Големина на текста:
КУРСОВА РАБОТА
ПО
КОМУНИКАТИВЕН ТРЕНИНГ
ТЕМА:
“КОМУНИКАЦИЯТА КАТО ПРОЦЕС. ВЗАИМООТНОШЕНИЯ
МЕЖДУ ВЕРБАЛНА И НЕВЕРБАЛНА КОМУНИКАЦИЯ
София, 2010
Комуникацията може да се възприеме като комплексна област за подготовка,
съставяне и предаване на съобщения. В най-общ смисъл означава информационен процес
за обмен и споделяне на значение между хората, породени от съвместна дейност.
Под комуникация в най-широк смисъл на думата трябва да се разбира основният факт, че
живите същества са във връзка със света, в по-тесен смисъл чрез понятието "комуникация"
се обяснява фактът, че хората са в тясна връзка помежду си, че имат възможност да се
разбират, че са в състояние да изразяват вътрешни процеси или състояния, да съобщават
за положението на различни неща или да предизвикат някого към определено поведение.
Този процес представлява за научните изследвания изключително комплексен и
разностранен проблем, с който се занимават многобройни научни дисциплини.
„Комуникацията е процес, чрез който се разменят становища между индивидите.” Райт
„…да се определи комуникацията като процес, в който един индивид /комуникаторът/
предава стимули /обикновено говорни символи/, за да видоизмени поведението на други
индивиди /приемащи комуникацията/.” Кули
„Действието комуникация между две лица е цялостно, когато те разбират един и същи знак
по един и същи начин.” Ховланд
„Концепцията за комуникация би трябвало да включи всички онези процеси, чрез които
хората оказват влияние върху другите себеподобни.” Рюш и Бейтсън
Съществуват множество дефиниции, като много от тях си противоречат.
Процесът на комуникация е израз на общата нагласа за общуване, за прокарване на връзки
и социални взаимозависимости между хората в обществото. Комуникационния процес е
сложна структура от взаимосвързани елементи. Неговото въздействие може да се
представи чрез различни модели.
Анализът на комуникацията показва, че полето на взаимоотношения се създава от
двама комуникационни партньори и от предаваното между тях съобщение. Към тези три
основни фактора може да се прибави и още един - четвърти, който видоизменя
комуникационния процес - включеното между партньорите средство за разпространение.
Въпреки че основните елементи на комуникацията са отдавна познати, в науката
са въведени следните термини за тяхното означаване:
- комуникатор - този, който предава някакво съобщение;
- съобщение - това, което се изказва;
- реципиент - този, който приема съобщението;
Комуникацията представлява един сложен феномен, затова изхождайки от различни
гледни точки могат да се разграничат различни видове комуникация по-важните са :
- директна и индиректна - всяка комуникация протича или директно,
непосредствено, лишена от посредничеството на някакво техническо средство, лице
срещу лице, или индиректно, чрез различни средства, при наличието на дистанция между
комуникативните партньори.
- взаимна и едностранна - взаимната комуникация протича при разговорите лице в
лице, когато партньорите разменят ролите си на комуникатор и реципиент; при
едностранната комуникация единият партньор е винаги комуникатор, а другият винаги
реципиент.
- частна и публична - частна е когато изказването е насочено само към едно лице
или към ограничен брой от определени лица, а ако изказването е насочено към всяко лице
тази комуникация има публичен характер.
Различават се още комуникации: Междуличностни, вътре организационни и
комуникационни мрежи.
Човешкото общуване е сложен процес. Той е нещо повече от изговарянето на думи и
смислено подредени фрази подчинени на правилата на езика. Хората говорят с думи, но
общуват с цялото си тяло в директните, очи в очи, реални човешки взаимодействия в
различните територии и пространства. Общуването е социално умение, то може да се
тренира и усъвършенства. Когато умението за общуване е развито на високо ниво,
говорим за комуникативна компетентност. Реализацията на човека в личен и в
професионален план е немислима извън процесите на общуване. Човешкото общуване е
процес, чрез който индивидите от различни взаимодействия /групи, общности,
организации/ създават, предават и използват вербална и невербална информация за
организиране на дейността помежду си и адаптиране към средата.
Общуването е различно в зависимост от това каква цел стои зад социалната комуникация
при хората за създаване на по-добро разбиране по между им. Общуването може да се
разграничи и по отношение на неговата посока. В зависимост от нея комуникацията може
да бъде низходяща, възходяща или хоризонтална.
Компетентността в общуването означава адекватно използване на вербални и невербални
форми на общуване в зависимост от конкретните ситуации. Същността на общуването като
процес зависи от различни фактори. Два от тях са определящи – броят на хората,
участващи в директното общуване и полът на участниците. Колкото се увеличава броят на
общуващите индивиди, толкова по-сложен става процеса на взаимодействие между тях.
Според другата закономерност по-просто е общуването между еднородни по пол групи -
само между жени или само между мъже, отколкото в хетерогенна група.
Предаването на информация е възможна единствено посредством знаци, точна знакова
система. Съществуват няколко знакови системи, които се използват в комуникативния
процес. Различават се вербална и невербална комуникация, които използват различна
знакова система.
Вербалната комуникация е най-разпространената, много бърза и позволява да бъдат
направени корекции още в процеса на разговора. При нея обратната връзка е
непосредствена. Този вид комуникация съдържа в по-малка или в по-голяма степен и
невербален елемент.
Невербалните комуникации са скритите, неизречени послания, който могат да
придружават една вербална комуникация или да съществуват самостоятелно. Мимиката,
жестовете, положението на тялото, интонацията на гласа /т.нар.,,език на тялото”/ са
натоварени с информация, която често, ако е комбинирана с вербална такава, може да я
подкрепя или изцяло да и противоречи.
Вербалната и невербалната комуникация се осъществяват чрез вербален и невербален
език. Вербалния език е човешкия език - звуков и графичен. Невербалният език е
несловесен, неизказан с думи, той си служи с жестове.
Комуникацията може да се определи като осъществяваща се винаги, когато
поведението на едно живо същество или система влияе върху поведението на друго
същество. При общуването си в социалния контекст хората използват различни канали за
предаване на информация. Въпреки че езикът е това, което може би най-силно отличава
хората от другите живи същества, когато говорим, рядко използваме само думите, за да
предадем съобщението. Всъщност повече от две трети от цялата човешка комуникация е
невербална, което означава, че до голяма степен е безсъзнателно, защото хората често не
съзнават невербалните сигнали, които изпращат или получават.
По принцип невербалната комуникация е важен коректив на вербалната в ежедневното
общуване, тъй като е преднамерена и спомага за по-добра ориентация на участниците в
социалната ситуация.
Преобладаваща част от учените са на мнение, че канала за вербална комуникация се
прилага главно за предаване на информация, докато канала за невербална комуникация
служи като особен вид договаряне на междуличностното поведение, а има и случаи когато
се използва като заместител за гласови послания. С помощта на речта хората обменят
информация за факти, споделят възгледи, коментират събития. Благодарение на езика на
тялото ние предаваме помежду си най-вече желанията, емоционалните състояния,
нагласите и т.н.
Невербалната комуникация или така наречения език на тялото, се е развивал заедно с
развитието на човека и на определен етап е бил единствения начин за комуникация.
Невербалната комуникация е част от контекста при декодирането на вербалните послания.
Ако вербалната комуникация носи съдържанието, невербалната комуникация създава
отношението. Отношението може да е към информацията, към ситуацията или към лицата,
участвуващи в интеракцията. Това отношение може да промени коренно информацията,
носена от вербалната комуникация. Познаването на културната среда, в която се
осъществява невербалната комуникация е от важно значение, тъй като в различните
общества има различни правила на поведение. В невербалната комуникация имат
значение интонацията, разстоянията, жестовете. Езикът на тялото, който всеки от нас
подсъзнателно регистрира, не може изцяло да бъде контролиран и това означава че
невербалните сигнали, които човек изпраща трудно могат да бъдат “фалшифицирани”.
Вербална комуникация

