Големина на текста:
ЕПИДЕМИОЛОГИЧНИ АСПЕКТИ НА УРБАНИЗАЦИЯТА
Един от най-съществените социални процеси, произтичащи от нивото на
съвременната световна социална екосистема се явява урбанизацията. Не случайно
проблема на инфекциозната патология свързана с урбанизацията прерастна в
международна и ВОЗ поставя задачата за изучаване на тези фактори на външната среда
в условията на съвременната хиперурбанизация, които са опасни за здравето на човека,
в частност способстват за поддържане на високото епидемиологично ниво в градовете.
Епидемиологическия процес при инфекциозните болести в условията на
урбанизацията се характеризира с качествено разнообразие. Връзката с урбанизацията,
околната среда и условията на живот са обособили съвременния еволюционно-
епидемиологически процес при заразните болести, като резултат от въздействието на
всички компоненти на епидемиологическата екосистема – популация на възбудителите
на инфекции, механизмите на предаването и възприемчивостта на населението.
Най-значимите резултати от това въздействие са:
1. Изкуствено създадена еволюция на възбудителите на болести под
влияние на химични, физически и биологически фактори на техническото
развитие на обществото и в частност по-високото ниво на отделяне
щамовете, устойчиви към лекарства в тази точка антибиотици и
едновременна устойчивост на свръхупотребяване на медикаментозни
средства от градските жители; появяването на щамове с повишена
устойчивост към неблагоприятните действия на околната среда,
зачестилите популации на атипичните варианти, в това число щамове с
понижена виролентност.
2. Понижаване на естествената съпротива на човешкия организъм спрямо
възбудителите на заразни болести под влияние на различни химични
съединения, физически фактори, лекарствени препарати, нервно
емоционално напрежение и т. н.
3. Актизиране механизмите на предаване на възбудителите на инфекции в
резултат на сменящите се с урбанизацията условия на живот
В условията на урбанизацията заболеваемостта на населението от инфекции и
паразитни болести се определя от социални природно-географски фактори на
регионалните социално-екологични системи.
На ниво социална епидемиологическа система механизмите за предаване играят
ролята на филтър, спецификата на която се определя от кръг социални фактори, най-
значими като регулатори на епидемиологически процес при една или друга инфекция.
Влиянието на факторите на урбанизацията в икономически развитите страни сърху
епидемиологичния процес при заразните заболявания, чиито възбудители се предават с
различни механизми.
І. При инфекции на дихателните пътища най-важни фактори на социалната
подсистема са:
1. създаване на големи градски селища
2. измененията на естествените демографски процеси
3. формиране на големи постоянни колективи (производствени, детски)
4. удължаване на вътреградските транспортни линии и увеличаване обема на
вътреградските пътнически превози
5. интензификацията „на принципа на махалото”, миграцията на населението
6. интензификацията на работоспособната миграция в страната и ускореното
предвижване на населението за сметка на развитието на скоростта на транспортните
средства
7. индустриализацията и развитието на градския пътнически транспорт
Екологичните последствия от реализацията на тези фактори са:
1. увеличаване на числеността и плътността на населението в градовете
2. съкращаване на раждаемостта и увеличаване на възрастовата граница
3. концентрация на значителни контингенти на населението в закрити
помещения
4. интензификация на градското и междуградското смесване на населението
5. замърсяване на въздушния градски басейн
Тези процеси на свой ред се проявяват на ниво биологична подсистема в
епидемиологическия процес като:
1. активиране на капковия механизъм на предаване за сметка нарастването на
вероятността да се срещне източник на инфекция от възприемчиви към нея лица
2. активиране обема на възбудители между жителите от различни райони на
града и близки населени места
3. спадане на неспецифичната резистенция на градското население към
инфекциите
Ответна реакция на биологическата подсистема се явяват:
1. съкращаване интервалите между периодическите върхове на заболяванията
2. възникване на локални огнища в колективите
3. заличаване на разликите в епидемиологичните особености на инфекциите в
големите градове
Специфичните условия на живот в урбанизираната среда могат да се явяват
фактори за активизиране на въздушно-капковия механизъм за предаване и
установяване патогенността на тези микроорганизми, които при други социални
условия ще бъдат сапрофити или условно патогенни видове. Примерът за прерастване в
нова нозологическа форма на инфекциозна болест в съвременни условия може да
служи легионелез, предаване на възбудителя му чрез аерогенен път и става възможно
чрез специфичните обстоятелства на живот на човека в условията на урбанизационната
среда.
Както е известно в 1976 г. във Филаделфия в течение на месец след ежегодния
конгрес на организацията „Американски легион” от 21?28.07. в хотел „Белю-Старт-
форт” от 4400 участници 221 човека се разболели от неизвестна грипоподобна болест
със симптоми на поразяване на белите дробове, от които 34 умират.
Новото заболяване получава наименованието „болест на Легионерите”. От
отделения J. McDade от възбудител – не е описан по-рано грам отрицателна бактерия
(gr
) е била наречена „Legionella pheumophila”. В настоящетоса излезли девет
серогрупи на този причинител. Предполага се, че в САЩ ежегодно се разболяват от
тази инфекция 25000 човека. Регистрирани са такива случаи и в Канада, Австрия, ЮАР,
великобритания, Швеция, Югославия и др.
Било е установено, че причинителя на инфекциите се предава чрез
вентилационните системи и чрез системите за кондициониране – чрез поток от въздух
просмукващ почвата и подпочвените води.
Установено е, че тази болест се разпространява и чрез водата от водопровода,
което показват изследванията при огнища на това заболяване в болнични стационари
във Великобритания. Счита се, че тази болест въпреки, че е слабо изследвана, нейното
разпространение се дължи на урбанистическите фактори. По този начин в условията на
урбанизацията инженерните системи, създаващи изкуствен климат, способстват за
реализацията на аерозолния механизъм за предаване на инфекции, което обуславя
избора на щамове, които са най-приспособени.
ІІ. При стомашно-чревните инфекции в условията на урбанизацията най-
значими социални фактори са:
1. централна водоснабдителна мрежа и хранително снабдяване
2. общо благоустройство на населените места, централизиране на
сметосъбирането
3. увеличаване на обема на отходните води и изменението на химическия им
състав
4. активизация на рекреационните процеси
5. повишаване на материалното благосъстояние и общата санитарна култура на
населението
6. общо повишаване качеството на питейната вода и хранителните продукти
7. зачестилите контакти на населението в рекреационни зони с вода от открити
водоеми и замърсени отходни води
Тези противоречиви процеси на свой ред се проявяват от една страна като
понижаване на водния, хранителния и битовия път, за предаване на инфекции и
възможност за локализиране активиращите ги фактори.
Ответна реакция на биологическата подсистема се явяват локални огнища на
инфекции на фона на общото понижение показателите на поява на стомашно-чревни
инфекции.
За сравнително се голям период съществено са изменени епидемиологическите
особености на стомашно-чревните инфекции.
Основни показатели в това отношение са:
1. понижаване заболеваемостта от коремен тиф и паратиф със стабилизирането
му на ниско ниво
2. ръст на заболеваемостта вирусни стомашно-чревни инфекции най-вече
хепатит А
3. увеличаване на количеството инфекции като салмонела, персиния,
кампилобактером, условно-патогенни представетили на семействата.
4. изменение на етиологическата структура на заболяванията
5. увеличаване числото на вариантите на салмонелите предизвикани от
биологическите разновидности на някои серовари на салмонелата, все повече
приспособяващи се към организма на човека, такива като: S. tuphimurum, S. newport, S.
enteritidis и др.
6. понижаване на водния за сметка на хранителния път на предаване на
инфекциите
7. възникване полиетиологически огнища на остри стомашни инфекции
свързани с водни и хранителни фактори и обусловени от съчетаване на салмонел-
етерижи, протея и други условно патогенни ентеробактерии, а също така и вируси
(рота-, астра-, калициновируси и др.)
Предполага се, че факторите на урбанизация са обособили селективно
преимущество за вибриона ел-тор в сравнение с класическата холера, за което
свидетелстват следните данни:
1. съществува връзка откриване на вибриона ел-тор и изхвърляне на битови
отпадъци в течащи, а също така замърсени води идващи от населени пунктове без
канализация

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
09 юни 2016 в 11:10 студентка на 26 години от Сливен - Частен професионален колеж по мениджмънт, факулетет - мениджмънт, специалност - Предприемачество и мениджмънт, випуск 2014
 
Подобни материали
 

Социална медицина - лекции


Социалната медицина като наука – развитие, предмет, направление, взаимовръзки с другите науки, основни задачи, роля и значение на медицинската наука и практика...
 

Социална медициннаи обществено здраве


Интегративна дисциплина, занимаваща се със здравето и болестта като функция на това как, кога и защо болестта се разпространява в дадена популация във времето
 

Аскаридоза


Аскаридозата е типична геохелминтоза, протичаща с белодробни и диспептични прояви. Среща се най-често у деца. Причинява се от Ascaris lumbricoides (детски глист) от семейство Ascaridae, клас Nematoda. Представлява жълторозов, вретенообразен нематод....
 

Обществено здраве


Демографски подходи за оценка на общественото здраве и статус на населението...
 

Демографска характеристика на населението. Механично и естествено движение. Показатели


Демография. Статика на населението. Възрастови класификации. Динамика на населението6 .Възпроизводство на населението...
1 2 »
 
Онлайн тестове по Социална медицина и организация на здравеопазванет
Тест по Социална медицина за студенти от 3-ти курс
изпитен тест по Социална медицина и организация на здравеопазванет за Студенти от 3 курс
Тест за студенти от 3-ти курс по Социална медицина с 16 въпроса за изпит по предмета. Всички въпроси имат само един верен отговор.
(Лесен)
16
17
1
3 мин
30.09.2016
Тест по социална медицина
изходен тест по Социална медицина и организация на здравеопазванет за Студенти
Тест по социална медицина използва се за подготовка на студенти от съответните специалности, изучаващи дисциплината.
(Лесен)
50
285
1
01.02.2013
» виж всички онлайн тестове по социална медицина и организация на здравеопазванет

Епидемиологични аспекти на урбанизацията

Материал № 42767, от 13 окт 2007
Свален: 91 пъти
Прегледан: 38 пъти
Качен от:
Предмет: Социална медицина и организация на здравеопазванет, Медицина
Тип: Лекция
Брой страници: 6
Брой думи: 1,869
Брой символи: 12,845

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Епидемиологични аспекти на урбанизацията"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения