Бог създава
светът от нищото, нищото е в основата на
злото.Всичко сътворено от Бога,
независимо от неговите благи намерения,
носи потенциално зло, човекът е
първородно обременен от праха на Адам и
Ева.човешкото битие е греховно битие.
Английският философ Томас Хопс
създава етическа концепция, посветена на
държавата и политиката.Според него
природата на човека е вълк.Според него,
трябва да съществува обща власт, която да
респектира хората иначе те живеят в
постоянна война.Тази изкуствено
създадена влас е държавата. Понеже
думите добро и зло се употребяват твърде
субективно, те са обхванати от правото и
политиката и са управлявани от
закона.Холандският философ Бенедикт
Спиноза има мунистична концепция.Като
съединява Бог и природата. Той свързва
понятието за добро с образцовата човешка
пророда с ползата и със съвместния живот
на хората.Нелесния философ Георг Хегел
открива историята историчността на
морала.Той говори за 3 стадив в
развитието на морала.Хегел разбира
нравствеността, като Право-да
изпълняваш своите задължения към
семейството, към корпорацията, към
държавата.Злото има противоречиво
съдържание, то се разбира преди всичко
като загуба на цялостност и пълнота на
човешкото битие и като липса на
възможност за реализация.Изразява се в
ущърп, вреда, щета нанесена на
благопоучието на човека.Смисълът на
злото се разкрива в 3 насоки:дуална,
диалектическа и екзестенциална. Според
диалектичната гледна точка в историята и
в социалната практика се наблюдава
преход между добро и зло, промяната на
ценностния знак. Опозицията добро- зло
има светогледен характер и засяга
основните оценки за развитието на света
за възможностите на човека.
Оптимистическата или песимистичната
прогноза за развитието на човечеството
зависи от разбирането за относителното
тегло на доброто и злото в глобалнитр
процеси. Хуманизмът е доверие и
уважение към човешките възможности и
способности. В пространството на злото
действат слепи случайни и фатални сили.
Те имат природен, социален и морален
произход. В природното зло липсва
човешкия фактор. То често се осмисля
като фаталистично или религиозно,
социалното зло е свързано с войните,
насилието.Моралното зло отвежда към
индивидуални качества на човека.
Главното морално зло е егоизмът,
пренебрежението на обществения интерес,
нанасянето на вреда на друг човек, за да
присвоят повече блага. Моралното зло се
проявява в образите на злия човек, който
по всяко време създава-диктатори,
насилници, предатели, завистници и
други.Злият човек не е елементарен,може
да бъде активен и динамичен, надарен със
способности, силен до демоничност.
Съществува парадокс на злото. В малко
случаи социалното зло е форма на
проявление на нестандартното
прогресивното. В свободното действие
може да се съдържа елемент на злото.
Затова в библейската традиция Свободата
и злото имат една отправна точка-
грехопадението, отпъденото от
Божествения ред.
5 Тема:Дълг
Понятието за дълг,заема
централно място в ценностно
поведенческата проблематика.Емануел
Кан е създал умение за нравствен закон
изградено върху категорията
дълг.Представата за дълг възниква в
представата на обществото,като чувство
за привързаност към колектива,на
зачитане на неговата необходимост.От тук
идва уважението и подчинението на
колективната воля разбирана като проява
на общия интерес.В основата на дълга е
заложено доброто,схващано като
основа,цел и критерий на дължимо
поведение.Основоположник на
деоънтологията(учение за дълга и
задълженото поведение)е гр.философ
Зенон,според него човек трябва да живее
така че с нищо да не нарушава законите на
собствената си природа и законите на
външния свят.Представител на късния
стоицизъм е Цицерон,който е разработил
въпросите за приятелството,старостта и
дълга.Цицерон се съсредоточава върху
практически проблем на дължимото
поведение върху добродетелите,които
всеки човек трябва да усвои-
познание,подържане на социални
връзки,висота на душата и умереност в
поведението.Дължимото е съвкупност от
предписания израз на необходима
обективност.Дългът е субективното
решение на човека да се подчини,не
необходимостта да не нарушава моралния
закон.Човек може да изпълнява и
неизпълнява своя дълг.Той е свободен за
извършва и неразумни
постъпки.Поричните хора са несвободни
защото сляпо следват своите
страсти.Овладяването на страстите и
постигането на мъдро
спокойствие,стоиците наричат състояние
на апатия.В Християнството,Бог е
абсолютното добро,а дължимото към Бога
се формолира в проповеди,като
задължения на вярващите.В по-ново
време,развитието на капиталистическите
отношения и налагащата се свобода на
собственика водят до преразглеждане на
проблематиката на дълга.Томас Хобс
дефинира закон за спогодбите.Принципът
на спогодбата през умението на
обществения договор надхвърлят
границите на деловите отношения.Според
Кан в основата морала лежи дългът,който
той определя по следния начин.Дългът е
необходимост от една постъпка от
уважение към закона.Дългът е принуда
към неоходимо избрана цел.Според Кан
ръководните положения за морала се
делят на две групи-максими и
инперативи.Максимите са субективни,а
императивите са всеобщо валидни и
безусловно задължителни.Отличителна
черта на моралния дълг е че предполага
вътрешно приемане на моралния
закон.Изпълнението на дължимото
предполага силна воля.Дългът е първично
и общо понятие по отношение на
задължението със задължение се
обозначават многобройни връзки и
взависимости в които се проявява общата
идея за дълга.Задълженията
биват,родителски,семейни,служебни,проф
есионални,правни,политически,неформал
ни и др.Реален и масов пакт в човешкото
всекидневие са еднократните
задължения.По значими са многократно
повтарящите се,например:пожизнините
родителски задължения.Този вид
задълженост прераства в друго
качество,обозначавано като
отговорност,юристите говорят за
задължения и отговорности,докато
понятиято дълг е употребимо в
моралният език.Дългът се свързва с
съвестта,задължението се свързва
действието,практиката,а отговорността
най-често се отнася към
личността.Гражданинът е задължен да
спазва нормите на правната
система,задължеността пред закона е
неделима от възможността за държавна
принуда.Дисциплина-различни
видове,военна,финансова,служебна,спорт
на и др.Тя бива формална-юредическа
съкратена и неформална.Латинската дума
„дисцип”озн.обучение,предмет,а също и
сбор от правила.Дисциплината е
професионалана профелирана
дължимост,която се отличава със
строгост,редовност и повторяемост.Всяка
колективна работа изисква порядък и
ръководство(единно).Дисциплината се
различава от режима,тя се придобива във
възпитанието,докато режима е средство за
дисциплиниране.При самодисциплината е
възможно такова равнище,високо на
съзнателност на човек да контролира с
поведението си без да се чувства
нравствено несвободен.Социалният
контрол е признат от обществото и
осъществяван от неговите
институти,организирано въздействие
върху поведението на хората с
цел,решаването на една или др
задача.Сърцевината на социалният
контрол се свежда до осигуряването на
дължимо поведение.Водещи критерии са
общоприетите ценности,норми и
обичаи,както и решенията на държавни и
обществени органи.Задълженията на
гражданите са неотделима част от техните
права,чрез обявяване и охраняване на
правата и свободите на гражданите се
усъществява дългът на държавата към
тях.Не всяко право съответства с
определено задължение.Гражданите
трябва да ги спазват,дори и когато не са в
съответствие с личните им интереси.
6 Равенство
Равенството е принцип, който се свързва
със справедливостта и често се възприема
като самата справедливост.Проблемът за
равенството е социален по своя
характер.Платон категорийно се
противопоставя на равенството,на
господаря и неговия роб.Той казва, че не е
възможно приятелство между честен
човек и мошенник.Смята, че
елементарния вид равенство се свежда до
мярката,теглото и числата.Истинското
равенство изисква мъдрост.Философът
препоръчва да се дава повече на големия и
по-малко на малкия,като даването се
приспособява към отчитането на
действителната природа на всеки..Платон
се противопоставя на формалното
равенство и изисква при разпределението
да се отчитат чертите и проявите на
сравняваните хора.Той приема социални
класови критерии като естествен и вечен.
Аристотел въвежда понятията
аритметично и
геометрично(пропорциално)равенство.Ар
итметичното равенство означава да се
дава еднакви дялове на всички,независимо
от др.критерии.Геометричното равенство
означава да се дават равни дялове на
равни хора и неравни дялове на неравни
хора.Ценното в това разбиране е, че не се
търси абсолютно изравняване между
сравняваните,а се търси разната
мярка.Равенството трябва да се разбира
винаги по даден признак.Това означава
съответствие на едни множества обекти
по определен признак,при различие по
други признаци.Равенството е
релационно(относително)понятие.Постига
нето на пълно равенство не е
възможно.Трябва да се прави разлика
между различните типове
равенство.Например за понятията за
социалното и природното
равенство.Социалното и политическото
равенство се намират във връзка с
правните отношения.При всяко
сравняване на социални позиции се
отмерват права.Най-важната социална
функция за понятието равенство е
сравняването на социални и политически
статуси между индивиди и групи с оглед
еманципирането или подобряването на
соц.позиции.Един от известните съдебни
изследователи на справедливостта и
равенството Роуз смята, че водещ е
принципът на равенството на основните
права и задължения.Според него
социалните и икономическите
неравенства трябва да бъдат
приспособени така, че да са : 1)от най-
голяма полза за най-малко
облагодетелстваните; 2)да са свързани със
служби и позиции отворени за всички при
гарантирано равенство.
Концепциите,които разглеждат
равенството като желана цел се наричат
егалитарни.Някои от тях изхождат от
предпоставката,че хората са равни по
природа,а другите обратно-приемат
природното неравенство и смятат,че
обществото може да го преодолее в
някакви граници. Егалитаристите не
споделят едни и същи разбирания за
равенството, те не са на едно мнение, дали
равенството допуска различие.Фактически
хората са различни и по природа и по
соц.положение(библията също ни показва
неравенство).Не бива да се смесват
фактическо положение,цел или идеал,само
на пръв поглед е парадоксално,че
равенството може да се постига чрез
неравенство и обратно.Трудно е да се
установят разнообразните разновидности
на егалитарските знания-
първобитни,християнски,социалистически
,комунистически и др.
Егалитаризмът е прастара и широко
разпространена идеология и масова
психика,която изразява често
наивни,примитивни и отопически
представи.Идеята е социалното равенство
да се развива особено силно в епохата на
Просвещението.Във Франция наред с
Волтерн,Монтескьо и Хелвеций,особено
голямо влияние оказват мислите на Жан-
Жак Русо.Той дава положителна оценка
на първоначалното естествено състояние
на човека, нарича го „Златен век”-когато
не е имало частна собственост и
соц.неравенство.За Русо равенството е
неделимо от свободата.Той изисква
ограничаване на властта и
богатството.Според него властта трябва да
се упражнява без насилие, а само по
закон.Русо казва: „Никой гражданин не
трябва да бъде твърде богат,за да може да
купи някой друг, и никой твърде беден,за
да бъде принуден да се
предава.”Неравенството според Русо е
търпимо само там,където неговите изяви
не заплашват свободата на другия
.Въздействието на Френското
просвещение е изключително
значимо.Техните идеи се възприемат и
доразвиват на празнополитическа основа
при създаването на САЩ.Най-напред в
декларацията на независимостта приета
през 1776г възвестените от френската
революция права стават в последствие
класически и се свеждат до правно
равенство.Всички хора са равни пред
закона и правосъдието и данъчното
облагане..Равенството може да бъде
обществен инструмент за подялба на
съществуващото,а също и обществен
идеал,мотивиращ определено
поведение.Хората не искат обаче да бъдат
равни във всяко отношение,в много
случаи те държат на своето различие и
неравенство.Равното отношение е
възможно и допустимо само по
определени критерии.Джовани Сартори
изтъква,че равенството е идеал на
протест,защото подтиква човешкия бунт
срещу произволното
неравенство,несправедливата власт и
разделящите превилегии.Според Сартори
равенството бива:1)юридикополитическо-
пред закона и равни полит.права;
2)социално-еднакво
отношение,независимо от ранг и позиция
в обществото; 3)равенство на
възможностите-равен достъп и равен
старт; 4)икономическо равенство-еднакво
богатство за всички и всеки или държавна
собственост върху цялото
богатство.Икономическото неравенство
според Сартори не може да бъде
преодоляно в бъдещето и поради това не
може да бъде реална цел.Главната цел
трябва да бъде изравняването на
условията-не чрез премахване на частната
собственост,а чрез справедливо
преразпределение на богатството.
7.СПРАВЕДЛИВОСТ
В най-общ план справедливостта се
възприема като свръх естествена вечна
идея или за променящ се във времето от
човека създаден социален идеал. В първия
случай справедливостта се свързва с
абсолютната космическа хармония.
Платон и Аристотел изтъкват вечния и
свръх естествен характер на
справедливостта, определят я като
справедливост по природа за разлика от
променящите се видове.
При римляните понятието
справедливост придобива юридически
смисъл. Определянето на справедливостта
като конвенция се превръща в труда на
Платон “Държавата”. Подобно разбиране
за справедливостта става особено
актуално с появата на учението на Джон
Лок за “Обществения договор”. Том Хобс
изтъква, че несправедливостта е
неизпълнение на спогодба. Джон Роуз в
книгата си “Теория на справедливостта”
сочи честността и конвенцията като
същност на справедливостта.
Справедливостта се мисли в следните
аспекти: справедливостта като хармония и
порядък – свързана е с желанието на
хората да ограничат безпорядъка и да
въведат определен ред в отношенията
помежду си. Според Платон хармония в
държавата е възможна ако всеки върши
това, за което е най-подготвен.
Справедливостта е обобщаваща
добродетел, тя е принцип, който
осигурява разпределението на ролите и
задълженията в обществото. Вторият
аспект е справедливостта като израз и
защита на определени права. Според
Платон справедливостта означава “всеки
да не притежава чуждо и да не се лишава
от своето”. До 17в. Правата са приоритет
само на управляващите. След това на
преден план излиза социален договор,
който гарантира правата на управляващи
и управлявани.
Том Хобс вярва, че в първоначалното си
състояние всички хора имат право на
всичко, но след създаването на
обществото се налагат ограничения на
техните права.
Джон Роуз говори за два аспекта на
правата справедливостта осигурява
равни права на всички граждани – това са
политически права, свобода на словото и
сдруженията; справедливостта изисква
приспособяване на неравенствата в полза
на всеки. Справедливостта не означава
само зачитане и защита на правата. Всяко
право в морала е свързано със съответна
отговорност. Логично е етиката на
свободата и етиката на дълга да се
разглеждат в единство. Третият аспект е
справедливостта като съотнасяне и
съответствие с нормите, ценностите и
идеалите. При съответствие с моралните
норми трябва да се отбележи, че не винаги
е налице съвпадение между моралните и
правните норми. Ценностите са израз на
значенията, които нещата имат за човека и
обществото.
Моралът по начало се стреми да регулира
човешките отношения, не според това
което е, а според това, което трябва да
бъде. Идеалът е висш и устойчив
критерий едно поведени8е е толкова по-
несправедливо и по- неправилно, колкото
повече се отдалечава от идеала. Има
съответствие и между дадено и
придобито, т.е. всяко съотнасяне изисква
съизмерване с помощта на сигурни
критерии. Даването и получаването може
да се разглеждат като опростена схема на
човешките взаимоотношения изобщо.
Зависимостта между дадено и получено
определя два типа отношения:
разпределителни- опират до разделяне на
труд, блага, социални роли и други.
Извършва се на базата на широко
възприети принципи; коригиращи
отношения – като социален контрол върху
поведението на субекта. Всяко поведение
подлежи на обществено санкциониране,
одобрява се или се порицава. Създаването
на универсална система от принципите на
справедливостта е изключително трудна
задача. Използват се и други критерии за
справедливост – реципрочност, полза и
съобразяване с основни ценности, заемане
позицията на другия. Реципрочността е
равноотплата, равно връщане обратно на
получените блага и ползи, но и щети.
Използва се в разпределителните
отношения при съотнасянето на заплата и
труд, на цена и стойност. Ползата е
предпочитан критерий за справедливост.
Тя се разбира като полза за всички и полза
за всеки. Предпоставки за
справедливостта са обективността,
безпристрастието, честността.
Съществуват различни видове
справедливост – обща и частна, между
отделни юридически лица. Частната
справедливост от своя страна се дели на
дистрибутивна и коригираща.
Наказателната справедливост е
изключително важна в обществения
живот.
8. СВОБОДА
Свободата е възлова и особено сложна
категория на етиката. Философията
разполага с три популярни отговора на
въпроса “Що е свобода?”. Според
философията на познанието свободата е
осъзната необходимост. Знанията ни
правят свободни. Човек управлява чрез
знанието, природните и социалните
процеси. Властта на знанието, а от там и
могъществото на човека се приемат за
безгранични.
Според философията на съществуването
свободата е предадена на човека, хората са
осъдени да бъдат свободни. Според
философията на либерализма свободата е
естествено право на човека, което е
неотнемаемо. Свободата се схваща като
космически принцип и социален закон,
като единство между индивидуализъм и
социален договор, като участие в
груповото общество с неговото
управление. За старите борци проблема за
свободата не е централен. Изключение
правят атомистите. За тях атомите са
неделими частици, които според принципа
на необходимостта падат успоредно в
празното пространство. Но ако този
принцип е всевалиден как да си обясним
създаването на светове. След като по
необходимост атомите падат успоредно в
празното пространство, така по друга
причина те се отклоняват от правата
линия, за да се срещнат, съчетаят и
породят битието. Отклонението от
праволинейността и необходимостта се
нарича свобода.
Друга постановка на проблема за
свободата е свързана със съдбата и полето
за действие, които тя предоставя на
човека.
Съдбата е капризна и непостоянна, сляпа
и необратима. Според най-старите
вярвания тя властва не само над хората, но
и над боговете и целия космос.
Според стоиците притесненията на хората
произлизат от техните мнения за
външните неща.
Християнската философия поставя два
въпроса: дали Бог е предоставил на човека
свобода на волята и как тази свобода се
съчетава с Божията промисъл.
Според Свети Августин Бог еднократно
сътворява света и човека на когото дава
свобода на волята. Тази свобода се
реализира в двустепенен избор: човек
свободно избира да съблюдава или да
пренебрегне божествения закон; решава
да го следва доброволно или не.
В тази концепция свободната воля се
реализира в границата на божията
промисъл.
Тома Аквински свързва концепцията на
Августин с рационализма на Аристотел.
Според него са свободно човешко
решение може да се говори когато то е
основано на разум.
В историята на философията е често
срещана идеята за връзката на свободата и
познанието.
Формулата на Спиноза, че свободата е
осъзната необходимост разчита на
човешката познавателна енергия.
Знанието се разглежда като водещо
отношение на свободата, но използването
на знанието в практиката не е лишено от
опасности и посегателства върху
природата.
Съвременното разбиране е, че познанието
и разума не са всесилни и всепроникващи.
Паскал с особена острота усеща трагизма
на човека подчинил живота си на разума.
Според него разума не може да обясни
безсмъртието и не знае отговорите на най-
важните въпроси. Разумът е безсилен да
се произнесе по въпроса дали бог
съществува или не. Той не може да ни
посъветва коя хипотеза да изберем.
Според Киркегор пътят на човек към Бог
преминава през очистителната сила на
отчаянието. Отчаянието и съмнението
принадлежат на различни сфери.
Когато говорим за свобода на избор все
още не става дума за онова, което се
избира, а за самото избиране като такова.
Човек трябва непрекъснато да решава
въпроса “или-или”. Жан Пол Сартр
поставя въпроса за свободата и избора
извън идеята за Бог. Човек е това, което
той сам направи от себе си. Човек не се
ражда герой или подлец, а избира да стане
такъв. Човек е сума от неговите конкретни
избори във всички ситуации. Изборите са
различни по мащаб и значимост, има
няколко съдбовни избора, които
определят биографията. Свободата се
разбира като свобода “от” и свобода “за”.
Свободата “от” е независимост,
несъгласие от пороци и злоба. Свободата
“за” за дела и творчество, да се
отстояват свободите на творчество,
сдружаване, печат и др. Свободата е
отговорност, която се преживява като
тревожна съвест, вина, срам, разкаяние.
Формулата на Сартр е “Свободен съм,
следователно съм отговорен, отговорен
съм, следователно съм свободен”.Само
свободния човек може да бъде отговорен
за делата си. Робът не е нито свободен,
нито отговорен.
9. Професионална етика
Професионален морал
притежават преди всички професии, които
имат за свой обект човека, при които се
влиза в директен контакт с хората и
последствията, от които оказват влияние
върху живота и интересите им. Трудовата
дейност в тези професии не се поддава на
стриктна регламентация, не се вмества в
рамките на служебни инструкции и
технологични шаблони. Затова в тези
професии съществуват морални
регулатори, професионално морална
дължимост. При вземането на морално
решение се използват 2 подхода
утилитарен и деонтологичен.
Утилитарната философия се базира на
последствията на предсказуемите
резултати от даденото решение. Според
утилитаризма етичните действия трябва
да създават възможно най-много добрина
за възможно най-много хора.
Утилитаризмът се опитва решенията да
бъдат негативни само за минимален брой
хора. Това е най-приемливият и често
срещан подход в бизнеса, но притежава и
недостатъци – този подход задължава
много точно да се предскажат
последствията от всяка възможна
алтернатива. Добре е известно, че
последствията в журналистическата и ПР
комуникация са във висока степен
неочаквани, което значи, че вероятността
от грешен анализ е голяма.
Деонтологичната етика се
фокусира върху моралните принципи, а не
върху моралността на резултатите от
взетото решение. Според нея етиката
трябва да се ръководи от дълга, а не от
последствията. Деонтологията се развива
от немският философ Емануел Кант,
който се опитва да дефинира универсални
принципи на морала. При вземането на
решението трябва да се следва
категоричната повела за поведение на
Кант, която гласи : „Действай само според
онези максими, за които си убеден, че
трябва да се превърнат в универсални
закони”. Концепцията за универсалния
дълг всъщност представлява това, което
всички разумни хора биха приели за
етично от различните перспективи в
конкретната ситуация. 2 яспекта са
особено важни за деонтологичната етика
– това са намеренията ( мотивите на
действието ) и уважението към
достойнството на другите. Мотиви като
егоизъм или най-доброто единствено за
вземащия решението, не са морални
според тази философия.
Професионално-моралната
дължимост функционира като изисквания
и правила за работа и като
самодисциплина. Тези изисквания и
правила формират професионални
етически кодекси , в които се обобщават и
пресяват опитът и традициите на
професията, обществото. И клиентите
имат интерес професионалната дейност да
се контролира и коригира от морални
норми. В професии като журналист и ПР е
твърде важен императивът на доверието.
Информаторът или клиентът влизат в
доверени взаимоотношения с журналиста
или имиджмейкъра, като разкриват на
специалиста информация, която не биха
споделили с чужд човек. От друга страна
тъкмо поради доверието, медийните и ПР-
специалистите получават
привилегировано положение. Те носят
обществена отговорност да задоволяват
очакванията и моралните изисквания на
клиентите и обществото.
Нравствените регулатори на
поведението на членовете на
професионални групи представляват
конкретизация на общоморалните норми.
Те отразяват спецификата на
упражнявания труд и структурата на
моралните отношения, характерни за
дадената професия. Проф.етика има статут
на синтетична научна дисциплина, като
приложна етика тя създава образци за
правилно, точно и хуманно изпълнение на
професионалната дейност, при което се
гарантират интересите на обществото и
правата на личността обект на
въздействие, както и изискванията към
специалистите от гл. точка на тяхната
подготовка, знания, умения, морален
облик. Проф етика изследва
професионалния морал, предлага типични
казуси и решения, които имат стойност за
класификацията на кадрите и
усъвършенстване на практиката. Тя
изучава начина на живот на
представителите на професията, личната
им мотивация, степента на
удовлетвореност и преданост към
професията. Задължителността на
професионалните кодекси е от морален
характер. Свързана е с волята на
упражняващия професията да устои и
прояви професионална чест и
достойнство, професионална култура. В
етичния кодекс обикновено се отбелязват
целите и ценностите на дадената
професионална дейност, личните качества
на професионалистите, начинът и
средствата за проявата на личностните
качества. Всяка професия притежава
определен статут, който се придобива,
поддържа и отстоява.Характеристики,
които се включват в статута са :
а.специализирана образователна
подготовка
б.ясно дефинирано и постоянно членство
в професията
в. приемане на основната цел на
професията
г. автономия в практиката и поемане на
лична отговорност
д. кодекс от морални правила и стандарти
на работа, наложен от самоуправляващата
се асоциация
В основата на
професионалните етически кодекси стоят
6 положения.
1.Професията трябва да изпълнява
съществено социална функция
2. Необходим е дълъг период на обучение
и опит. Теоретическите знания са
насочени към практически цели.
Експертното знание е качество на
професията
3. Практикуваната професия е насочена
към служба, а не към печалба
4. Статутът на професията е официално
признат
5. Специализирана природа на услугата,
която не позволява на клиента да я оцени
адекватно
6. Признатите като специалисти лица се
организират, за да контролират влизането
в професията, чрез въздействие върху
подготовката и дипломирането и да
дефинират стандартите за компетентност
и за етични поведения.
10. Професионална етика в PR
ПРът е благородна дейност ,
която улеснява диалога, подпомага
разбирателството и изграждането на
взаимноизгодни отношения. ПР трябва да
се практикува социално и етична
отговорно. Начинът той да бъде
ефективен е да действа като етична съвест
на организацията. При вземането на
етичните решения се използват подходите
на утилитарната и деонтологичната
философия. Предимства има
деонтологичния подход, при който
решенията се вземат въз основа на това
кое е правилно и кое не, а не кой има най-
голяма полза. Този подход позволява
комуникаторът да обмисли перспективите
от гледните точки на различните публики
и да осмисли техните ценности. Така
частният интерес, цената и
краткосрочната изгода на организацията
не оказват решаващо влияние в процеса на
вземане на решения. Орг. съумява да
поддържа баланс между своите интереси и
интересите на важните публики. Друго
важно предимство на деонтологичния
подход е, че той отговаря на променящите
се тенденции, като използва теорията на
отворените системи. ПР асоциациите са
длъжни да се саморегулират, да възпират
лошото поведение, да вдъхват доверие, че
специалистите се придържат към
определени основи и стандарти,
поведение. Тяхната цел е да предпазят
клиента от некачествени услуги. Когато
направят некачествена услуга, ПР-
специалистите заплашват не само
благополучието на клиента си, но и
собствената си професия. Етична основа
за практикуване на ПР профисията е
концепцията за обществено отговорния
ПР. Негови положителни страни са че :
1.подобрява професионалната практика с
помощта на кодекси за поведение и
стандарти
2.набляга на нуждата орг. да получи
публично одобрение
3.служи на публичния интерес чрез
представяне на всички гл.точки по
разбираем начин
4.служи на сегментираното общество чрез
информации и размисъл, създава съгласие
5. подпомага човешкото благополучие и
съдейства на социалните системи да се
адаптират към променящите се
потребности и среда.
На ПРа се приписват и
отрицателни страни като увеличаване на
шума в каналите за комуникация,
зареждане на каналите с дезинформации и
създаване на информационен вакуум.
Доста често намесата на ПРа е с цел да се
затъмнят, вместо да се изяснят, сложни
обществени проблеми.
ПР-специалистите
притежават статут, който се основава на
специално образователна подготовка.
Програми по ПР се предлагат в повечето
големи университети в света.
Американската комисия по ПР
образование препоръчва теми в
програмите за обучение на
университетите теория, произход,
принципи и практика на ПР, ПР-етика и
законност, изследване, оценяване и
представяне на ефективността; ПР-
планиране; ПР-писане и продукция. Най-
авторитетните организации по ПР са
международната организация на бизнес
комуникаторите и Международната ПР
асоциация. Етичният кодекс на бизнес
комуникаторите сочи 3 принципа на
професионална комуникация тя е
законова, етична и в рамките на добрия
тон. Същият кодекс съдържа 12 клаузи :
1. Комуникират честно, открито и
навременно, стимулират свободната
обмяна на информация, важна за
обществото.
2. Разпространяват прецизна информация
и незабавно коригират невярната, за която
носят отговорност.
3. Подкрепят принципите на свободата на
словото и сдруженията и улесняват
достъпа до открития пазар на идеи.
4. Съобразяват се с културните ценности и
вярвания, стимулират взаимното
разбирателство.
5. Въздържат се от участие в
комуникации, които смятат за неистинни.
6. Спазват законите и регулациите, които
регламентират тяхната дейност.
7. Винаги казват чии са думите, когато
използват чужди изказвания, посочват
източника.
8. Защитават конфиденциалността на
информацията и спазват законовите
изисквания, свързани с разкритието на
информация, която засяга доброто име на
други хора
9. Не използва поверителна информация
за лична облага и не представляват
конфликтни интереси без писменото
съгласие на страните.
10. Не приемат тайни подаръци или
плащания за своите професионални
услуги от други страни.
Етичният кодекс за ПР в България има за
цел да представи основните ценности и
принципи, които трябва да се спазват в
практиката. Те са : компетентност,
честност, независимост, лоялност,
ангажираност. Изложени са и основни
принципи. На първо място е
осигуряването на свободен обмен на
информация. В тази връзка ПР-
специалистите се ангажират :
а. да изграждат и поддържат доверие в
отношенията с целевите публики
б. да защитават достоверността и да
гарантират прозрачността на
информацията
в. да не разпространяват заблуждаваща
или невярна информация или лични данни
г. да реагират адекватно за коригиране на
недостоверна информация.
Работейки за изграждане на
доверие и уважение към професията, ПР-
специалистите се ангажират:
а. да развиват и популяризират успешните
бизнес практики
б. да работят за повишаване на
професионалната си подготовка и
компетентност
в. да образоват своите клиенти и
работодатели за професионалните
дейности и принципи на ПР
В отношенията си с клиенти
и работодатели ПР-специалистите се
задължават :
а. да защитават интересите на своите
работодатели ( лоялни ) служители и
клиенти
б. да спазват поверителността на
информацията
в. да създават реалистични очаквания за
крайните резултати
г. да избягват действия и ситуации, които
биха предизвикали конфликт на интереси.
11 Регулация и саморегулация на
медиите
Регулацията на медийната система се
осъществява с правни държавно
административни,икономически и
етически средства.Разработени са
критерии за измерване на свободата на
медиите между които са следните:правен
контрол,закон за клеветата,държавно
лезензиране и сертифициране,отразяване
на правителствени новини,правителствен
контрол върху телеграфни
агенции,държавен контрол върху
оборота,разпространяването,върху
вестникарската хартия и продажбата на
оборудване,степенна критика спрямо
правителството,нац.институции и спрямо
местните органи,публикации на
опозиционни и забранени
партии,концентрация на
собственост,наличие на издателски мрежи
и вериги.Медиината етика е проблем
касаещ най-вече медийните
професионалисти,правителствата и
парламените трябва да се въздържат от
регулиране на медийното пространство.Те
са отговорни за създаването на законова
рамка гарантираща свободата на
изразяване.Трябва да има ясно
разграничаване между проблемите
подлежащи на обсъждане в
законодателството(достъп до
информация ,защита на лични
данни,преследване на клевета,които не са
предмет на законодателството).Етичната
журналистика е преди всичко предмет на
индивидуалното съзнание.Етична
журналистика е редакционната
независимост.Правото на журналистите да
вземат редакционни решения съобразно
съвестта си и професионалните
стандарти.По въпросът за етичните
основи на журналистиката са интересни
възгледите на Макс Вебер за социалното
действие.Според немския социолог
социалното действие за каквото може да
се приеме публицистиката са от два
типа:ценностно,рационално и целево
рационално.Целевото действие е насочено
към постигането на целта с ефикасни
средства и с преценка на възможните
последствия.Ценностното действие се
извършва от съзнателната вяра на
неговата морална стойност независимо от
критерия за успешно постигнатата
цел.Вебер поставя въпроса до колко
политиците и журналистите имат
готовността да поемат отговорност за
последствията от своите действия.Според
него политиците се държат с чувство за
отговорност и действат целево
рационално,а журналистите за разлика от
тях се водят от моралната убеденост и са
склонни да отхвърлят отговорността за
последиците от своите действия.Правени
са изследвания сред ТВ журналисти в
Германия ,80% са на мнение ,че
журналиста трябва да са подведе под
отговорност ако неговия репортаж се
окаже неверен и ако това се дължи на
недостатъчно проучване на материала.що
се касае за последствията 85% ,смятат че
журналиста има заслуга при положителни
последствия и само 25%,че журналиста
носи отговорност при отрицателни
последствия.Според това изследване
поемат отговорност за правдивото
отразяване,но не и за непреднамерените
резултати.Като се знае незадоволителното
равнище на изследването на масмедиите
трябва да се има в предвид ,че
журналистите обикновено нямат
възможността да предвидят резултатите от
своята работа.Постоянно се упражнява
критика спрямо медиите и поведението на
журналистите.Негативният образ на
журналистите има историческа
традиция.Вебер предполага,че журналиста
има нисък професионален статус,тъй като
обществото преценява журналиста по
работата на лошите,а не по резултата на
добрите.Към журналистите се отправят
упреци за
неточност,самонадеяност,превзетост и
агресивен стил на поведение.Общо
национални допитвания в САщ
потвърждават,че много хора недоволстват
от медиите и че репутациите на новините
не са високи.През 2005г. 53% са на
мнение,че пресата се ползва с прекомерна
свобода,45% считат че средствата за
масова комоникация защитават
демокрацията,а 38% са на противното
мнение.У нас също са разпространени
мнение,че журналистите се
натрапват,лъжат и гонят сензации,че не са
достатъчно коректни в морален и
професионален план.От друга страна
повечето бълг.журналисти вярват,че
оказват някакво влияние с тяхната
работа,променят мнения и становища на
влиятелни хора,предизвикват партийни
смени и даже допринасят за сваляне на
правителството.

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
05 окт 2021 в 09:27 потребител
 
Подобни материали
 

Бизнес етика и бизнес етикет

30 юли 2009
·
1,465
·
13
·
3,643
·
1,556
·
3

Обособяването на бизнес етиката, като част от приложната етика, се отнася към 70те години на ХХв., когато започва издаването на материали от научни конференции, посветени на тези проблеми...
 

Добро и зло

22 окт 2008
·
1,077
·
16
·
4,502
·
1,056
·
1

Тъй като идейно – тематичния обхват на разглежданата тема е твърде широк и изисква по-детайлно разглеждане, то тук ще акцентирам върху общите принципи, които служат за основа на различните етически учения, опитващи се да определят и изяснят основните...
 

Социална етика

07 мар 2010
·
619
·
76
·
21,318
·
941
·
2

ЕТИКАТА КАТО НАУКА, СЪЩНОСТ НА МОРАЛА, ЕТИЧЕСКИ КАТЕГОРИИ, СОЦИАЛНАТА ЕТИКА КАТО ИНСТИТУЦИОНАЛНА ЕТИКА, ЕТИКА НА БИЗНЕСА И КАЧЕСТВОТО НА ЖИВОТА, ЕТИКА НА СОЦИАЛНАТА РАБОТА...
 

Бизнес етика и бизнес етикет

05 юни 2011
·
37
·
3
·
670
·
69

Обособяването на бизнес етиката като част от приложната етика се отнася към 70-те години на XX в., когато започва издаването на материали от научни конференции, посветени на тези проблеми....
 

Бизнес етика

26 мар 2011
·
125
·
1
·
499
·
289

Предмета е бизнес етика. Темите са две; 1 същност на бизнес етиката 2 предмет на бизнес етиката...
1 2 3 4 5 » 11
 
Онлайн тестове по Етика
Тест по етика за 10. клас
междинен тест по Етика за Ученици от 10 клас
Тестът включва въпроси, обхващащи всичко изучавано по етика в десети клас.
(Труден)
51
570
1
1 мин
30.09.2011
Тест по етика и право за 10-ти клас
изходен тест по Етика за Ученици от 10 клас
Тестът е върху учебното съдържание по етика и право за 10-ти клас. Въпросите имат само един верен отговор.
(Лесен)
13
784
1
07.03.2013
» виж всички онлайн тестове по етика

Пищови по професионална етика

Материал № 435905, от 15 яну 2010
Свален: 324 пъти
Прегледан: 428 пъти
Качен от:
Предмет: Етика, Философия
Тип: Пищов
Брой страници: 3
Брой думи: 6,997
Брой символи: 44,756

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Пищови по професионална етика"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Павлина Костадинова
преподава по Етика
в град София
с опит от  20 години
488

Павлин Славов
преподава по Етика
в град Благоевград
с опит от  12 години
436

виж още преподаватели...
Последно видяха материала