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
18 юни 2019 в 17:30 учител на 23 години от Казанлък - ОУ "Св. Климент Охридски", с. Крън, випуск 2019
11 юни 2019 в 20:51 студентка на 25 години от Ботевград - Международно висше бизнес училище, факулетет - редовно обучение, специалност - Бизнесадминистрация, випуск 2016
21 май 2019 в 13:08 потребител
 
Подобни материали
 

Социалнопсихологическа характеристика на общуването

01 дек 2006
·
1,768
·
13
·
1,417
·
193

Общуването е сложно явление и заради това е предмет на изучаване от
много науки. В генетичен план, общуването възниква едновременно с човешката дейност.
 

Вербална и невербална комуникация

14 яну 2008
·
1,499
·
11
·
1,806
·
848
·
7
·

Невербалната и вербалната комуникация са част от процеса на общуване, в който хората чрез разменяни неустни и устни сигнали и конкретно организиране на пространството общуват и се разбират, като предават и приемат информация...
 

Психологическо и социално общуване

16 фев 2008
·
502
·
8
·
1,122

Проблемът на общуването в психологията и в социалната психология; характер на общуването; характеристики на общуването; Структура на общуването; Функционален подход в общуването; Общуването като обмен на информация; Ролята на общуването.
 

Човешкото поведение

29 фев 2008
·
163
·
4
·
581
·
78

Човекът е единственото разумно същество, мислещо, спомнящо си, отговарящо за действията си, изпитващо щастие и мъка, търсещо новото, достигащо до неизвестното...
 

Гласови похвати за въздействие

07 мар 2008
·
115
·
4
·
845
·
43

Гласови похвати за въздействие разглеждани от социалната психология.
 
Онлайн тестове по Психология
Психология
тематичен тест по Психология за Студенти от 1 курс
Тестът е предназначен за студентите от Великотърновки университет „СВ. СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ” в специалност "Педагогика на обучението по физическо възпитание". Всички въпроси са затворени и изискват един верен отговор.
(Лесен)
24
103
1
2 мин
13.03.2015
Тест по Хигиена и здравно образование за студенти от 1-ви курс Психология
изпитен тест по Психология за Студенти от 1 курс
Тестът се състои от 11 въпроса, всеки от които има само един верен отговор. Предназначен е за студенти по Психология, изучаващи дисциплината "Хигиена и здравно образование".
(Лесен)
11
13
1
3 мин
17.10.2016
» виж всички онлайн тестове по психология

Вербална и невербална комуникация, комуниктивен процес

Материал № 433105, от 12 яну 2010
Свален: 456 пъти
Прегледан: 454 пъти
Предмет: Психология
Тип: Курсова работа
Брой страници: 7
Брой думи: 2,029
Брой символи: 17,736

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Вербална и невербална комуникация, комуниктивен ..."?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Етиен Бенов
преподава по Психология
в град София
с опит от  4 години
27

Павлина Костадинова
преподава по Психология
в град София
с опит от  20 години
366

виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения