Големина на текста:
Първоначално османците трябвало да съчетаят във всеки град конкретната ситуация със своите 
цели и със своите традиции.Началната стъпка била превръщането на християнските молитвени 
домове в свои храмове.Църквите ставали джамииза да символизират победата на ислямаза да 
поддържат вярата в Аллаха сред самите завоевателиза да я разпространяват сред покорените 
неверници.Нуждите на ислямския култ вече оценената необходимост от пропаганда на "правата 
вярасред местното население и правилата на ислямската урбанистика изисквали 
построяването на нови мюсюлмански храмове.В по­късните времена първият мюсюлмански 
храм в почти всички градове се наричал Ески джамия – старатапървата джамия.Тя събирала на 
задължителната петъчна молитва всички правоверни.Съвременните изследвания показват че 
първите мюсюлмански храмове в българските градове били строени на равните пространства 
около река и в непосредствена близост до пътя.В близост до нея се групирали жилищата на 
мюсюлманите и се оформила първата мюсюлманска махала.Превръщането на християнските 
храмове в мюсюлмански продължавало и в следващите столетия но веднага след завладяването 
започнало и строителството на нови джамии.Верската ревност съчетана с прагматичното 
запазване на придобитата поземлената собственост неотчуждените вакъфи стимулирали 
завоевателите техните наследници натрупалите богатсво от военна и бюрократична кариера и 
просто заможните мюсюлмани да финансират строежите на нови джамии и оществени сгради.В 
градовете мюсюлманските храмове се множели.Около тях се формирали нови квартали вече 
наричани махали.Мюсюлманският молитвен дом бил махленско а не общоградско духовно 
средищеВ близост до него се появявали сградите на медресета­ религиозните училища на бани
текета.Обществените постройки,обикновено с четвъртит план и оловен куполен покривбили 
разпръснати в махалите.Те били разграничени и разделени една от друга с градинилозя или 
пустеещи терени.Къщите се строели без планировка и свързващите ги улици нерядко 
завършвали пред вратата на някоя от тях.Този модел в който отделните урбанистични ядра 
оставали без обединяващ ги центъротдавна бил наложен  в  мюсюлманския свят.И именно той 
силно смущавал европейските християнивнушавайки им усещане за хаосзащото в него не 
можели да откроят познатото им йерархично организиране на градското пространство с 
градския площад и водещата до него улична мрежа.
През XVI и XVII в в градовете се появяват нов тип жилищни сгради­ на два етажа , 
строени от камъкпокрити с печени "червеникеримидикакто казва Евлия Челеби и с 
прозорци на уличната фасада които ги отваряли към светаПоявяват се и нови типове 
обществени сгради­ безистенътханъткервансараят.Функционално те са свързани с развитието 
на търговиятаа градоустройствено с производствения център на града – чаршията.И в силуета
и организирането на пространствотои в многобройните си мащабни постройки балканският 
град ставал все по­различен от европейските градове.Може би единственият свързващ ги 
компонент е градският часовник който в българското пространство се появил най­рано в 
Скопиеа след това в ПловдивПазарджик и Ловеч.Макар и два века след първата му проява в 
Италиятой показвалче на балканите бавно настъпвала една голяма промяна­ организиране и 
измерване на времето според нуждите на градските производства и на търговията.
Като архитектурен ансамбъл градът в българското пространство след XV в е много 
далеч от европейската урбанистика.Специфичният облик веоятно е една от главните причини в 
съвременните изследвания да се формулират множество определения за същностната 
характеристика на балканските градове в периода на османското владичество.
    ЧАРШИЯТА­ИКОНОМИЧЕСКИ ЦЕНТЪР НА ГРАДА
Чаршията е производствено­търговски кварталнеобходим и задължителен 
специализиран център във всички селища с градски статут – шехиркасаба и дори паланка
както ги разграничила османската административна номенклатура според броя на населението 
и мястото им в нейната управленческа схема.В нея са разположени занаятчийските работилници 
и търговските дюкяниобикновено събрани в едно помещение тъй като занаятчията е продавач 
на своята стока.
Има два архитектурни елемента:първият е задължителната чаршийска джамияа втората­ 
безистенът,появил се през XVII век в по­ големите градове.Той е сградакоято събира под един 
покрив работилниците – магазини и изпълнява функциите на общ охраняем склад за суровини и 
стокиНевидимино много по­ дълбоки са разликите в позициите им в общата структура на 
икономиката и на обществения живот.На чаршията работят християнимюсюлманиевреи.Тук 
са "канторитена дубровнишките търговци в градоветев които имат собствени 
колонии.Мнозинството са собственици на постройките на своите занаятчииски работилници 
или на търговските си дюкяни.Но само на постройкитезащото от XV век поземлените терени 
на чаршията почти изцяло принадлежат на местни градски вакъфи и за ползването им се плаща 
наем.Тази добре позната ситуация на чаршията демонстрира основната характеристика на 
османската градска икономика.Тя е отворена за всички поданици на империята независимо от 
вяра и етничностно те не са самостоятелни собственициВсички градски производители са 
поставени в постоянна зависимост от най­мюсюлманската институция в осмаснката държава.
В разнообразни по тип докуметиотнасящи се до различни градове се откриват над 200 
вида занаятчии.Те най общо могат да бъдат групирани в 6 големи производствени клонаако за 
критерий на класификацията им се приеме основната суровина на производството
металообработване,дървообработване,текстил и кожарствостроителствохранителни 
производства.Към тях могат да се добавят група занаяти от сверата на услугитекакто казваме 
днес и такивакоито са свързани с религиозните култове.Названията на отделните занаяти или 
занаятчии показват детайлно профилиране на цялата занаятчийска дейност според отделните 
производствени фазипри което от първичната преработка на суровината на готовата 
продукция се обособяват цяла верига от отделни професии.Във всеки от посочените 
производстени клонове ясно се отедлят два ресора­ за обработка на суровините и за 
окончателното изработване на готова продукция.Специализацията на добивните и 
преработвателни дейности се осъществява на основата на натрупан и овладян технологичен 
опит и на достиганото от средновековните общества усъвършенстване на занаятчийските 
оръдия на труда.Разнообразяването на"малките ръчни технологии", които често са 
професионалната тайна на производителя и на занаятчийския инструменталиум,разширяват 
специализираното производство и осигуряват неговото качество.Те са плод на усилията на 
много генерацииградски жители през цялото Средновековие и на незабележимия обмен на 
знания и умениякойто очевидно се разпространява бавноно трайно в широки географски 
ареали.
Металодобивът и металообработването заемат основно място в занаятчийската листа в 
почти всички региони на българското пространство.Отдавна е известно че десетилетията 
предшестващи османското завоевание на Балканите прониква и се развива т.нарСаксонска 
технология в рудодобива и рудопреработването.Използваните в нея пещи със мехове за 
подаване на въздухзадействани със силата на водатане предизвикват революцияно 
чувствително увеличават количествата и качествата на металите и особено на желязото
нуждите от което нарастват рязко с появата на тежките огнестрелни оръжия.Османските 
документи от XV век показват широкото разпространение на тази технология в българското 
пространствообословено от достъпни за нейните възможностиресурси и относително бързото 
й овладяване от българите.Най – многобройни са данните за добив и преработка на 
желязо.Според един съкратен регистър от третата четвърт на XV век село Сасларв региона на 
днешния град Монтанае специализирано в изработването на метални предмети.Това е първото 
сведение за развит металодобив и металопроизводство в западна Стара Планиначийто център 
по­късни времена е Чипровци.
Вторичната обработка на металите се осъществява предимно в градските центрове 
където се обособяват два големи занаятчийски бранша­ за производство на оръдия на труда и 
битова употреба(палещници,лопати,вили,брадви,триони,ножици,
пили,длета,подкови,клинове,гвоздеи и др.) и за оръжия(ножове,саби,стрели,боздугани,метални 
части на огнестрелни оръжия и др.).Железарството е чаршийски занаят въпреки риска от 
пожари.1675гЖителите на Узунджово се обърнали към самия султан с молба да бъдат 
принудени местните железари да преместят работилниците си извън чаршиятатъй като 
работили между дюкяните и предизвиквали няколко пожара.Обработката на благородни метали 
се реализира във други два занаятчийски клона.Първият е монетосеченето в специализирани и 
напълно контролирани от органите на централната власт работилници.Той изцяло е подчинен на 
малоазийската традиция в монетосеченето.През XVI век в българските селища имало окло 
десет ателиета за производство на сребърни и медни монетинай­известни от които били тези в 
СофияВторият клон е ювелираното златарствокоето съществува във всички градски 
чаршии.В този браншособено при обработката на сребротопродължават да се изработват 
накити следващи моделите и технологията на доосманското занаятчийствоно по всеместно се 
разпространяват и такивакоито изцяло произтичат от арабо­персийската производствена и 
художествена традиция.Тя е особено силна в украшенията на конската сбруякоято за богатите 
мюсюлмани имала изключително важно значение като знак за социалния им статут и 
икономически просперитет.
Вторият основен клон в занаятчийското производсво е дърводобивът и 
дървопреработването.Средновековният свят е свят от дървоот което се правят 
къщите,транспортните средства,десетки предмети,необходими за бита и за всички видове 
трудови дейности.И в него първичната обработка на суровината е извънградскано за разлика 
от металодобива невинаги е специализирана.Изсичането на горите,т.еСнабдяването със дървен 
материал често е ангарияедна от многото държавни повинностис които централната власт 
натоварвала населението.Множество султански нареждания изискват раята от планинските 
региони да отсече,подготви и достави големи количества и различни видове дървен материал за 
строежитеза транспортните средстваза корабостроенетоза огрев и т.н.Законите за градските 
пазари потвърждават профилираната първична обработка на дървен материалсъобразно 
предназначението му : греди,диреци,многобройни видове дъскивключително и такивас които 
се покривали сгради.

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Българският град през XV-XVII в.

Първоначално османците трябвало да съчетаят във всеки град конкретната ситуация със своите цели и със своите традиции.Началната стъпка била превръщането на християнските молитвени домове в свои храмове.Църквите ставали джамии, за да символизират ...
Изпратен от:
Petar Simeonov
на 2010-01-05
Добавен в:
Курсови работи
по Археология
Статистика:
65 сваляния
виж още
 
 

Българският град през XV-XVII в.

Материал № 428425, от 05 яну 2010
Свален: 65 пъти
Прегледан: 71 пъти
Предмет: Археология
Тип: Курсова работа
Брой страници: 7
Брой думи: 1,894
Брой символи: 16,772

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Българският град през XV-XVII в."?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала