Големина на текста:
Интервюиране и комуникация
I. Интервюиране
Основни подходи при водене на интервю:
Структурирани школи – ясни въпроси, теми, цели;
Динамично интервю (част от психоанализата).
Човешкият емоционален живот е един процес. В комуникацията има непрекъснат
човешки емоционален процес. Това е процесното ниво на комуникацията. Тя освен това
има и съдържателно ниво. Емоциите винаги идват от миналото и са преди
съдържателното ниво на комуникацията. Емоциите могат да идват от близкото (няма
нищо общо с конкретния субект) или далечното минало (свързано със суб.анлогия) –
емоции при среща с групата на равните или групата на значимите други или на
авторитетите. Човешките емоции не започват от нулата и е важно да разпознаем дали са
от близкото или от далечното минало. Емоцията тече неспирно.
В първите години в човешкият психичен свят тече само емоционалният процес и
чак след 3 годишна възраст езикът и интелигентността започват да определят
комуникацията. В ранно детство се развива силно процесът, езикът на емоциите и после
се включва речта. В една комуникация много по-силно се възприема и по-голяма сила
има на процесно ниво в сравнение със съдържателното ниво (double bind) – когато
казваш нещо, а на процесно ниво върви друго. Човешкият емоционален език и процес
могат да обърнат смисъла на някои думи (има думи, които не могат да се променят).
В психоанализата за първи път се въвежда идеята, че процесът е по-силен от
съдържанието. При първа среща емоцията не е породена у нас от другия субект, а от
близкото или далечното минало. Емоционалният процес е динамичен процес.
Емоционална интелигентност и зрялост – да си даваш сметка откъде идва емоцията
и че се привнася емоция.
II. Интервюиране – стъпки и фази на интервюто
На всеки момент и етап има различни задачи за решаване. Те са базови
психологически задачи. Едно интервю трае около час и половина. Зависи от клиента,
дали е склонен към консултиране или не.
1. Въвеждане
2. Отваряне:
- формулировка по случая
- сключване на договор.
3. Същинско интервю.
4. Затваряне на интервюто.
5. Приключване.
1. Първа стъпка: Въвеждане.
Не е още професионална стъпка, предполага запознаване. Включва експресна
диагноза за емоционалния процес на клиента в момента. Етап на скачване. По-често
емоциите са от негативната сфера. Трябва да внесем сигурност, доверие, спокойствие в
клиента. Това става със светски разговор – носи сигурност, че всички сме хора от една
култура. Например времето, лесно ли е открил кабинета - това е загриженост, но не е
нещо лично. Друго е да се погрижиш за него.
Основни задачи - представяне, дори той да знае името ни. Трябва да мине
определено време да се говори на „Вие” и в последствие да мине на „ти”. С името се
персонализира разговора, за него означава, че се поема персонална отговорност. Освен
името се представя професията ни. Начинът ни на представяне зависи от оценката ни до
момента на статуса на клиента (дали е от ниско, средно, високо социално ниво).
Основното е човек да се почувства сигурен от предтавянето – сигурен в нас, докато се
представяме го следим как го възприема, даваме му и свобода да пита. Дава му се
възможност и на него да се представи. Споменаваме, ако има посредник. Трябва да
чуем, когато клиента се представя :
Симетричен начин – име и професия, подобно на нас;
Представя се с това, което е важно за него, което е значимо. Например,
представя се чрез болестта.
С представянето първата стъпка приключва. Продължава една-две минути.
2. Втора стъпка: Отваряне на интервюто.
Отваряне на диагностичната рубрика. Задава се отворен въпрос и после активно
слушане. „Ще разкажете ли нещо за важните неща, които ви водят насам?” ”Слушам
ви.....” Не се задава при тревожни, объркани хора, защото те често отговарят „не знам
от къде да започна”. Задават се въпроси за житейски проблеми, важни неща, житейски
затруднения, а не оплаквания (това е свързано с докторите). „Бихте ли ми разказали за
важните неща които Ви водят при мен ?” – дава свобода на избор, това е покана. Полага
партньорска позиция. Не прекъсваме разговора му, а го насърчаваме с насърчаващи
фрази, невербална комуникация (важно е за мен да чуя......продължавайте....хм). ако го
оставим да говори, той успява в разговора да отреагира на негативните емоции. Да не се
насича комуникацията, не трябва да се накъсва емоционалния поток. Това дава и
възможност на клиента да чуе цялата си история цялостно. Основно е умението за
активно слушане. Всички въпроси ги задаваме на друг етап- помним ги.
Друга задача е диагнозата, определяме силните страни и дефицитите на клиента:
1. На първо място дали става въпрос за психична болест или за криза.
2. Оценка на социалната група е представителна – да определи моделът му на
социално поведение.
3. Как човек говори за проблемите, като жизнено важни или маловажни.
4. Оценяваме как човек обсъжда причините за неговите проблеми
Локус на контрол – екстратензивен или интратензивен тип. Възможно е при
вътрешен локус на контрол – разбира че той е причината, но и външно оневиняване
(болест, възраст и т.н.) или с външен локус на контрол да открива причините близо до
себе си (семейство, партньор ) или много далече (държава, правителство, богове) . Така
се определя стратегията за работа с този клиент.
5. Трябва да продължим да слушаме и насърчаваме клиента да говори за копинг
стратегиите. Как се е справял до сега. Възможна е заучена безпомощност. Или клиента
е активен, но не е ефективен моделът му за справяне с конкретната ситуация.
6. Оценяваме как преживява провала: приема позицията на жертва,
оптимистичен е и т.н.
Докато не се чуят тези неща, не се приключва и го насърчаваме да говори. Когато
оценим всичко това, започваме да задаваме въпроси, които сме си задали, докато е
говорил. Тези въпроси трябва да са насочени към определяне на диагнозата, а не просто
така. Това е формулировка по случая, тя включва и стратегия за терапевтиране. Ние
вече сме определили базова хипотеза за състоянието на клиента и въпросите, които
задаваме, са свързани за доизясняване на тази хипотеза.
Процедура - сключване на договор.
Започваме с „ Разбирам за какво става въпрос?” и го убеждаваме, че разбираме с
перифраза и с негови ключови думи. Това е доказателство, че ние сме погледнали
нещата от неговото ниво. Активното слушане включва и запомнянето на тези думи.
„Сега искам да чуете моята оценка като психолог”. Казват се първо основните
неща. „Смятам че не се касае за психично заболяване, а за тежка/средна криза”. На
базата на тази диагноза правим офертата колко пъти ще идва, какво ще искаме да се
изясни и какви умения за справяне ще оформим. Ако го пренасочваме, обясняваме
защо.
Даваме възможност на клиента да си зададе въпроси и ако трябва го убеждаваме,
че си заслужава работата му в психичен план. Това е важно при сключване на договор с
колко процента е убеден и съгласен на варианта. Трябва и ние да сме на ясно до къде
сме готови да отстъпим и до къде можем да останем отворени. С тази стъпка приключва
втория етап и тя трае час-час и половина. Това е и краят на първото диагностично
интервю.
Ако се водят записки, трябва да е обявено в началото и информацията, която
записваме за него, трябва да е достъпна, видима.
3. Трета стъпка : Същинско интервю.
Същинското интервю предполага работа по проблема или по промяната в главата и
поведението на индивида. Работа върху личностните особености. Работи се на
съдържателно ниво – основно да го научим на копинг стратегии и оттрениране на
различни неща, или на процесно ниво (предимно психоаналитичната школа-
въздействие върху емоциите, защитните механизми са център на работа- първоначално
ги заобикаляме и като натрупаме опит и се сработим, започваме да ги отработваме и
накрая можем да стигнем до работа върху защитното поведение чрез използване на
парадоксални техники. Те се опасни техники, предполагат умение да лекуваш чрез
болката.
Това е продължаващ модел на интервюирането, важно е умението за консултиране
и същинското интервю варира според вида на школата, има различни нюанси в
зависимост от школата.
4. Четвърта стъпка: Затваряне на интервюто.

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Интервюиране и комуникация

Човешкият емоционален живот е един процес. В комуникацията има непрекъснат човешки емоционален процес...
Изпратен от:
kvk666
на 2007-10-21
Добавен в:
Лекции
по Трудова психология
Статистика:
346 сваляния
виж още
 
Подобни материали
 

Същност и видове професионален подбор

13 юли 2007
·
564
·
2
·
803
·
1

Една от най-важните дейности при работата с персонала е анализ на дейността, определяне на критериите и професионален подбор за работното място...
 

Психологически анализ на професиите

13 юли 2007
·
502
·
5
·
1,944

Професията е психична насоченост към определен вид трудова дейност, за чието осъществяване са необходими съответните навици и умения, придобити чрез образователна и професионална подготовка или чрез непосредствен практически опит...
 

Методи и техники за набиане на персонал


Съвременни техники за набиране на персонал, набор, подбор и иноваии...
 

Професионален подбор

03 окт 2011
·
55
·
4
·
995

По своята същност професионалният подбор представлява търсенето на тези кандидати, които имат най- голям потенциал, за да заемат определена длъжност, така че да постигат ефективност и добри резултати в работата, която извършват...
 

Кариерно консултиране


Провеждане на консултация - интервю, тест Цимерман, анализ на резултатите...
 
Онлайн тестове по Трудова психология
Тест по психология на труда на водача за 4-ти курс
изпитен тест по Трудова психология за Студенти от 4 курс
Тестът съдържа 10 въпроса, като някои от въпросите имат по повече от един верен отговор. Предназначен е за студенти по психология на труда, 4-ти курс.
(Много лесен)
10
10
1
1 мин
20.09.2013
» виж всички онлайн тестове по трудова психология

Интервюиране и комуникация

Материал № 43210, от 21 окт 2007
Свален: 346 пъти
Прегледан: 55 пъти
Качен от:
Предмет: Трудова психология, Психология
Тип: Лекция
Брой страници: 6
Брой думи: 2,066
Брой символи: 11,676

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Интервюиране и комуникация"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения